№ 2
гр. Ихтиман, 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно
наказателно дело № 20241840200346 по описа за 2024 година
производство по чл. 59д и сл. от ЗАНН
В. А. Б. ЕГН ********** от гр. Пловдив е обжалвал наказателно постановление №
23-1204-002111 от 16.01.2024 г. на Началник група в ОДМВР-София, с което на основание
чл. 179, ал. 2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева и на основание чл. 175, ал. 1, т.
5 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50 лева и е лишен от право да управлява
МПС за срок от 1 месец.
В жалбата се твърди, че не са извършени твърдяните административни нарушения,
както и че наказателното постановление е издадено при съществено нарушение на
процесуалните правила.
Въззиваемата страна, не изпраща представител, не взема становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 15.12.2023 г. В. Б. пътувал по АМ „Тракия“ посока гр. София, като е управлявал
лек автомобил „Мерцедес С 350“, рег. № *. Времето било студено и валял сняг. Около 15,30
часа в района на 26-км на магистралата изгубил управлението на автомобила и се е ударил в
средната еластична ограда. След удара отбил в аварийната лента и позвънил на телефон 112.
След като почакал около 30 минути той решил да се придвижи до гр. София с пристигналата
при него пътна помощ. След потеглянето му на мястото дошъл екип на сектор ПП към
ОДМВР. Полицейските служители установили, че около 30 м от средната еластичната ограда
е повредена и продължили към гр. София, като и на разклона за с. Верила настигнали
пътната помощ.
Там въз основа на попълнена декларация от водача бил съставен протокол за ПТП и
АУАН № 1073601 на водача, в който актосъставителят е приел, че Б. е реализирал ПТП с
материални щети поради движение с несъобразена скорост с пътните условия – снеговалеж
и мокра настилка, не е останал на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР
и е напуснал местопроизшествието, като нарушенията са квалифицирани по чл. 20, ал. 2
1
ЗДвП и чл. 123, ал. 2, т. 2, б. „б“ ЗДвП.
Посочената фактическа обстановка се установи от разпита на полицейските
служители И. Г. и Н. С. и от съставените АУАН и протокол за ПТП.
Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Б. за
допуснатото нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2 ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 200 лева, а за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП на основание
чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50 лева и е лишен от
право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Съгласно изисканата справка от Националния институт по метеорология и
хидрология на 15.12.2023 г. през деня в западна и централна България е започнал валеж от
дъжд, като в района на АМ „Тракия, 26 км /при с. Вакарел/ с надморска височина около 790
м най-вероятно е имало валеж от сняг.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Актът и наказателното постановление са издадени от съответните органи в кръга на
тяхната компетентност, като в хода на административнонаказателното производство не са
били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърнят
правото на защита на жалбоподателя и които да представляват формално основание за
отмяната на атакуваното наказателно постановление.
Несъмнено е, че в преценката си дали да издаде наказателното постановление или не,
административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации в акта за
установяване на административно нарушение. В съдебното производство, обаче, тези
констатации нямат никаква обвързваща доказателствена сила и обстоятелствата относно
извършването на вмененото на наказаното лице административно нарушение подлежат на
установяване с всички допустими доказателствени средства.
По същество съдът намира, че жалбата по отношение на допуснатото нарушение по
чл. 20, ал. 2 ЗДвП е неоснователна.
Нарушението от водач на МПС на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, ако е довело да причиняване на
пътно-транспортно произшествие, е санкционирано с разпоредбата на чл. 179, ал. 2 ЗДвП,
т.е. административно нарушение е не самото движение с несъобразена скорост, а
причиняването на ПТП в резултат на движение с несъобразена скорост. Съгласно §6, т. 30 от
ДР на ЗДвП пътнотранспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора,
повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети. Ето защо преценката дали е извършено административно нарушение изисква да се
установят както всички характеристики на пътната обстановка и движението на
автомобила, така и на причинените повреди. Следва да се има предвид, че несъобразената
скорост не е факт, от който се правят съответни изводи, а предмет на изясняване и
доказване. Минимални предпоставки за това в конкретния случай са налице. От съставения
АУАН, протокола за ПТП и декларацията на водача се установи, че към момента на
настъпване на пътно-транспортното произшествие в района на 26 км на АМ „Тракия“
пътната настилка е била мокра и е имало снеговалеж, т.е. макар и лаконично са установени
конкретните условия на движение. Обстоятелството, че е имало снеговалеж е потвърдено и
от справката на НИМХ. Нещо повече – при констатирано движение с несъобразена скорост
наказващият орган няма задължение да посочи каква е била конкретната скорост на
движение – принципно всеки водач при управление на МПС е длъжен да избере такава
скорост, която да е съобразена не само с примерно посочените от чл. 20, ал. 2 ЗДвП
обективни факти от действителността, но и с всички други затруднения и препятствия в
движението, произтичащи от пътните условия и ситуации.
2
В случая изводът на контролните органи за механизма на настъпилото ПТП е
направен въз основа на твърдението на самия участник в него, тъй като автомобилът е бил
преместен и служителите на КАТ не са очевидци. Водачът не е оспорил констатациите на св.
С. в съставения протокол за ПТП.
Според съда е несъмнено установено, че жалбоподателят се е движел с такава скорост
на движение, която обективно не е била съобразена с мократа пътна настилка и започналия
снеговалеж, вследствие на което е загубил контрол на управляваното МПС и се е ударил в
средната мантинела на магистралата, в резултат на което по нея са настъпили материални
щети. Съдът приема, че ако скоростта на Б. е била съобразена с мократа пътна настилка, то
той не би напуснал лентата си на движение, респ. не би предизвикал пътнотранспортното
произшествие и е било въпрос на шанс да не предизвика по-тежко ПТП с други участници в
движението.
В този смисъл съдът приема, че атакуваното наказателно постановление в тази си
част е правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено.
Не е така обаче по отношение на нарушението на чл. 123, ат. 1, т. 1 ЗДвП
Разпоредбата на чл. 123 ЗДвП урежда задълженията на водачите при настъпило пътно-
транспортно произшествие. Така в чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП е предвидено, че без да създава
опасност за движението по пътя, водачът е длъжен да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието. В т. 2 на чл. 123, ал. 1 ЗДвП са предвидени задълженията
на участник в ПТП, когато при произшествието са пострадали хора, като б. „б“ задължава
водачът да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните
органи на Министерството на вътрешните работи.
В случая в хода на производството не се установи при настъпилото произшествие да е
имало пострадали хора, поради което и за жалбоподателя не е възникнало задължението да
остане на мястото на произшествието и да изчака органите на МВР, т.е. нарушението му не
е съставомерно от обективна страна. Той не е извършил нарушение и на чл. 123, ал. 1, т. 1
ЗДвП, тъй като е бил спрял и е установил последиците от произшествието, като е
сигнализирал органите на МВР за случилото се.
В този смисъл съдът приема, че след като е установено, че деянието на Б. не е
съставомерно от обективна страна, то в тази си част атакуваното наказателно постановление
е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-1204-002111 от 16.01.2024 г. на
Началник група в ОДМВР-София в частта, в която на В. А. Б. ЕГН ********** от * ап. 10 за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец, и го ПОТВЪРЖДАВА в останалата част, в която за нарушение на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред АдмС-
София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3