РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. Свиленград, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20245620200614 по описа за 2024
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от „Аит интернешънъл транспорт” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: село Милево, ул. 24 № 10,
област Пловдив, със съдебен адрес: град Пловдив, ул.„Нестор Абаджиев” №
28а, представлявано от управителя Ангел Анев Траков, се оспорва Електронен
фиш (ЕФ) за налагане на Имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата (ЗП) № ***********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура”
(АПИ), с който на дружеството - жалбоподател за извършено нарушение по
чл. 139, ал. 5 и ал. 7, вр.чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) и на основание чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 2, вр.чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер 2 500
лв., както и е определена за заплащане сумата от 133 лв. – такса по чл. 10б, ал.
5 от ЗП. С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно,
1
неправилно и необосновано издаване на ЕФ, тъй като правната уредба не
позволявала издаване на ЕФ за нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, налице
било противоречие между обстоятелствената част на ЕФ и правната
квалификация, не били посочени дата и час на нарушението, не било посочено
коректно мястото на нарушението, не били посочени отделните ТОЛ
сигменти, техническите характеристики на пътния участък и изминатото
разстояние, не било индивидуализирано ремаркето, била налице неяснота по
отношение на посочената в ЕФ максимална маса на състава, ЕФ не съдържал
дата на издаване, налице била неяснота относно наказаното лице, ЕФ бил
издаден в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и налице били предпоставките
на чл. 28 от ЗАНН. Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза дружеството - жалбоподател, редовно призовано, не
изпраща представител. С Писмена молба процесуалният му представител –
юрисконсулт Станислав Йовков, моли за отмяна на ЕФ на основания,
идентични с тези, изложени в Жалбата. Претендират се разноски по делото
под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на оспорения ЕФ
(въззиваемата страна) – АПИ, редовно призовани на посочения съдебен адрес:
град Хасково, бул.„Съединение” № 38, етаж 3, стая № 33, изпращат
представител – юрисконсулт Т. Д., която пледира за потвърждаване на ЕФ.
Представя Писмени бележки, в които подробно аргументира тезата си за
потвърждаване на ЕФ, тъй като бил издаден законосъобразно и не били
допуснати процесуални нарушения при издаването му. Претендират се
разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150 лв. Представен е Списък на разноските. Наведено е възражение за
прекомерност на исканото юрисконсултско възнаграждение като се сочат
доводи в тази насока.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
2
по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 15.08.2021 година в 12.01 часа в извъннаселено място, а именно: по
път - автомагистрала (АМ) „Марица” – А 4, при км. 83+554, на територията на
община Любимец, област Хасково, с контролно устройство (техническо
средство) с идентификатор № 20351 (част (елемент) от електронната система
за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП (т.нар. ТОЛ система), която е
стационарна електронна система за заснемане и за събиране на данни), е
регистрирано и заснето движещото се в посока нарастващ километър, пътно
превозно средство (ППС), състоящо се от влекач марка „***”, модел „****” с
държавен регистрационен № ******** с технически допустима максимална
маса 18 000 кг, брой оси 2, екологична категория – евро 5 и ремарке, с общ
брой оси на състава 5 и обща технически допустима максимална маса на
състава 44 000 кг (явно е че става дума за килограми (18 000 и 44 000)
въпреки, че в ЕФ не е посочено изрично, тъй като това е използваната мерна
единица за тегло), което е собственост на дружеството – жалбоподател (видно
от Справката за собствеността на влекача и Свидетелството за регистрация,
част I и част II) и за което не е заплатена изцяло дължимата такса за движение
по републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП - нарушение
по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
След обработване на информацията от заснемането, от АПИ е издаден ЕФ
№ ********* на дружеството - жалбоподател в качеството му на собственик
на ПС, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на
деянието, налична в преписката (както вече бе посочено) и от Свидетелството
за регистрация, част I и част II, приложено към Жалбата. ЕФ е изготвен по
образец, действащ към датата на изготвянето, съгласно Протокол № 28765/21
от 09.09.2021 година на Управителния съвет на АПИ и Заповед № РД-11-983
от 13.09.2021 година на Председателя на Управителния съвет на АПИ, ведно с
образец към последната, представляващ Приложение към посочената Заповед.
В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за цялостно
незаплащане на дължимата такса за движение по републиканската пътна
мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, приета и съответно вписана е правна
квалификация по чл. 139, ал. 5 и ал. 7, вр.чл. 102, ал. 2 от ЗДвП за така
констатирането нарушение, за което на основание чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 2,
вр.чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на дружеството - жалбоподател е наложено
3
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 500 лв.,
както и е посочено, че дължи и сумата от 133 лв. - такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП.
Обжалваният ЕФ е редовно връчен на дружеството - жалбоподател на
28.06.2024 година по пощата с Обратна разписка (в този смисъл е и
отбелязаното в Писмо с вх.рег.№ 6560 от 05.08.2024 година). Известието за
доставяне, надлежно оформено – датирано и подписано, се намира приложено
в Административнонаказателната преписка (АНП), с отбелязване и на името
на получателя му. Възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ
не се противопоставят в настоящото съдебно производство. Даден е 14-дневен
срок на дружеството – жалбоподател да плати компенсаторната такса с оглед
анулирането на ЕФ. В указания срок, дружеството - жалбоподател не плаща
компенсаторната такса.
За работата и използването на устройството за конкретното нарушение е
изготвен Доклад. Същият е приложен по делото и приет като доказателство.
От съдържанието на Доклада се установяват данни за датата и часа на
нарушението, мястото му и характеристиките на процесното ППС. ЕФ е
съставен на основание снимков материал – налични са записи от системата и
по-точно две снимка, на които е видно процесното ППС. От същите се
установява, че е заснето ППС, състоящо се от влекач с държавен
регистрационен № РВ 42 11 РС и ремарке. От приложените снимки стават
ясни датата и часа на заснемане, идентични с датата и часа на нарушението. В
съдебно заседание процесуалният представител на АНО сочи, че на
снимковия материал, цифрата след думата „Dir” е посоката на движение на
автомобила и същевременно представлява последната цифра на контролното
средство и е посочен номерът на контролното устройство 20351, което отчита
данните в посока нарастващ километър.
