Р Е Ш Е Н И Е
№ .......
Гр. В. Търново, 10.06.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновския районен съд, първи
състав, в публичното заседание на двадесет и девети май през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Явор Данаилов
при секретаря Анита
Бижева, като разгледа докладваното от съдията
Данаилов гр.д. № 3718 по описа за
Производството е образувано е по искова молба на „А 1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш” № 1, срещу „КРОУН БЪЛГАРИЯ” ЕООД, гр.В.Търново, с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника за сумата от 378.93 лева, представляваща стойност на потребени далекосъобщителни услуги по договор № М4948586 от 25.04.2016 г. и 523.09 лв. неустойка за неизпълнение на договора, като за посочените вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3147/2018 г. по описа на Великотърновския районен съд. В молбата се твърди, че страните са били налице облигационни правоотношения по повод сключения между тях договор за далекосъобщителни услуги, както следва: договор М4948586 от 25.04.2016 г. за два мобилни номера, като с пролижение към договора от 16.11.2016г. е включен отще един мобилен номер. Ищецът твърди, че във връзка с договорa са издадени фактури в периода 12.12.2016г. – 12.05.2017г. за сумата 378.93 лв., както и за сумата 523.09 лв. начислена неустойка за неизпълнение на договора за далекосъобщителни услуги. Твърди, че ответникът не е заплатил в срок всички дължими суми за потребените от него услуги, което е обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените договори и да начисли неустойка за предсрочното им прекратяване.
Ответникът „КРОУН БЪЛГАРИЯ” ЕООД, гр.В.Търново чрез пълномощника си, оспорва иска. Оспорва твърденията на ищеца за основанието на което са възникнали, както и размера на задълженията, оспорва и ликвидността и изискуемостта на задължението за заплащане на неустойка. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноските по делото.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор № *********/25.04.2016 г. и Приложение № 1 към същия. Приети са като доказателства по делото заверени преписи от фактури, ведно с Приложения А, издадени през периода от 12.12.2016г. – 12.05.2017г. г., отразяващи задължения на ответника за абонаментни такси, разговори, съобщения и др., сметки за начислена неустойки и Общи условия за взаимоотношенията между „Мобилтел” ЕАД и абонатите и потребителите на обществени мобилни наземни мрежи.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните изводи:
В конкретния случай ищецът основава претенциите си на твърдението, че има вземания за стойността на потребени далекосъобщителни услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на сключения договор за предоставяне на далекосъобщтелни услуги. По делото не е представен договор М4948586 от 25.04.2016 г. – твърдян в исковата молба като основание за възникване на облигационните отношения между страните.
Дори да се приеме, че страните са били в облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия, и ответника е имал качеството абонат и потребител на услуги от мобилния оператор „А 1 България” ЕАД /„Мобилтел” ЕАД/, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на Закона за електронните съобщения, по делото остана недоказано дали по силата на тези облигационни отношения за претендирания период ищецът е предоставил реално договорените далекосъобщителни услуги, респ. дали ако такива услуги са предоставени на ответника, то същите са вярно отчетени от измервателните средства на доставчика, тарифирани съгласно чл. 57 и сл. от Закона за измерванията, съответно дали същите са вярно фактурирани – по време, статут (промоционален или стандартно договорен) и цена. Приложените по делото фактури, приложения и сметки, на които се позовава ищеца за доказване на горните обстоятелства, са едностранно съставени документи и не доказват получаването на далекосъобщителните услуги, респ. начина на определяне тяхната цена. Съгласно чл. 180 от ГПК сами по себе си горепосочените документи не се ползват с обвързваща доказателствена сила.
Изслушаната съдебно-техническа не предоставя данни за трафичните данни, поради което и с тази експертиза не може да се извърши проверка за броя на използваните от ответника услуги, времето или обема им, както и за начина на определяне на тяхната цена. Тук следва да се има в предвид, че ищецът основава претенцията си именно на база потребени от ответника далекосъобщителни услуги, а не на като сбор от месечни такси за ползван пакет услуги. Ето защо в случая следваше да бъде безспорно установено самото предоставяне на далекосъобщителните услуги, а не само, че мобилният оператор е поддържал своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се възпрепятства правото на потребителя да използва същите, каквито са констатациите на вещото лице.
Предвид на изложеното съдът приема, че искът за установявена на вземането на ищеца против ответника за сумата 378.93 лв. потребени далекосъобщителни услуги е неосонавтелен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претендираната неустойка:
Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката. В случая от приложените по делото Общи условия се установява, че при неплащане в срок на задължения за предоставени услуги, доставчикът има право едностранно да прекрати договора, а същевременно договорите, сключени между страните съдържат клауза за уговорена неустойка в размер на дължимите месечни такси до края на договора.
