МОТИВИ към ПРИСЪДА № 184 постановена на 24.10.2013г.
ПО НОХД № 180 / 2013г. по описа на Районен Съд – Гълъбово
Повдигнато е обвинение
срещу подсъдимия И.Д.А. с ЕГН **********, роден на ***г. в гр.Харманли, с постоянен адрес:
гр.Гълъбово, кв.”Строител” №45, вх.Б, ет.6, ап.42,
българин, български гражданин, средно образование, безработен, неженен, осъждан,
за това, че на 27.05.2013г. в гр.Гълъбово
намерил чужда движима вещ – мобилен телефон марка “Samsung
Galaxy Ace 2” на
стойност 255лв. /двеста петдесет и пет лева/, собственост на Е. И. А., като в
продължение на една седмица не съобщил за нея на собственика или на властта
-престъпление по чл.207, ал.1 от НК.
След направено
искане от подсъдимия и защитникът му за разглеждане на делото по реда на глава
двадесет и седма - по реда на чл.371, т.2 от НПК, съдът с определение допусна
производството по делото да се разгледа по реда на тази глава.
Гражданско-правни
претенции в наказателното производство не са предявени и не са приети за
съвместно разглеждане в съдебното производство.
Представителят
на Районна прокуратура - Гълъбово поддържа обвинението, срещу подсъдимия -
както по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт,
така и по отношение на правната квалификация на деянието, като излага доводи за доказаност,
както от обективна, така и от субективна страна на престъплението. Счита, че с
оглед признанието на фактите от страна на подсъдимия и спецификата на
производството по реда на чл.371, т.2 от НПК, спрямо него следва да бъде
наложено наказание при условията на чл.58а от НК, като пледира за наказание „глоба”в размер на 200 /двеста/ лева.
Подсъдимия И.Д.А. призна фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях. В хода на
съдебните прения поддържа казаното от защитника си, като допълва, че съжалява
и моли съда да постанови присъда, с която да му наложи минимално наказание.
Защитникът на
подсъдимия И.А. ***, моли съда да наложи наказание в минимален размер – при
условията на чл.58а от НК.
Съдът, като взе предвид направените самопризнания от подсъдимия и
събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които подкрепят
самопризнанията на подсъдимия, при условията на чл. 373, ал.3 от НПК, ведно със
становищата и доводите на страните, намери за установена следното:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА
Подсъдимият
И.Д.А. е жител ***.
Св. Е. И. А. ***.12.2012г.,
св.А. закупила от магазин на “Германос” мобилен
телефон, марка “Самсунг”, модел “Галакси
Асе 2”. Този мобилен телефон
св.А. предоставила за ползване на малолетния си син Даниел Красимиров Динев.
На 27.05.2013г. синът на св.А.
излязъл от дома си, като носил със себе си телефона и заедно с други деца играл
на детска площадка в кв.”Строител”. По време на играта малолетният син на св.А.
оставил телефона върху пейка на тротоара до детска площадка. При тръгването си
от детската площадка той забравил да вземе телефона си.
Същият ден подс.А.
минал пеша покрай детската площадка в кв.”Строител” в гр.Гълъбово като намерил
забравеният от малолетния Даниел Красимиров Динев,
мобилен телефон.
Подс.А.
решил да не съобщава на никого за намерения телефон като веднага извадил от
него сим-картата му. Около една седмица след
намирането на телефона, подс.А. го ползвал като
поставил в него своя сим - карта, след което го
продал в град Стара Загора на неустановено при разследването лице.
Видно от назначената при
разследването съдебно – оценителна експертиза стойността на намереният от подс. А. мобилен телефон, марка “Самсунг”,
модел “Галакси Асе 2”, собственост на св.Е.А.
е 255 /двеста петдесет и пет/ лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните по делото доказателства – самопризнанията на
подсъдимия И.Д.А. по реда на чл.371, т.2 от НПК и
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а именно:
постановление от 18.07.2013г. на РП-Гълъбово; докладна записка от Иван Стоянов
– инспектор в гр.”КП” при РУП-Гълъбово; заявление с вх.№151/29.05.2013г.;
обяснения – 2бр.; фактура №********** от 19.12.2012г.; Гаранционна карта от
19.12.2012г.; уведомително писмо с рег.№5334/30.05.2013г.; писмо с вх.№15-209/10.06.2013г. на
РУП-Гълъбово; искане за предоставяне на данни от “Мобилтел”
ЕАД с вх.№15-210/10.06.2013г.; Разпореждане № 352/05.06.2013г. за предоставяне
на достъп до данни по чл.250а, ал.1 от ЗЕС на РС-Стара Загора; писмо с
вх.№15-219/21.06.2013г. на РУП-Гълъбово; писмо с вх.№15-212/10.06.2013г. на
РУП-Гълъбово; искане за предоставяне на данни от “Виваком”
ЕАД с вх.№15-213/10.06.2013г.; Разпореждане № 351/05.06.2013г. за предоставяне
на достъп до данни по чл.250а, ал.1 от ЗЕС на РС-Стара Загора; писмо с
вх.№15-218/18.06.2013г. на РУП-Гълъбово; писмо с вх.№15-206/10.06.2013г. на
РУП-Гълъбово; искане за предоставяне на данни от “Космо
България Мобайл” ЕАД с вх.№15-207/10.06.2013г.;
Разпореждане №353/05.06.2013г. за предоставяне на достъп до данни по чл.250а,
ал.1 от ЗЕС на РС-Стара Загора; писмо с вх.№15-220/28.06.2013г. на
РУП-Гълъбово; разпечатка за телефонен номер от мобилен оператор с вх.
№15-220/28.06.2013г.; справка за съдимост с рег.№304/09.07.2013г.;
постановление за назначаване на експертиза от 24.07.2013г.; заключение на
съдебно-оценителна експертиза; постановление за определяне на възнаграждение на
вещо лице от 29.07.2013г.; протокол за разпит на свидетел; постановление за
привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 05.08.2013г.;
протокол за разпит на обвиняем; декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние и обвинително заключение от 06.08.2013г. и показанията на
свидетеля Е. И. А. – дадени на досъдебното производство.
В съвкупността си показанията на
свидетеля са последователни, непротиворечиви, логични и кореспондиращи с
целокупния доказателствен материал. По делото не се установиха доказателства
противни на така възприетата фактическа обстановка, което да налага отделното
им обсъждане.
Съдът при
преценката на самопризнанията на подсъдимия, намери, че същите се подкрепят от
събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, поради
което обяви, че ще ги ползва при постановяване на присъдата си, без да събира
доказателства за тези факти.
Цитираните
доказателства и доказателствени средства дават основание на съда да направи
единствения възможен извод относно главния факт в процеса – има ли извършено
престъпление и кой е неговият автор – подсъдимия И.Д.А. е автор на процесното
деяние – престъпление по чл.207, ал.1 от НК, което мотивира съда да приеме, че
обвинението срещу него е доказано по несъмнен начин.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От така
изяснената фактическа обстановка, съдът приема, че с действията си
обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава
на престъплението по чл.207, ал.1 от НК, тъй като на 27.05.2013г. е намерил
чужда движима вещ - мобилен телефон марка “Samsung Galaxy Ace 2”,
на стойност 255 лв., собственост на Е. И. А., като в продължение на една
седмица не е съобщил за това на собственика, на властта или на този, който я е
загубил.
Настоящата
инстанция приема, че от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства се установява по един безспорен начин, че подс.А. е автор на
престъплението по чл.207, ал.1 от НК. Същият е осъществил изпълнителното деяние, чрез бездействие, като на
инкриминираната дата намерил чужда движима вещ /мобилен телефон марка “Samsung Galaxy Ace 2”/,
на стойност 255 лв., собственост на Е. И. А. и в посочения в закона срок не съобщил за нея на властта.
От субективна страна деецът е действал виновно,
при пряк умисъл - съзнавал е обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване.
Този извод на съда се подкрепя от всички събрани по делото доказателства.
ОТНОСНО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с двата основни принципа,
върху които е изградена наказателно–правната ни система-принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на
наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.
Съгласно
първият принцип в специалния текст на НК е предвидено наказание „глоба” от 100
до 300 лева - за престъплението по чл.207, ал.1 от НК.
С оглед
спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка,
обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му за
извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
Подс.И.А. е осъждан
- по НОХД №71/2005г. на ВС-София е осъден е за престъпление по чл.377,
ал.1 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година,
като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено с
изпитателен срок от 3 години. По НОХД № 473/2008г. на РС – Радомир е осъден за
престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, вр. чл.342, ал.1,
б.”б”, пр.1, вр. чл.342, ал.1 от НК. Наложено му е
наказание „пробация” при следните пробационни мерки: „задължителна регистрация
по настоящ адрес” за срок от 3 /три/ години; „задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от 3 /три/ години и „поправителен труд” по
месторабота при 25% удръжки от възнаграждението му в полза на държавата. На
основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 му е наложено
и кумулативното наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2
/две/ години. С Определение по ЧНД № 15/2011г. на ОС – Стара Загора е заменен
остатъка от наказанието „пробация” в размер на 1 година и 2 месеца с наказание
„лишаване от свобода” за срок от 7 месеца и 14 дни.
Съдът взе
предвид обстоятелствата, че подс.И.А. е осъждан,
както и че причинените от
извършеното от него деяние, имуществени вреди не са възстановени. Ето защо,
съдът прецени, че не СА налице предпоставките на чл.78а от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия И.А., съдът приема като смекчаващи
вината обстоятелства – направените пълни и искрени самопризнания пред органите
на досъдебното производство, спомогнали за разкриване на обективната истина,
критичното му отношение към извършеното деяние, а като отегчаващи – предходните
му осъждания.
Съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК.
Воден
от гореизложеното, съдът, отчитайки обстоятелството, че съгласно чл.58а, ал.5
от НК, правилата по ал.1 -4, не се прилагат за наказанията по чл.37, ал.1,
т.2-11, между които попада и наказанието, предвидено за престъплението по
чл.207, ал.1 НК, а именно – глоба.
Ето
защо, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства /в
случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на
подсъдимия И.А., наказание на
основание чл.58а, ал.5 от НК - по общия ред на чл.54 от НК – при превес на отегчаващите обстоятелства -
ориентирано над средния размер, предвиден за престъплението, а именно „глоба” в
размер на 200 /двеста/ лева.
Така
индивидуализираното по вид и размер на подсъдимия И.А., наказание, съдът
намира, че ще съдейства за поправянето на подсъдимия и за постигане на
поставените от закона превантивни цели, както по отношение на него, така и по
отношение на останалите членове на обществото - чл.36, ал.1 от НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Предвид факта,
че настоящият съдебен състав призна подсъдимия И.Д.А. с ЕГН ********** за виновен по
повдигнатото му обвинение, намери, че на основание чл.189, ал.3 от НПК разноските
по делото – в размер на 30 /тридесет/ лева, следва да бъдат заплатени от него. Ето
защо, съдът осъди И.Д.А. с ЕГН ********** да заплати сумата от 30 /тридесет/ лева по
сметка на ОД на МВР – Стара Загора.
ПРИЧИНИ И
УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на престъпленията са ниското правно съзнание на подсъдимия
и стремежът му за облагодетелстване по неправомерен начин.
Воден от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
Мотивите се
написаха на 25.10.2013г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/ Хр.Ангелов
/