РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И E
№ 752/28.4.2022г.
гр. Пловдив, 28 . 04 . 2022г.
Административен съд – Пловдив, VІ
състав в открито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
втора година в състав :
Административен съдия: Здравка
Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№
2548/2021г., за да се произнесе , взе предвид следното :
Производство
по реда на чл.215 във вр. с чл.225а от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/.
Д.С.П.,***
с пълномощник адв.Ст.А. обжалва Заповед № ДБ - 100 от 24.08.2021г. на Кмета на Община
Раковски, с която на оспорващото лице е наредено в качеството му на извършител
да премахне незаконен строеж „стопанска постройка, изградена от стоманобетонова
конструкция с носещи стоманобетонови елементи – греди, колони, тухли тип
„единични”, тухли тип „четворки”, обикновени керемиди за покривната конструкция
и дървена конструкция – навес“, намиращ
се в имот с идентификатор 03620.36.45 с начин на трайно ползване /НТП/ - нива,
местност Ангелиница, землището на с.Белозем, община Раковски.
Становища на страните :
- Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна,
неправилна и постановена при съществени процесуални нарушения, както и в
нарушение на материалния закон. Заявено е, че с Решение № 13/12.12.1994г. на ПК
– с.Белозем е възстановено правото на собственост на наследници на Д.Г. и
оспорващото лице е придобило с договор за доброволна делба от 23.06.1998г. имот
№ 036045 с площ от 5 дка, НТП – нива, в м.Ангелиница. С възстановяването на
правото на собственост в имота попадали и съществуващите постройки върху земята
и сградите, попадащи в имота са изградени от бившия собственик, притежавал
земята до 11.12.1994г. – ДП Редки метали. Посочено е, че жалбоподателят е
приложил в преписката заверени декларации от трима свидетели, познаващи имота
от 1980г. до настоящ момент, с които се установява, че сградите са съществували
в този период и са построени от ДП Редки метали преди възстановяване на
собствеността. Поддържа се, че от дата на възстановяване на собствеността до
момента, жалбоподателят не е извършвал никакви строителни дейности в имота.
Твърди се, че на 19.10.2020г. в отсъствие на П., в оградения имот е извършена
проверка от служители на община Раковски, които не са направили замервания,
видно от отговор на общината изх.№ 94д-176-6. Според същия размерите на обекта
са взети от друга проверка, извършена на 17.01.2020г., като протокол от тази
проверка не е съставян на място и на жалбоподателя не е връчено копие от
документа. По отношение на протокола от 19.10.2020г. се твърди, че : в същия е
отразено, че на проверката са присъствали служители на община Раковски – Е.Т. и
инж.В.Р., но техни подписи под протокола липсват; размерите на сградата не са
снети в тяхно присъствие и липсата на подписи не удостоверява, че посочените в
протокола размери са действителни; отразените в протокола размери не
съответстват на действителността, в подкрепа на което е протокол от
19.03.2021г. на ОД Земеделие – Пловдив, който е съставен при проверка на място
и в който е посочено, че е констатирана масивна селскостопанска постройка с
площ от около 250кв.м., която се разминава с констатираната от служители на
общината площ – от 450 кв.м. Ведно с това – в протокола от 19.10.2020г. е
записано, че на пръв поглед северната част на строежа съвпада със северната
имотна граница на ПИ 36.45 и няма необходимото отстояние от съседния ПИ 36.30.
Посоченото не отговаря на действителността, видно от приложено в преписката
архитектурно заснемане, геодезическо заснемане и конструктивно становище.
Твърди се, че констатациите в констативния протокол са неверни, неточни и са
извършени от лица, които по длъжностна характеристика не могат да извършват
проверки, като всички нарушения са инкорпорирани в Констативен акт /КА/ №
1/22.01.2021г. Отрича се отразеното в КА № 1/22.01.2021г. – извършител на
незаконното строителство е жалбоподателят и се твърди размерите в окомерната
скица към КА № 1 да са неточни. Посочено е още, че с молби от 04.01.2021г. и от
08.02.2021г. е поискано издаване на удостоверение за търпимост на
съществуващите постройки в имота, на основание §16 ЗУТ и към момента на
издаване на оспорената заповед няма заповед за отказ или издадено исканото
удостоверение. Поискана е отмяна на обжалвания административен акт. В съдебно
заседание с ход по същество адв.А. заяви искане за присъждане на направените съдебни
разноски /10лв.- държавна такса; 500лв. – адвокатско възнаграждение, пълномощно
на л.98; 400лв. – общо депозит СТЕ; 15лв. – депозит свидетели; общо 925лв./.
- Ответникът Кмет на Община Раковски с
процесуален представител адв. М.Л. оспорва жалбата като неоснователна. В
съдебно заседание с ход по същество е поискано жалбата да бъде отхвърлена с
присъждане на направените съдебни разноски. С представяне на преписката е
изразено писмено становище за неоснователност на жалбата : В нот.акт за учредяване
на вещно право на ползване върху недвижим имот от 27.03.2012г. липсват отразени
постройки, поради което без основание жалбоподателят твърди, че постройките са
стари – съществуващи.; в екранни снимки от Google Earth Pro /програма със свободен достъп за
проверка/ - приложени от ответника, се установява, че през 2009г. сграда
липсва, през 2011г. може да се забележи наличието на основи, а през 2014г. се
вижда сграда в завършен вид. Предвид тези данни не може да бъдат приети за
достоверни декларациите, представени от жалбоподателя. Счита се, че размерите
на постройката са ясно и точно обективирани в Констативен протокол № 1 от
22.01.2021г. - окомерна скица, като съответните длъжностни лица са удостоверили
това с подписите си. Съставът на комисията при извършване на проверки,
документирани в Констативен протокол от 19.10.2020г. е от компетентни
длъжностни лица, за които са представени длъжностни характеристики /Е.Т. –
ст.юрисконсулт, В.Р. – технически сътрудник; П.Т. – специалист СК и УТТО/ и Заповед
№ ДЗ-158/01.09.2020г. на Кмета на община Раковски. В случая община Раковски и
ОД Земеделие са извършили различни проверки според компетентностите си. Относно
липсата на издадено удостоверение за търпимост е заявено, че жалбоподателят е
получил уведомление /препис от протокол на ЕСУТ, приложен към преписката/, в
което изрично са отразени мотиви за това, че сградите не попадат в хипотезата
на §16 ал.1 ПР ЗУТ и §127 ал.1 ПЗР към ЗИД ЗУТ и не могат да се считат за
търпими. В тази вр е посочено, че няма данни нито по предходни планове, нито по
актове за собственост да са нанесени или дори допускани към който и да било
момент.
Окръжна прокуратура-Пловдив не участва
по делото.
Оспорената заповед е съобщена с
известие за доставяне с обр.разписка и получена лично от Д.П. на 07.09.2021г.
/л.63/. Жалбата е подадена с вх.номер в община Раковски на 08.09.2021г.
Оспорването е осъществено в срок от адресат на неблагоприятен административен
акт, поради което допустимо.
1. Заповед №
ДБ-100/24.08.2021г. е издадена от Кмета на община Раковски -компетентен
административен орган, правомощията на който произтичат пряко от закона
/чл.225а ал.1 ЗУТ/. Категорията на строежа е от значение за
материалноправната компетентност на административния орган и е правилно
определена - пета / чл.137 ал.1 т.5 б.”в” ЗУТ, която разпоредба е отразена в КА
№ 1 от 22.01.2021г., л.38-41/. По отношение на същата кметът на общината е
компетентен административен орган. Не
е налице хипотеза на заместване и авторство не е оспорено.
Оспореният административен
акт съдържа правни и фактически основания. Дали правните изводи са основани на
обективни фактически констатации и дали съответстват с приложимите норми от
ЗУТ, ППЗТСУ /отм./, Наредба № 2 от 1993г. /отм./, Наредба № 2 от 1998г. /отм./
и Наредба № 19 от 2012г. – е в обхвата на проверка за законосъобразност на
административния акт.
2. Строеж
или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с
предвижданията на действащ ПУП, без необходимите строителни книжа - одобрени
проекти и /или без разрешение за строеж. Административният акт за премахване на
незаконен строеж е издаден след изпълнение на процедурата по чл. 225а ал. 2 от ЗУТ с прилагане на чл. 225 ал.2 т.2 от ЗУТ /посочено в заповедта правно
основание/ - строеж, изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и без
разрешение за строеж към момента на изграждане.
Преписката съдържа : Констативен
протокол от проверка, извършена на 17.01.2020г. /л.13/, в който са
документирани следните данни – установена е изградена стопанска постройка от
стоманобетон, дървени греди и тухли тип единични и четворка, представляващ
строеж по см. на §5 т.38 ДР ЗУТ и чл.41 ал.1 ЗУТ, като проверката е осъществена
в присъствие на Д.П., констатираните размери са – дължина 30м., широчина 15м. и
височина над 4м. Протоколът съдържа фактическа установеност само по отношение
стопанска постройка, без навес и посочените размери са идентични с тези,
отразени в оспорената заповед, според която незаконният строеж представлява
стопанска постройка и навес. В
протокола от 17.01.2020г. е вписано, че за постройката не са постъпили
строителни книжа – РС, проекти и др.
и собственикът твърди, че постройката е заварена и съществува преди 2000г.,
като документи за наличието на сграда в ПИ 36.45 /нива/ не са представени. ;
Констативен протокол от 19.10.2020г. /л.25; КП/, документирал данни от
проверка, извършена в отсъствие на собственика Д.П. – отразено е, че проверката
е на строеж – стопанска сграда, намиращ се в землище на с.Белозем, в имот №
036045, с площ 5 дка, НТП-нива. Според посоченото в протокола, обект на
проверката е стопанска постройка, изградена от стоманобетонова конструкция с
носещи стоманобетонови елементи – греди, колони, тухли тип единични и четворки,
обикновени керемиди за покривната конструкция и дървена конструкция – навес,
прикрепен към масивната сграда. Тоест, навесът е констатиран за първи път на
19.10.2020г., но без да са отграничени размерите му, предвид общо посочени
размери на строежа : дължина 30м., широчина 15м и височина над 4м. Тези размери
са идентични с размерите от констативен протокол / 17.01.2020г., който касае
само стопанската постройка. В КП от 19.10.2020г. е посочено още, че на
„пръв поглед” северната част на строежа съвпада със северната имотна граница на
имот 36.45 и няма нужното отстояние от съседен имот ПИ 36.30. КП е подписан от
присъствалите на проверката длъжностни лица /л.25 гръб/. Против констатациите в
КП / 19.10.2020г. е постъпило възражение /л.27/, с което същите са оспорени
като неверни и е твърдяно, че при възстановяване на имот е останала и
постройката – предмет на проверката и постройките са строени през 1980г. от
бившия собственик Редки метали. В отговор на възражението /л.29, 30/ е заявено,
че размерите на обекта са взети от друга проверка, извършена на 17.01.2020г.
Възражението е прието само в частта за местоположението на строежа и е посочено
за удачно представяне на геодезическо заснемане.; С молба от 04.01.2021г.
/л.35; л.44/ жалбоподателят поискал на основание §16 ЗУТ да му бъде издадено
удостоверение за търпимост на сградата в имот № 036045 с площ от 5 дка,
НТП-нива, м.Ангелиница, която е построена преди 1980г. от Редки метали и при
възстановяване на собствеността сградата била налична върху възстановения имот.