На първо място, с оглед приетото от съда по-горе не се установява да е налице допусната забава в плащанията, която да е довела до наличие на предпоставките за предсрочно прекратяване на договорите. На следващо място, в хода на производството не беше проведено и доказване кога и от кого са прекратени договорните правоотношения, по какъв начин страната, която упражнява правото си да прекрати договора е уведомила другата, нито са изложени обстоятелства за формирането размера на неустойката. Тук следва да се отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение. Доколкото между страните не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. С оглед уговорения начин на изчисляване на неустойката, установяването факта на получаване на писмено предизвестие от абоната е от значение не само за доказване на основанието, но и за размера на иска. В случая по делото не се твърди и не се установява операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с което да му предостави подходящ срок за изпълнение, а дори да се приеме, че исковата молба служи като изявление за разваляне на договора, то това разваляне е станало едва с получаване на препис от същата от ответника и далеч след съставянето на процесните сметки, с които са начислени неустойките. Т.е. към момента на начисляването не е имало основание за това. Съвсем друг е въпросът, че в сметките, с които са начислени търсените неустойки, липсва посочване какво е основанието за начисляването им - по кой договор, на какво основание от съответния договор, за кой период и пр.
По изложените съображения съдът намира, че кредиторът не се е възползвал от правото си да прекрати договора, поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на същите.
На следващо място, неустойките за предсрочно прекратяване на процесния договор следва да бъдат квалифицирани като неравноправни клаузи, с оглед наличието на предпоставките, предвидени в чл. 143, т. 5 ЗЗП.
В случая ответника притежава качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, а чл. 143 от ЗЗП „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза за неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност - честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление, респ. съвкупност от правила, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите, обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави; уговорката да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - съществено несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност.
Процесния договор е сключен при предварително определени условия от едната страна по правоотношението - доставчикът на мобилни услуги. Видно е от самия договор, че същия са бланков и не е бил предмет на предварително договаряне между страните, респ. ответника не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, като не се установява клаузите за неустойки да са били индивидуално договорени. Според чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.4.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. В случая с оглед начина на попълване на договора и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на мобилния оператор, се налага извод, че ответника не е имала възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузите за неустойка. Предвид гореизложеното, като взе предвид съдържанието на самите неустоечни клаузи и съпоставяйки ги с останалите клаузи за правата на потребителя, настоящият съдебен състав приема, че същите са явяват неравноправни, а оттам - и нищожни. Така, както са уговорени, клаузите за неустойка създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Клаузата е уговорена за предсрочно прекратяване на договора, без да са уговорени насрещни права за потребителя. Видно е от самия договор, че потребителят няма никакво право да прекрати съответния договор, без това да влече след себе си заплащане на неустойка. В този смисъл потребителят е задължен да заплати необосновано висока неустойка, поради предсрочно прекратяване на договора не само при неизпълнение на негово задължение, но и във всеки случай на неспазване на срока, като размерът на неустойката към момента на сключване на договора може да бъде до 24 месечни абонаментни такси, без за потребителя да се създават някакви права. Тук следва да се отбележи, че самите клаузи не уреждат каквито и да било правила за изчисляване на неустойката с оглед размера на неизпълненото задължение от потребителя, а във всеки случай на неизпълнение, потребителят дължи заплащане на неустойка в посочения размер, което създава значително несъответствие в правата и задълженията на страните по договора.
Съдът следи служебно, дори при липсата на възражение за нищожност, и следва да зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма, предвидена в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.08.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о., Решение № 229/21.01.2013г. на ВКС по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. и др.
С оглед на горното, съдът намира, че ответникът не дължи и претендираната неустойка, поради което предявеният иск за дължимостта на същата е неоснователен и също следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника разноските по делто в размер на 300 лв., съобразно приложения за това списък.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.415 от ГПК от „А 1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш” № 1, срещу „КРОУН БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, гр.В.Търново, ул. Проф. Илия Янулов №3, вх.В, ет.3, ап.7, да бъде прието за установено съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника за сумата 378.93 лв. /триста седемдесет и осем лева и деветдесет и три ст./ - главница по Договор за използване на мобилни услуги №М4948586/25.04.2016г. за периода 12.12.2016г. до 12.05.2017г., сумата 523.09 лв. /петстотин двадесет и три лева и девет ст./ - неустойка за неизпълнение на задължения по договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 17.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3147/2018 г. по описа на Великотърновския районен съд.
ОСЪЖДА „А 1 България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш” № 1, да заплати на „КРОУН БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, гр.В.Търново, ул. Проф. Илия Янулов №3, вх.В, ет.3, ап.7,
сумата 300 лв. /триста лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: