Р Е
Ш Е Н И Е
№ 586 15.06.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр.
състав
На втори
юни две
хиляди и двадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Председател:
Пенка Стоева
Секретар: Диана Плачкова
като
разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева
гражданско
дело №204 по описа за две хиляди и осемнадесета година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Евентуално съединени искове по чл.135,ал.1 и чл.26,ал.2,предл.посл. от ЗЗД.
Предварителна бележка: Начинът на съединяване на исковете в посочената поредност е този, който ПАС е указал като задължителен за
следване от настоящия състав с Определение №55/10.02.2020г. по ч.в.гр.д.
№45/2020г.
Ищецът „Ем ел лоджистик“ ООД, ЕИК *********, със
съдебен адрес:***, адв.В.И.- С. и адв.Д.М.-Т.,
е съединил за общо разглеждане срещу ответниците Л.И.В.,
ЕГН ********** и Д.А.К., ЕГН **********, представлявани в процеса от адв.Р.Н., с адрес: ***,
основен иск за прогласяване недействителен спрямо него на договора за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран
с н.а. за №***, том **, рег.№****, дело №****г.. на нотариус П. М., сключен
между двете ответници, тъй като е кредитор на отв.В. за вземане в размер на 6000лв., съставляващо
изтеглена от нея, на ***г., от банковата сметка на дружеството при „*****“ АД,
парична сума в посочения размер, докато тази ответница била ****** ищцовото дружество и като такъв имала правото да се
разпорежда със средства по банковата му сметка и да разполага с паричните
наличности на каса, незаприходена в касата на
дружеството, и като в счетоводството му липсват документи, удостоверяващи
разхода и за плащане задължения на дружеството към трети лица, които тя, въпреки многократни искания да
върне или да даде обяснения как е разходвана, нито върнала, нито дала
обяснения, и извършеното от нея разпоредително действие с имуществото и го
уврежда, като и прехвърлителката, и купувачката по
сключената възмездна сделка, добра приятелка на продавачката, са знаели при
сключването на договора за увреждането му, а отв.В.
го е и целяла;
евентуален иск, който да се разгледа при отхвърляне на основния, за
прогласяване нищожност на договора за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран с н.а. за №***,
том **, рег.№****, дело №****г. на нотариус П. М., сключен между двете ответници, като привиден и абсолютно симулативен,
основан на твърденията, че при сключване на договора от ****г. страните не са целяли настъпване на последиците му и те не са настъпвали,
като: записаната в договора продажна цена от 9900лв., много под данъчната
оценка на имота от 47 771.30лв., била привидна, и избрана, за да се избегне
забраната на закона за плащане в брой на суми над 10 000лв.; записаната в
нотариалния акт продажна цена била привидна, а плащане между страните не е
осъществено; В. продължила да живее в „продадения апартамент“, като партидите
за ток и вода не са записани на името на новия собственик.
За мотивиране на правния си интерес от провеждане на евентуалния иск,
съобразявайки дадените от ПАС на ПОС в тази връзка задължителни указания с
Определение №55/10.02.20г., представя в с.з. от 02.06.20г. писмена молба, с
приложени към същата доказателства /виж л.264-л.284/.
Пледира по същество за уважаване на основния иск, а в случай на
отхвърлянето му, за уважаване на евентуалния иск, като основателни и доказани
със събраните по делото доказателства, както и за присъждане на разноски по
списъка, представен в с.з. от 05.11.19г. /виж л.239/ и по допълнителния списък
на разноски, представен в с.з. от 02.06.20г. /виж л.285/. В дадения от съда 1-седмичен
срок за представяне на писмени бележки, изтекъл на 09.06.20г., не представя
такива.
В едномесечния срок по чл.131,ал.1 от ГПК, като 28.04.18г. е събота,
неработен ден, отв.К. е подала отговор на исковата
молба с вх.№13077/30.04.18г. /виж отговора на л.53-л.54/, с който е взела
становище единствено по иска с правно основание чл.135 от ЗЗД, като го е
оспорила изцяло, оспорвайки и всички твърдени от ищеца факти, на които е
основан, и състояването на релевантните за
основателността му предпоставки, предвидени от закона. Сама навежда твърдения
за обстоятелствата, при които сделката е извършена и поради които, по силата на
договор за наем, продавачката е останала да живее в продадения имот -
предстоящо заминаване на продавачката за трайно установяване в чужбина, при
което е неуместно търсене на друго жилище в периода на подготовка на
документите за отпътуване. Твърди, че е подала като собственик на имота
декларация за придобиването му, както и че е изплатила изцяло продажната цена,
уговорена по сделката, без да знае, че с нея е било възможно да се увредят
интереси на трети лица, включително на ищеца по делото.
Препис от исковата молба с приложенията е бил връчен на отв.Л.В.,
чрез назначения и от съда в хипотезата на чл.47,ал.6 от ГПК особен представител
адв.И., на 27.09.18г. /л.84/. В едномесечния срок по
чл.131,ал.1 от ГПК, на 22.10.18г., адв.И. е подал от
името на тази ответница отговор на исковата молба с вх.№30861 /виж л.91/. В
същия ден, въз основа молба вх.№30699/19.10.18г. на отв.Л.В.,
която междувременно е упълномощила друг адвокат да я представлява в
производството по делото, съдът е освободил адв.И.
като особен представител на отв.В. /виж молбата на
л.88, определението на л.89 и молбата и пълномощното на л.86 и л.85/. В
едномесечния срок по чл.131,ал.1 от ГПК, на 26.10.18г., от отв.В.
е постъпил и отговор на исковата молба с вх.№31535/26.10.18г. /л.97/, подаден
от упълномощения от нея адв.Р.Н., който отговор, при
описаните обстоятелства, е и онзи, който съдът е взел предвид в производството,
при разглеждане на спора.
С отговора си отв.В. е взела становище, че искът
по чл.135 от ЗЗД е допустим, но неоснователен по съображения, аналогични на
онези, които е развила отв.К.. Както другата
ответница, и тя е оспорила твърдените от ищеца факти и е заявила като
действителни относно извършената продажба и оставането и в апартамента фактите,
описани и от отв.К. с отговора и.
И двете ответници, чрез адв.Н.,
който ги представлява в процеса, пледират за отхвърляне на исковете като
неоснователни, поради неустановяване в производството на релевантните за
основателността им предпоставки, и претендират присъждане на разноските в
производството по списъка, представен в с.з. от 05.11.19г. /виж л.240/.
Развиват съображения и с писмени бележки вх.№33800/14.11.19г. /виж
л.245-л.249/.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните, събраните по делото
доказателства и развитите от страните доводи, намери, че предявените искове са
допустими, разгледан по същество, основният иск е основателен и като такъв
следва да бъде уважен, а предявеният евентуален иск следва да се остави без
разглеждане, тъй като не е настъпило процесуалното условие за разглеждането му-
да бъде отхвърлен искът по чл.135,ал.1 от ЗЗД, воден от следните съображения:
І.По допустимостта на исковете.
1.1.Искът по чл.135,ал.1 от ЗЗД е допустим, тъй
като обстоятелствата, на които ищецът го е основал- че отв.В.,
на която е кредитор с вземане, възникнало преди датата на разпореждането, го е
увредила, като се е разпоредила възмездно със свое имущество, като е знаела при
извършване на това разпореждане за увреждането, както за това знаело и лицето,
придобило по възмезден начин имота, попадат в хипотезата на цитираната норма и
правят страните в производството надлежно активно и пасивно процесуално
легитимирани в производството по този иск.
1.2.Искът по чл.26,ал.2,предл.посл.
от ЗЗД е също допустим.
Твърденията, на които ищецът е основал този иск, попадат в хипотезата на
нищожност на договора, поради привидност, като изцяло симулативен,
и го правят допустим в посочената законова хипотеза, като легитимират страните
надлежно активно и пасивно процесуално за провеждането му.
Във връзка с възражението на ответниците за недопустимост
на този иск, повдигнато от ответниците с писмената им
защита от 14.11.2019г., съдът изцяло поддържа принципните съображения, които са
го водили за постановяване на отмененото от ПАС Определение №2491/03.12.19г.
/виж л.250-л.251/, като изводът, който прави с това решение, обратен на извода,
направен с цитираното определение, се дължи на различната фактическа обстановка
за тази преценка, и конкретно:
Освен че е обосновал изрично правния си интерес с писмената молба, внесена
в с.з. от 02.06.20г., ищецът е и доказал наличието му с приложения към молбата
препис от искова молба вх.№30182/09.10.17г., по която, както личи от невлязлото
в сила Решение №136/06.03.20г., се е развило производство по т.д. №615/17г. на
ПОС, предмет на което е искане на ищцовото дружество
за осъждане на ответницата да му заплати сумата от 6000лв., а при тези данни,
той вече има интерес от прогласяване нищожност на договора за продажба на имот,
сключен между двете ответници, защото, при
благоприятен изход от производството по т.д. №615/17г. на ПОС относно
осъдителния иск за сумата от общо 8351лв., в която е включена и сумата от
6000лв., изтеглена от сметката му при ***** на *****г., той ще разполага и с
изпълнителен титул, при който, при уважаване на евентуалния иск, предмет на
настоящото дело, би могъл да се удовлетвори чрез изпълнение върху върнатия в паримониума
на неговата длъжница по осъдителния иск имот /виж молбата на л.264-л.265,
исковата молба на л.270-л.275 и невлязлото в сила решение на л.276-л.284/.
ІІ. По основателността.
1.В с.з. на 20.11.18г. съдът е приел като окончателен проекта за доклад,
съобщен на страните с Определение №2152/29.10.18г., с който са очертани
релевантните за предявените искове факти и е разпределена между страните
тежестта за установяването им, допълнен с признатото за безспорно между
страните и като такова- за ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че
описаният с исковата молба договор за продажба е бил сключен между двете ответници по делото на ****г., при продажна цена от 9900лв.
/виж протокола на л.116-л.119 и определението на л.99-л.100/.
2.Установиха се в производството следните факти:
2.1.Във връзка с качеството на ищеца на кредитор на отв.В.
с вземане, предхождащо датата на разпореждането с имота и на 28.10.16г.
Ищцовото дружество е
търговско дружество с ограничена отговорност с основен предмет транспортна дейност
в страната и чужбина, което има към датата на исковата молба за свой ***** М. С.,
той и ****, но от справката в публичния търговски регистър личи, че от
26.11.14г. до 26.04.17г. отв.Л.В. е била вписана като
***** на дружеството, а от 18.09.14г.-25.07.17г. е била и **** в същото, както
и двете посочени страни са заявили съответно с исковата молба и с отговора на отв.В. /виж разпечатката от данни в ТР на л.5-л.6 и
публичния търговски регистър/.
На ****г., с нареждане разписка от същата дата с наредител
Ем Ел Лоджистик ООД, на упълномощеното да получи сумата
лице Л. И.В. е изплатена сума от 6000лв. от сметката на дружеството в ****** с
№ ********
/виж нареждането разписка на л.192/.
Установи се с показанията на св.С.- *** на М. С., посочен от нея като *****
на ищцовото дружество, и **** на отв.В.,
която е ***** на ***** на св.С., че Л. била направена ****** на фирмата, тъй
като **** на св.С. живеел в ****** /виж л.140гръб, абзац последен/.
Отв.В. не твърди да е
върнала или отчела изтеглената сума в дружеството и не е навела никакви други
твърдения във връзка с нея, освен че бившият и **** М. С. е предприел срещу нея
некоректна и необоснована атака с цел да я дискредитира и отстрани от едно
добре работещо и печелещо предприятие. Затова и за съда не е стояло задължение
да и укаже необходимостта от установяване на евентуалното отчитане на сумата,
която е изтеглила от сметката на дружеството, като негов пълномощник, на
дружеството.
Ищецът установи също, че след като сумата от 6000лв. е била изтеглена от
сметката му от отв.В., с нотариална покана от ****г.
тя е била поканена от другите двама **** в дружеството- М. С. и С.С. да даде отчет за разходването и, както и за дейността и
като ****, като се яви на третия ден от получаване на поканата, в 15.30ч., в
кантората на нотариус В. З., както и че след връчване на тази покана на ***г.., след залепване на ****г. на уведомление на
адреса гр.*****, ул.“*****“№***, ет.*, ап.***, регистриран както като адрес на
управление и седалище на дружеството, така и като постоянен адрес на Л.И.В.,
тъй като след трикратни посещения на адреса тя не е била открита, макар
събраните от съседи данни да сочели, че тя живее на адреса, отв.В.
не се е явила в кантората на нотариус В. З. да даде отчет на останалите двама ***
в дружеството, включително по отношение на сумата на вземането, за която то се
легитимира като неин кредитор в настоящото производство /виж поканата на
л.9-л.10, разписката на л.11 и констативния протокол на л.12/.
При тези данни и доколкото съдебната практика стои на становището, че
когато пълномощникът упражни правата по пълномощното, което му е дадено, следва
да се счита, че той е обвързан към упълномощителя
като по мандатно правоотношение, както и защото разпоредбата на чл.284,ал.2 от ЗЗД постановява, че довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му
предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката, следва да се счита
щото ищецът е установил надлежно качеството си на кредитор на отв.В. с вземане за сумата от 6000лв., която тя е изтеглила
от сметката на дружеството на ****г.., като негов пълномощник, и не твърди в
процеса да му е предала нито до датата на атакуваната от него като относително
недействителна сделка по продажба на имота и от *****г., нито в хода на
производството по предявения от него иск.
2.2. Във връзка с увреждането на кредитора.
Доколкото цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на
неговите кредитори /чл.133 от ЗЗД/, съдебната практика по приложение на чл.135
от ЗЗД стои трайно на становището, че всяко предприето от длъжника действие, с
което намалява имуществото си или го трансформира по начин, който би се отразил
върху възможността на кредитора да се удовлетвори за вземането си, уврежда
кредитора, но като все пак увреждането следва да е обективно съществуващ факт,
а не само в съзнанието на кредитора.
В конкретния случай съдът намира, че ищецът категорично установи в процеса
и тази изискуема се от нормата на чл.135,ал.1 от ЗЗД предпоставка, доколкото
доказа, че след датата на възникване на вземането, с което той се легитимира
като кредитор на отв.В.,
тя се е разпоредила с два недвижими имота, които е притежавала- апартамент в
гр.*** на ул.“***“№**, за който се води настоящото дело -факт, признат за
безспорен между страните и установен с
приложения на л.14 от делото н.а., и апартамент в гр.****, в който преди
продажбата му живеели родителите и, но към датата на продажбата му вече не бил
нужен на семейството /виж показанията на св.С. на л.141лице, абзац първи и на
св.И., **** на отв.В., на 140лице, абзац първи/.
Отделно от това, ищецът установи, че по отношение на отв.В.
са били образувани и други съдебни производства с претенции за осъждането и да
заплати парични суми както на ищцовото дружество,
така и на трети за спора лица, във връзка с което са допуснати обезпечения чрез
запори върху нейни вземания и върху дяловете и в дружеството, част от които
производства са приключили с осъдителни за отв.В.
съдебни актове, тъй че същата е длъжник и на други лица, с установени вече по
съдебен ред вземания, а в процеса тя нито твърди, нито установява да разполага
с имущество, достатъчно за удовлетворяване на кредиторите и /виж :
определението на л.13; решението на л.15-л.16; разпечатката от данни от
системата за съдебно деловодство на ПОС на л.24/.
И накрая, с приетото в с.з. от 25.06.19г. заключение на допусната на ищеца
съдебно- оценъчна експертиза, изготвено от в.л. И.Г., се установи, че макар
извършеното от отв.В. разпореждане с имота и в гр.****
да е възмездно- с договор за покупко- продажба при
цена от 9900лв., продажната цена по договора е повече от пет пъти по-ниска от
пазарната стойност на продадения имот към датата на сделката, тъй като
последната възлиза на 50 400лв. /виж протокола на л.222-л.225 и заключението
на л.215-л.219/.
Предвид горното, може да се заключи, че ищецът е установил категорично в
производството, щото извършеното от отв.В. действие
по разпореждане с имота и в гр.***, което се атакува от него като относително
недействително, е довело до обективното му увреждане като неин кредитор.
2.3.Във връзка със знанието за увреждане на кредитора у длъжника и у приобретателя по възмездната сделка.
Разпоредбата на чл.135,ал.1 от ЗЗД постановява, че кредиторът може да иска
да се обявят за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го
уврежда, ако при извършването им длъжникът е знаел за увреждането, а когато
действието е възмездно- за увреждането е знаело и лицето, с което той е
договарял.
Както личи от писмените бележки на двете ответници,
те са съсредоточени върху обосноваване на липсата на именно тази от трите
изискуеми се релевантни за основателността на иска предпоставки, макар с
отговорите на исковата молба формално да са били оспорени и всички наведени от
ищеца в исковата молба твърдения.
По този последен релевантен за основателността на предявения иск факт съдът
намери, че:
Ищецът е установил знанието на отв.В. за
увреждането, доколкото от вече обсъдените по-горе доказателства се установи,
щото вземането на кредитора и е известно /тя сама е изтеглила сумата от
сметката му и не твърди отчитането и на дружеството/, известно и е наличието на
други насочени срещу нея искови претенции /видно е от решението 27.01.17г. по
гр.д. №14086/16г. на ПРС, влязло в сила на 15.02.17г., че е взела участие в
същото производство с подаден отговор и ангажирани в процеса доказателствени искания/, както и е известно и извършеното
разпореждане с имуществото и /като лично е участвала в извършената продажба, при съставяне на
н.а./- т.е. няма как и да не знае, че като се разпорежда с имуществото си,
уврежда кредитора.
За обосноваване знанието на приобретателката по
възмездната сделка, в лицето на отв.К., ищецът се е
позовал на множество факти и връзките помежду им, във връзка с които се
установи, че:
Двете ответници се познават от много години преди
датата на сделката, за което и св.И., доведена от ответниците,
и св.С., доведена от ищцовото дружество, са дали безпротиворечиви показания, като св.И. е заявила, че
познава Д. от поне 10-15години, тъй като *****и я пращала при Д., която е *****,
****** и са работели с Д.К., тъй като майка и преди се занимавала с международен
транспорт, а Д. била агента, който обслужвал фирмата за *****, тъй че и тя, и
всички нейни агенти познавали дружеството, служителите, семейството, близките
им, включително М. и майка му, тъй като всички си правели застраховки при нея, а
св.С. е заявила, че Д.К. е застраховател и мисли, че още 2002г.-2003г., когато Л.
работела в транспортна фирма „****“, правела *** при нея за камионите, а през
2006г.-2007г. взела Л. на работа за една година и Л. ходела и правела *** при
нея.
Показанията на същите две свидетелки се разминават по отношение на факта
имало ли е между двете ответници близки отношения или
познанството им е било само делово, като по отношение близостта на двете ответници св.И. е посочила, че отношенията между Д. и ****и
са по-скоро чисто служебни, а св.С., че Д. и Л. са приятелки, че Д. е една от
най-добрите приятелки на Л. и че те двете си станали много близки още от
2002г.-2003г., ходели по партита и се събирали.
Измежду противоречивите показания на двете свидетелки по този факт, и двете
обвързани с някакво родство с отв.В. и М.С., настоящ *****
на ищцовото дружество, съдът цени показанията на С.,
защото същите са преки и придобити в продължение на дълъг период от време, в
който отв.В., нейна племенница, е живяла в
непосредствена близост до дома и, едно до друго, едната на ул.“****“№*, а
другата на ул.“*****“, а за три месеца и в дома и, заедно с **** и, след като
се била оженила, а после развела, тъй като родителите на отв.В.
живеели и работели в гр.***, а Л. отрасла в семейството на С. и била почти
всяка вечер при тях на вечеря, на софрата и, тъй че двете си били много близки,
поради което тя познава и всички приятелки на племенницата си, заедно е ходила
с нея при Д. в различни нейни офиси и си е правела застраховки при тях. Показанията
на св.И. по отношение на същия факт съдът не цени, защото: в самия изказ, че
отношенията им са по-скоро чисто служебни,
вече се съдържа и вероятност извън това „по-скоро“ да има и нещо друго;
показанията на св.И. не са преки, а както тя самата е пояснила за определянето
на отношенията на майка и и отв.К. като чисто
служебни /този път е казала „чисто служебни“, а не „по-скоро служебни/,
впечатленията и са придобити от информацията, която е имала от майка и; обаче, както
самата св.И. е посочила по-сетне във връзка с причините за продажба на жилището,
майка и е човек доста обран откъм подобен вид информация и спестява максимално
информация, за да не товари близките си; и накрая от показанията на св.И. личи,
че тя самата не поддържа постоянен контакт и няма достатъчно информация за
живота на майка си, тъй като е посочила, че когато се връща от чужбина в
България, майка и не и се обажда всеки път, тя не винаги е наясно къде точно
майка и пребивава при връщанията си в България, тъй като при нея пребивава
доста рядко и само предполага, че може би пребивава при нейни приятелки и че
по-често е при баба и, както и че майка и понякога се свързва с нея, но има
случаи, когато не успяват да се видят.
Затова съдът счете за установено в производството твърдението на ищеца,
щото двете ответници, страни по атакуваната от него
като относително недействителна сделка, са били близки приятелки, а не просто
делови партньори, като черпи за този извод съображения включително и от показанията
на св.И., защото при едно чисто делово, служебно партньорство между
застрахователен агент и клиент, не е обичайно агентът да познава освен
фирмата-клиент и всички близки на лицето, чрез което тази фирма поддържа при
агента застраховките, свързани с търговската и дейност.
2.4. Във връзка с останалите твърдения, на които ищецът е основал исковете
си.
2.4.1. По отношение на обстоятелствата по какви причини е било продадено
жилището от отв.В., заплатила ли е купувачката му
продажната цена по договора и продължила
ли е отв.В. да живее в продаденото на отв.К. жилище.
Ищецът твърди, че сделката е симулативна, като
продажната цена не е платена реално, същата е привидна и съзнателно избрана по размер
тъй, че да се заобиколи забраната за плащане в брой
на суми по-големи от 10000лв., и че и след сделката отв.В.
е продължила да живее в „продадения“ апартамент.
И двете ответници са оспорили тези твърдения на
ищеца, като по отношение на същите обстоятелства отв.К.
е заявила с отговора си, че сделката се извършила, защото Л.В. и споделила, че
жизнените и интереси са свързани с трайното и установяване в чужбина и иска да
продаде единственото си жилище за 9900лв., но също, че не знае в какви точно
срокове ще се случи заминаването и в чужбина, тъй че предложила да остане в
закупеното жилище и да и плаща наем от 100лв. на месец, а тя се съгласила и с
двете предложения, купила апартамента за 9900лв., декларирала придобиването му
в данъчната служба на Община **** и сключили с продавачката на ****г. договор
за наем при предложените от нея условия, като доходите от наем били декларирани
в данъчната и декларация за 2016г.
Отв.В. е посочила с
отговора си същите причини за извършената от нея продажба на апартамента и за
сключването на договора за наем между нея и отв.К.,
като в отговора, който е подаден чрез пълномощника и на ***г.., не е заявила
категорично и в прав текст, че живее в чужбина, а че е била принудена да търси
реализация в чужбина и по –специално в *****, където имала контакти и познания
по езика, и това била причината да продаде жилището и да се опита да започне
живота си отначало в **** /виж л.98лице/, като сама не е представила
доказателства, а е заявила, че ще се ползва от доказателствата, представени от другия
ответник.
Твърденията на отв.К. за деклариране на
придобиването на собствеността, за сключването на договор за наем между нея и отв.В. и за деклариране на доходи, получавани от наем, са
установени със събраните по делото писмени доказателства, от които личи, че:
С декларация вх.№18765/06.12.16г. по чл.14 от ЗМДТ, Д.К. ***, Дирекция
„Местни данъци и такси“, че въз основа на н.а №***г.. е придобила собствеността
върху апартамент, находящ се на ул.“****“№**, ет.*,
ап.****, прилагайки към декларацията си н.а. за атакуваната по делото от ищеца
сделка /виж писмото на л.155, декларацията на л.156-л.159 и н.а. на л.160/;
Три дни след сключване на договора за продажба на апартамента на отв.В. *** на отв.К., на ***г..,
между двете ответници е сключен договор за наем, с
който Д.К. е отдала ползването на закупения апартамент на Л.В. за срок от една
година, който се счита автоматично продължен, ако никоя от страните не отправи
до другата изрично изявление за прекратяването му до един месец преди изтичане
на срока, срещу платима в брой месечна наемна цена в размер от 100лв. и с
уговорката, че наемателят се задължава да прехвърли на свое име, ако това е
практически възможно, партидите за отчитане на консумативни разноски, касаещи
ползването на наетия имот, както и да заплаща разходите, свързани с ползването
/виж договора за наем на л.55-л.56/;
По отношение на уговорената наемна цена, с приетото по искане на ищеца заключение
на в.л. Г. относно средната пазарната наемна цена за апартаменти, аналогични на
продадения, за периода ****г.-***г. и за периода ***-****г.
е установено, че е съответно 275лв./мес. и 290/лв./мес.- т.е. около три пъти повече от уговорената между ответниците към датата на сключване на договора ***г-.. и
за уговорения с него първоначален едногодишен срок на действие /виж
заключението на л.215-л.219/.
С подадени за 2016г. и 2017г. ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, Д.К. е декларирала
като получени за първата година 200лв., а за втората година 1200лв. доходи от
наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество,
съответни по размер на уговорения по договора и с отв.В.
наем от по 100лв./мес., съответно за два месеца през
2016г. и за 12 месеца през 2017г., като
към датата на изпратената от ТД на НАП-*** информация данни за 2018г. все още
не са били налични /виж писмото на л.162 и декларациите на л.163-л.186, а
приложения№№4 към двете декларации, с посочената информация, на л.167 и л.177/.
Във връзка с твърдяното като извършено реално плащане на продажната цена по
договора доказателства не се събраха, тъй като в с.з. от 20.11.18г., при
възражения от ищеца по допустимостта им, съдът е отказал да допусне на ответниците поискания от тях свидетел за установяване на
извършеното реално плащане на продажната цена по сделката /виж протокола на
л.116 -л.119/.
Във връзка с това къде реално живее отв.В. и дали
се е установила в чужбина или не, както и за това, как са се развили
отношенията между двете ответници по договора за
наем, сключен помежду им, се установи, че:
На ***г.. по изп.дело №***** на ЧСИ Д., от отв.К. е подадена молба, според която насроченият за ***г..
от ЧСИ опис на движими вещи на длъжника Л.В. на адрес *** не следва да се
извършва, защото последната, макар да била за известно време наемателка на
собствения и имот на посочения адрес, не живее там и няма вещи на адреса, тъй
като не е плащала наем повече от два месеца и облигационното отношение помежду им е
прекратено и личните и вещи са изнесени от имота. Към същата е приложена и
спогодба на двете ответници от 06.07.18г., съгласно която,
тъй като наемът за два месеца не е платен, се съгласяват, че действието му е
прекратено, че към ***г.. Л.В. е предала владението на жилището на Д.К.,
изнесла е личните си вещи от него и се е задължила в едномесечен срок да
промени адресната си регистрация, като регистрира постоянен и настоящ адрес,
различен от този на наемания имот /виж молбата на л.114 и спогодбата на л.115/;
Спогодбата от 06.07.18г. е подписана от Л.В. лично, тъй че би следвало към
тази дата да се е намирала в страната. От служебна справка във връзка с
връчване на съдебните книжа е установено, че към ***г. тя все още е имала
регистриран постоянен и настоящ адрес **** /виж справката на л.68/. Описаните в
предходния абзац молба и спогодба са били представени в с.з. на 20.11.18г. от ищеца, а отв.В., макар отговорът и на исковата молба да е подаден на
***г.. и да следва по време съставянето на спогодбата от 06.07.18г., не съдържа
изявление във връзка с прекратяване на договора за наем между нея и отв.К., а единствено за неговото сключване.
В същото с.з., във връзка с разграничаване на спорните от безспорните факти
и конкретно за факта дали отв.В. трайно се е
установила да живее в чужбина, пълномощникът и адв.Н.
е заявил, че доколкото му е известно, тя пребивава в чужбина и периодично се
връща в България, след което пак заминава, и че е предимно в чужбина, а дали е
трайно- не може да каже /виж л.116гръб/.
Във връзка с този факт и двете страни са събрали гласни доказателства, съгласно
които:
С., доведена от ищеца, лично е виждала ***** си Л. да спира колата си пред
входа на блока, в който е продадения апартамент и който е в непосредствена
близост до адреса, на който самата тя живее, а освен това, близката нейна приятелка
и бивша нейна колежка Г. К., която живее в блока, в който е продаденият
апартамент, и която С. и досега посещава, и казала, щото ***** Г. идвал да я
пита дали съседът, който живее до нея я притеснява, тъй като Л. била ходила при
него преди около 10 дни /показанията са дадени в с.з. от 18.12.18г./ да се
оплаква от силния шум, който съседът вдигал, и също, че и съседите на Л.
казвали, че нищо не е изнасяно от апартамента и че Л. си живее там /виж показанията
на тази свидетелка на л.140гръб-л.141лице/;
Св.И., доведена от ответниците, е дала показания,
че всъщност научила за продажбата на апартамента от майка си едва тогава,
когато трябвало да даде показания за първи път, тъй като сега се явявала за втори
път като свидетел, като първия път майка и я информирала, че жилището било
продадено, защото преценила, че не желае вече да живее в страната, и че сега
майка и живеела и работела в **** и се връщала в България не много често, но
надеждността на тези нейни показания е компрометирана, защото показанията и са
уклончиви и несигурни- сама е заявила, че тъй като е много зле с дати, не може да каже
откога майка и е в ****, но че може би е от около година и половина преди
разпита и в с.з. от 18.12.18г.; че доколкото знае, майка и е във ****; че
когато се връща в България, майка и пребивава доста рядко при нея и тя не
винаги е наясно къде точно пребивава при всяко идване, защото тя не винаги и се
обажда, че доколкото знаела, след продажбата на апартамента майка и имала
някакъв вид договорни отношения с Д.К., за да може да го ползва, но доколкото
била запозната, това вече не се случва, че да, знаела, че майка и била
назначена и била **** на нейната фирма „Ийън“ ЕООД,
което мисли, че било поне преди две години, но няма спомен майка и да е
назначавала **** по трудов договор в нейната фирма /виж л.139лице-л.140лице/.
Със събраната от ТД на НАП-**** информация е установено, че към ***г. за Л.В.
няма регистрирани действащи трудови договори, няма информация за служебни
правоотношения и нейна регистрация като самоосигуряващо
се лице /виж писмото на л.70/, а към 22.01.19г. е установено, че за периода 01.01.16г.-22.01.19г., за Л. В. има два регистрирани трудови
договора- с „Р. 22“ ООД, сключен на **г. и прекратен на ***г.. и с „Ийън“ ЕООД- сключен на ***г. и действащ към датата на
справката /виж писмото на л.187 и приложената към него справка на л.188/.
По отношение партидите за снабдяване на продадения имот с вода и
ел.енергия, за които ищецът твърди, че и след продажбата не са сменени и
продължават да се водят на името на отв.В. се
установи, че : към ***г. титуляр на партидата за вода на апартамента, находящ се на ул.“***“№**, ет.*, е Л.В. /виж писмото на
л.191/; към 26.09.19г. титуляр на партидата за доставка на ел.енергия е Д.К.,
като промяната на нейно име е станала на ***г., при предишен титуляр В. Н. М.
/виж писмата на л.233, л.235 и л.237/.
3. При тези установени в производството факти, съдът намери, че предявеният
от ищеца основен иск по чл.135,ал.1 от ЗЗД е основателен и като такъв следва да
бъде уважен, защото от съвкупността на събраните доказателства може да се
обоснове извода, щото и купувачката по възмездния договор, относителна
недействителност на който ищецът иска да се установи в настоящото производство,
е знаела за увреждането на кредитора, противно на това, което и двете ответници твърдят, а с това са установени и всички
предвидени от нормата на чл.135,ал.1 от ЗЗД релевантни за основателността на
предявения иск предпоставки, воден от следните конкретни съображения:
Ответницата К. не е посочила никаква причина за извършване на покупката на
продадения и от отв.В. апартамент освен тази, че отв.В. и предложила да го купи, а тя приела, тъй както сочи
и за сключения помежду им договор за наем, включително по отношение на цените
по двата договора, което, както и сключената между тях спогодба от 06.07.18г.,
с който е прекратено действието на наемния договор, навежда на една
необоснована от личен интерес усложливост от страна
на отв.К., в полза на отв.В.,
обяснима само от близкото приятелство помежду им и от обща преследвана от тях
цел, тъй като е житейски необичайна за случайни познати или за лица, които са
по-скоро или чисто делово обвързани. За такава близост са показателни и
фактите, че в процеса двете ответници се
представляват от един и същ адвокат- Р.Н., както и че в производството по изп.дело №***. на ЧСИ З. Д., по което е било насрочено
принудително изпълнение срещу отв.В., не тя, а отв.К. е подала чрез същия адвокат уведомление до ЧСИ, щото
в имота, на адреса, на който е насрочено изпълнението, няма основание да се
извършва опис, тъй като апартаментът е нейна собственост, и че макар длъжницата
по изпълнението да е била нейна наемателка, договорът помежду им е бил
прекратен, и наемателката и е предала
владението му на ***г. Не се подкрепи от събраните по делото доказателства и тезата
на двете ответници, че продажбата е осъществена
защото ищцата спешно искала да замине за чужбина, за да се установи трайно да
живее там, и че договорът за наем бил сключен помежду им само докато тя уреди
заминаването си, защото по времето, когато атакуваният договор за продажба е
бил сключен- ***г., както и до ****г. отв.В. е
работела по трудов договор при „****“, а щом този договор не е бил прекратен
преди или скоро след сключване на сделката,
очевидно не и е предстояло никакво заминаване за чужбина, както личи и
от това, че договорът за наем е продължил своето действие и че тя е живяла в
продадения имот съгласно спогодбата, съставена между нея и отв.К.,
и съгласно декларираните от отв.К. като получавани за
***г. и ****г. доходи от наем, поне до ****г., което е повече от година и
половина след сключване на договора за продажба, а и след ****г., ако се съди
от това, че считано от ***г. е назначена на работа по трудов договор във
фирмата на **** си, и от показанията на С., че Л. си живее в продадения имот и
не го е напускала. Също тъй, никаква правна логика няма във включената в
договора за наем между двете ответници уговорка, щото
наемателят се задължава да прехвърли на свое име партидите за отчитане на консумативните
разноски, защото договорът за наем е бил сключен три дни след продажбата на
имота на наемодателката, а партидите обичайно следват
собствеността на имота, а не ползването му и към тази дата все още би следвало
да се водят на името на отв.В., тъй че не би било
необходимо да се прехвърлят на нейно име-т.е единствената цел е била очевидно
създаването на писмени доказателства, които да обосноват воденето на тези
партиди на името на отв.В., ако в един момент този
аргумент се изтъкне, за да се обоснове тезата, която ищецът застъпва.
При тези данни съдът намери, че единственото разумно обяснение за
поведението на отв.К., свързано със закупения от нея
през ***г. от отв.В. имот, трайно демонстрирано през
следващите няколко години, е щото двете ответници съзнателно
предприемат действия, свързани със създаване на препятствия пред опитите на
различни кредитори на отв.В. да се удовлетворят за
свои вземания срещу нея, което означава, че отв.К.,
придобила възмездно имота, с който отв.В. се е
разпоредила, също е имала знание за увреждането на кредитора към датата на
сделката.
Доколкото съдът ще уважи иска по чл.135,ал.1 от ЗЗД, а евентуалният иск е
предявен под условието да бъде разгледан, в случай, че искът по чл.135,ал.1 от ЗЗД се отхвърли, предявеният евентуален иск ще се остави без разглеждане.
В частта за разноските.
И ищецът, и ответниците претендират присъждане на
разноските в производството, като при този изход на спора, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК, разноски се следват само на ищеца.
Ищецът претендира по списъка, представен в с.з. от 05.11.19г., разноски от
общо 4 218.70лв. /л.239/, а по допълнителния списък, представен в с.з. от
02.06.20г., разноски от още общо 217.20лв. /л.285/.
Ищецът установи в процеса направата на разноски от:
- общо 4 217.90лв. по първия списък, по пера, съответни на включените
в списъка /виж: л.22, л.40, л.43, л.48, л.46, л.79, л.29, л.121, л.146, л.137,
л.232/, като разликата произтича от два пункта- платената за вписване на
исковата молба държавна такса е 44.06лв., а не 47.06лв., както е описана в
списъка /виж л.48/, а платената на 17.09.19г. държавна такса за съдебно
удостоверение, ведно с банковата комисионна, възлиза на 7.20лв., а не на 5лв.,
както е описана в списъка /виж л.232/;
- 17.20лв. по допълнителния списък /виж л.10 от ч.в.гр.д. №45/20г. на ПАС/
и не установи заплащане на описания в този списък като заплатен за един адвокат
адвокатски хонорар от 200лв.
Затова, ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатя общо на ищеца разноски в размер на 4235.10лв. /4217.90+17.20/.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Уважава иска по чл.135,ал.1 от ЗЗД, предявен от „Ем ел лоджистик“
ООД, ЕИК *********, със съдебен адрес:***, адв.В.И.- С.
и адв.Д.М.-Т., срещу Л.И.В., ЕГН ********** и Д.А.К.,
ЕГН **********- и двете представлявани в процеса от адв.Р.Н.,
с адрес: ***,
Като прогласява за недействителен по отношение на „Ем ел лоджистик“ ООД, ЕИК *********, договора за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран
с н.а. за №**, том **, рег.№****, дело №****г. на нотариус П. М., по силата на
който Л.И.В., ЕГН **********, като продавач, е продала на купувача Д.А.К., ЕГН **********,
следния свой собствен недвижим имот : Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.531.1102.1.10 по КККР на гр.****, одобрени със Заповед №***/****г.
на ИД на АГКК- ****, с административен адрес: гр.****, ул.“****“№**, на пети
/четвърти/ етаж, представляващ апартамент №*** от сграда 1, разположена в ПИ с
идентификатор 56784.531.1102, с площ от 58.40кв.м., ведно с избено помещение №**,
с площ от 4.49кв.м., както и 6.39% ид.части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, за сумата от
9900лв., получена от купувачката в брой преди изповядане
на нотариалния акт.
Осъжда Л.И.В., ЕГН ********** и Д.А.К., ЕГН **********- и двете представлявани
в процеса от адв.Р.Н., с адрес: ****, да заплатят
общо на „Ем ел лоджистик“ ООД, ЕИК *********, със
съдебен адрес:***, адв.В.И.- С. и адв.Д.М.-Т.,
сумата от 4 235.10- четири хиляди двеста тридесет и пет лева и десет
стотинки- разноски в производството.
Оставя без разглеждане евентуалния иск, предявен от „Ем ел лоджистик“ ООД, ЕИК *********, със съдебен адрес:***, адв.В.И.- С. и адв.Д.М.-Т., срещу
Л.И.В., ЕГН ********** и Д.А.К., ЕГН **********- и двете представлявани в
процеса от адв.Р.Н., с адрес: ***, партер, за
прогласяване за нищожен, като абсолютно симулативен, договора
за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран с н.а. за №**, том **, рег.№***, дело №***/***г.
на нотариус П. М., по силата на който Л.И.В., ЕГН **********, като продавач, е
продала на купувача Д.А.К., ЕГН **********, следния свой собствен недвижим имот
: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.531.1102.1.10 по КККР на
гр.***, одобрени със Заповед №***/****г. на ИД на АГКК- ***, с административен
адрес: гр.***, ул.“***“№***, на пети /четвърти/ етаж, представляващ апартамент
№*** от сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор 56784.531.1102, с площ от
58.40кв.м., ведно с избено помещение №***, с площ от 4.49кв.м., както и 6.39% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху дворното място за сумата от 9900лв., получена от купувачката в брой преди
изповядане на нотариалния акт.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Окръжен
съдия: