Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Кюстендил, 12.01.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
окръжен съд, в закрито съдебно заседание,
на дванадесети януари
през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
Веселина Джонева
като разгледа
докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр. д. № 540
по описа за 2020 г. на КнОС и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 10872
от 11.09.2020 г. по описа на кантората на частен съдебен изпълнител Е.Х.– с
рег. № 743 и с район на действие ОС – Кюстендил, подадена от С.Г.С., с ЕГН **********,
действащ чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Н.П.П.от САК, със
съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения: гр. София, ул. „Св. св.
Кирил и Методий“ № 118, партер, офис 2. Обжалва се отказа на ЧСИ Х.,
обективиран в разпореждане от 28.08.2020 г., да прекрати изп. дело №
20117430400225 по описа на кантората на същия ЧСИ на основание чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК.
Жалбоподателят
в качеството си на солидарен длъжник, обжалва отказа на съдебния изпълнител,
релевирайки доводи за неговата неправилност. Счита, че мотивите на съдебния
изпълнител не кореспондирали с обстоятелствата по делото и с приложимия закон.
Твърди, че в периода от 22.08.2011 г. до 26.11.2014 г. взискателят не е искал
от съдебния изпълнител да предприеме изпълнителни действия, целящи удовлетворяване
на вземането му, поради което приема, че перемпцията е настъпила на 23.08.2013
г. Сочи, че от материалите по изпълнителното дело се установявало, че
взискателят първоначално с молба вх.№ 03672/23.08.2011 г. поискал извършването
на изпълнителни действия и впоследствие едва с молба вх.№ 06564/26.11.2014 г. отново е направил
искане в тази насока. Установявало се също така, че последните запори били
наложени от съдебния изпълнител на 01.11.2011 г., както и че взискателят не бил
дал права на ЧСИ Х. по чл.18 ЗЧСИ по своя инициатива да предприема изпълнителни
действия. Позовава се на възприетото в Тълкувателно решение №2/2015 г. на ОСГТК
на ВКС в т.10 разрешение, че изпълнителното производство се прекратява, ако
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години. Акцентира, че срокът в случая е преклузивен, а не давностен и с
изтичането му производството се прекратява по право. Счита, че в случая срокът
следва да тече от молбата на взискателя, с която е поискано извършването на
изпълнителни действия, а не от датата на тяхното реално извършване. Приема, че
законът поставя като условие за настъпване на перемпцията не извършването на
изпълнителни действия, а активното поведение на взискателя, обективирано в
депозирането на молба с конкретно посочен изпълнителен способ. Поддържа, че в
разпоредбата на чл.116, б. „в“ ЗЗД законодателят е предвидил, че давността се
прекъсва при всяко предприемане на изпълнителни действия и с нея не се
регламентира прекъсването на двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, за
който приема, че се прекъсва само с изрично волеизявление на взискателя, в
случаите, в които същият не е дал права на съдебния изпълнител по чл.18 от ЗЧСИ. Допълва, че дори и да се приеме, че преклузивният срок тече от последното
извършено изпълнително действие, а не от молбата на взискателя, като в случая
относно длъжника С.Г.С. последният наложен запор е през 2011 г., при което
перемпцията е настъпила далече преди датата на депозираната от взискателя молба
вх.№ 06564/26.11.2014 г. Моли съда да отмени атакувания отказ и да постанови
прекратяване на производството по цитираното изпълнително дело поради настъпила
перемпция. Претендира заплащане на сторени в производството разноски, съгласно
приложен списък по чл.80 ГПК.
Другите
солидарни длъжници в производството, надлежно уведомени за постъпилата въззивна
жалба, не са взели становище по същата.
Взискателят
– ВОК „Популярна каса – Кюстендил“, представлявана от управителя С.С., изразява
становище по жалбата в писмен отговор, в който излага своите доводи за нейната
допустимост, но неоснователност и недоказаност. Изтъква, че в хода на
изпълнителното производство кооперацията – взискател, е предприела целенасочени
действия за принудително изпълнение на паричното си притезание от датата на
образуване на изпълнителното производство до днес. Сочи, че с молбата за
образуване на изпълнвителното производство били възложили на основание чл.18 от ЗЧСИ извършването на всички изпълнителни действия на съдебния изпълнител.
Акцентира, че при възложеното правомощие органът по принудителното изпълнение
има правото служебно да движи производството, в това число и да определи
изпълнителни способи за събиране на вземането и да предприеме действия по
осъществяването им. Счита, че изброените в мотивите на ТР №2/2015 г. на ОСГТК на ВКС изпълнителни
действия, които прекъсват давността, се счита, че прекъсват и преклузивния срок
по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Изтъква, че при хипотезата на чл.18 ЗЧСИ съдебният
изпълнител се превръща в деен двигател на изпълнителното производство, като
същевременно освобождава взискателя да издирва имуществените права на длъжника
и да избира изпълнителен способ за осребряване на длъжниковото имущество с цел
удовлетворяване паричното притезание на взискателя. Проследявайки хронологията
на извършване на отделните изпълнителни действия, заключава, че не е настъпила
перемпция по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Поддържа искане за отхвърляне на
депозираната въззивна жалба поради нейната неоснователност.
Постъпили
са мотиви от страна на органа по принудителното изпълнение, в които се изразява
становище за неоснователност на депозираната жалба. Сочи се, че взискателят е
възложил на ЧСИ да извършва действията по чл.18, ал.1 ЗЧСИ, като извършва
проучване на имущественото състояние на длъжниците и съответно предприема
изпълнителни действия по своя инициатива. Конкретизира, че в сочения период –
22.08.2011 г. – 26.11.2014 г. неколкократно е правено проучване и са налагани
запори по инициатива на съдебния изпълнител.
Кюстендилският окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК,
намира за установено следното:
Подадената
жалба е процесуално допустима. Същата изхожда от легитимирано лице, насочена е
срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ и е подадена в законоустановения
едноседмичен срок.
Разгледана
по същество, жалбата се явява
неоснователна по следните съображения:
Изпълнителното производство е
било образувано въз основа на изпълнителен лист от 10.03.2011 г., издаден по
гр.д. № 2405/2010 г. по описа на РС – Кюстендил в полза на ВОК „Популярна каса
– Кюстендил“ срещу длъжниците И.Б.В., А.Б.В., С.Г.
- 2 -
С. и Д.Г.Г., които са солидарно
задължени да заплатят сумите по издадения изпълнител лист.
С
молбата по чл.426, ал.1 ГПК взискателят е възложил на съдебния изпълнител да
извършва действията по чл.18, ал.1 ЗЧСИ.
ЧСИ
Х. е предприела редица изпълнителни действия за удовлетворяване материалния
интерес на взискателя, свързани с проучването на имущественото състояние на
длъжниците.
През
месец март 2011 г. са наложени запори върху трудовите възнаграждения на
длъжниците, за което същите са уведомени с връчването на поканата за доброволно
изпълнение.
На
19.08.2011 г. взискателят е депозирал молба с искане да се проучи наличието на
трудова или друга заетост на задължените лица.
На
19.10.2011 г. ЧСИ Х. е наложила запор върху банковите сметки на длъжника А.Б.В.
лично и като ЕТ „А.В.“ към „ОББ“ АД.
На
19.03.2013 г. е наложен от съдебния изпълнител запор върху пенсията на
длъжницата Д.
Г.Г., който не е реализиран,
доколкото е получено съобщение от НОИ ТП гр. Кюстендил, че получаваната от
длъжницата пенсия е в минимален размер.
На
02.07.2014 г. е постъпила молба от взискателя с искане за извършване на справка
за наличие на трудово правоотношение на длъжницата Д. Г.Г..
На
01.08.2014 г. повторно е наложен запор върху получавана от Д. Г.Г. пенсия, които също не е довел до удовлетворяване паричното
притезание на взискателя, поради минималния размер на получаваната от същата
пенсия.
На
26.11.2014 г. пред ЧСИ Х. отново е депизирана молба от взискателя с искане да
бъде извършена справка за регистрирани трудови правоотношения и получавани
пенсии на длъжниците, като съдебният изпълнител е предприел исканите действия.
Идентична
молба е депозирана от взискателя на 18.03.2015 г. и на 17.11.2015 г.
На
18.08.2020 г. длъжникът С.Г.С. е поискал съдебният изпълнител да прекрати
образуваното пред него изпълнително производство, сочейки че за периода от
23.08.2011 г. до 26.11.2014 г. взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия.
По
така заявеното искане ЧСИ Х. се е произнесла с обжалваното в настоящото
производство разпореждане, оставяйки същото без уважение.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка.
По
тълкуването по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, извършването на изпълнително действие има при
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частен съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Такива действия са
насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване
на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н., до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Също съгласно тълкувателното решение, не са изпълнителни
действия образуваното на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаване на
експертиза за установяване на размера на остатъка от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение и др.
Длъжниците
в изпълнителното производство - И.Б.В., А.Б.В., С.Г.С. и Д. Г.Г. са били посочени като
солидарно отговорни за предявените за събиране в изпълнителното производство
вземания по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано производството
по делото. Съответно преценката за
обстоятелства по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК следва да е по отношение на всеки
един от тях, като страна в процесуално правоотношение. Аргумент за
самостоятелната преценка на допустимостта на изпълнителното производство по
отношение на всеки от солидарните дължници е и разпоредбата на чл. 125 от ЗЗД,
сочеща, че прекратяването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник
не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници.
Прекратяването по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
следва да се приеме приложимо по отношение на длъжници с личен дълг в
изпълнителното производство. Разпоредбата не е приложима по отношение на трето
лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато
взискателят насочва изпълнението върху тази вещ /аргумент от чл. 429, ал. 3 от ГПК/, какъвто не е настоящия случай.
В
случая съдът следва да прецени дали е настъпила перемпция спрямо всеки един от
солидарните длъжници. По делото не се установява останалите длъжници, с
изключение на длъжника С.Г.С., да са заявили пред съдебния изпълнител искане с
правно основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Въпреки това съдът следва да се произнесе
служебно, макар при липса на изрично заявено искане в тази насока и за
длъжниците И.Б.В., А.Б.В. и Д.
Г.Г., тъй като в
т.10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че перемпцията настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител с постановление само прогласява
настъпилото прекратяване, при което не е наложително да има изрично искане,
респективен изричен отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното
производство, за да се изследва въпроса дали е налице хипотезата на чл.433,
ал.1, т.8 ГПК.
По делото безспорно
се установява, че през месец март 2011 г. ЧСИ Х. е наложила запори върху
трудово възнаграждение и МПС и на четиримата длъжници. На 19.10.2011 г. е
наложен запор върху банковите сметки и МПС на длъжника И.Б.В. лично и като ЕТ „И.В.“. На 19.03.2013 г. е наложен запор върху
пенсията на длъжницата Д.
Г.Г., който
изпълнителен способ не е реализиран успешно. На 01.08.2014 г. повторно е
наложен запор върху пенсията на длъжницата Г., също нереализиран успешно. Други
изпълнителни действия през процесния период, за който се твърди, че е настъпила
перемпция, които действия да са от вида, прекъсващ давността, не се установява
да са извършени. При това следва, че от м. март 2011 г. до 26.11.2014 г. по
отношение на длъжниците А.Б.В. и С.Г.С. е настъпил преклузивния срок по чл.433,
ал.1, т.8 ГПК. За длъжника И.Б.В. за периода от налагането на запор върху
банковите му сметки и МПС на 19.10.2011 г. до процесната дата 26.11.2014 г.
също е изтекъл преклузивният срок, водещ до настъпването на перемпция. Относно
длъжницата Д.
Г.Г.
-
3 -
вторият
наложен запор е с дата 01.08.2014 г., при което за същата не е изтекъл срока по
чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В тази връзка досежно наложеният, но нереализиран запор,
съдът намира за нужно да уточни, че същественото в случая е, че не е необходимо
предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния
способ да е задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната. Това
следва от самата разпоредба на чл.116, б. „в“ ЗЗД, в която законодателят
използва думата „предприемане“ на изпълнителни действия, а не „извършени“ или
друга формулировка. Аргумент в подкрепа на това становище са мотивите в Решение № 1416 от 24.06.1969 г. на ВС по гр.
д. № 884/69 г., I г. о.: „Давността се прекъсва с исканията на взискателя да се
извършат принудителните изпълнителни действия и предприемането им от съдебния
изпълнител и тогава, когато тези действия са били безуспешни поради
ненамирането на длъжника на посочените адреси”. В тях се застъпва становище, че
при предприети действия от страна на съдебния изпълнител по повод направено
искане от страна на взискателя законодателят не може да освободи длъжника от
изпълнение на задълженията му само за това, че той е успял по някаква причина
да остане неоткрит и непринуден да престира. Допълва се, че „ако се приеме
обратното, то ще се достигне до поощряване на всички недобросъвестни длъжници
към създаване на всевъзможни пречки за осъществяване на изпълнителните действия
и към поощряването им за тази недобросъвестност“.
Воден
от горното, Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Е. Х., рег. № 743, с район на
действие ОС – Кюстендил, обективиран в разпореждане от 28.08.2020 г., да
прекрати изп. дело № 20117430400225 по описа на кантората на същия ЧСИ на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по отношение на длъжниците И.Б.В., А.Б.В. и
С.
С. и вместо това
постановява:
ПРЕКРАТЯВА производството по изп.
дело № 20117430400225 по описа на ЧСИ Е. Х., рег. №743, с район на
действие ОС – Кюстендил на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, по отношение на
длъжниците И.Б.В., А.Б.В. и С.Г.С..
ПОТВЪРЖДАВА
отказа на ЧСИ Е.
Х., рег. № 743, с
район на действие ОС – Кюстендил, обективиран в разпореждане от 28.08.2020 г.,
да прекрати изп. дело № 20117430400225 по описа на кантората на същия ЧСИ на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по отношение на длъжницата Д. Г.Г..
Решението не подлежи на обжалване по
аргумент от разпоредбата на чл.437, ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: