№ 289
гр. ***, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20214430107402 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на ХР. Н. АЛ. с ЕГН
**********, адрес: *****, чрез адв.Т.М. – АК-***, съдебен адрес: гр.***, ***
против „*** –***“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.***,
*** представлявано от изпълнителния *** ****. Посочва се в исковата
молба, че по отношение на ищеца е образувано изпълнително дело № ***
при ЧСИ *** с рег.№ *** район на действие ОС ***. Посочва се, че в предмет
на изпълнителното дело са вземания на ответника за сумата от 5428,70 лв.-
главница, сумата от 2711,33 лв.- лихви и сумата от 5026,32 лв. неолихвяема
сума. Твърди се, че ищецът не дължи изпълнение на посочените вземания
поради изтекла давност.Посочва се, че за вземанията бил издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ **2016г. по описа на РС-***, като от влизане в
сила на заповедта за изпълнение до отправяне на налагане на възбрана на
11.10.2021г. върху имот, собственост на ХР. Н. АЛ., са изминали повече от
три години, поради което вземането е погасено по давност. Иска се от съда да
признае за установено, че в полза на „*** –***“ АД с ЕИК *** със седалище
и адрес на управление: гр.***, *** представлявано от изпълнителния ***
****, не съществуват вземания против ХР. Н. АЛ., адрес: *****, и
1
последният не дължи суми по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.
№**2021г. на РС ***, за които е образувано изпълнително дело № *** при
ЧСИ *** с рег.№ *** район на действие ОС ***, а именно сумата от 5428,70
лв.- главница и сумата от 2711,33 лв.- лихва за забава от 08.11.2016г., поради
настъпила погасителна давност.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който взема
становище за допустимост, но неоснователност на исковете.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от адв. Т.М.
– АК-***. Страната взема становище в писмени бележки с вх.
№***16.02.2022г. и моли съда да уважи изцяло предявените отрицателни
установителни искове.
Ответникът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт ***, моли
съда да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и
недоказани.
От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени
доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в
процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен
пред Районен съд гр. *** като същия е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
Съдът, след като повторна проверка за редовност на исковата молба и с оглед
приобщените доказателства по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно по делото е и се установява от заверено копие на нотариален акт №
12, том XXXIV, дело № **/1997г., че на 30.12.1997г. ***.а била призната за
собственик на недвижим имот – апартамент №4, находящ се на адрес: гр.***
***
Не се спори и се установява от представеното заверено копие на
удостоверение за наследници изх.№ 14-5289/21г., че А.а е починала на
18.10.2009г., като неин законен наследник е синът й – ищец по делото.
Безспорно е по делото и не се спори между страните, че по ч.гр.д.№ **2016г.
по описа на РС-*** бил издаден изпълнителен лист № ***20.10.2017г. в полза
на „*** –***“ ЕАД с ЕИК *** против ХР. Н. АЛ. с ЕГН **********, като
последният бил осъден да заплати на дружеството сумата от 5428,70 лв.-
главница, сумата от 4644,84 лв.- лихва за периода 03.02.2004г.-02.11.2016г.,
2
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.11.2016г. до
окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер
на 201,48 лв.- внесена държавна такса и 180 лв.- юрисконсултско
възнаграждение. В тази насока е и заверено копие на изпълнителен лист №
***20.10.2017г.
Не се спори между страните, че въз основа на процесния изпълнителен лист
било образувано изпълнително дело № *** при ЧСИ *** с рег.№ *** район на
действие ОС ***, в хода на което ищецът получил покана за доброволно
изпълнение.
Безспорно е между страните, че заповедта за изпълнение № 5205 от
09.11.2016г. е връчена лично на ХР. Н. АЛ. на 13.12.2016г., като в
двуседмичния срок не е подадено възражение от длъжника и е влязла в сила
на 28.12.2016г.
Не се спори между страните, че е издаден изпълнителен лист за сумата от
5428,70 лв.- главница, сумата от 4644,84 лв.- лихва за периода 03.02.2004г.-
02.11.2016г., законната лихва върху главницата, считано от 08.11.2016г. до
окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер
на 201,48 лв.- внесена държавна такса и 180 лв.- юрисконсултско
възнаграждение.
