Р Е Ш Е Н И Е
№ 109
гр. Габрово, 24.11.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и шести ноември две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря МАРИЕЛА КАРАДЖОВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм.
дело № 96 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 53б, ал. 7 от Закона
за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.
Производството е образувано по жалба на П.К.Б. *** против Заповед № 18-4782-26.04.2023 година на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Габрово.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена при съществени противоречия с материалноправните разпоредби на ЗКИР, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените разпоредби и при неспазване на предписаната законова форма. Развиват се доводи за липса на твърдяната от административния орган грешка, наличие на спор за материално право, като се прави позоваване на разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед и се заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание оспорващия П.К.Б. се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество, съображения за което са развити в депозирана по делото писмена защита /л. 121-123/. По повод претенцията за присъждане на направените по делото разноски се представя списък /л. 111/.
Началникът на СГКК – Габрово – ответник в настоящото производство – се явява лично и се представлява в откритото съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за отхвърляне на оспорването като неоснователно. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от оспорващата страна разноски за адвокатско възнаграждение. Разноски не се претендират.
Заинтересованата страна Община Габрово се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за отхвърляне на оспорването, съображения за което са развити в депозирана по делото писмена защита /л. 124-126/. Не се заявява претенция за присъждане на разноски.
Съдът
намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по
чл. 149, ал. 1 от АПК.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбоподателят П.Б. е вписан като собственик на ПИ № 57675.136.3 по КК и КР за землището на с. Поповци, община Габрово, одобрени със Заповед № РД-18-1965 от 13.12.2018 година на Изпълнителния директор на АГКК, въз основа на нотариален акт за продажба на недвижим имот /л. 35-36/, което обстоятелство не е спорно между страните.
Производството
пред административния орган е започнало по подадено от Община Габрово заявление
до СГКК – гр. Габрово с вх. № 01-644499 от 04.11.2022 година за издаване на
удостоверение за приемане/неприемане на проект за изменение на КК и КР за
поземлен имот 57675.505.1 в с. Поповци /л. 21-22/, като е издадено
удостоверение за приемане на проекта /л. 29/. От
приложените към заявлението материали по чл. 81, ал. 7 от Наредба № РД-02-20-5
от 15.12.2016 година за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, изготвени от
правоспособно лице, се установява, че е направено искане за отстраняване на ЯФГ
– нанасяне на верните граници на имот, представляващ гробищен парк, ограден с
оградна мрежа с бетонни колове, като е извършено геодезичеко заснемане на
имотните граници; при нанасяне на верните граници е установено, че част от
гробищния парк с площ от 1323 кв.м. попада в имота на жалбоподателя - ПИ № 57675.136.3 /л. 23-26/.
Съгласно Протокол № 21-3676 от 21.12.2022 година комисия, назначена със заповед на Изпълнителния директор на АГКК, е приела представените материали за отстраняване на ЯФГ /л. 27-28/.
Със заявление до СГКК – гр. Габрово с вх. № 01-49844 от 26.01.2023 година Община Габрово е заявила процедиране на приетия проект за изменение на КК и КР за с. Поповци /л. 33/.
С писмо изх. № 20-6641 от 08.02.2023 година, подписано от Началника на СГКК – гр. Габрово /л. 37/, на основание чл. 53б, ал. 4 от ЗКИР проектът е изпратен на Областна дирекция „Земеделие” – Габрово за съгласуване относно обезщетяването по ред на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, като в отговор на искането е изпратено писмо с изх. № РД-12-03-22-2 от 01.03.2023 година, подписано от Директора на ОДЗ – Габрово, според което е налице основание за обезщетяване по реда на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ /л. 38-39/.
С писмо изх. № 20-6660 от 08.02.2023 година, подписано от Началника на СГКК – Габрово, жалбоподателят Б. е уведомен на основание чл. 26, ал. 1 от АПК за подаденото от Община Габрово заявление за отстраняване на ЯФГ, като му е предоставена възможност за подаване на писмени искания и възражения в 7-дневен срок от получаване на уведомлението /л. 40/, като връчването е осъществено на 14.02.2023 година /известие за доставяне на л. 41/.
В указания срок П.Б. на практика не е подал възражение, тъй като изготвеното такова е било изпратено до сгрешен адрес на електронна поща на СГКК – гр. Габрово.
След така развилото се административно производство, Началникът на СГКК – гр. Габрово издава процесната Заповед № 18-4782-26.04.2023 година /л. 42/, поправена относно основанията за издаване с Решение № 18-5366 от 11.05.2023 година на Началника на СГКК – гр. Габрово /л. 45/, с която е одобрено изменението в КК и КР на с. Поповци, изразяващо се в промяна в границите на съществуващи обекти в КККР, а именно: ПИ № 57675.136.3 и ПИ № 57675.505.1.
Заповедта е съобщена на адресатите по реда на чл. 53б, ал. 7 от ЗКИР, конкретно на жалбоподателя това е станало на 04.05.2023 година /л. 44/ и по предприето в срок оспорване е образувано настоящото производство.
Съгласно
чл. 53б, ал. 5, т. 1 от ЗКИР измененията
в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти по чл. 51, ал. 1, т.
3
/изменение при установяване на ЯФГ/ се извършват със заповед на началника на
службата по геодезия, картография и кадастър, когато изменението засяга до 50
поземлени имота, от което следва, че процесната заповед е издадена от Началника на СГКК
– Габрово при наличие на материална, териториална и времева компетентност.
Заинтересованата страна Община Габрово представя извадка от „История на с. Киевци“ с автор И.Г., издадена през 1974 година, с която цели да установи, че към 1972-1973 година оградата на гробищния парк е съществувала на място /л. 63-66/.
При така установените факти настоящият съдебен състав възприема за основателни доводите на оспорващия за издаване на процесната заповед при липса на посочени фактически основания и в нарушение на материалния закон.
ЗКИР като специален закон не регламентира изисквания към реквизитите, които следва да съдържа акт от вида на процесния, но приложение намира разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, според т. 4 от която административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му, т.е. мотиви, които обуславят постановения от органа правен резултат в разпоредителната част на акта. Като правно основание за издаване на заповедта са посочени разпоредбите на чл. 53б, ал. 5, т. 1 във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, а като фактическо основание може да се приеме единствено посочването на извършено геодезическо заснемане на съществуващите материализирани граници на терен от лицензирано лице по ЗКИР, като липсва посочване на каквито и да било други факти, обосноваващи правното основание за изменение на КК и КР поради наличие на ЯФГ и на коя от хипотезите на ЯФГ се позовава административният орган. Непосочването на фактическите основания за издаването на административния акт е особено съществено формално и процесуално нарушение, препятстващо както защитата на негативно засегнатите от акта лица, така и извършването на съдебен контрол за законосъобразност на акта.
Съгласно легалното определение за ЯФГ, дадено в § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР, така грешка е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността /терена/ трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31.
Дори
и да се предположи предвид посочването на извършено геодезическо заснемане на
съществуващите материализирани граници на терен, че се касае за втората
хипотеза на ЯФГ, то настоящият
съдебен състав намира, че в случая липсва посочването на каквито и да било
мотиви, че е констатирана ЯФГ по смисъла на предложение второ на § 1, т. 9 от
ДР на ЗКИР – не се твърди, респ. не се обосновава несъответствие в границите на
съществуващите на местността /терена/ трайни топографски обекти с естествен или
изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически
измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на
собствеността върху горите и земите от горския фонд, тъй като не се сочи в
какво се изразява несъответствието при съпоставка между геодезическото
измерване планове и карти, одобрени по съответния ред.
В случая съдът намира, че не може да се приеме, че е налице втората хипотеза на ЯФГ по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР, тъй като според заключението на вещото лице ПИ № 57675.505.1 – гробищен парк, попада в урбанизирана територия, както по КВС, така и по действащата КК, докато втората хипотеза на ЯФГ по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР се отнася до несъответствие в границите на съществуващите на местността /терена/ трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, т.е. явява се неприложима към процесния случай. Според заключението на вещото лице имотите, предмет на оспорената заповед, са били нанесени в предходните планове със същите граници, с които са нанесени и в действащата КК, което пък е индиция, че липсва яснота относно момента на поставяне на оградната мрежа на гробищния парк – дали това е станало преди или след одобряване на действащата КК. Информация в тази насока не може да даде и извадката от краеведската разработка, представена от Община Габрово, тъй като същата не съдържа данни, посредством които да се направи съпоставка между местонахождението на оградата към 1972-1973 година и към момента на извършване на процесното геодезическо измерване. Следователно в случая не е налице явна фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР във връзка с чл. 53б, ал. 1 от ЗКИР, тъй като така разпореденото с обжалваната заповед по отношение на имота на жалбоподателя сочи на допусната при одобряването на кадастралната карта и регистър грешка и сочи на правното основание на чл. 54 от ЗКИР. В случая с тази претенция се оспорва правото на собственост на лице, записано в кадастралния регистър като собственик, което сочи на спор за материално право. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон. Установяването на самостоятелни права върху целия или част от засегнатите поземлени имоти, както и оспорването на правата на вписаните собственици по отношение на целия или част от същия имот може да се осъществи по общия исков ред, но не и в процедурата по отстраняване на непълноти или грешки в КККР, още по-малко в процедура по отстраняване на явна фактическа грешка. В горния смисъл е Решение № 3909 от 21.04.2022 г. по адм. д. № 10873/2021 година на ВАС, II отделение.
Следва да се посочи и това, че според заключението на вещото лице източната, южната и западната граници на ПИ № 57675.505.1, одобрени с процесната заповед, не съвпадат със съществуващата на терен ограда, нанесена по данните от направените от вещото лице измервания, което означава, че с одобреното изменение на КК не се отстранява несъответствие с границите на съществуващите на местността /терена/ трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, т.е. процесната заповед е издадена в нарушение на целта на закона.
По изложените съображения съдът намира, че Заповед № 18-4782-26.04.2023 година на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Габрово, е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при липса на фактически основания, в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена в оспорената част.
При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК и своевременно направено искане от оспорващата страна, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия сумата от 2010 /две хиляди и десет/ лева разноски по делото - 10 /десет/ лева дължима и внесена държавна такса /л. 16, гръб/, 750 /седемстотин и петдесет/ лева депозит за вещо лице /л. 96/ и 1300 /хиляда и триста/ лева договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие /л. 3, гръб/, който размер надвишава с 50 лева минимално предвидения в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което съдът не го намира за прекомерен.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 18-4782-26.04.2023 година на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Габрово.
ОСЪЖДА Агенция по геодезия, картография и кадастър – София да заплати на П.К.Б.
*** с ЕГН ********** сумата от 2060 /две хиляди и шестдесет/ лева разноски по
делото.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: