Р
Е Ш Е Н И Е №
гр. Варна, 14.06.2013г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски окръжен
съд, Гражданско отделение в съдебнo заседание на трети юни през две хиляди и тринадесета гoдина в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СЛАВОВ
РОСИЦА
СТАНЧЕВА
при участието
на секретаря Г. С. катo разгледа дoкладванoтo
oт съдия Славов в. гр. делo № 3014/12г. на ВОС, за да се прoизнесе, взе предвид следнoтo:
Настоящото
производство е за поправка на очевидни фактически грешки в решение №
774/11.04.13г. и е образувано по молби, както следва:
1.
Молба вх. № 13688/26.04.13г., депозирана от Х.Д.Х. ***, в
която се твърди, че в решението на стр. 11, р. 30 е записано, че се отхвърля
възражението за подобрения, а на стр. 12, р. 5 е записано на осн. чл. 72, ал. 1 от ЗС вр. с §
4в от ПЗР на ЗСПЗЗ. Основанията, изложени в молбата са, че процесния
имот е бил предоставен на молителя на основание § 4а, ал. 5, тъй като по КП от
1959г. стария имот 445, в който попада и процесния е
записан като Мера-Фондово и последващото подправяне на плана чрез записване
имота на името на Михаил С.П., не лишава молителя от права върху имота и същият
не е владял чужда собственост. Че посоченото лице и неговите наследници не са
бивши собственици на този имот е било установено със сила на пресъдено нещо с решение № 1405/99г. на ВРС.
2.
Молба-допълнение вх. № 14076/30.04.13г., подадена от Х.Д.Х.,
в която е посочил, че в цитираното решение на стр. 4, ред 4, 5 и 6 е записано,
че с решение № 533/15.07.98г. в полза на наследниците на М. С.П. е признато
право на собственост в съществуващи „възстановими”
стари реални граници, а на стр. 7, изр. 27-29 е
записано, че ищците се легитимират като собственици на процесния
имот въз основа на земеделска реституция и наследяване, извършено с решение
533/15.07.98г. на ПК-Варна. В тази връзка се сочи, че възстановяването на
имотите с признато право, завършва със заповед на кмета по §4к, ал. 7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, каквато няма представена, поради което и няма възстановяване на процесния имот. Освен това се сочи, че е допусната ОФГ и
при определяне на обжалвания интерес, като е взета цената само на единия иск и
то по стара данъчна оценка, не по актуалната данъчна оценка към момента на
подаване на КЖ, която възлиза на над 29 000лв., а цената на другия иск е
над 37 000лв., поради което и решението е обжалваемо
на осн. чл. 280, ал. 1 от ГПК.
3.
Молба вх. № 13688/26.04.13г., депозирана от Х.Д.Х. ***, в
която се твърди отново, че липсва представена издадената заповед от ищците по
реда на §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за имот 3600 по ПНИ-2002г., кв. 52 на СО
„Зеленика”, кв. „Галата”, с която са възстановени 229 кв.м. от имот 3225 по
КП-97г., включени в имот 3600 по ПНИ-2002г. В решението по настоящото дело не е
записано защо има повторно произнасяне по въпрос, по който съдът вече се е
произнесъл по адм.д. № 2922/09г., както и защо съдът
по настоящото дело не се е произнесъл по истиността
на решение № 533/98г. и решение № 716/00г. на ПК-Варна по реда на чл. 194 от ГПК, след като е било представено доказателство, че имоти 441 и 445 по КП-59г.
са мера-фондово и кариера за пясък-държавно, а не имоти на Михаил С.П..*** са
нищожни, тъй като са издадени за неземеделска земя.
4.
Молба-искане вх. № 14842/10.05.13г., подадена от В.Х.Д. с
твърдения са наличие на очевидни фактически грешки в постановеното по делото
решение, идентични с изложените в цитираните по-горе три молби – че липсва
заповед на кмета по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като с решение №
533/15.07.98г. на ПК-Варна в полза на наследниците на Михаил С.П. само е
признато право на собственост и те не се легитимират като собственици; че не е
представена такава заповед и за частта от имот 3600 с площ от 229 кв.м.; че
решение № 533/98г. и решение № 716/00г. на ПК-Варна са били оспорени по реда на
чл. 194 от ГПК, след което е било представено доказателство, че имоти 441 и 445
по КП-59г. са мера-фондово и кариера за пясък-държавно, а не имоти на М.С.П..***
са нищожни, тъй като са издадени за неземеделска
земя.
В
с.з. молбите се поддържат лично от Х.Д.Х., а от В.Х.Д. и К.Х.Д. - чрез
процесуален представител, който от името на своите доверители заявява, че се
присъединява към подадените молби от Х.Х.. Молителят Х.Д.Х. е депозирал и
писмено становище в подкрепа на подадените молби с аргументи за неправилност на
постановеното по делото решение.
Въззивниците не изразяват становище
нито в рамките на администриране на молбите за поправка на очевидни фактически
грешки, нито в рамките на настоящото производство.
За да се произнесе настоящия състав на
съда съобрази следното:
С
решение № 774/11.04.13г. съдът по настоящото дело е отменил решение № 2721/02.09.08г. на ВРС, ХХХІV с-в, постановено
по гр.д. № 2428/05г., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от С. М.П., ЕГН **********
и Т.М.П., ЕГН ********** и двамата от гр. Варна против Х.Д.Х., ЕГН **********, В.Х.Д.,
ЕГН ********** и К.Х.Д., ЕГН ********** *** иск за предаване владението върху
недвижим имот с площ от 829 кв.м. в м. „Зеленика”, землището на кв. Галата, гр.
Варна, очертан с червен цвят по приложената на л. 26 от делото на ВРС скица,
включващ имот № 3225 по ПНИ с площ от 600 кв.м. и граници на този имот: ПИ №№
3226, 3600, 3224, 3590, 3222 и път и западната част с площ от 229 кв.м. от ПИ №
3600, при граници на тази част: ПИ №№ 3225, 3224, останалата част от имот 3600
и от двете страни път, на осн. чл. 108 от ЗС, И ВМЕСТО НЕГО е осъдил ответниците да предадат на С.С.П., ЕГН ********** *** в качеството му на
правоприемник на починалия в хода на процеса ищец С. М.П., ЕГН **********, и на Т.М.П.,
ЕГН ********** *** владението върху
описания по-горе недвижим имот, на осн. чл. 108
от ЗС, при релевирано
твърдение за придобито от ищците право на собственост върху спорния имот на
основание наследствено правоприемство и реституция,
постановена в полза на наследниците на М. С.П. с решение № 533/15.07.98г. на
ПК-Варна. Обезсилено е първоинстанционното решение В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявения от ищците против ответниците иск за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на
имот № 3225 по ПНИ от 2002г. с площ от 600 кв.м. и граници на този имот: ПИ №№
3226, 3600, 3224, 3590, 3222 и път, на осн. чл. 97,
ал. 1 от ГПК /отм./. Отхвърлено е възражението
за подобрения, направено от ответниците за
заплащане на увеличената стойност на процесния недвижим
имот с площ от 829 кв.м. в м. „Зеленика”, землището на кв. Галата, гр. Варна,
включващ имот № 3225 по ПНИ от 2002г. с площ от 600 кв.м. и западната част с
площ от 229 кв.м. от ПИ № 3600 по ПНИ от 2002г., при посочени по-горе граници,
изразяващи се в: подобряване на повърхностния хумусен пласт на имота от м. юни
1983г., на обща стойност 1800лв.; направа на ограда от 118 линейни метра с две
врати, с бетонни стълбчета и оградна
мрежа с обща дължина 80м., направена през м. юни 1983г. и на стойност 950лв.;
засаждане на 250бр. лози и 27бр. асми през м. юни 1983г., на стойност 8181лв.;
засаждане на овощни дръвчета през 1983г. – 3 бр. орехи, 2бр. бадеми, 5 круши, 4
сливи, 5 ябълки, 3 череши, 5 вишни, 2 лешника, 2 смокини, на стойност 2275лв.;
прокарване на вода чрез водопровод на кооперативни начала през пролетта на
1984г., на стойност 650лв.; построяване през 1985-89г. на основна сграда,
антре, баня-тоалет, септична яма, на площ от 41 кв.м. с покривна изолация,
външно и вътрешно ел. захранване, на стойност 11070лв.; изграждане на
пристройка към основната сграда, състояща се от гараж и стая през 1986-89г.,
общо на 38 кв.м., на стойност 6840лв.; изграждане на стопанска постройка –
навес/барака; барака, през 1985-89г. – 24 кв.м., на стойност 4320лв.; закупуване
и монтиране на стоманено гърне-резервоар – 12.5т., през 1987-89г., на стойност
750лв.; изграждане на пешеходни пътеки – 15 кв.м. /с тротоарни плочи 119бр./,
бетонни настилки 51 кв.м., през 1989г., на стойност 505 лв., на обща стойност от 37341лв., платима,
както следва: на Х.Д.Х. – сумата от 28005.75лв. /по 14003лв. от двамата ищци/,
на В.Х.Д. – сумата от 4667.63лв. /по 2334лв. от всеки от ищците/, на К.Х.Д. -
сумата от 4667.63лв. /по 2334лв. от всеки от ищците/, на осн.
чл. 72, ал. 1 от ЗС, вр. с § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ; КАКТО И ИСКАНЕТО за признаване на
правото на задържане на имота до заплащане на подобренията, на осн. чл. 72, ал. 3 от ЗС. Ответниците са осъдени да
заплатят на ищците сумата от 1302.75 /хиляда триста и два лева и
седемдесет и пет ст./лв., на осн. чл.
64, ал. 1 от ГПК /отм./, представляща разноските по
делото за всички съдебни инстанции. Указано е, че решението не подлежи на
касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Съобразно
приетото в доктрината, явна фактическа грешка е всяко несъответствие между
формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст
на решението. Не представляват явни фактически грешки и не могат да се поправят
по реда на чл. 192, ал. 2 от ГПК /отм./ грешките, които съдът е допуснал при
формирането на своята воля. Не е допустимо чрез искане за поправка на ОФГ да се
замести формираната воля на съда (например, когато съдът е пропуснал да вземе
предвид определен факт или доказателство или погрешно ги е преценил и поради
това е направил погрешен извод). Тези грешки могат да се поправят само по реда
на обжалване на самото решение, защото се касае до неправилност на решението, а
не до несъответствие на формирана в
мотивите и изразена в диспозитива воля на съда. Или, поправянето на решението при
ОФГ не може да има за последица изменяне или отменяне на формираната вече воля
на съда.
Видно
от мотивите на решението, че съдът е формирал воля, че направеното от
ответниците възражение за присъждане на подобрения е за увеличената стойност на
имота вследствие на описаните от ответниците подобрения, като изрично и самите
ответници са се позовали на нормата на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ вр.
чл. 72 от ЗС. Приемайки, че на ответниците не е надлежно предоставено право на ползване,
съдът е достигнал до извода, че те нямат правата по чл. 72 от ЗС като
добросъвестни владелци и е формирал извод за неоснователност на възражението,
което по арг. от чл. 221, ал. 2 от ГПК /отм./ е
намерило адекватен израз в диспозитива на съдебния
акт. Отделно от това съдът е формирал воля, че с решението на ПК-Варна №
533/15.07.98г. /което е било обсъдено и относно неговата действителност и е
прието, че същото не е нищожно/, предвид действащата към момента на
постановяване на решението редакция на чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ /ДВ, бр.
98/97г./ е възстановена собствеността на наследниците на посоченото лице. Тази
воля е надлежно отразена в диспозитива на съдебния
акт и поради извода за липсата на противипоставими
права в патримониума на ответниците – последните са
осъдени да предадат владението върху имота. Искането за поправка на ОФГ,
основано на твърдението, че решението на ПК не е завършило реституционната
процедура, е по съществото си твърдение за неправилност
на формираната и изявена воля, а не за несъответствие между тях. Молбите за
поправка на ОФГ, основани на тези твърдения са неоснователни.
Не
е налице ОФГ и относно посоченото от съда указание за необжалваемост
на съдебния акт, тъй като формираните мотиви са именно за такава необжалваемост и очевидно за правилността на това указание
ще се съди по изхода от евентуалното обжалване на разпорежданията за връщане на
осн. чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК на подадените против
решението касационни жалби от ответниците.
Настоящото
решение по арг. от чл. 247, ал. 4 от ГПК (идентичен
по съдържание на чл. 192, ал. 3 от ГПК /отм./) не подлежи на обжалване поради необжалваемост и на решението, чиято поправка се иска.
Воден
от горните съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исканията на Х.Д.Х., ЕГН **********, В.Х.Д., ЕГН ********** и К.Х.Д.,
ЕГН ********** ***, инкорпорирани в молба вх. №
13688/26.04.13г., молба-допълнение вх. № 14076/30.04.13г., Молба вх. № 13688/26.04.13г.
и молба-искане вх. № 14842/10.05.13г. за поправка на очевидни фактически грешки
в решение № 774/11.04.13г., постановено по в.гр.д. № 3014/12г. на ВОС, относно:
записаното на стр. 11, р. 30 и стр. 12,
р. 5 основание на отхвърленото възражение за подобрения, като такова на осн. чл. 72, ал. 1 от ЗС вр. с §
4в от ПЗР на ЗСПЗЗ; относно записаното в мотивите на стр. 4, ред 4, 5 и 6, че с
решение № 533/15.07.98г. на ПК-Варна, в полза на наследниците на Михаил С.П. е признато право на собственост в
съществуващи „възстановими” стари реални граници, а
на стр. 7, изр. 27-29 е записано, че ищците се легитимират като собственици на процесния имот въз основа на земеделска реституция и
наследяване, извършено с решение 533/15.07.98г. на ПК-Варна; относно определянето
на обжалваемия интерес и указанието за необжалваемост на съдебния акт;
за липсата на мотиви защо има повторно произнасяне по въпрос, по който съдът
вече се е произнесъл по адм.д. № 2922/09г., както и
защо съдът по настоящото дело не се е произнесъл по истиността
на решение № 533/98г. и решение № 716/00г. на ПК-Варна по реда на чл. 194 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.