Безспорно е и обстоятелството, че през 2021г. е образувано изпълнително
дело *** при ЧСИ *** с рег.№ 815 на КЧСИ и район на действие ОС ***, като
на 11.10.20121г. е наложен запор върху МПС, запор върху банкови сметки и
вземания и запор върху трудово възнаграждение и възбрана върху недвижим
имот.
Спори се между странитe погасени ли са по давност вземанията, за които е
издаден изпълнителен лист № ***20.10.2017г., след образуване на
изпълнителното дело, прекъсвана ли е давността и на какво основание, както
и дължи ли ищецът сумите, за които е получил покана за доброволно
изпълнение по изпълнително дело № *** при ЧСИ *** с рег.№ *** район на
действие ОС ***.
Съдът като съобрази доказателствения материал по отделно и в
съвкупност приема от правна страна следното:
Съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове с правно искове
по чл.439, ал.2 ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че
ищецът не дължи суми по изпълнителен лист № ***20.10.2017г. по ч.гр.д.№
3
**2016г. по описа на РС-*** по изпълнително дело № *** при ЧСИ *** с рег.
№ *** район на действие ОС ***, поради новонастъпил факт- изтекла
погасителна давност.
Разпоредбата на чл.439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред,
след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
издадено в негова полза изпълнително основание. Законодателят е предвидил
защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
В случая отричането на вземането, материализирано в изпълнителния титул,
издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, се основава на
твърдения на ищеца за погасяването му по давност, в рамките на което
основание съдът дължи произнасяне по предявения иск. При влязла в сила
заповед за изпълнение, обосноваващите иск по чл.439 ГПК факти могат да са
такива, настъпили след приключване на съдебното дирене в исковото
производство по чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК, с предмет
установяване на присъденото със заповедта вземане при подадено от
длъжника възражение по чл.414 от ГПК, а ако възражение по чл.414 от ГПК
не е подадено – след изтичането на срока на за подаване на възражение, т.е.
след влизане в сила на заповедта. Това е така, тъй като неподаването на
възражение по чл.414 от ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на
положително съдебно решение по иска по чл.422 ГПК имат за последица
създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите
и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането
се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези на чл.424 от
ГПК или чл.439 от ГПК /в първия случай – при новооткрити обстоятелства и
доказателства, а във втория – при новонастъпили факти след влизане в сила
на заповедта за изпълнение/.
В този смисъл съдът намира, че периода на давността по предявените в
случая искове с правно основание чл.439 от ГПК, който следва да се съобрази
в настоящото производство, е периода след влизане в сила на заповедта за
изпълнение по чл.410 ГПК, както и този следващ факта на налагане на
възбраната на 10.11.2021г. (която се сочи от ищеца и не се оспорва от
ответника). В случая, релевантна е датата на влизане в сила на заповедта за
изпълнение- 28.12.2016 г., като фактът, на който е позовава ищеца е изтекла
4
три годишна погасителна давност с оглед характера на вземанията, за които е
постановена заповедта по чл.410 ГПК.
Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо.
Спори се между страните кой давностен срок е приложим в случая - кратката
давност по чл. 111 б.“в“ ЗЗД с оглед характера на вземанията или общата 5 –
годишна давност на основание чл.117, ал.2 ЗЗД.
Съдът приема, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на
присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражение.
Затова заповедното производство може да бъде възобновено при наличието
на предпоставките по чл.423 от ГПК, а иск за оспорване на вземането на
основания факти, настъпили до изтичането на срока за подаване на
възражение може да бъде предявен само при наличието на предпоставките по
чл.424 от ГПК. Съгласно чл.439 от ГПК , няма пречка да бъде предявен и
разгледан иск за оспорване на вземането, но само на основание факти,
настъпили след изтичането на срока за подаване на възражение. Действащият
ГПК придаде сходни (подобни) правни последици на влязлото в сила съдебно
решение и на влязлата в сила заповед за изпълнение, ако влизането й в сила е
поради неподадено в срок или оттеглено възражение от длъжника. Ето защо
чл.117, ал.2 ЗЗД се прилага, както когато вземането е установено със
съдебно решение, така и когато е установено със заповед за изпълнение,
влязла в сила като невъзразена от длъжника. Сходството е в стабилитета на
изпълнителните основания, с които кредиторът се е снабдил. В тази насока е
както утвърдената практика на ОС *** - Решение № 28 от 10.01.2020 г. на ОС
- *** по в. гр. д. № 828/2019 г., Решение № 45 от 2.04.2021 г. на ОС - *** по в.
гр. д. № 142/2021 г., Решение № 260054 от 2.03.2021 г. на ОС - *** по в. гр. д.
№ 1001/2020 г., Решение № 514 от 5.08.2020 г. на ОС - *** по в. гр. д. №
413/2020 г., Решение № 387 от 19.06.2020 г. на ОС - *** по в. гр. д. №
112/2020 г., Решение № 498 от 28.07.2020 г. на ОС - *** по в. гр. д. №
251/2020 г., Решение № 155 от 29.06.2021 г. на ОС - *** по в. гр. д. №
376/2021 г., Решение № 296 от 31.03.2020 г. на ОС - *** по в. гр. д. № 3/2020
г., и др.
В тази насока е и утвърдената практиката на ВКС - Определение
№214/15.05.2018г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV-то ГО.,
5
Определение № 60818 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2482/2021 г., IV г.
о., ГК, Определение № 60818 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2482/2021 г.,
IV г. о., ГК, Определение № 776 от 12.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2230/2020
г., III г. о., ГК, Определение № 633 от 7.11.2017 г. на ВКС по т. д. №
1508/2017 г., II т. о., ТК, Определение № 449 от 29.06.2020 г. на ВКС по т. д.
№ 2500/2019 г., II т. о., ТК и др.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.
н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл.116,
б."в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално засягане на правната
сфера на длъжника. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на същинското действие за принудително изпълнение. В този
смисъл е и Решение № 451 от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2015 г.,
IV г. о., ГК.
С оглед на горното, съдът приема, че в случая е приложима общата 5-
годишна давност (аргумент от чл.117, ал.2 от ЗЗД), която е започнала да тече,
считано от вземане в сила на заповедта за изпълнение- 28.12.2016 г. Както
към 10.11.2021г. - датата на предприемане на действието по принудително
6
изпълнение по изпълнително дело *** – 10.11.2021г., така и към датата на
подаване на исковата молба – 26.11.2021г. и към датата на приключване на
съдебното дирене, давността не е изтекла. Следва да се отбележи, че на
10.11.2021г. същата е прекъсната и на основание чл. 117 пр.1 ЗЗД е започнал
да тече нов 5 годишен давностен срок с оглед наложената възбрана, като част
от изпълнителните способи за принудително събиране на вземанията на
длъжника.
Ето защо съдът приема, че исковете се явяват неоснователни, като ищецът
дължи изпълнение за сумите по издадения изпълнителен лист.
На основание чл.78, ал.3 ГПК следва ищецът да бъде осъден да заплати на
ответника направените деловодни разноски в размер на 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.439, ал.2 ГПК на
ХР. Н. АЛ. с ЕГН **********, адрес: *****, против „*** –***“ АД с ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: гр.***, *** представлявано от
изпълнителния *** ****, за признаване за установено спрямо „*** –***“ АД
с ЕИК *** че ХР. Н. АЛ. с ЕГН **********, не дължи сумата от 5428,70 лв.-
главница и сумата от 2711,33 лв.- лихва за забава от 08.11.2016г., по
изпълнителен лист № ***20.10.2017г. по ч.гр.д.№ **2016г. по описа на РС-
***, въз основа на който е образувано изпълнително дело № *** при ЧСИ ***
с рег.№ *** район на действие ОС ***, поради новонастъпил факт - изтекла
погасителна давност, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК ХР. Н. АЛ. с ЕГН **********, адрес:
***** да заплати на „*** –***“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр.***, *** представлявано от изпълнителния *** ****, сумата
от 100 лв. деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението пред
Окръжен съд ***.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
7
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
8