РЕШЕНИЕ
№ 5942
гр. София, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110139049 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
353312/07.12.2023 г. и с молба с вх. № 29219/30.01.2024 г./ на А. Ф. А. срещу ****, с която е
предявен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от
808.93 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем № ****/25.06.2013 г.
Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че от 2020 г. нататък регулярно е притесняван от служители на ****
по повод сумата от 1 815.51 лв., включваща и процесната главница от 808.93 лв. Сочи, че
през м. 03.2023 г. е получил Покана за плащане от ответника за сумата от 1 815.51 лв., за
която се твърдяло, че е дължима по Договор за паричен заем № ****/25.06.2013 г., сключен
между него и ****, и че е придобита от ответното дружество по силата на цесия от
01.06.2014 г. Излага, че общо претендираната сума с поканата включва и процесната сума,
представляваща главница по договора за кредит. Оспорва дължимостта на главницата, като
възразява, че не съществува валидно облигационно правоотношение по договор за кредит.
При условията на евентуалност оспорва да е бил в неизпълнение по договора за кредит.
Позовава се и на евентуално възражение за изтекла петгодишна погасителна давност за
вземането на ответника. Сочи, че иска да бъде призната недължимост само на главницата,
защото по този начин ще се погаси и начислената лихва съгласно разпоредбата на чл. 119
ЗЗД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
Оспорва възражението на ищеца за несъществуване на облигационна връзка при твърдения,
че процесното вземане произтича от Договор за паричен заем № ****/25.06.2013 г., сключен
между **** в качеството на кредитор и ищеца в качеството на кредитополучател, като
вземанията по договора за прехвърлени на ответника с Приложение № 1/01.06.2014 г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен
1
между **** като цедент и **** като цесионер. Признава, че вземането е погасено по
давност. Счита, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което и с оглед
признанието на иска моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца. Твърди, че
представената Справка за дължима сума не представлява покана за изпълнение, а отразява
задълженията по пера и постъпилите плащания, като се издава по искане на длъжника.
Оспорва твърдението, че ищецът е бил притесняван периодично по телефона. Сочи, че не е
предприемал действия за принудително събиране на вземането. Твърди, че ищецът не се е
позовал пред него на изтеклата погасителна давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124,
ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника главницата по
Договор за паричен заем № ****/25.06.2013 г., сключен с ****, по отношение на която
ответникът твърди, че я е придобил чрез цесия.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск е абсолютна
процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК. В случая
ответникът се защитава по иска чрез доказване сключването на договора за паричен заем и
прехвърлянето в неговия патримониум на процесната главница, за която се установява по
делото, че е подал информация в Централния кредитен регистър към Българска народна
банка, както и че е изпратил на ищеца в хода на исковото производство – на 09.02.2024 г.,
Покана за разсрочено плащане на задължение. С оглед на това съдът намира, че за ищеца е
налице правен интерес от отричане на претендираното от ответника вземане, респ.
предявеният иск е допустим.
Ищецът отрича материалноправните предпоставки за възникване на вземането –
наличието на облигационно правоотношение по Договор за паричен заем № ****/25.06.2013
г., сключен с ****, както и качеството си на неизправна страна по договора, а също така
релевира възражение за изтекла погасителна давност за главницата.
В производството по предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК в
тежест на ответника е доказването на фактите, от които произтича отричаното право.
Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че
всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за
себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили /чл. 154, ал. 1
ГПК/. За разпределението на доказателствената тежест е без значение каква процесуална
роля заема страната, а е решаващо каква правна последица страната претендира като
настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както
правнорелевантните факти, така и спрямо кои лица възникват техните правни последици.
Следователно при предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена
сума кредиторът /ответникът по иска/ трябва да докаже фактите, от които вземането
произтича, а длъжникът /ищецът по иска/ – възраженията си срещу вземането. Един и същи
спор може да бъде повод било за положителен, било за отрицателен установителен иск, като
разпределението на доказателствената тежест е едно и също, защото то зависи не от
процесуалната роля на страните, а от отношението към спорното право. Поради това
ответникът по отрицателен установителен иск трябва да докаже, че вземането е възникнало
и съществува.
По делото е приет като писмено доказателство без оспорвания от ищеца Договор за
паричен заем „****“ № ****/25.06.2013 г., видно от който „****“ АД като заемодател е
сключило с А. Ф. А. като заемател договор за заем за сумата от 1 200 лв., която му е
предадена в брой в деня на сключване на договора, като ищецът е поел задължението да
върне сума в общ размер на 1 496.88 лв., включваща заемната сума и възнаградителна лихва,
2
в срок от 8 седмици. Следователно възражението на ищеца за липса на облигационно
отношение по процесния договор за заем е неоснователно.
Въпреки изричните указания на съда в доклада, обективиран в Определение №
6156/08.02.2024 г., ищецът не е представил доказателства, че е платил главницата по
договора, поради което възражението му, че не е в неизпълнение по договора, е
неоснователно.
С доклада са обявени за безспорни прехвърлянето на вземането в полза на ответника
по силата на Приложение № 1/01.06.2014 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между **** и ****, и уведомяването на
длъжника за извършената цесия. Следователно ответникът се легитимира като надлежен нов
кредитор на ищеца.
Във връзка с релевираното от ищеца възражение за давност с доклада по делото е
обявено за безспорно изтичането на погасителната давност за вземането.
Следователно предявеният отрицателен установителен иск е основателен, защото
оспореното от ищеца вземане е погасено по давност.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има ищецът.
Не са налице основания за прилагане на изключението по чл. 78, ал. 2 ГПК, защото в случая
не е налице признание на иска, а само признание на факт, а освен това с поведението си
ответникът е дал повод за завеждане на делото – подавайки информация в Централния
кредитен регистър, той е обективирал воля за наличие на дължимо вземане, която воля е
потвърдил и в изпратена до ищеца в хода на процеса Покана за разсрочено изплащане на
задължение.
На ищеца се дължат разноски в размер на 50 лв. – държавна такса. Не му се дължи
сума за банков превод, защото тя не е част от съдебните разноски.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на процесуалния
представител на ищеца – адв. Б., се дължи възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ в размер на 400 лв., определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че А. Ф. А., ЕГН
**********, със съдебен адрес: ****, не дължи на ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, сумата от 808.93 лв., представляваща главница по Договор за паричен
заем № ****/25.06.2013 г., сключен с ****.
ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на А. Ф. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: ****, сумата от
50 лв. – разноски.
ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на
основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на адв. К. И. Б. от РАК, ЕГН
**********, с адрес: ****, сумата от 400 лв. – възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на А. Ф. А..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4