Изискана е информация от „Интелигентни трафик системи” АД, видно от
която на процесните дата и час LED индикаторът на технически изправното
бордовото устройство, асоциирано към ППС с регистрационен № *********
(, предоставено от партньор на дружеството), е светел в червен цвят, поради
което техническо затруднение с бродовото устройство. При светещ в червен
цвят LED индикатор, бордовото устройство не предава данни за формиране на
ТОЛ декларации и клиентът е длъжен незабавно да преустанови пътуването
си по платената пътна мрежа и да закупи маршрутна карта. Във всеки един
4
момент клиентът е отговорен да следи статуса на бордовото устройство и
LED индикаторите да светят в зелен цвят, за да ползва правомерно платената
пътна мрежа. Няма информация за липса на обхват на мрежата на мобилния
оператор, но дори и при липса на обхват на мобилния оператор бордовото
устройство разполага с буферна памет, която събира позициите и предава
същите при свързване с мрежата на мобилния оператор, т.е. липсата на обхват
не е причина за регистрираното нарушение.
Налични са Справка от РУ – Свиленград, видно от която процесното ППС
има регистрирано излизане от Република България през ГКПП „Капитан
Андреево” на 16.08.2021 година в 06.44 часа, както и Формуляр за поръчка на
бордови устройства, между които и процесното), документ за платени такси в
Австрия, платежни документи, ведно с преводи на български език и
Ръководство за потребителя за ползване на бордовото устройство.
В кориците на делото е приложена Справка от Търговския регистър
относно актуалното състояние на дружеството – жалбоподател.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189ж, ал. 5
от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на АНО, от
надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден
атакувания ЕФ) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по
делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е
проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64,
б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като има
изрична разпоредба в тази връзка - чл. 189ж, ал. 2 от ЗДвП, т.е. настоящият
5
Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по
отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП за нарушение, свързано със
събиране на пътни такси по ЗП.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага
следващите правни съображения, идентични до някъде с тези наведени от
юрисконсулт Йовков в Жалбата и Писмената му молба:
1. Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, „собственикът е длъжен да не допуска
движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако
за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и
заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на
ППС.”. С нормата се регламентира забрана за собственика на ППС, движещо
се по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да не допуска същото,
ако не са изпълнени едновременно задълженията, както по установяване
размера на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на
ППС, така и по нейното заплащане.
Съгласно чл. 187а, ал. 2 от ЗДвП, „ако собственикът на ППС е
юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на ППС,
без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на собственика се налага
Имуществена санкция, както следва – т. 2: по чл. 179, ал. 3а - в размер 1 800
лв. и т. 3: по чл. 179, ал. 3б - в размер 2 500 лв.”. Съгласно цитираната
санкционна разпоредба на собственик на ППС, който е допуснал движението
на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване
размера и по заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, т.е.
нарушил е установената му забрана по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, се налага
санкция по чл. 179, ал. 3б, респ. по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
Съгласно чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, „собственик на ППС от категорията по
чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно
декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, се наказва с Глоба в
размер 2 500 лв. ... Ако собственикът ... е юридическо лице, се налага
Имуществена санкция в размер 2 500 лв.”. Съгласно цитираната разпоредба
административното наказание се налага на собственика на ППС при
незаплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП – изцяло или
6
частично, включително и когато това е последица от невярно декларирани
данни.
Съгласно чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, „водач, който управлява ППС от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за
участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е
започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на ППС, се наказва с Глоба в размер 1 800 лв.”. Съгласно
цитираната разпоредба административното наказание се налага на водач на
ППС, който не е изпълнил задълженията за установяване на изминатото
разстояние или няма закупена маршрутна карта.
От систематичното тълкуване на тези разпоредби се обуславя извод за
неяснота на наказаното лице в какво в действителност се изразява неговото
неправомерно поведение, предпоставка да му бъде наложено
административно наказание. Не се установява безспорно дали дружеството -
жалбоподател е наказано заради това, че е нарушило забраната по чл. 102, ал.
2 от ЗДвП, като е допуснало движението на ППС, без едновременно да са
изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, или заради това, че не е заплатило
дължимата пътна такса. Изложеното е основание за отмяна на ЕФ поради
допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените,
препятстващи възможността на лицето да разбере в какво се изразява
обвинението спрямо него и да осъществи ефективно правото си на защита.
В изложения смисъл е и Решение № 601 от 18.07.2023 година,
постановено по КАНД № 492/2023 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Петър Вунов, където е посочено: „Според настоящия
Касационен състав в случая действително процесното нарушение не е описано
достатъчно ясно, тъй като в ЕФ въобще не е посочено словесно в какво точно
се изразява изпълнителното му деяние. При това положение няма как да е
налице яснота за кое именно действие или бездействие е санкционирано
лицето. Процесуално недопустимо е Съдът да предполага за какво нарушение
е било действителното административнонаказателно обвинение, като по пътя
на тълкуването или подразбирането въз основа на други твърдения на
7
контролния орган да извежда волята му. Следователно, правилно е прието от
Въззивната инстанция, че така е допуснато особено съществено нарушение на
процесуалните правила, което съставлява абсолютно основание за отмяна
на процесния ЕФ, доколкото от една страна ограничава правото на защита на
наказаното лице, а от друга страна препятства и осъществявания от Съда
контрол за неговата законосъобразност, поради невъзможност да се установи в
какво точно се изразява изпълнителното деяние на нарушението, за което е
ангажирана отговорността му.”.
На следващо място от цитираните разпоредби не става ясно кое точно
лице е наказано – водачът (физическото лице) или собственика на ППС
(юридическото лице), както и не става ясно дали наложената финансова
санкция е Глоба или Имуществена санкция, както и защо е наложена санкция
в размер на 2 500 лв. при условия, че се прилага санкционната норма на чл.
187а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, предвиждаща санкция в размер на 1 800 лв.
2. Настоящата Съдебна инстанция намира, че е нарушена процедурата,
по която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
дружеството - жалбоподател.
Съгласно чл. 167а, ал. 2, т. 7 и т. 8 от ЗДвП, при изпълнение на
функциите си по този закон определените от Председателя на Управителния
съвет на АПИ длъжностни лица проверяват създадените записи по ал. 3 и на
тяхна основа съставят Актове за установяване на административни нарушения
(АУАН) при спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж, както съставят и
връчват АУАН и връчват ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в.
Съгласно чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, „АПИ създава и поддържа
информационна система, в която се издават и съхраняват Докладите по ал. 3 и
ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в. Правилата за изграждане и
функциониране на информационната система се приемат с Решение на
Управителния съвет на АПИ. В информационната система могат да се
съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на АУАН, АУАН и
Наказателни постановления (НП) за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в, ако
същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с
квалифициран електронен подпис.”.
Съгласно чл. 187а, ал. 1, ал. 4 и ал. 5, изречение първо от ЗДвП, „при
установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в отсъствие на нарушителя се
8
счита, че ППС е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в
Свидетелството за регистрация на ППС е вписан ползвател - от ползвателя,
освен ако бъде установено, че ППС е управлявано от трето лице. Вписаният
собственик, съответно ползвател, се освобождава от
административнонаказателна отговорност по ал. 1 във връзка с
административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б, ако в срок от 7 дни от
връчването на АУАН или ЕФ представи Декларация, в която посочи данни за
лицето, което е извършило нарушението, и копие от Свидетелството му за
управление на моторно превозно средство (МПС). В случаите по ал. 4 въз
основа на първоначално издадения АУАН не се издава НП и
административнонаказателното производство се прекратява, а първоначално
издаденият ЕФ се анулира.”.
Съгласно чл. 189е, ал. 1 - 5, ал. 12 и ал. 13 от ЗДвП, „АУАН по чл. 179, ал.
3 - 3в се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл.
167, ал. 3 - 3б и чл. 167а съобразно тяхната компетентност. При установяване
на нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б преди съставяне на АУАН, контролните
органи уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10,
ал. 2 от ЗП. Когато АУАН се съставя в отсъствие на нарушителя, възможността
за заплащане на тази такса се предоставя с връчването на Акта. Таксата по чл.
10, ал. 2 от ЗП може да бъде заплатена по банков път или чрез картово
плащане, а пред органите по чл. 167, ал. 3 - 3б - и в брой, като плащането
може да бъде осъществено при извършване на проверката или в срок от 14 дни
от връчване на АУАН по чл. 179, ал. 3 - 3б. В случаите, при които таксата по
чл. 10, ал. 2 от ЗП се заплаща след връчване на АУАН, нарушителят следва в
Платежното нареждане да посочи номера на АУАН. При заплащане на таксата
по чл. 10, ал. 2 от ЗП в срока и при условията на ал. 3 и ал. 4 и след постъпване
на сумата по сметката на АПИ, нарушителят се освобождава от
административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение по чл.
179, ал. 3 - 3б, установено в АУАН. В тези случаи се освобождават от
административнонаказателна отговорност собственикът, вписаният ползвател
и водачът за извършеното административно нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б
във връзка с конкретното ППС за съответния случай на движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа. НП за административни
нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в се издават от Председателя на Управителния
съвет на АПИ или оправомощени от него длъжностни лица. За съставените
9
АУАН и издадените НП по този член се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 1
– 3 и ал. 13 – 16.”.
Съгласно чл. 189ж, ал. 1, изречение първо (в приложимата редакция към
датата на деянието) и ал. 7 от ЗДвП, „при нарушение по чл. 179, ал. 3,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се
издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на
Глоба или Имуществена санкция в размер, определен за съответното
нарушение. По отношение на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б се
прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10.”.
В ЗП липсва правна уредба за налагане на административни наказания
чрез издаването на ЕФ. Ангажирането на административнонаказателна
отговорност се реализира с издаването на НП въз основа на АУАН.
От систематичното тълкуване на цитираните разпоредби се обуславя
извод, че неправилно на „Аит интернешънъл транспорт” ЕООД е ангажирана
отговорност по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е издаден ЕФ при условията на чл.
189ж от ЗДвП. Съгласно ал. 1 на чл. 189ж от ЗДвП (в приложимата редакция
към датата на деянието), ЕФ може да се издаде (правна възможност за
наказващия орган), когато се установи нарушение на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. За
нарушения като процесното (така както е посочено в ЕФ) – по чл. 179, ал. 3б
от ЗДвП, ЕФ не се издава. Необходимо е да се посочи и че нормите на чл. 179,
ал. 3 и ал. 3б от ЗДвП имат различно съдържание. С първата се предвижда
наказание за водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10,
ал. 1, т. 1 от ЗП, а с втората – наказание за собственик на ППС от категорията
по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно
декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП. Различни са субектите, на
които може да бъдат наложени и предвидените със закона различни по вид и
размер наказания, различни са и нарушенията, за осъществяването на които се
налагат тези наказания – незаплатена такса чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП (чл. 179, ал.
3 от ЗДвП) и изцяло или частично незаплатена дължима такса по чл. 10, ал. 1,
т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, по чл. 179,
ал. 3б от ЗДвП. Предвид това се формира извод, че за извършеното от „Аит
интернешънъл транспорт” ЕООД нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП
10
незаконосъобразно е издаден ЕФ. Приложение намират разпоредбите,
регламентиращи съставянето на АУАН и издаването на НП при наличието на
предпоставките за това. Допуснатото процесуално нарушение е съществено,
тъй като се ограничават правата на лицето, сочено за нарушител, включително
да възрази по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 8 и чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и да
представи доказателства в подкрепа на своите твърдения.
Установените непълнота и неяснота на правната уредба относно
издаването на ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП не могат да бъдат
санирани по аргумент от чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове.
В изложения в т. 1 и в т. 2 смисъл е и Решение № 687 от 19.10.2022
година, постановено по КАНД № 758/2022 година по описа на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Биляна Икономова.
Т.е. видно от изложеното, в случая липсва изрична законова разпоредба
предвиждаща възможността да бъде съставен ЕФ за нарушение по чл. 179, ал.
3б от ЗДвП, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително
тълкуване на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП да се приеме, че тя се отнася и до
нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Едва след изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в сила
от 13.02.2024 година, законодателят е предвидил възможността за издаване на
ЕФ за налагане на Глоба или Имуществена санкция при установено и заснето
от електронната система нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. До
изменението на закона липса изрична законова разпоредба, предвиждаща
възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, което
изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид административни
нарушения.
3. Налице е и друго нарушение, свързано с описание на
инкриминираното нарушение, което е също самостоятелно основание за
отмяна на обжалвания ЕФ, тъй като е съществено, довело до нарушаване
правото на защита на наказаното лице. Изискванията относно съдържанието
на ЕФ (ако се приеме, че такъв може да бъде издаден в конкретния случай) са
императивни, тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и
правото да знае точно какво административно нарушение се вменява за
извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем. Непълнотите
11
в съдържанието му не могат да се санират в хода на съдебното производство,
поради което съставляват съществено нарушение на процесуалните правила.
Съдът няма правомощието да изменя описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, тъй като това би довело до
нарушаване правото на защита на наказаното лице. Налагането на
административни наказания засяга пряко сферата на наказаното лице, с оглед
на което следва АНО да бъде стриктен, точен и да подхожда с изключителна
прецизност при изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено.
В случая лицето е санкционирано за деяние, извършено на АМ А 4, при
км. 83+554, като в случая е миродавно Решение № 101/20.02.2020 година на
Министерския съвет (, приложено в кориците на делото), но при преглед на
това Решение не може да се стигне до извод за кой точно ТОЛ сигмент става
дума, тъй като ТОЛ сигмент, означен като „км. 83+554” липсва в това
Решение. Едва в открито съдебно заседание процесуалният представител на
АНО представя Становище, от което и видно, че се касае за ТОЛ сигмент
**********, какъвто има наличен в Решението на Министерския съвет.
По този начин посоченото обстоятелство, свързано с мястото на
нарушението, остава неясно за наказаното лице и то не може да организира
своята защита срещу правните изводи на АНО, които са направени върху
неизвестни и неясни за него фактически обстоятелства. Всяко
несъвършенство в тази връзка ограничава правото на защита на наказаното
лице и представлява съществено нарушение на процесуалните правила.
Доводи от типа, че описано по този начин (с посочване на конкретния
километър) нарушението за нарушителя е ясно, не се възприемат от Съда, тъй
като най – малко за Съдебния състав остава неясно описанието на конкретното
нарушение досежно мястото на нарушението и дали това място попада в
обхвата на Решение № 101/20.02.2020 година на Министерския съвет.
Иначе казано нарушението, включително досежно мястото, следва да е
ясно и точно индивидуализирано на базата на наличните в преписката
доказателства, което в настоящия случай не е така. ЕФ представлява
юрисдикционен акт, като за наказания и за Съда следва да бъдат ясни всички
елементи от състава на нарушението. Неяснотата не може да бъде заместена
от посочването в друг документ, който дори не е упоменат в обжалвания акт,
12
респ. неяснотата не може да бъде изяснена едва в открито съдебно заседание.
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесният обжалван ЕФ следва да
бъде отменен като незаконосъобразен поради това допуснато съществено
процесуално нарушение. Т.е. административната отговорност спрямо „Аит
интернешънъл транспорт” ЕООД следва да отпадне.
Поради изложеното, обжалваният ЕФ следва да бъде отменен като
незаконосъобразен и на това самостоятелно основание (извън посочените в т.
1 и т. 2 от настоящото изложение, съвпадащи с актуалната практика в тази
насока на Административен съд - Хасково).
4. С разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП е въведено в задължение на
водачите на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП преди движение по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупят маршрутна карта
за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползват, или да изпълнят
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и
заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, освен когато тези
задължения са изпълнени от трето лице. В конкретния случай описаното в ЕФ
деяние не е квалифицирано с надлежната административнонаказателна
разпоредба, тъй като цитираната разпоредба касае налагане на наказание на
водач на ППС, а в същото време е наложена Имуществена санкция, която се
налага на юридически лица или Еднолични търговци и в обстоятелствената
част на ЕФ не се споменава нищо за водача, а за собственика на процесното
ППС. Т.е. за описаното в ЕФ нарушение следва да бъде посочена нарушената
материалноправна норма, за да бъде ясно на нарушителя, това с кои свои
действия коя норма на закона е нарушил. Задължение на органа е да посочи
коректно законните разпоредби, които виновно са били нарушени, което в
настоящия случай не е сторено, тъй като е налице противоречие в самите
разпоредби, които са посочени като нарушени, тъй като едната касае водача
(чл. 139, ал. 7 от ЗДвП), а другата – собственика на ППС (чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП), поради което не става ясно кое според АНО е лицето, нарушило
правилата на ЗДвП, респ. ЗП.
Иначе казано описаното в ЕФ деяние не е квалифицирано с надлежната
административнонаказателна разпоредба, която да съответства на вменените
на жалбоподателя факти, а е налице противоречие. Изложеното представлява
съществено нарушение на процесуалните правила и обосновава извод за
13
незаконосъобразност на административния акт и основание за неговата
отмяна на процесуално основание. Привлеченият към
административнонаказателната отговорност следва да знае всички факти,
които наказващият орган възвежда като обосноваващи обективната страна на
състав на нарушение, като тези факти следва да бъдат в логическо и правно
единство с конкретна разпоредба на закона, която АНО е посочил като
нарушена.
На следващо място дружеството - жалбоподател е санкционирано по
текста на чл. 187а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, който препраща към чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП и предвижда санкция в размер на 1 800 лв., а е цитирана разпоредбата на
чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, предвиждаща санкция в размер на 2 500 лв. АНО не е
съобразил тези противоречия, съдържащи се ЕФ и касаещи санкционната
норма, поради което е налице неяснота както за наказаното лице, така и за
Съда.
В административнонаказателното производство не е познат института на
фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо
съществуването на такава, когато се касае за правна квалификация и
санкционна норма, явяващи се задължителни реквизити в ЕФ. Извеждането на
правната квалификация и на санкционната норма от други налични по делото
документи е недопустимо, като в противен случай би се стигнало до хипотеза,
в която по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО.
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесният обжалван ЕФ, следва да
бъде отменен като незаконосъобразен, поради допуснато съществено
процесуално нарушение и на това самостоятелно основание. Т.е.
административната отговорност спрямо „Аит интернешънъл транспорт”
ЕООД следва да отпадне като ЕФ бъде отменен като незаконосъобразен.
В случая не би могло да се приложи разяснението, дадено в цитираното в
Писмените бележки на процесуалния представител на АНО, Тълкувателно
решение, тъй като погрешно са посочени както материалната, така и
санкционната норма и не може да се преквалифицира деянието, защото би се
стигнало до подмяна на волята на АНО.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
дружеството - жалбоподател в размер 80 лв. за юрисконсулстко
14
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на
дружеството - жалбоподател действително следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
Т.е. основателно е искането, направено от страна на дружеството -
жалбоподател, за присъждане на разноски, които са в размер на 80 лв.
Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е
предвидено възнаграждение от 80 лв. до 150 лв. В настоящия случай се
съобрази размера на наложената санкция, както и размера на таксата по чл.
10б, ал. 5 от ЗП, както и вида на осъществената юрисконсултска защита и
съдействие, а именно: не само изготвяне на Жалбата, но и представяне на
писмени доказателства, ведно с преводи и на Писмена молба по хода на
делото и по същество, и предвид факта, че не е налице фактическа и правна
сложност на делото, поради което юрисконсултско възнаграждение в
посочения размер от 80 лв. е справедливо, като искането за разликата до 150
лв. следва да се отхвърли.
При този изход на делото не се дължат разноски на АНО.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
При този вариант на разсъждение Съдът би приел, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на
правото на защита на дружеството - жалбоподател. Съдът би приел, че
издаване на ЕФ за нарушения на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидено изрично
15
с разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, допълнена с ДВ, брой 13 от 2024
година, в сила от 13.02.2024 година, която като процесуална норма би приел,
че има действие за напред, т.е. за висящи, неприключили производство,
каквото би било настоящото.
В настоящия случай административнонаказателната отговорност на
дружеството – жалбоподател, Съдът би приел, че е ангажирана за нарушение
на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, установено с техническо средство № 20351 на
основание издаден против него ЕФ. Съдът би приел, че ЕФ съдържа
минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити,
изчерпателно изброени в нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП. Тъй като
разпоредбата е специална по отношение на разпоредбите на общия
административнонаказателен процес - конкретно чл. 57 от ЗАНН, при
преценка формалната законосъобразност следва да се държи сметка за
спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е. процесуалните
изисквания относно съдържанието на НП, не биха били приложими за ЕФ,
независимо, че по правното си действие той е приравнен на санкционен акт -
аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП (приложен по аналогия), едновременно с
това материализиращ и констативния такъв АУАН. При наличие в ЕФ на
посочените в чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП обективни признаци, Съдът би приел, че
се покриват основните съществени елементи от
административнонаказателния състав на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, твърдян за
осъществен и вменен в отговорност на дружеството - жалбоподател. По този
начин Съдът би приел, че описанието на нарушението съдържа всички
релевантни обективни признаци, поради което би било удовлетворено това
изискване за реквизита по чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ – няма законодателното изискване в чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП
дори да е посочено, че ЕФ е издаден от АПИ. Съобразно разпоредбата на чл.
10, ал. 10 от ЗП, установяваща, че АПИ осъществява правомощията на
Държавата във връзка със събирането на пътните такси, както и дейността по
практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на
системата за събиране на пътните такси, би следвало да се приеме, че
изписването на АПИ в съдържанието на ЕФ е достатъчно. Т.е. ЕФ би бил
издаден от компетентен орган, съобразно посочената разпоредба от ЗП.
Посочването на дата на издаване на ЕФ не е след задължителните реквизити
16
на ЕФ. За пълнота на настоящото изложение би следвало да се посочи, че
законът не изисква в ЕФ да е посочено поименно кой точно физически е
изготвил ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН (както вече бе посочено) и към НП, но само по
отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП,
приложен по аналогия), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. Т.е. в производството по установяване и наказване на
административни нарушения чрез ЕФ сроковете по чл. 34 от ЗАНН са
неотносими, тъй като тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН от
откриване на нарушението се отнася до съставяне на АУАН, а шестмесечният
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН се отнася до издаването на НП, а в
производството при установяване и наказване за нарушение чрез ЕФ не се
съставя АУАН и не се издава НП. От това следва, че изискванията за форма,
съдържание, реквизити и процедури (включително срокове) за издаване на
АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими
по отношение на ЕФ. Предвид изложеното, и в светлината на Тълкувателно
решение № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013 година на Върховния
административен съд (ВАС), настоящият Съдебен състав би намерил, че
разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се
прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба. Обстоятелството, че
ЕФ е връчен на дружеството - жалбоподател на 28.06.2024 година не би
съставлявало процесуално нарушение от кръга на съществените, водещо до
отмяната му на самостоятелно основание, тъй като това не е рефлектирало
неблагоприятно върху правото на защита на наказаното лице. В процесния
случай, след като на „Аит интернешънъл транспорт” ЕООД е бил връчен ЕФ,
същото го е обжалвало в предвидения от закона срок и е реализирало в
пълнота правото си на защита. На следващо място би следвало да се посочи,
че обстоятелството, че ЕФ е бил надлежно връчен на адресата едва на
28.06.2024 година не изключва възможността за реализиране на
административнонаказателната му отговорност, тъй като съгласно
Тълкувателно постановление (ТП) № 1/27.02.2015 година, постановено по т.д.
№ 1/2014 година на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС,
давността е период от време, определен от закона, с изтичането на който
17
титулярът на едно право губи предоставената от закона възможност да го
осъществи. Давността се прилага служебно, като Държавата губи
материалното си право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече
наложеното му наказание като се погасява наказателната отговорност и то на
свой ред прави наказателното производство недопустимо. С диспозитива
на същото ТП изрично е прието, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща
към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в
НК. Погасяването на наказателното преследване е уредено в глава ІХ от НК,
като сроковете са обусловени от вида и размера на предвиденото за
съответното нарушение наказание. За извършване на визираното в
ЕФ нарушение, както към момента на довършването му, така и към
настоящия момент, законодателят предвижда налагане на административно
наказание „Глоба”. Съгласно приложимата към настоящия
случай разпоредба на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, наказателното преследване се
изключва по давност ако е изминал срок по–голям от 3 години; а според чл. 81,
ал. 3 от същия нормативен акт, независимо от спирането или прекъсването на
давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Давността спира,
когато започването или продължаването на разследването зависи от
разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила Съдебен акт и се
прекъсва с всяка предприета от надлежните органи дейност спрямо лицето,
срещу което е насочено преследването. Видно от съдържанието на цитираните
норми, за изтичането на предвидената от законодателя абсолютна погасителна
давност по принцип се следи само когато се установи, че не е изтекла
давността по съответния текст на чл. 80, ал. 1 от НК. В конкретния
случай, деянието е извършено на 15.08.2021 година. Следователно отнесена
към датата на извършването на твърдяното нарушение – 15.08.2021
година, абсолютната погасителна давност изтича на 16.02.2026 година. Ето
защо настоящият Съдебен състав би намерил, че към настоящия момент не са
налице предпоставките на чл. 81, ал. 3, вр.чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК за
прекратяване на административнонаказателното производство на това
основание. Не са налице и предпоставките за прекратяване на
административнонаказателното производство, посочени в чл. 80, ал. 1, т. 5 от
НК. Това би било така, тъй като от датата на нарушението – 15.08.2021 година
до датата на връчване на ЕФ на наказаното лице – 28.06.2024 година, не е
18
изтекъл срок по–голям от 3-годишния, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК,
вр.чл. 11 от ЗАНН, т.е. относителната погасителна давност за
административнонаказателно преследване също не би била изтекла (в този
смисъл моментът на издаване на Фиша е без правно значение след като не се
изтекли общите давностни срокове от датата на извършване на нарушението).
Само за пълнота на Мотивите би следвало да се посочи, че разпоредба на чл.
82 от НК не намира приложение в случая, тъй като същата касае изпълнението
на наложено наказание, което предполага влязъл в сила акт за налагането му. В
Мотивите на горецитираното ТП № 1 от 27.02.2015 година изрично е
посочено, че т.нар. изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява
възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на
наложената административна санкция, понастоящем е регламентирана в чл.
82 от ЗАНН. След като този въпрос е уреден в ЗАНН, то чл. 82, ал. 1, т. 5 от
НК не намира субсидиарно приложение в административнонаказателното
производство, тъй като препращането към разпоредбите на Общата част от
НК е извършено с чл. 11 от ЗАНН само относно непредвидените в този закон
случаи.
ТОЛ системата представлява съвкупност от централни и периферни
софтуерни продукти съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории ППС на база време и на база изминато разстояние, като
тази система не представлява автоматизирано техническо средство, поради
което за нея не би съществувало изискване за сертифициране и ободрение от
Българския институт по метрология (БИМ), т.е. тя не е обект на проверка от
БИМ, тъй като не съществува такова законово изискване. Не е предвидено
също така системата и нейните компоненти да са преминали проверка по
Закона за измерванията. В тази връзка е налично по делото Разрешение за
строеж относно внедряване на система за автоматизирано събиране и анализ
на данни за пътния трафик, т.е. за извършване на строително-монтажни
работи – автоматичните устройства, записващи пътния трафик се разполагат
върху стоманени рамки. Отделно от това посоченото Разрешение за строеж е
служебно известно на Съда, тъй като е публикуваното в ДВ, брой 42 от
09.06.2015 година. Издаденото Разрешение за строеж е за обект шеста
категория, поради което на основание чл. 178, ал. 2 от Закона за устройство на
територията на подлежи на въвеждане в експлоатация.
19
Съдът би приел, че ЕФ отговаря на образеца, утвърден от Управителния
съвет на АПИ, актуален към датата на издаване на ЕФ, тъй като
процесуалните правила, включително тези относно формата на акта, се
прилагат от момента на създаването им, независимо от датата на деянието.
Дори и да се приеме, че ЕФ е издаден по образец, който не е правилният, то
това не би представлявало съществено процесуално нарушение, водещо до
отмяната му, тъй като това не би довело до ограничаване на процесуалните
права на жалбоподателя, защото Съдът би приел, че в ЕФ се съдържат
конкретните факти по случая (кога, къде, кой, при какви обстоятелства, какво
е извършил).
За пълнота на настоящото изложение би следвало да се посочи, че при
връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков
материал на жалбоподателя, който се прилага към АНП, както е сторено и в
настоящия случай.
От приложените по делото доказателства би се установило, че след
съобщаването на ЕФ на дружеството - жалбоподател, то не е платило
компенсаторната такса, което изключва предвидената възможност за
анулиране на Фиша, както и се изключва възможността за предеклариране.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи следното:
разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се произнесе по
преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други
длъжностни лица от същото ведомство. Съдът би приел, че АНО е изпълнил
задълженията си относно преценка на събраните доказателства и е издаден
обжалвания ЕФ.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на
процесуално основание поради недостатък във формата на акта или допуснато
друго процесуално нарушение от категорията на съществените такива.
Както вече бе посочено в цитираната като нарушена материалноправна
разпоредба – чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, е посочено, че собственикът е длъжен да
не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване
20
на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според
категорията на ППС.
От обективна страна, с оглед приложения снимков материал - генериран
е запис от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП (надлежно и годно
веществено доказателствено средство в административнонаказателния
процес), Съдът би приел, че са установени точният час на нарушението и
регистрационният номер на автомобила, както и мястото на нарушението.
Тези доказателства, обсъдени в съвкупност с данните от съдържанието на
Доклада за конкретното нарушение, Съдът би приел, че доказват обективните
признаци на нарушението. Видно от този Доклад, в него изрично е отбелязан
типа нарушение. При така попълнените данни в Доклада, би се потвърдила и
визираната от органа правна квалификация на нарушението като такова по чл.
102, ал. 2 от ЗДвП. Съдът би приел, че по делото липсват доказателства, които
да опровергават факта на извършеното нарушение, за което е издаден
процесният ЕФ. В подкрепа на изложеното биха били и Писмото на
„Интелигентни трафик системи” АД и Справката от РУ – Свиленград. Фактът,
че във влекача има монтирано бордово устройство във връзка с което са
извършени плащания, не би променил изводите на Съда с оглед данните,
съдържащи се в Писмото на ТОЛ оператора „Интелигентни трафик системи”
АД.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3, б. „в” от ЗДвП, процесното ППС е категория
N3, т.е. МПС, проектирано и конструирано основно за превоз на товари
с технически допустима маса над 12 t - видно от Справката за собствеността и
Свидетелството за регистрация, технически допустимата максимална маса,
посочена в т. F.1 е 18 000 кг, а технически допустимата максимална маса на
състава е 44 000 кг - F.3 (тази стойност е посочена и в ЕФ, като във връзка с
наведеното в тази посока възражение в Жалбата следва да се има предвид, че
това не е измерена маса на състава, а е технически допустимата максимална
маса на състава съгласно документите, придружаващи ППС). Действително не
са посочени индивидуализиращите бележи на ремаркето, но това не би било
необходимо, тъй като важното в конкретния случай би била технически
допустимата максимална маса, която е посочена в ЕФ и в Справката за
собствеността - F.1. По принцип посочването на общата технически
допустима максимална маса на състава на ППС с ремарке не е част от
минималния изискуем обем от правнозначими фактори относно категорията
21
на ППС. Този извод става очевиден при преглед и сравнителен анализ на чл.
25 и чл. 27 от приложимата Тарифа за таксите, които се събират за
преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа. В чл. 25 от
Тарифата е регламентирано, че за ползване на платената пътна мрежа от ППС
по чл. 10б, ал. 3 от ЗП се заплаща такса за изминато разстояние – ТОЛ такса в
размери, диференцирани в две възможни групи за товарни автомобили при
общата технически допустима максимална маса (над 12 т), какъвто е
процесният, при обособяване, както следва: - в първа основна група - при 2-3
оси и според допълнителна подгрупа (подкласификация) по екологични
категории - ЕВРО VI, EEV, ЕВРО V, ЕВРО III и IV, ЕВРО 0, I, II и - във втора
основна група – при 4 и повече оси според допълнителна подгрупа
(подкласификация) по екологични категории ЕВРО VI, EEV, ЕВРО V, ЕВРО
III и IV, ЕВРО 0, I, II. При тази регламентация в случая ръководни са
минималният праг на общата технически допустима максимална маса, който в
случая е над 12 т, тъй като процесното ППС е с технически допустима
максимална маса 18 000 кг, броя на осите, като в случая съставът с ремаркето
формира брой на осите – 5 оси, и екологичната категория, която в случая е
категория евро 5. Тези данни при сравнителен и граматически анализ на чл. 25
от Тарифата напълно резонно попълват изискуемото фактическо съдържание
при описание на нарушението по чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП и отговарят на
критериите на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, позволяващи да се определи дължимата
ТОЛ такса.
Както автомобилът, така и пътят, по който се е движил, попадат в
категорията, за която се дължи пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП,
т.е. се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – пътна такса.
Съдът би приел, че не са налице неясноти относно описанието на
нарушението – процесното нарушение е свързано с цялостно незаплащане на
дължимата пътна такса, което става на база време и на база изминато
разстояние, т.е. при липса на валидна маршрутна карта и при липса на валидна
ТОЛ декларация, т.е. би било налице процесното нарушение. В този ред на
мисли следва да се отбележи, че е неоснователно наведеното в Жалбата
възражение, касаещо неяснота относно дата и час на нарушението – напротив
те са посочени точно, ясно и конкретно в ЕФ, а именно: 15.08.2021 година, т.е.
налице би било пълно описание на нарушението. Иначе казано мястото на
22
нарушението съвпада с мястото на установяване на нарушението, респ. часът
на установяването му съвпада с часа на нарушението. Няма изискване да се
посочи каква е била дължимата такса, както и да се посочва изминатото
разстояние.
Мястото на нарушение Съдът при този вариант на разсъждение би приел,
че е посочено точно и коректно - посочването на АМ А 4, км. 83+554, община
Любимец, нарастващ километър, би било достатъчно за означаване на мястото
на нарушението. В този ред на мисли би следвало да се посочи, че в ЕФ не са
посочени ТОЛ сигментите, но при този вариант на разсъждение Съдът би
приел, че това не би било необходимо предвид факта, че точно и ясно е
конкретизирано мястото на нарушението. По отношение на наведеното с
Жалбата възражение, касаещо липса на посочени технически характеристики
на пътя, следва да се има предвид, че е посочено, че се касае за АМ А 4, което
е напълно достатъчно за индивидуализиране на пътя.
Деянието би било съставомерно от обективна страна, като с оглед
обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност
на ЕООД, доколкото се касае за обективна отговорност, не би следвало да се
обсъжда въпроса за субективната страна на деянието.
Съдът би приел, че няма спор по отношение собствеността и че правилно
би била приложена хипотезата на чл. 187а, ал. 2 от ЗДвП, според която се
наказва собственика.
Съгласно чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидено наказание в размер на
2 500 лв., изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл.
27, ал. 2 от ЗАНН.
Така наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът би намерил за
правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с
факта на издаването на ЕФ, респ. налагането на санкция на извършителя на
нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова
страна, не би съставлявало процесуално нарушение. От друга страна,
съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на
23
административното нарушение, Съдът би приел, че процесното деяние не
разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род
нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не би
съставлявало маловажен случай. Поради това биха липсвали предпоставки за
преквалифициране на посоченото нарушение като маловажно, респ. за
приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът би приел преценката
на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.
Съдът би приел, че не е налице непропорционалност на предвидената
Имуществена санкция спрямо извършената деятелност и че не е налице
несъответствие на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с чл. 9а от Директива
1999/62/ЕО. Съобразно цитираната разпоредба от Директивата, „Държавите -
членки установяват съответен контрол и определят система от наказания,
приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по
настоящата Директива.”. Нормата вменява задължение за страните да
предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на
тези национални разпоредби, включително и установена система от
наказания, които следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Според
настоящия Съдебен състав българският законодател е създал достатъчно
гъвкав законов механизъм, залегнал както в ЗДвП, така и в ЗП, целящ именно
съблюдаването на въведеното в посоченото правило от Директивата
изискване. Този режим включва не само инструментариума на
административнонаказателната принуда, който борави с административни
наказания и санкции в абсолютен размер, а и уредената възможност в чл. 10,
ал. 2 от ЗП за лицето да заплати компенсаторна такса, в който случай същият
се освобождава от административнонаказателна отговорност (за пълнота
може да се посочи, че вече от 01.01.2024 година е предвидена възможност при
недеклариране на ТОЛ данни да се заплати таксата за преминаване през
съответните участъци до 14 дни, считано от получаване на уведомление за
това, като при плащане не се образува административнонаказателно
производство – чл. 10б, ал. 7 – ал. 9 от ЗП). В чл. 26, ал. 2 от Тарифа за таксите,
които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа,
приета на основание чл. 10, ал. 6 от ЗП, е диференциран и дължимият размер
на компенсаторната такса при отчитане на категорията на ППС, съответно
неговата допустима максимална маса и оси, като за жалбоподателя е
съществувала възможност да заплати тази такса в указания в ЕФ срок, в
24
резултат на което Фишът би бил анулиран. В контекста на гореизложеното,
Въззивният състав би намерил, че правилно АНО е пристъпил към
ангажиране на отговорността на дружеството, доколкото не е налице
противоречие с правилото на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО.
ЕФ би бил законосъобразен и правилен и в частта на дължимата такса по
чл. 10б, ал. 5 от ЗП, в размер на 133 лв. Подобно разпореждане би било
напълно законосъобразно, приложено на съответното правно основание - чл.
189е, ал. 7 от ЗДвП, приложен по аналогия. Правната разпоредба е
императивна и обвързва във всички случаи указаното разпореждане, както
правилно е подходил и АНО, като друго различно разрешение не би следвало.
При този вариант на разсъждение Съдът би изградил изводите си на
базата на писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът
изцяло би кредитирал писмените доказателства, приложени в АНП,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН. Същите биха се
ценили изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти,
респ. автентични по признак авторство. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмени
доказателства биха били пряко относими към изпълнителното деяние на
процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на
осъществяването му, като биха потвърдили фактическото му извършване от
дружеството - жалбоподател. Биха се кредитирали и другите налични по
делото писмени документи, извън материалите по АНП, тъй като не биха
били в противоречие с другите доказателства, кредитирани от Съда.
По разноските:
При този изход на делото не биха се дължали разноски на дружеството -
жалбоподател.
При този изход на делото основателно би било искането, направено от
страна на АНО, за присъждане на разноски. Присъденият размер трябва да
бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от
Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от
80 лв. до 150 лв. (както вече бе посочено). Не е налице правна и фактическа
сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в
явяване в едно съдебно заседание и представяне на Писмени бележки и
25
доказателства, поради което юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лв. би било справедливо, като искането за разликата до 150 лв. би следвало да
се отхвърли.
Водим от изложеното и на основание чл 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1
и т. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ за налагане на Имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.
1 от ЗП № ********, издаден от АПИ, с който на „Аит интернешънъл
транспорт” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
село Милево, ул. 24 № 10, област Пловдив, представлявано от управителя
Ангел Анев Траков, е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер 2 500 лв., както и е определена за заплащане сумата от 133
лв. – такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на АПИ с адрес: град София, бул.
„Македония” № 3, за присъждане на разноски по делото.
На основание чл. 63д, ал. 1, вр.ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура” с адрес: град София, бул.„Македония” № 3, ДА ЗАПЛАТИ
на „Аит интернешънъл транспорт” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: село Милево, ул. 24 № 10, област Пловдив,
представлявано от управителя Ангел Анев Траков, сумата от 80 лв.,
представляваща направените разноски за юрисконсултско възнаграждение по
АНД № 614/2024 година по описа на Районен съд – Свиленград, като
ОТХВЪРЛЯ искането за разликата от 80 лв. до 150 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
26