Приложени са нотариално заверени декларации от 25.11.2020г. /л.45 и сл./ с
идентично съдържание : постройката в имот № 036045 с площ от 5 дка, находящ се
в землището на с.Белозем, м.Ангелиница с НТП-нива, собственост на Д.П., е
построена пред 1980г. от бившия собственик на земята ДП Редки метали, като
земята и постройките са били част от
помощно стопанство на ДП Редки метали. С уведомление от 08.02.2021г. на
Главен архитект на община Раковски /л.48/ жалбоподателят е уведомен, че
сградите в ПИ 36.45 по КККР, одобрени със заповед от 06.11.2019г. на ИД на АГКК,
м.Ангелиница с НТП-нива – не попадат в хипотезата на §16 ал.1 и §127 ПР ЗУТ и
не могат да се считат за търпими. За сградите няма данни по предходни планове и
по актове за собственост да са били нанесени или допускани към който и да било
момент. С жалба от 10.02.2021г. /л.51/ до Кмета на община Раковски и поискано
да се уважи молбата за издаване на удостоверение за търпимост. Посочено е, че
кметът издава заповед за удовлетворяване на молбата или отказва. Отсъства
информация за изпращането й в АС-Пловдив. Със следваща молба от 16.03.2021г.
/л.59/ отново е поискано издаване на удостоверение за търпимост от главния
архитект на община Раковски за сградата в имот № 036045.
Разпореденият
за премахване строеж, осъществен без одобрени проекти и без разрешение за строеж
представлява „стопанска постройка, изградена от стоманобетонова
конструкция с носещи стоманобетонови елементи – греди, колони, тухли тип
„единични”, тухли тип „четворки”, обикновени керемиди за покривната конструкция
и дървена конструкция – навес”, без да е посочено от коя географска посока
спрямо постройката е навеса, предвид онагледеното в окомерната скица към
Констативен акт № 1/22.01.2021г.
Заповедта съдържа позоваване на КА № 1/22.01.2021г. : строежът е разположен в
имот с идентификатор 03620.36.45 /ПИ 45/, с НТП – нива, м.Ангелиница, землище
на с.Белозем; собственик на имота е Д.П. вр. с договор за доброволна делба от
23.06.1998г.; извършител е Д.П. /както и строител/; за строежа няма одобрен
технически /работен/ инвестиционен проект и няма издадено разрешение за строеж
/РС/; строежът надвишава допустимите размери за строителство в земеделски земи. Отречена е квалификация на строежа
като търпим. Размерите са възприети на : дължина 30м., ширина 15м и височина
над 4м. Описаните данни мотивирали извод за нарушение на чл.148 ЗУТ. КА е
съобщен с уведомително писмо изх.№ 94Д-176-3/02.02.2021г., получено от П. на
04.02.2021г., вкл. препис от акта е връчен на упълномощено лице на 09.02.2021г.
Постъпилото възражение против КА не е уважено. КА № 1/22.01.2021г. /л.38 и
сл./ е съставен от длъжностни лица /инж. ВиК; гл.специалист „СК и УПО”;
ст.юрисконсулт/ - компетентни по см. на чл.223 ал.2 вр. с чл.225а ал.2 ЗУТ
/длъжностни характеристики, л.68-73/. В
КА от 22.01.2021г. са отразени констатациите от проверката на 19.10.2020г. и е
посочено, че първична проверка е извършена на 17.01.2020г., на която са снети
размерите на „сградата“. Следователно,
предвид съдържанието на КП от 17.01.2020г., което е относно стопанската
постройка /без навес/, размерите в КА и заповедта са тези на стопанската
постройка без навеса. Размерите са
идентично посочени в КА № 1/22.01.2021г. : размери на строежа - дължина 30м.,
широчина 15м. и височина над 4м., макар обектът в КА да е описан като стопанска
постройка и дървена конструкция – навес.
Според КА незаконният строеж видимо е реализиран през 2014-2015г., който
период не е изрично отразен в оспорената заповед, но същата еднозначно се
позовава на констатациите в КА, предвид което същите са изцяло възприети от
административния орган. КА съдържа окомерна скица, онагледяваща разположението
на строежа в имота /л.40/. Посочени
са нарушения на чл.148 ЗУТ, чл.41 ал.2 ЗОЗЗ и чл.4 ал.2 ЗСПЗЗ вр. с чл.225 ал.2
т.2 ЗУТ. КА е връчен на упълномощено лице и лично на жалбоподателя /л.42, 43/. Във
възражение против КА /л.50/ са оспорени констатациите като неистинни с
твърдение, че са построени от Редки метали и са били налични към 1980г. и е
заявено, че от дата на възстановяване на собствеността П. не е извършвал
никакви строителни дейности в имота, вкл. е подадена молба за издаване на
удостоверение за търпимост с приложени декларации, на които комисията не е
обърнала внимание. На 23.08.2021г. е констатирано, че констатираната незаконна
сграда в КА № 1/22.01.2021г. не е премахната, без да са посочени данни за
навеса /л.61/.
Община Раковски е изискала от Имотен регистър – Пловдив
договор за доброволна делба от 23.06.1998г. /л.14 и сл./, според съдържанието
на който в дял на жалбоподателя е нива от 5 дка в м.Ангелиница, землище на
с.Белозем – без в имота да са посочени съществуващи постройки. В нот.акт за
учредяване на вещно право на ползване върху недвижим имот от 27.03.2012г.
/л.20, 21/, Д.П. и съпругата му учредяват за срок от 6 години на А.Д. вещно
право на ползване върху ПИ № 036045 с площ от 5 дка в землище на с.Белозем,
м.Ангелиница, без в имота да са описани сгради. С договор за наем от
21.01.2014г. жалбоподателят и съпругата му отдават под наем същия имот, без в
него да са отразени постройки. Община Раковски изпратила документация във вр. с
КА на Директора на ОД земеделие – Пловдив /л.52/. ОДЗ Пловдив е уведомила
община Раковски за проверка на 19.03.2021г. и установяване на масивна
едноетажна селскостопанска постройка /стоманобетонова конструкция/ в имота,
върху площ около 250 кв.м. без строителни книжа в нарушение на чл.2 ал.1 ЗОЗЗ
/л.60/. Данните са отразени в Констативен протокол, л.109.
3. При насрочване на делото на
страните е указана доказателствената тежест /л.85/ и служебно са изискани
писмени доказателства.
3.1. ОбС Земеделие – Раковски отговори,
че към решението за възстановяване на собственост се прилага скица на имота в
един екземпляр, която се връчва на собственика и не се съхранява в преписката
/л.100/. Жалбоподателят не представи скица към решението за възстановяване
правото на собственост върху имота. Представена е извадка от плана за
земеразделяне на с.Белозем относно имот № 036045 – същата не съдържа отразени
постройки в имота, л.101. Планът за земеразделяне е приет с ДВ от 16.08.1994г. /л.140/.
Община Раковски уточни, че одобрена и влязла в сила КК е налице за с.Белозем за
имотите, попадащи в неурбанизарана територия, а за недвижимите имоти в
землището на с.Белозем не е налице кадастрална карта, л.102. СГКК – Пловдив
представи скица на ПИ 45 /л.125/ - извлечение от КККР, одобрени със заповед от
06.11.2019г. – в имота не са заснети сгради. Същият е с трайно предназначение
на територията – земеделска, НТП – нива, площ 5 000кв.м. Представено от
жалбоподателя геодезическо заснемане на масивни стопански сгради в ПИ 45 по КК
на с.Белозем е извършено през м.декември 2020г. /л.146/. В геодезическото заснемане е посочено, че масивната
постройка е с размери 25м/5.93м. и има два навеса - пред южната фасада и по
източната фасада. Застроената площ е 221.96м. според обяснителна записка
заснетите масивна сграда и навеси са генерирани като две сгради, с оглед
функция и конструктивна свързаност – 223 кв.м. и 44 кв.м., л.159. В
конструктивна експертиза /л.150 и сл./ са описани масивна стопанска постройка в
добро състояние и навеси – по южната фасада на масивната сграда и по източната
й фасада. Навесите също са в добро състояние.
3.2. Свидетели :
- В.И. познава жалбоподателя като
съселянин. В мястото му в м.Ангелиница /бивши Редки метали/ има постройка и
този навес съществува още от Редки метали. Когато връщали земите бил в
наличност. Заявено бе, че Д. не е правил ремонти на постройката, която трябва
да е от 30 години там. Свидетелят не е ходил в имота на жалбоподателя, но той
се виждал от пътя, ведно с постройката.
- Д.Х. познава жалбоподателя и знае
имота му в м.Ангелиница. Сградата в имота била от доста години – 20-30 и
последните 20 години не е виждал Д. да извършва строителство. В имота имало
един навес.
- Е.Т. работи в община Раковски като
юрисконсулт от началото на 2020г. Потвърди, че колетите й са извършвали
първична проверка в имота на Д.П., а тя лично е присъствала на следващата
проверка – на 19.10.2020г.. Видяла е в имота постройка. При справки в Google
Earth Pro се установило, че 2009г. в мястото не е имало никаква постройка,
през 2011г. са били видими положени основи и през 2014г. е видима сградата в
завършен вид. Заявено бе, че извлечението от Google Earth
Pro и видяното на място е
идентично. Според свидетеля постройката е голяма стопанска постройка. Уточнено
бе, че на първата проверка са снемани размерите, а на втора свидетелят мисли,
че имало и навес, но не е сигурна. Със сигурност потвърди наличие на постройка.
- П.Т. е участвал в проверката на
обекта и работи в община Раковски като гл.специалист „Строителство, контрол,
устройство на територията” от м.март 2019г. Описа издавани в последователност
документи и предоставена възможност на жалбоподателя да представи данни за
строежа. На място е констатирана сграда – стопанска постройка, изградена от
тухли, със стоманобетонови колони и греди. Размерите са снети при първата
проверка и възприети за същите при втората.
Показанията на свидетелите на
ответника потвърждават документираните факти и обстоятелства от извършените
проверки. Показанията на свидетелите на жалбоподателя подлежат на съпоставка с
приетите писмени доказателства и СТЕ – заявените от лицата данни не
съответстват на информацията в приетите извлечения от КК и план за
земеразделяне, както и на заключението от СТЕ.
3.3. СТЕ /л.189 и сл./ е представила
заключение след проучване на писмените доказателства по делото, оглед на място
– 31.01.2022г. и замерване, проверка в община Раковски, в ОС Земеделие -
Раковски и на КК на неурбанизираната територия на с.Белозем : Според СТЕ
процесният строеж представлява общност от три подобекта, различни един от друг
по начин на изпълнение и материали, с които са изпълнени, но конструктивно
свързани чрез общи елементи. Масивната едноетажна стопанска сграда е с размери
в план : дължини на дългите страни 25м.
и 27,70м и ширина /къса страна/ 5,90м., с височина до стрехата 3,60м. Всички
външни и преградни стени са от тухлена зидария – единични плътни тухли,
решетъчни тухли, керамични блокове, тухла четворка, като част от тухлите са
нови, а други видимо стари – повторна употреба. Вътре напречно са изградени
зидове за отделяне на помещенията. За сградата е изпълнена стоманобетонова
конструкция за укрепване на зидарията и по външните стени има стоманобетонови
пояси и колони. От юг на стопанската сграда е изпълнен дървен навес – напречно
са монтирани дървени столици, северният край на които стъпва върху фасаден зид
на стопанската сграда. Така е създадена конструктивната връзка между навеса и
сградата. Височината на навеса до стрехата е 3м. От изток на стопанската сграда
е изпълнен навес, на който от запад ограждението му е самата сграда с
продължение на тухления зид на юг. Зидарията на сградата е продължена във
височина до 5,60м. на терена при укрепване с пояс. В посока на изток от навеса
е изпълнена тухлена стена с височина 4 м. и така се оформя проход между двете
стени. Този навес е със стоманобетонова носеща конструкция от колони и греди на
ниво 3,60, 3,70м от терена. Покривните дървени греди на навеса стъпват върху
зид от стопанската сграда и така създават конструктивна връзка между навеса и
сградата. Сградата и двата навеса не са напълно завършени обекти – няма
монтирана дограма /врати и прозорци/, няма подови настилки, няма мазилка по
стените и таваните. Външният вид на обекта създава впечатление за изпълнен груб
строеж на незавършен строеж. Стопанската сграда е със застроена площ 154,51
кв.м. и височина на стрехата 3,60м; навесът от юг е със застроена площ 68,01
кв.м. и височина до стрехата 3м.; застроената площ на навесът от изток е 43,60
кв.м. с височина до билото на запад 6,30м.; обща застроена площ на строежа –
266,12кв.м.
ПИ 03620.36.45 по КККР от
06.11.2019г. е отразен като незастроен. Имотът се намира извън урбанизираната
територия на с.Белозем и не попада в обхвата на действащ ПУП за населеното
място, както и в предходни планове. Няма кадастрален план на с.Белозем, в който
имотът да е отразен. ПИ 36.45 е включен в плана за земеразделяне на землището
на с.Белозем, одобряването на който е публикувано в ДВ – бр.66 от 16.08.1994г.
Имотът е отразен в КВС /л.101/. При отразяването му в КВС и в плана за
земеразделяне в него няма нанесени съществуващи сгради.
Според в.л. описанието на строежа в
оспорената заповед е „много общо”. За размери са посочени : дължина 30м.,
широчина 15м и височина над 4м., отнасящи се както за стопанската постройка,
така и за навеса с дървена конструкция. Заснемането на място не е показало
ширина 15м. – „Очевидно е включена и дължина на оградата по западнат имотна
граница, но ограда не е описана в текстовата част на заповедта, не е включена и
в констативния акт. В най-широката част от строежа, при навеса от изток,
максималната ширина е малко над 9м. Остава неясно за къде се отнася. Относно
височината също остава неясно дали под 4 м. се разбира височината до стрехата
или билото на сградата, дали се има предвид източния навес, където височините
са съответно 4,10м и 6,30м от изток и запад..”. Посочено е още, че разлика в
описанието на строежа между експертизата и заповедта има и в разделянето на
целия строеж на подобекти – в заповедта е прието, че под стопанска сграда се
приема цялата дължина и ширина на изпълненото от тухлена зидария, за което има
стоманобетонова конструкция, както и навеса от юг, който е отделна дървена
конструкция. Така възприетото е некоректно, предвид външния вид на обекта и с
оглед факта – ясно личи допълнителното изпълнение на навеса пред лицето на
сградата от южната й дълга фасада. Навесът е отделно пристроен. СТЕ приема също
обема от изток, който е с по-голяма височина и различен покрив, създаващ проход
под покривната конструкция и има по-скоро функция на навес. Посоченото
съответства на окомерната скица към КА, но не отговаря на дадените в нея
размери /30м.; 15м.; Н = 4м./. В обжалваната заповед няма вписани площи на обекта или части от него. Окомерната скица
към КА № 1/22.01.2021г. не отразява като самостоятелна част от строежа навеса
от юг, като най-вероятно е включен към сградата. „Същевременно в заповедта
навесът от изток е изведен като отделен подобект – „дървена конструкция –
навес”, а за него се установи на място, че има стоманобетонови колони и греди,
изпълнени заедно със същата конструкция на сградата и само покривната му
конструкция е дървена. В обобщение е посочено, че н място са построени :
стопанска сграда със стоманобетонова носеща конструкция, с тухлени ограждащи и
преградни стени, с дървена покривна конструкция, с частично изпълнена вътрешно
стаманобетонова плоча; стоманобетонова конструкция от изток на стопанската
сграда, свързана с нейната конструкция, ползваща се като навес-проход, с дървен
покрив; навес от юг на стопанската сграда, изпълнен изцяло с дървена носеща и покривна
конструкция, разположен по цялата дължина на сградата.
Строежът е от пета категория –
чл.137 ал.1 т.5 б.”б” ЗУТ /стопанската сграда не е допълващо застрояване – в
имота няма предвидено основно; обектът не е в обхвата на чл.147 ал.1 т.1 ЗУТ/.
Огледът на място установил, че в
източният край на стопанската сграда, под стената – обща за нея и навесът от
изток, има следи от стари каменни основи, върху които са изпълнени нови ивици
от бетон за подсилване на основата. Видът на стоманобетоновата конструкция не
показва изхабяване, което да обоснове извод за изграждане на целия строеж преди
40-50години, предвид посоченото в декларациите за построяване на постройката
преди 1980г. Дървеният материал на покривните ферми в западните помещения на
сградата също не дава основание да се приеме, че строежът е на 40-50 години.
Наличието на вложени материали като повторна употреба и на забелязани греди с
вид на много стари навеждат на извод, че е възможно да е съществувала стара
сграда, но тя е изцяло реконструирана и разширена.
При изслушване на заключението
експертът потвърди разлика в описанието на строежа, „особено в констативния
акт”, както и объркващи размери. Навесът с дървена конструкция е включен в
констативния акт като размери на стоманобетоновата конструкция и то само към
дългата част, а изведеният отделно висок обем отстрани е на друг обект.
-
СТЕ се цени като компетентно и обективно изготвена, с приложени специални
знания – фактическите изводи са основани на писмените доказателства по делото и
на оглед на място. Констатациите на експерта не са опровергани посредством
допълнителни доказателства.
4. Във вр. с твърденията в жалбата и
събраните доказателства следва, че спорни факти са : период на изграждане на
строежа, размери и ЗП на строежа, вкл. описание.
Адресатът на заповедта е правилно
определен, предвид обхвата на § 3 от Наредба № 13/2001г. за принудително
изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите
на ДНСК - лицата, на които може да се вмени в задължение изпълнението на
заповедта : "Адресат/адресати на заповедта" са физически или
юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено
вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава
задължение за премахване на незаконния строеж.”. Според събраните по делото
доказателства, жалбоподателят е собственик и извършител на констатирания
незаконен строеж. На премахване подлежи всеки незаконен и нетърпим строеж, като
приоритетно значение е придадено на извършителя, тъй като той е субект, черпещ
права от собствено неправомерно поведение.
Категорията на строежа е от значение
за материалноправната компетентност на административния орган - посочена е
правилно в заповедта и потвърдена от СТЕ.
Стопанската
постройка и навесът представляват
строежи от обхвата на §5 т.38 ДР ЗУТ, който факт не е спорен и потвърден от СТЕ
/ стопанска сграда със стоманобетонова носеща конструкция, с тухлени ограждащи
и преградни стени, с дървена покривна конструкция, с частично изпълнена
вътрешно стоманобетонова плоча; навес от юг на стопанската сграда, изпълнен
изцяло с дървена носеща и покривна конструкция, разположен по цялата дължина на
сградата – напречно са монтирани
дървени столици, северният край на които стъпва върху фасаден зид на
стопанската сграда, чрез което е създадена конструктивната връзка между навеса
и сградата /. За същите не са представени разрешение за строеж.
4.1. Разпоредбата на чл.225а ал.2 ЗУТ
не изисква актът да се съставя в присъствие на нарушителя, като условието в
закона е да бъде връчен на заинтересуваните лица – КА е връчен на жалбоподателя.
Констативният акт има
доказателствена сила за съществуване, местоположение и вид на строежа, което
подлежи на опровергаване в съдебна фаза, вкл. с доводи за търпимост. Фактическите
установявания в КА, съставен при оглед на място, представляват огледен протокол
в административното производство, затова същия се преценява не по реда на
чл.193 и чл.194 ГПК, а заедно с всички останали доказателства по делото. В
случая с основание се поддържа недостоверност на описанието и площта на
незаконния строеж - строежи в КА, предвид данните от СТЕ. Както бе посочено
по-горе, площ на стопанската постройка и на навеса поотделно не е посочена,
като „размерите на строежа“ в КА са отразените в КП от 19.10.2020г. - идентични
в КП / 17.01.2020г. В КП от 17.01.2020г. отсъства констатация за навес. В тази вр. според СТЕ описанието на строежа в
оспорената заповед е „много общо”. Посочените размери : дължина 30м., широчина
15м и височина над 4м., се отнасят както за стопанската постройка, така и за
навеса с дървена конструкция, но заснемането на място не е показало ширина 15м.
– „Очевидно е включена и дължина на оградата по западнат имотна граница, но
ограда не е описана в текстовата част на заповедта, не е включена и в
констативния акт.“. Дължината и височината също не са относими към обектите на
заповедта. С основание експертът поддържа разлика в описанието на строежа между
експертизата и заповедта по отношение разделянето на целия строеж на подобекти
– в заповедта е прието, че под стопанска сграда се приема цялата дължина и
ширина на изпълненото от тухлена зидария, за което има стоманобетонова
конструкция, както и навеса от юг, който е отделна дървена конструкция.
Окомерната скица към КА не отговаря на дадените в нея размери /30м.; 15м.; Н =
4м./.
Съобрази се, че правно значими
обстоятелства за законосъобразност на оспорената заповед са действителните
размери, местоположение, характеристика на строежа /строежите/ и липсата на
разрешение за изграждането им, които факти не са установени точно в цялост от
административния орган. От съществено значение в конкретния случай при наличие
на два обекта в заповедта – стопанска постройка и навес, е наличието на
коректно описание и отграничаване на строежите, вкл. с площ, дори с
приблизителни данни. Оспорената заповед не съдържа вписани площи на обекта или
части от него, респект. на стопанската постройка и навес – дървена конструкция
/посочени в СТЕ/, което е необходимо, предвид фактическата установеност за
наличие на място на три обекта, които е следвало да бъдат отграничени ясно. За
дървеният навес не е отразено в коя посока спрямо стопанската постройка се
намира, за да е ясно местоположението му в окомерната скица към КА, предвид
наличието на навес и от изток. В тази вр. е констатацията на СТЕ за това, че
окомерната скица към КА № 1/22.01.2021г. не отразява като самостоятелна част от
строежа навеса от юг, като най-вероятно е включен към сградата.
При тези данни следва извод за неточно
описание - индивидуализация на незаконния строеж /строежи/, при отсъствие на
отграничена площ за стопанската постройка и навеса. Индивидуализацията с
местоположение и площ са съществени за целите на изпълнение на заповедта, която
следва да е обективно изпълняем административен акт. В тази вр. се съобрази, че
непрецизни размери в план - схема или окомерна скица към КА не представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като факта не е относим към незаконност
на строежа, но отсъствието и на приблизителна площ с отграничение на двата
обекта един спрямо друг, предвид наличието и на трети, обосновава съмнение
относно достоверното описание на незаконния строеж и разколебава придадените му
технически характеристики с КА. В конкретния случай следва да бъде прието, че волеизявлението
на административния орган не съответства с обективното действително състояние
на обекта.
Административното производство е
служебно и издадената заповед е по същността си принудителна административна
мярка, поради което в тежест на администрацията е освен констатация за липса на
одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж /РС/, така и установяване вида
и всички относими към индивидуализацията на строежа факти. В случая площ на
всеки от обектите отсъства в заповедта и в КА и индивидуализацията в окомерната
скица не е коректна. При проверка на място обективно е установимо
местоположението на строеж, при което е следвало в описанието да бъде вписано
коректно действителното такова по отношение позицията на навеса спрямо
стопанската постройка, поради наличието и на друг навес. СТЕ разколеба в
достатъчна степен доказателствената сила на констативния акт по отношение
индивидуализацията на незаконния строеж - обстоятелството относно ясна индивидуализация
на сградата следваше да бъде доказано от ответника на общо. основание - чл. 171 ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 170 ал. 1 АПК. Посоченото представлява
основание за отмяна на заповедта, тъй като при неточно индивидуализиран обект
според фактите по случая, разпореденото премахване на незаконен строеж е
обективно неизпълняемо, вкл. административният акт е несъразмерен с целта, за
която е издаден / чл.6 ал.2 и ал.5 АПК /. Предвид констатацията в СТЕ за общо
описание и несъответни размери спрямо действителните, не би могло да бъде
прието за достатъчно ясно разграничението между двата обекта с извод за
коректно описание дори само на стопанската постройка.
4.2. Относно прилагане хипотезите за търпимост приоритет
е придаден на периода на изграждане на незаконния строеж. Административният
орган е възприел посочен в КА период на изграждане на незаконният строеж /без
отграничение на двата обекта/, но изследване търпимостта на строеж от
страна на административния орган е обусловено от момента на извършването му,
поради това при липса на яснота относно този момент, преценката би била
обективно невъзможна. Търпимостта притежава правоизключващо премахването
действие, при което тежест за установяването й е върху адресата на заповедта,
тъй като е страна, заинтересована от отмяна на заповедта и настъпване на
благоприятни правни последици. В тази вр. се съобрази, че по
дефиниция търпимите строежи са такива, за които няма строителни книжа и преди
издаване на заповед за премахване на незаконен строеж административният орган
следва да извърши проверка за търпимост по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, без
издаване на формален акт и служебно, вкл. по см. на § 127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ.
Пропуск в тази насока не представлява самостоятелно основание за отмяна на акта
– като в случая не е налице пропуск и съдът има служебно задължение да изясни
всички обстоятелства и факти със значение за правилното решаване на делото,
вкл. наличие или липса на предпоставки за прилагане на §16 ПР ЗУТ, § 127 ал.1 ПЗР
ЗИД ЗУТ.
Показанията на свидетелите на
жалбоподателя не съответстват на писмените доказателства – в имота няма заснети
съществуващи сгради по плана за земеразделяне, КВС и КК. В приложените
документи за собственост не са описани съществуващи сгради. Информацията от
картния материал ориентира към извод за изпълнение на обектите след одобряване
на КК /след 06.11.2019г. – скица на л.125/. Огледът на място, осъществен от СТЕ
е установил, че в източният край на стопанската сграда, под стената – обща за
нея и навесът от изток, има следи от стари каменни основи, върху които са
изпълнени нови ивици от бетон за подсилване на основата. Видът на
стоманобетоновата конструкция не е дал повод за извод за изграждане на целия
строеж преди 40-50години, предвид посоченото в декларациите за построяване на
постройката преди 1980г. Дървеният материал на покривните ферми в западните
помещения на сградата също не е обосновал становище за строеж на 40-50 години.
Наличието на вложени материали като повторна употреба и на забелязани греди с
вид на много стари действително обосновават възможност да е съществувала стара
сграда, но тя според СТЕ е изцяло реконструирана и разширена. По отношение
нотариално заверените декларации, се съобрази, че не са налице твърдения
деклараторите да са били съпричастни по някакъв начин в твърдения период на
изграждане на обекта – постройка. Спор за автентичност на подписи в
декларациите не е повдиган, но това не преодолява изискването да обективират
действителни факти, тъй като представляват само доказателство, че са подписани
от посочените лица, но не и доказателство за направените в тях изявления –
авторството не доказва съответствие между съдържание на документа с
действително осъществени факти, поради което следва да са налични други данни,
безспорно установяващи фактите. Следва да се има предвид също, че удостоверителното
волеизявление на нотариуса се свежда най-общо до датата на съставяне на
декларациите, присъствието на деклараторите и че отразеното в документа е
заявената от лицата воля, но не и че тя е действителната такава. В случая
нотариусът е удостоверил подписите върху документите на посочените в
декларациите дати, но същият не е задължен, а и практически няма как да провери
дали това е действителното фактическо положение. Следователно, декларираните
факти биха могли да бъдат възприети за убедителни само при съпоставка с други доказателства,
обосноваващи извод за осъществяване на строежа именно в декларирания период.
Такива не бяха представени при осигурена процесуална възможност.
Ведно с извода, обоснован с данните от
картния доказателствен материал, се излагат и следните съображения : §16 ал.1
ПР ЗУТ не изисква деклариране на строежа пред одобряващите органи. Освен периодът
на построяване - до 7 април 1987г., предпоставки за прилагане на цитираната
норма са строежите да са допустими по действащите подробни градоустройствени
планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или
съгласно този закон. Според действалите към твърдяното в жалбата време за
изграждането на строежите разпоредби на Закон за териториално и селищно
устройство /ЗТСУ, отм./ и Правилник за прилагане на Закона за
териториално и селищно устройство /ППЗТСУ, отм./ - извън
строителните граници на населеното място се разрешават строежи, видът,
размерът, разположението и предназначението на които се определят с правилника
за приложение на този закон и строителните правила, норми и нормативи /чл. 40 ал.2
ЗТСУ, отм./ . Според чл. 108 ал.1,
ал.2 и ал.7 ППЗТСУ, отм. /редакция - ДВ, бр. 48 от 1985г./ за строежи извън строителни граници е било
необходимо застроително решение, съотв. - „ В местата,
предоставени за земеделско ползуване при условията и реда на действуващите специални разпоредби и
в личните селскостопански имоти,
извън регулация, може да се разрешава строеж на едноетажни постройки за сезонно ползуване със застроена площ до
35 кв.м. …Строителството им се извършва
по утвърдени проекти и с разрешение
за строеж. …”. Предходните
редакции на нормата се отнасят до местата, предоставени за селскостопанско
ползване – икономични постройки за сезонно ползване. При съпоставка с данните
по делото следва извод за отсъствие на посочените предпоставки. В случая няма
одобрявани застроителни решения. Не е одобрен ПУП и не е променено
предназначението на земеделската земя.
В редакции от 1996г. и от 1998г.,
чл.108 ал.1 ППЗТСУ /отм./ изисква частично застроително решение за строежи
извън строителни граници на населените места, като за строежи в земеделски земи
препраща към Наредба № 2 за застрояване на земеделските земи, когато обектите
са съвместими с основното предназначение на земите. Нормата на чл.2 т.1 и т.2
от Наредба № 2 от 20.05.1993г. за застрояване в
земеделските земи /обн.,
ДВ, бр. 47 от 4.06.1993г./ позволява изграждане на
: на стопански сгради, постройки и съоръжения за производство и съхранение на
растителна, растително-дървесна и животинска продукция съгласно списъка в
приложение № 1, вкл. инженерни мрежи и съоръжения, свързани с необходимото
благоустрояване на парцелите - водоснабдяване, канализация и пречистване на
отпадъчните води, електроснабдяване, енергоснабдяване, третиране на твърдите
отпадъци, мелиорации и др.; жилищни сгради за временно или постоянно обитаване
от домакинствата на собствениците на земята и/или на лицата, които произвеждат
селскостопанска продукция от съответните земеделски земи, без ограничителна площ,
като с оглед предпоставките за прилагане на цитираната норма се съобрази, че не
бяха представени доказателства за произвеждане и /или съхранение на
селскостопанска продукция от съответната земеделска земя – от страна на
оспорващото лице. По отношение Наредба № 2 от 10.04.1998г. за застрояване в
земеделските земи и площ на имотите под 10 дка преди 2014г., е приложимо
ограничението на чл.2 ал.1 т.1 : „Без да се изисква промяна на предназначението
на земеделските земи, в тях се разрешава застрояване, свързано с ползването им,
както следва: 1. при имоти с площ до 10 дка - на едноетажни стопански постройки
със застроена площ до 35 кв. м за съхранение на селскостопанска продукция и
инвентар, в това число и помещение за обитаване, които нямат траен статут и не се
заплащат при отчуждаване и комасация на земята;“. В случая не е налице
съответствие с предвидената площ и предназначение в наредбата. Периодът на
изграждане на обекта според доказателствата по делото определя за приложима Наредба № 19/25.10.2012г. за строителство
в земеделски земи без промяна на предназначението им - ПИ 36.45 е с площ 5 дка,
тоест под 10 дка и попада в обхвата на ограничението на чл.2 ал.1 т.1 от
наредбата : „Без промяна
на предназначението на земеделските земи в тях се разрешава застрояване с
обекти, свързано с ползването им, чиито функции са съвместими с предназначението
на земята, както следва: 1. при имоти с площ до 10 дка - на едноетажни
селскостопански постройки за съхранение на селскостопанска продукция и
инвентар, в това число и помещение за обитаване в тях;“. В случая не са налице
доказателства, необходими за извод относно приложимост на разпоредбата. За
периода по §16 ал.2 ПР ЗУТ няма представено доказателство за деклариране на
строежа пред одобряващите органи до 31.12.1998г. Това е относимо и за периода
по §16 ал.3 ПР ЗУТ – липсва информация за деклариране в 6-месечния срок. Тези
два периода не се поддържат от жалбоподателя. Според данните по делото липсват
основания за прилагане на § 16 ал.2 и ал.3 ПР ЗУТ, както и на §127 ал.1 ПЗР на
ЗИД ЗУТ /Д.В. бр.82 от 2012г./ - четвърти период за обявяване на строежи, за
които няма издадени строителни книжа, за "търпими" - извършени за
времето от 01.07.1998г. до 31.03.2001г. /влизане в сила на ЗУТ/. Със ЗИД ЗУТ
/обн. ДВ, бр. 82 от 2012г./ е въведен нов четвърти период с нормата на ал. 1, §
127 ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като липсва изрична отмяна на §16, вкл. се съобрази, че
липсва и преходна разпоредба, която да регламентира действието върху заварени
случаи и да придава обратно действие на §127 ал.1 по см. на чл. 14 ЗНА. Тоест,
налице са „успоредно” действащи норми – едновременно и самостоятелни по
изисквания, регламентиращи режима на търпимост, с визирани в тях конкретни
предпоставки, според периода на изграждането на незаконния строеж. За прилагане
хипотезите за търпимост приоритет е придаден на периода на изграждане на
незаконния строеж и поради липса на придадено обратно действие на §127 ал.1 ПЗР
ЗИД ЗУТ – в конкретния случай за строеж, осъществен след 31.03.2001г., търпимост не е търсима.
Отсъстват данни за
производство по § 184 ПЗР ЗИДЗУТ, вкл. за подадено заявление за узаконяване по
реда на § 127 ал.2 ПЗР ЗИДЗУТ в установения срок. Преписката съдържа информация
за втора молба на жалбоподателя, с която е започнало и неприключило
производство по реда на §16 ПР ЗУТ, което при конкретната фактическа
установеност не е относимо към изхода от спора.
Независимо от изложеното, изводът за
неточна индивидуализация на двата обекта и за общо посочени размери на строежа
/дължина, ширина и височина/, несъответстващи на действителните площ и размери,
установени от СТЕ, остава непроменен. Предметът на административното
разпореждане следва да е индивидуализиран еднозначно, за да породи целените
правни последици.
Жалбата се приема за основателна с
присъждане на съдебни разноски в размер на общо 925лв.
Мотивиран с изложеното , съдът
Р Е Ш И :
Отменя Заповед № ДБ - 100
от 24.08.2021г.
на Кмета на Община Раковски.
Осъжда Община Раковски да заплати на Д.С.П.,***,
ЕГН : **********, съдебни разноски в размер на общо 925лв.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен съдия :