Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 28.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на единадесети
декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 5345 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.79, ал.1, вр.чл.240, ал.1 ЗЗД с
цена на иска 6173,96 лв.
Производството е образувано
по подадена искова молба от
Х.К.С., ЕГН**********,*** против С.Н.В.,*** и Е.Л.С., ЕГН**********,***, в която се твърди, че ответниците по делото сключили
граждански брак на 18.08.2013г. Твърди,
че бракът им бил прекратен с развод на 27.07.2017г. Твърди, че по време на брака на ответниците, ищцата им предоставила значителна
сума като заем за потребление за извършване на ремонт на семейното им жилище-
Апартамент, находящ се в гр.Плевен,
***, което е собственост на
ответника С.В.. Твърди, че заема бил предоставен и за
закупуване на обзавеждане, както и за текущи разходи за семейството на
ответниците. Твърди, че предоставения заем е в общ размер от 6173,96 лв.
Твърди, че тъй като ищцата живее в чужбина, била упълномощила ***си Е.С. да тегли суми от личната ѝ
сметка Юробанк България АД за ремонта на жилището и за други
нужди на семейството когато е необходимо.
Твърди, че ищцата и ответницата
Е.С. постигнали съгласие затова, че теглените от нея суми от банковата сметка ще
бъдат използвани за ремонт на семейното жилище, обзавеждане и текущи нужди на
семейството и ще имат характер на заем, който ще бъде върнат при подобряване на
финансовото състояние на семейството, но не по-късно от 01.09.2017г. Твърди, че
в продължение на няколко години
ответницата Е.С. е ползвала
средства, изтеглени от сметката на ищцата, които е влагала за ремонт на
семейното жилище, закупуване на обзавеждане и текущи разходи на семейството на
двамата ответници по време на брака им. Общия размер,
който претендира от ответниците е 6173,96 лв. Излага съображения, че на
основание чл.32, ал.2 СК съпрузите отговарят солидарно
за задълженията, поети за задоволяване на нуждите на семейството. Моли,
ответниците да бъдат осъден да платят на ищцата солидарно сумата от 6173,96
лв., в едно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
дадена в заем за задоволяване на нуждите на семейството. Претендира направените
деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е
представен писмен отговор от ответницата Е.С., в който признава изложените в
исковата молба фактически твърдения и
признава, че дължи на ищцата сумата от 6173,96 лева, получени от нея като заем
и вложена в потребението на семейството на ответниците по време
на брака им в периода от 13.09.2013г. до 27.07.2017г.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото С.Н.В., в който оспорва иска. Категорично оспорва да е получавал каквито и
да било суми от Х., както и нейни средства да са давани за послужване на него
по време на брака му с Е.. Твърди, че те са разведени и в обтегнати отношения. Твърди, че
в момента между страните се
водят две висящи дела, едното за родителски права което води той срещу Е., тъй като тя заминала за чужбина и той се
грижи за ***им и едно, което
Е. води срещу него за извеждане на детето зад граница въпреки неговото
несъгласие. Твърди, че бабата Х., която е ищца по настоящето дело е разпитвана
като свидетел в полза на ***си и по двете дела. Твърди, че настоящия процес е симулативен и
цели според него да му създаде напрежение и
дискомфорт. Твърди, че съставеното и представено по делото от Е. и ***ѝ съглашение за връщане на заем, е
неистински и неавтентичен документ и е антидатирано. Твърди, че е съставен за
нуждите на делото. Оспорва документа като неистински и неавтентичен по
отношение на датата 01.09.2013г., като твърди, че е съставен сега в по късен
момент само и единствено за нуждите на делото.
Твърди, че бракът му
с Е. бил сключен на 18.08.2013г. и е абсолютно абсурдно и алогично само няколко
дни след сватбата, тя да подписва такъв тип документи
на ***си, с която са в
добри взаимоотношения, като декларира бъдещи несигурни действия занапред във
времето. Твърди, че техните лични уговорки по никакъв начин не го касаят.
Твърди, че бракът им е прекратен с решение на от 27.07.2017г. Оспорва
твърденията, изложени в исковата молба за такъв тип съглашения. Х. живее и работи в чужбина - Италия и продължителен период пребивава извън
страната, самата тя не е българска гражданка. Твърди, че нотариално заверено
пълномощно, което е представено от 2007г., е само и единствено в полза на нейната ***Е. С.и същото е издадено
отпреди сключването на техния брак. Твърди, че това което му е било известно
като съпруг на Е., че след като ***ѝ си
закупила апартамент в гр.Плевен през месец юли 2014г.,
тъй като се намирала извън страната, ***ѝ Е. заплащала на майсторите за ремонта
на жилището, от името и за сметка на своята майка, като по този начин ѝ
помагала докато последната работела в чужбина. Твърди, че той
няма никакво отношение към техните парични взаимоотношения и по тази
причина, моли да бъде отхвърлен иска
срещу него като изцяло неоснователен и недоказан. Излага съображения, че за да възникне солидарна
отговорност, същата следва да произтича от договорно или законово основание.
Твърди, че не е поел задължение по силата на договор, а съглашението
подписано от Е. освен, че е антидарано и не е действително, е изцяло
неопределено и неясно. Твърди, че в неговото жилище няма вложени никакви чужди
средства. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира направените деловодни
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представено
с молба от дата 07.09.2018г. Съглашение за връщане на заем, носещо дата
01.09.2013г., в което Е.В. е заявила, че сумите, които ще тегли от сметка IBAN ***ария АД с титуляр Х. К.С.,
през периода от датата на това съглашение до отпадане на необходимостта от
средствата за подобряване на битовото състояние на семейното жилище, ще се
получават като заем за потребление на семейството ѝ, с обещание да бъдат
върнати на титуляра на сметката при подобряване на
финансовото състояние на семейството, но не по-късно от 01.09.2017г. В
съглашението фигурират 2 подписа: на заемодател и на заемател,
за които не се оспорва, че са положени от посочените в съгалашението
лица. Съглашението е оспорено с твърдения, че е антидатирано,
че е съставено за целите на настоящия процес и че няма достоверна дата. В тази
връзка и по искане на оспорилата го страна е допусната Съдбено-графическа
експертиза, чието заключение съдът възприема като обективно, компетентно и
безпристрастно. От него е установено, че до момента криминалистическата
практика по техническо изследване на допументи не
разполага с универсална и достатъчно достоверна методика за определяне на
абсолютна и относителна давност на текстове на документи по стареенето на
използваните материали/хартия и пишещи вещества-химикални
пасти, тонер, тампонни мастила и др./ Поради това експертизата
не може да отговори на въпроса дали съглашението за връщане на заем, носещо
дата 01.09.2013г. между Е.В. и Х.С. е автентичен като дата на съставяне. Във
връзка с оспорването на датата на съставявяне на
съглашението е поставен по реда на чл.176 ГПК въпрос към ищцата, както и към
ответницата Е.В.: Съглашението за връщане на заем от дата 01.09.2013г. кога,
къде е съставено и на какво устройство е разпечатана?. Двете задължени лица Х.С.
и Е.В. излагат различни отговори на поставения и към двете въпрос, като ищцата
твърди, че е била заедно с ***си Е.и заедно са били в Плевен, ***, където са съставили
и разпечатали съглашението в книжарница, клуб или друго обществено място,
предлагащо тази услуга. Е.С. твърди, че тя лично е изготвила съглашението на
нейния компютър, когато са били заедно с нейната ***Х.С., но след това е ходила
сама да разпечата съглашението, като не помни къде го е разпечатала. Представеното съглашение за връщане на заем,
носещо дата 01.09.2013г. е частен диспозитивен
документ и като такъв не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, а само с формална такава, че извленията съдържащи се в него са изявления на подписалите
документа лица. Представеното съглашение, като частен документ се ползва с доказателствена сила само по отношение на авторството му.
То не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление, нито
датата и мястото на съставянето на документа (решение № 748/ 17.02.2011 г. по
гр. д. № 801/ 2009 г., IV г.о., решение № 197/ 23.12.2014 г. по гр.д.№ 7364/
2013 г., ІІІ г.о.). Тъй като частните документи не се ползват с обвързваща
материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени
удостоверените от тях факти, последните подлежат на доказване по общите правила
на ГПК (решение № 50/ 21.07.2017 г. по гр.д.№ 4880/ 2014 г., ІV г.о., решение №
270/ 19.02.2015 г. по гр.д.N 7175/ 2014 г., ІV г.о.). Страната не следва да
разчита на доказателствената сила на представен по
делото частен документ, когато е съставен в свидетелство на факт, който
насрещната страна оспорва, защото съдът няма задължението да приеме за
осъществен оспорения факт, нито за вярна датата на съставянето му (решение №
213/ 15.01.2018 г. по гр.д.№ 856/ 2017 г., ІІІ г.о.). В настоящия случай е оспорена датата на
съставяне на съглашение за връщане на заем, посочена като 01.09.2013г., но
представилата документа ищца не успя да докаже, че представеното Съглашение е
съставено на посочената в него дата 01.09.2013г. Според чл.181, ал.1 ГПК
частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен,
или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване
на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на
документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи
друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на
документа. С оглед на данните по делото съдът приема, че за достоверна дата на
документа може да бъде приета датата, на която той е представен в съда, тъй
като не се установи по-ранен момент, който да отговаря на изискването на чл.181 ГПК. Съглашението е представено по делото на дата 07.09.2018г., поради което
съдът приема посочената дата като достоверна дата на съглашението. В тази
връзка съдът съобразява и факта, че съглашението е представено едва след като
исковата молба на ищцата е оставяна двукратно без движение за уточняване на
фактическите твърдения. В първоначалната искова молба, както и в първото
постъпило уточнение липсват каквито и да било твърдения, че ищцата е
предоставила описаните в исковата молба суми под формата на заем. Такива тъврдения са изложени едва с молбата, към която е
представено оспореното съглашение.
Не е спорно между
страните и се установява от извлечение от банкова сметка/***.3 до л.8 от
делото/, че от сметка с титуляр Х.К.С.,
водена при Юробанк България АД, са изтеглени суми в
левова равностойност на отразените в извлечението суми в евро от Х.К.С. чрез
пълномощника ѝ Е.Л. в общ размер от 6173,96 лв.
Не е спорно между
страните и се установява от Пълномощно с нотариална заверка на подписа №
1240/2007г. от 03.09.2007г., че Е.Л.С. е упълномощена от Х.К.С. да извършва
всякакви правни действия от нейно име и за нейна сметка и да я представлява
пред всички лица, организации и учреждения в страната.
Упълномощила я е да я представлява пред всички търговски банки в страната като
има право да извършва всякакви действия.
Видно от Решение №
1250/27.07.2017г. по гр.д.№ 4612/2017г. сключения на дата 18.08.2013г. брак
между Е.Л. и С.В. е прекратен с развод по взаимно съгласие на 27.07.2017г.
От обясненията на С.В.
дадени по реда на чл.176 ГПК се установява, че с Е.Л. са съжителствали на ***от
2009-2010г. С.В. е бил на международна военна мисия през 2007 г. в ***, през през 2009 в ***от които е получил съществени суми пари.
Същевременно до 2015-2016г. преди да напусне армията е получавал заплата между
700 и 1000 лв. в зависимост от дежурствата. През този период Е. е работила в
определени периоди от време, а в други не е упражнявала труд. За времето, в
което е работила е получавала около 600-700 лв. заплата. От семейните доходи
около 250-350 лв. са правени разходи за погасяване на изтеглен от С.В. преди
сключването на брак кредит. Х.С. е закупила и предоставила за нуждите на
семейството движими вещи, които след прекратяване на брака са ѝ били
върнати. С изтеглените от сметката на ищцата пари от Е.са заплащани понякога
семейни разходи.
От обясненията на Е.Л.
по реда на чл.176 ГПК се установява, че със С.В. съжителстват на ***от 2009г.
През 2012г. се е родило общото им дете, а през 2013г. сключили граждански брак.
По време на брака първо е била по майчинство, след което е започнала работа,
където е получавала около 500 лв. месечна заплата. През 2015г. заминала на
работа в ***. С.В. получавал около 700 лв. месечна заплата. Той е ходил на 3
международни военни мисии. С теглените с пълномощно от сметката на Х.С. суми са
погасявани най-често за заплащане на битови и кумунални
сметки, тъй като имали големи разходи и ипотечен кредит. През 2015г. страните
по делото са водили разговор, че трябва изтеглените от сметката пари да бъдат възстановни на Х.С..
От обясненията на Х.С.
по реда на чл.176 ГПК се установява, че тя е пребивавала трайно в Италия и се е
прибрала в Р България през 2015г., тъй като ѝ били установени различни
заболявания. През 2015г. Е. е заминала да работи в ***, тъй като семейството
дължало пари и трябвало да бъдат върнати. Х. многократно и по различни поводи е
подпомагала финансово семейството на ***си, но е заявявала, че сумите трябва да
ѝ бъдат върнати.
Съдът дава вяра на
показанията на св.М.С.А. като логични, незаинтересовани и непротиворечиви. От
тях се установява, че св.А. е работила заедно с Е.С. от пролетта на 2014г. в
студентска канцелария на Медицински университет тогава тя е получавала около
420 лв. чист месечен доход от заплата, а съпругът и по около 700 лв. месечно.
Парите не им стигали. Е. е споделяла, че когато не им стигат средствата, има
пълномощно да тегли от сметката на ***си. Тя заминала на работа в *** за да
увеличи доходите на семейството. Св.А. е била свидетел и по други две дела
между бившите съпрузи за родителски права, както и за извеждане на детето в
чужбина.
Представени са и други неотносими доказателства.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Според чл. 240 ал. 1 ЗЗД, с
договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество.За основателността на
иска по чл. 240 ал. 1 ЗЗД по
делото следва да се установят следните предпоставки :1/ съществуването на
договор за заем между страните;2/ предаването на заемната сума на ответника;3/
изискуемостта на задължението за връщане на заемната сума.Установяването
на тези обстоятелства е в доказателствена тежест на ищеца, според правилото на чл. 154 ал. 1 ГПК.При
пълно главно доказване от страна на ищеца на пораждащия претенцията му
юридически факт, следва ангажиране на отговорността на заемополучателя.
Обратното, при липса на осъществено доказване от посочения вид, претенцията ще
следва да се отхвърли като неоснователна.Ответникът е
този, който следва да докаже, по силата на посоченото правило, правоизключващи,
правопогасяващи, правоунищожаващи или правоотлагателни възражения, в случай на
релевиране.
Съдът намира, че по делото не се доказа сключването между ищцата и втората ответница Е. Л.договор за заем. За доказване
на възникването на облигационното
правоотношение между страните ищцата
е представила Съглашение за връщане
на заем, с посочена в него дата 01.09.2013г. Както беше посочено
по-горе, обаче представеното съглашение за връщане на заем, носещо дата
01.09.2013г. е частен диспозитивен документ и като такъв не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, а само с формална
такава, че извленията
съдържащи се в него са изявления на подписалите
документа лица. Представеното съглашение,
като частен документ се ползва с доказателствена сила
само по отношение на авторството му.
То не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление, нито датата и мястото на съставянето на документа (решение № 748/ 17.02.2011 г. по
гр. д. № 801/ 2009 г., IV г.о., решение № 197/
23.12.2014 г. по гр.д.№ 7364/ 2013 г., ІІІ г.о.). Тъй като частните документи не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени
удостоверените от тях факти, последните подлежат на доказване по общите правила на
ГПК (решение № 50/ 21.07.2017 г. по гр.д.№ 4880/ 2014
г., ІV г.о., решение № 270/ 19.02.2015 г. по гр.д.N 7175/ 2014 г., ІV г.о.).
Страната
не следва да разчита на доказателствената сила на представен
по делото частен документ, когато е съставен в свидетелство на факт, който насрещната страна оспорва, защото съдът няма
задължението да приеме за осъществен
оспорения факт, нито за вярна датата на съставянето му (решение № 213/
15.01.2018 г. по гр.д.№ 856/ 2017 г., ІІІ г.о.). В настоящия случай е оспорена датата на съставяне на съглашение за връщане на заем, посочена като 01.09.2013г., но представилата документа ищца не успя да докаже, че представеното Съглашение е съставено на посочената в него
дата 01.09.2013г. Според чл.181, ал.1 ГПК частният документ има достоверна
дата за трети лица от деня, в който
е заверен, или от деня на смъртта,
или от настъпилата физическа
невъзможност за подписване
на лицето, което е
подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е
възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи
друг факт, установяващ по безсъмнен
начин предхождащото го съставяне на документа. С оглед на данните по делото съдът приема, че за
достоверна дата на документа може да бъде приета датата,
на която той е представен в
съда, тъй като не се установи по-ранен
момент, който да отговаря на изискването на чл.181 ГПК. Съглашението е представено по делото на дата 07.09.2018г., поради което съдът
приема посочената дата като
достоверна дата на съглашението. В тази връзка съдът
съобразява и факта, че съглашението
е представено едва след като
исковата молба на ищцата е оставяна двукратно без движение за уточняване на фактическите твърдения. В първоначалната искова молба, както и в първото постъпило уточнение липсват каквито и да било твърдения, че ищцата е
предоставила описаните в исковата
молба суми под формата на заем. Такива тъврдения са изложени
едва с молбата, към която е представено оспореното съглашение.
Договорът за заем за потребление по смисъла
на чл.240 ЗЗД е неформален и реален договор, поради което писмената форма за сключване на договора не съставлява
форма за действителност на правоотношението.
Въпреки това, съдът намира, че по делото не се установи предварително
постигнато между Х.С. и Е.Л. съгласие
за предоставяне от Х.С. на Е.В. заем в определен
размер, който Е.
Л. да се и задължила да върне.
Представеното съглашение за
връщане на заем е с достоверна дата 07.09.2018г. – след завеждане
на делото. В хода на производството
Е.Л. е признала факта за сключване между нея и ищцата договор за заем. Съгласно чл.175 ГПК направеното
от срана или нейн представител
признание на факт се преценява от съда
с оглед на всички обстоятелства по делото. В настоящия случай съдът
намира, че направеното
признание на този факт се явява
в противоречие с останалите събрани
по делото доказателства и
не следва в резултат на
него да бъде приет за установен факта на сключването на
договор за заем.
Според правната уредба на договора за заем - чл. 240 ал. 1 ЗЗД - той е реален договор
и следователно предаването на заеманата сума е елемент от фактическия състав на
сключването на договора, от което произтича насрещното задължение на
заемополучателя /длъжника/ да върне тази сума, съобразно клаузите на договора.В производството по иск с правно основание по чл. 240 ал. 1 ЗЗД върху
ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а
при оспорване на иска, ответникът
установява възраженията си. Налице е трайна съдебна практика по отношение на
въпроса чия е доказателствената тежест при установяване неизпълнение на
договорно задължение, в частност как се разпределя доказателствената тежест на
страните по заемно правоотношение, а именно, че в производството по иск с правно основание чл. 240 ал. 1 ЗЗД върху
ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а
при оспорване на иска,
ответникът установява възраженията си, например, че средствата са дадени на
друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и
други. Заемът за потребление е реален договор, който
се смята за сключен в момента, когато,
въз основа на постигнато
между страните по договора съгласие,
едната страна даде, а другата получи в заем пари.
По делото не се установи и предаването на Е.Л. на претендираната
като предоставена като заем сума. За установяване
на този факт ищцата се позовава на представеното
извлечение от банкова сметка, ***, че Е.Л. е изтеглила посочените суми от сметката на Х.С. въз основа на пълномощно, с което тя е упълномощена
от името и за сметка на Х.С. да извършва
всякакви разпореждания със суми по сметката
на ищцата.
Съдът намира, че изтеглянето
на посочените суми от сметката на ищцата от нейния пълномощник не съставлява получаване на сумата по уговорен договор за заем. Съгласно
чл.36 ЗЗД едно лице може да
представлява друго по разпоредба на закона или по волята на представлявания. Последиците от правните
действия, които представителят
извършва, възникват направо
за представлявания. Поради
изложеното изтеглените от сметката на ищцата суми от втората ответница са изтеглени
от името на ищцата и за нейна сметка. Ако между упълномощителя и пълномощника е имало сключен договор за поръчка, то отношенията между тях не се уреждат по реда на предявения в настоящото произвоство иск.
След като по делото не се установи при условията
на пълно и главно доказване от насещата доказателствената тежест ищца по делото наличието на валидно правоотношение между ищцата и втората ответница по договор за заем, както
и предаването на заемната
сума, съдът намира, че не е
нужно да се произнася по останалите
предпоставки за ангажиране
на солидарната отговорност
на първия ответник по делото.
По гореизложените съображения предявения иск с правно основание чл.240, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД се явява неоснователен
и недоказан в предявения си
размер и като такъв следва да бъде отхъвърлен изцяло.
При този изход на делото
и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника С.В. направените деловодни разноски в размер на 1170,00 лв. за
адвокатско възнаграждение и депозит за ВЛ /1020+150 лв./
Ответницата Е.Л. не е направила искане за
присъждане на разноски и не е представила доказателства за направени такива,
поради което съдът не дължи произнасяне.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от К.С., ЕГН**********,*** против С.Н.В.,
ЕГН**********,*** и Е.Л.С., ЕГН**********,***
иск с правно основание чл.240, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД ответниците да бъдат осъдени да платят солидарно на ищцата сумата от 6173,96 лв., представляваща
предоставен заем за потребление за нужди на семейството, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ЗЗД, К.С., ЕГН**********,*** да
плати на С.Н.В., ЕГН**********,*** направените в настоящото
производство деловодни разноски в размер на 1170,00 лв. за адвокатско
възнаграждение и депозит за ВЛ.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: