Р Е Ш
Е Н И Е № 164
10.06.2020г.,
гр.Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен съд – Стара Загора, седми състав, в открито съдебно
заседание на осемнадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-Г.
при секретаря Пенка Маринова
и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-Г. адм.д. №711 по описа на съда за 2019г.
Производството е по реда на чл.71 от Закона за водите, вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „ЕКО ЕНЕРДЖИ-2015“ЕООД със седалище гр. Стара Загора, представлявано от Управителя М.М. срещу Решение № 152/17.07.2019г., издадено от Министъра на околната среда и водите, с което е отказано издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект яз. „Копринка“ с цел производство на електроенергия посредством ВЕЦ „Загора“ на „Еко Енерджи 2015“ООД.
Жалбоподателят твърди, че имал проектно проучване и Предварителен договор от 06.11.2017г. с „напоителни система“ ЕАД за ползване на вода срещу заплащане от канал М1, собствен на държавното дружество при цена от 0,92ст. без ДДС за 1000куб. м. вода с цел производство на електроенергия от ВЕЦ „ЗАГОРЕ“ на оспорващото дружество, който щял да бъде подчинен на ВЕЦ „Стара Загора“ воден режим, като часовата използваемост и годишния лимит на ВЕЦ „ЗАГОРЕ“ нямало да бъде същата като на ВЕЦ „Стара Загора“, защото през месеците от април до октомври водата от канал М1 ще се използвала за напояване в съотв. с Разрешително №0752/14.10.2005г., изменено и продължено с последващо разрешително от 2012г. В предвид на това и в заявлението до МОСВ за издаване на разрешителното за водовземане дружеството записало количеството вода до 175 млн. куб. м. годишно, което било под 178,66 млн. куб. м. годишно на ВЕЦ „Стара Загора“, според издаденото им разрешително. По този начин била дадена възможност на МОСВ да определи какво количество вода оставала след ВЕЦ „Стара Загора“ и отделените за напояване води за старозагорското поле. Необходими били 110млн. куб. м. вода годишно. При преработени допълнителни обеми вода от ВЕЦ „Стара Загора“, над необходимите за напояване било възможно те да се използвали от ВЕЦ „ЗАГОРЕ“, тъй като така нямало да бъдат нарушавани придобити права за приоритетно водовземане за напояване, като съгл. чл.53, ал.5 от Закона за водите, разрешеният лимит можел да бъде надвишен в случаите на определения с месечния график обем вода за поемане на очакван приток. От приложение към жалбата се виждало, че като се извадели 110млн. куб. м. вода годишно необходими за напояване, реално оставали средно около 1423,27 мл. куб. м. вода след ВЕЦ „Стара Загора“ за седемнадесетте години или по 83,72 млн. куб. м. вода годишно. Тези води се изливали в р. Съзлийка без да бъдели употребявани за стопанска цел.
Доводът на МОСВ, че придобити права по разрешителни за водовземане имали още редица дружества с общо 607 622 куб. м. вода годишно, т.е. по-малко от 1 млн. куб. м. вода годишно бил смешен при милионите куб. метра вода, за които се говорело по-горе, а и някои от тези ползватели не съществували. Не било вярно твърдението на МОСВ, че общият разход на вода на яз. Копринка бил 232 307 622 куб. м. вода годишно. В допълнително подадена по делото молба /л.65-68/ процесуалният представител на оспорващия сочи и допълнителни доводи, като обосновка на твърдението за незаконосъобразност на процесното решение.
По тези доводи се моли съда да отмени атакуваното решение на Министъра на ОСВ, поради липса на компетентност и да задължи МОСВ да издаде разрешителното за водовземане по заявлението на дружеството.
Жалбоподателят, редовно призован в с.з., се представлява от законния си представител управителя М. и от процесуален представител адв. В., САК.
Ответникът – Министър на ОСВ, редовно призован в с.з., се представлява от гл. юрк. Ц.Т. , която оспорва жалбата. В представени по делото писмени бележки, същата моли съда да отхвърли жалбата, като сочи, че процесното решение било издадено в процедурата по чл.60-71 от Закона за водите и образувано по заявление на дружеството за издаване на разрешително за водовземане от яз. Копринка за производство на електроенергия посредством ВЕЦ „Загоре“, място на водовземане канал М1, режим на водовземане – целогодишно и водни количества – 175 млн. куб. м. и 11 куб.м./ сек. Така оспорваното решение било валидно, като издадено от компетентен орган, при съобразяване на изискванията на специалния закон и АПК за форма и съдържание и съдържал подробни мотиви относно изискванията на чл.159, ал.1, ал.2, т.4 от АПК.
При извършената проверка по чл.62 от ЗВ било установено, че удовлетворяването на искането на жалбоподателя щяло да доведе до нарушаване на придобити права по см. на чл.49, ал.3, т.1 от ЗВ на друг водоползвател и титуляр на разрешително за водовземане от яз. Копринка, а именно „Напоителни системи“ ЕАД. Съгласно чл.68, т.1 и т.3а от ЗВ органът бил длъжен да откаже издаване на разрешително за използване на водите, когато при преценката по чл.62 се установявало засягане на такива придобити права. Такова засягане се установявало и от писмените доказателства по преписката и от назначената съдебно-техническа експертиза по делото и в този смисъл били и мотивите на органа в неговия акт.
На следващо място се сочи, че Министърът на ОСВ бил сезиран с конкретно искане за разрешаване на водовземане от 175 млн. куб. м. и поради това органът нямал нормативно основание да преценява възможности за предоставяне на други, различни от заявените количества. Според ЗВ органът преценявал възможността по издаване на разрешително за водовземане с оглед конкретното искане, а в случая поисканото количество вода не можело да бъде удовлетворено. В ЗВ не съществувал вариант министърът да предлагал варианти на заявителя. Преценката за наличните количества вода бил комплексен процес, при който се взимали под внимание очакваните притоци, придобитите права, състояние на техническите съоръжения и др. В случая бил взет в предвид фактът, че яз. Копринка бил едногодишен изравнител, акумулирала се вода през пролетта, за да се използва пред поливния сезон, в чийто край водата била с нисък обем и ако се разрешало вода за ВЕЦ „Загоре“ след напоителния сезон, язовирът нямало да се напълни и нямало да се гарантира следващия напоителен сезон. Дори и това, че „Напоителни системи“ ЕАД имал придобити права за 110 млн. куб. м. вода годишно, дори и в определен сезон тази вода да не се използвала, тя не можела да се препродава /преотдава/ за друга цел освен за напояване.
Сочи се още, че водата, която влизала в канал М1, след като се преработвала от ВЕЦ “Стара Загора“, в напоителния сезон не следвало да се отклонява от М1, тъй като там била подадена единствено с цел напояване, което било приоритет, съгласно чл.50, ал.4 от ЗВ. Схемата на ВЕЦ „Загоре“ била такава, че освен, че щели да се отклоняват водите от канал М1, в последствие нямало никаква възможност тези води да се връщат обратно в М1 и да се използват за напояване, е не можело и не трябвало води да се отклоняват пред напоителния сезон, каквото искал жалбоподателя в сезиращото министъра свое искане.
Страна – ОП Стара Загора, конституирана на осн. чл.16, ал.3 от АПК, редовно призована, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да не я уважава.
Съдът, като съобрази целокупният доказателствен материал и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Между „Напоителни системи“ ЕАД и „ЕКО ЕНЕРДЖИ 2015“ ЕООД бил сключен предварителен договор за доставка на вода за енергодобив за МВЕЦ „Загоре“ от 06.11.2017г. С Решение №СЗ-19-ПР/2018 Директорът на РИОСВ Стара Загора решила да не се извършва ОВОС и оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на защитените зони на инвестиционно предложение „изграждане на МВЕЦ „Загоре“ в имот 68850.162.1, в землището на гр. Стара Загора /л.53-56/.
От „ЕКО ЕНЕРДЖИ 2015“ ЕООД подали до Министъра на ОСВ заявление с вх. рег. №ПВ-27 от 26.06.2019г. по образец /л.43 и сл./ на осн. чл.44, ал.1 и чл.60, ал.1 от ЗВ за издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект. В заявлението било посочени следните данни за водовземане: цел – производството на електроенергия; воден обект и водно тяло – Канал М1, НС „Стара Загора“; място на водовземане – яз. Копринка, напоителен канал М1 на кота 200,87 с посочени координати; място на използване – местността „Берекеш могила“; място на отвеждане на използваните води – отвеждане – изпускателя на канал М1; параметри на исканото водно количество, вкл. годишна водна маса, режим на водовземане и разпределение по месеци – Qзастр. = 11куб. м./сек., 6576 часа годишно, W до 175,00 млн. куб. м./годишно. Към заявлението били приложени и описаните в него документи.
Под изх. № ПВ-27/17.07.2019г. на осн. чл.62 от ЗВ от Министъра на ОСВ била извършена преценка на искане по заявление № ПВ-27/26.06.2019г. със заявител настоящия оспорващ /л.24-27 от делото на ВАС/. С Решение № 152/17.07.2019г. министърът на ОСВ отказал издаване на разрешителна за водовземане от повърхностен воден обект-яз. Копринка с цел производство на електроенергия посредством ВЕЦ „Загоре“ на „ЕКО ЕНЕРДЖИ 2015“ЕООД. Решението било съобщено на оспорващото дружество на 24.07.2019г. /л. 21 от делото на ВАС/. Жалбата до съда била подадена чрез органа на 07.08.2019г.
По делото с прилагат още: писмо изх. № ПУ-01-20/22.01.2018г. /л.29 от делото на ВАС/; заповед №РД-528/09.07.2019г. /л.28 от делото на ВАС/; разрешително за водоползване № 1244/21.10.2002г. /л.32-34 от делото на ВАС/, издадено на „ЕНЕРГО ПРО БЪЛГАРИЯ“ АД за срок до 21.10.2008г. с цел производство на електроенергия, ведно с Решение №364/03.12.2008г. /л.35-37 от делото на ВАС/ за продължаване срокът на предходното разрешително до 21.10.2018г.; Разрешително № 752/14.10.2005г. за водоползване, издадено на „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД с цел на водовземането – за напояване на 355 567 дка и със срок до 14.10.2011г., ведно с Решение №186/04.07.2012г. за продължаване на срока до 14.10.2021г. /л. 40-42 от делото на ВАС/; Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 01430030/30.03.2012г., издадено на „Кумакс-Инвест“ ЕООД с цел – промишлено водоснабдяване /промиване на инертни материали за срок до 15.04.2020г. /л.22-24/; разрешително за водоползване № 850/25.08.2006г., издадено на „ДОМЕЙН МЕНАДА“ ЕООД с цел – охлаждане и със срок до 25.08.2012г., продължен с Решение № 174/28.06.2012г. до 25.08.2022г. /л.27-28/; разрешително за водоползване на ПВО № 1430019/16.02.2010г., издадено на „Автобусни превози“ ООД за промишлено водоснабдяване за срок до 16.02.2020г. /л.29-30/; РВПВО №01430013/19.08.2009г., издадено на „СЛЪНЦЕ СТАРА ЗАГОРА-ТАБАК“АД за промишлено водоснабдяване и със срок – десет години от влизане в сила на разрешителното/л. 31-33/; разрешително за водоползване №3089/16.09.2003г., издадено на „ПЕТРОЛ“АД за промишлени и противопожарни нужди и със срок до 16.09.2009г., продължен до 16.09.2029г. с Решение № 202/07.10.2019г. /л. 33-37/; РВПВО № 01490001/16.09.2009г., издадено на „АНФЕТКС ПЕТРОЛ“ ЕООД, за противопожарни нужди и срок до 16.09.2019г. /л. 39-40/; РВПЗО № *********/13.04.2010г., издадено на ПК“Бойчов бунар-север“ за напояване на земеделски земи и водопой на животни за срок да 13.04.2020г. /л.40-41/; РВПВО № 01490002/27.05.2010г., издадено на „НЕЛСЕН ЧИСТОТА“ ООД за други цели, миене на улици в гр. Стара Загора за срок до 27.05.2020г. /л.42-43/; РВПВО № 01420020/30.06.2010г., издадено на „НАТАЛИЯ“ АД за промишлено водоснабдяване и за срок 30.06.2020г. /л.44-45/; Разрешително № 01420013/10.06.2015г., издадено на Община Стара Загора за напояване и с място на водовземането – напоителен канал М-2, за срок до 19.05.2025г. /л. 46-48/; разрешително за ВПВО № *********/31.05.2017г., издадено на Община Стара Загора за поливане на зелени площи със срок до 31.12.2021г., с място на водовземането – напоителен канал М-2 /л.49-51/; РВПВО № 01420011/23.07.2014г., издадено на Община Стара Загора за напояване и място на водовземането – напоителен канал М-2, за срок до 24.06.2020г. /л.52-54/; РВПВО № 01490015/19.08.2016г., издадено на „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за други цели-автомивка и краен срок до 11.08.2030г./л.55-57/; РВПВО № 01430016/28.12.2009г., издадено на „ТОПЛОФИКАЦИЯ КАЗАНЛЪК“АД, за промишлени цели – производство на пара, охлаждане и напояване на градински площи, за срок до 28.12.2019г. /л.58-59/;
Съдът допусна и съдебно-техническа експертиза, заключението по която се изготви от ВЛ инж. Т., специалност „Хидромелиоративно строителство“. В заключението си ВЛ сочи, че в напоителния сезон ВЕЦ Стара Загора работи по съгласуван график с „Напоителни системе“ ЕАД, клон Стара Загора и водата от него отивала в изправнителя на канал М.1 и се разпределяла за напояване, а по канал М-2 се отделяли минимални количества вода за промишлени нужди. Извън поливния сезон /м. октомври-до края на м. април/ водата, която се изпускала от ВЕЦ Стара Загора отивала в Дере 2 и Дере 3 и от там в р. Съзлийка без да се използва, като по данни на „Енерго Про България“ АД средногодишно количеството за период от 17 г. се равнявало на 86 млн. куб. м., от които за 2019г. за поддържане на промишлени нужди на предприятията 0,5 млн. куб. м., като за 2019г. тези количества били 0,39 млн. куб. м. и оставащите 69 млн. куб. м. вода се изхвърляли през Дере 2 и Дере 3 и Канал М-1.
ВЛ в отговора си на въпрос шести сочи, че остатъчни обеми от яз. Копринка нямало, а „Напоителни системи“ ЕАД също имали в Казанлък поливни площи и заявки от промишлени предприятия. При 178 млн. куб. м за ВЕЦ Стара Загора средногодишно се преработвали 195 млн. куб. м., т.е. със 17 млн. куб. м. годишно повече, което било нормално с оглед покриване на загуби от филтрация, изпарения и кражби на вода. „Напоителни системи“ ЕАД като краен потребител получавало средногодишно 85 млн. куб. м. повече при разрешително от 110 млн. куб. м. и при намалени поливни площи от около 18 пъти. Остатъчният обем от разрешителните за водовземане на ВЕЦ Стара Загора и Напоителни системи ЕАД бил 68 млн. куб. м.
При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата – същата следва да се счита за процесуално допустима, като изходяща от активно легитимираното лице, против годен за съдебен контрол административен акт /арг. на чл.71, вр. с чл.68 от ЗВ/, пред местно компетентния административен съд и в срока по чл.149, ал.1 от АПК /вж. л.21 от делото на ВАС/. Не се установяват други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане като недопустима.
Освен това и доколкото се касае за отказ, единствено и само лицето, чиито права и законни интереси пряко и непосредствено негативно се засягат притежава активната легитимация да оспорва акта на администрацията пред съда, вкл. и да има качество на страна в това производство, ведно с органът, който постановява отказа. Именно тези страни са и конституирани от съда, като притежаващи активната, съотв. пасивната процесуална легитимация, доколкото с така постановения отказ не се засягат негативно права и законни интереси на трети лица.
Разгледана по съществото си, съдът я намира за ОСНОВАТЕЛНА, като съобрази следното:
Съдът е длъжен да извършва служебна преценка за валидност и законосъобразност на един административен акт, дори и да няма наведени доводи от оспорващия в тази насока /арг. на чл.168 от АПК/ и тази преценка следва да се основава на всички основания, посочени в чл.146 от АПК.
По валидността на процесния отказ – същият следва
да се приеме за валидно постановен. По силата на чл.68 от ЗВ, органът по чл.52,
ал.1 от с.з. може да откаже издаване на разрешително за водовземане и ползване
на воден обект, когато са налице предпоставките за това, които законът
установява. Съгласно чл.52, ал.1, т.1, б.а“ от ЗВ, разрешителното се издава от: т.1 - Министъра на околната
среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице за – а) водовземане от
язовирите по приложение № 1. Няма
спор, че в процесното искане на жалбоподателя, се сочи, че водовземането ще се
извършва от яз. Копринка, който е включен във въпросния списък, Приложение №1
под номер 25, което и определя за материално компетентния да издаде
разрешителното, съотв. да постанови отказ от издаването му именно Министъра на
ОСВ /по арг. на чл.68, ал. 1 от ЗВ/. В конкретния случай се удостоверява, че
титулярът на длъжността „Министър“ отсъства в периода на издаване на процесния
отказ, като за изпълняващ функцията на Министър с нарочна заповед е определен
Зам. Министъра на ОСВ Николай Кънчев /л.28/. Данните по делото удостоверяват,
че именно това длъжностно лице по силата на въпросната Заповед
№РД-528/09.07.2020г. подписва оспорваното решение, като не се повдига спор
относно валидността на този подпис. Като съобрази това, настоящият съдебен
състав приема извод за валидност на издаденото решение за отказ от издаване на
разрешително за водовземане и ползване на повърхностен воден обект.
От формална страна отказът се обективира в писмена форма, съдържа в себе си изложение на конкретни фактически основания и на същите има дадена и правна обосновка. Самото решение има своите външни индивидуализиращи го белези, вкл. и подпис на издателя си, поради което същото отговаря на изискванията за форма и съдържание, посочени в чл.59 от АПК и не е налице основанието по чл.146, т.2 от АПК.
Съдът обаче намира, че е налице обстоятелство, което следва да се въздигне за основание по чл.146, т.3 от АПК, т.е. допуснато съществено процесуално нарушение на производствените правила. За такова може да се приема нарушение както на общите, така и на особените процесуални правила, които разписват АПК и Закона за водите, ако то води до нарушаване на правото на защита на адресата на акта или до друг правен извод.
В конкретния случай Съдът приема, че органът допуска такова съществено нарушение, в частност на изискването да се произнесе, като съобразява рамките на подаденото до него конкретно по съдържание искане. Процесното такова е подадено на 26.06.2019г. със заявление по образец /л.43 и сл. от делото на ВАС/, като в графата „параметри на исканото водно количество…“ заявителят сочи следното : Qзастр. = 11 куб. м./с., 6576 часа годишно, W до 175 мил. куб. м./годишно.
Съдът приема извод, че органът възприема за редовно така подаденото заявление, тъй като се удостоверява, че по него се процедира и същото е подложено на преценяване по същество, тъй като му е извършвана задължителната преценка, съгласно чл.62 от ЗВ. Такава се представя по делото /л. 24-27 от делото на ВАС/. От съдържанието обаче на тази преценка, Съдът установява, че органът извършва тази задължителна преценка, без да се съобразява с параметрите, посочени от заявителя в подаденото от него процесно заявление и то с оглед важния критерий – обем на водовземането и ползването. Безспорно е, че заявителят /настоящ жалбоподател/ изрично обективира в образеца на заявлението си искане за водовземане до 175 млн. куб. м. вода годишно. В т. 2, т. 4-5 и т.7 от преценката обаче се коментират и се правят преценки за обстоятелствата по чл. 62, ал.1, т.1-8 от ЗВ, НО за водовземане в размер на 175 млн. куб. м. и именно за такъв обем се ОБОБЩАВА, че искането на „Еко Еенрджи 2015“ ООД не може да се удовлетвори, вкл. и защото с него ще се засегнат придобити права по см. на чл.49, ал.3, т.1 от ЗВ.
Самото процесно решение почти изцяло преписва приетото в писмената преценка по чл.62 от ЗВ, вкл. и досежно придобити права, НО важното и същественото е, че и в процесния административен акт ответникът отново мотивира извода си за отказ да издаде исканото разрешително на база „заявени 175 млн. куб.м./годишно“, без да съобразява какво де факто се иска в процесното заявление на жалбоподателя. Напълно неправилни и необосновани се явяват доводите на пълномощника на ответника, че Министърът е сезиран с конкретно искане за издаване на разрешително за 175 млн. куб. м. /годишно и поради това няма основание да преценява други възможности от заявеното. Както безспорно се установява от неоспореното писмено доказателство на л. 44 от делото на ВАС, заявлението е за „ДО 175 млн. куб. м./ годишно“, обстоятелство за което няма извършвана никаква преценка от ответника, нито по реда на чл.62, ал.1 от ЗВ, нито с крайния административен акт.
Ако подадено заявление не съдържа и/или не отговаря на формалните изисквания за неговото съдържание /по чл.60, ал.1, т.1-5 от ЗВ/ и това се установява при проверката в срока по чл.61, ал.2 от ЗВ, то органът има изрично предписаната процесуална възможност да остави без движение такова заявление /вж. чл.61, ал.3 от ЗВ/ и да уведоми заявителя за това, като му даде срок от два месеца да отстрани нередовностите. По аргумент на тези норми, Съдът приема извод, че е процесуално недопустимо при нередовност, касателно съдържанието на заявлението, само и единствено на основание изготвената отрицателна преценка по чл.62, ал.1 от ЗВ, да се издава отказ по чл.68 от ЗВ. В този ред на изводи, Съдът приема, че ако органът счита, че така зададени в процесното заявление параметри на водовземане „ДО 175 млн. куб. м./годишно“ не могат да обосноват конкретна преценка и краен отговор, то ответникът следва да процедира по реда на чл.61, ал.3 от ЗВ и да даде указания на заявителя да отстрани неяснотите /неточностите/ в съдържанието на заявлението си /конкретно в частта „параметри на исканото водно количество“/ и едва след евентуално изпълнение на тези указания, да пристъпва към изготвяне на преценката по чл.62, ал.1 от ЗВ, съотв. към издаване на разрешителното по чл.44 от ЗВ или на отказ от издаване на такова.
Недопустимо е обаче самият орган да променя тези параметри, каквото де факто се случва с процесното произнасяне на ответника. Тъй като органът не може да задава сам параметрите на искането, то при неясни /неточни/ параметри, зададени в заявлението, които не могат да обосноват и яснота в произнасянето на самия орган, последният е длъжен да изиска тяхното уточняване, за да може да обосновава ясно и точно правен извод дали при вече ясни и точни параметри на исканото водно количество може да се издаде исканото разрешително за водовземане и ползване на повърхностен воден обект с цел производство на електроенергия или пък те обосновават извод за отказ от издаване на такова разрешително, тъй като по отношение на така зададените параметри се установяват някое или някои от основанията по чл.68 от ЗВ.
Този пропуск на органа, Съдът приема, че съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като същият води до постановяване на краен акт, който не е съобразен с параметрите на конкретно подаденото искане от оспорващия, а формално надхвърля същите, като преценката, която дължи органът не е извършвана по заявените параметри. Това налага отмяна на решението и връщане на преписката за ново произнасяне по подаденото от оспорващия заявление от 26.06.2019 г., като ответникът следва да съобрази дадените му в това решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
Освен това при новото разглеждане и произнасяне по преписката, образувана по повод подаденото заявление от „Еко Енерджи“ ЕООД, ответникът следва да отчете и следните обстоятелства: на първо място, че данните по делото сочат, че издаденото на „Енерго Про България“ АД разрешително с №1244/2002г., изменено и продължено с Решение №364/03.12.2008г., сочи за краен срок на своето действие 21.10.2018г., като липсват каквито и да е писмени данни, че същото към 26.06.2019г. и понастоящем продължава да е действащо. Това обстоятелство е от значение за правилното извършване на преценката по чл.62, ал.1, т.4 от ЗВ.
На второ място, Съдът намира, че ответникът във връзка с чл.62, ал.1, т.2 от ЗВ, вр. с чл.49, ал.3 от ЗВ дължи адекватна преценка /каквато по никакъв начин не се обосновава/, че другите издадени разрешителни /изброени и в писмената преценка, и в решението/ влияят върху основателността на заявлението /съобразно неговите параметри/, при отчитане на фактите, че конкретното искане е за водовземане и ползване на ПВО с цел производство на електроенергия, а всички други /извън това на „Енерго Про България „АД/, вкл. и на „Напоителни системи“АД са издадени за различни от тази цел нужди. Това се следва по аргумент на новелата на чл.49, ал.3, т.1 от ЗВ, според която „придобити права са права на водовземане и ползване, за които са издадени разрешителни и които се упражняват по силата на този закон“, т.е. не е важно единствено и само дали има издадено и действащо разрешително, а едновременно с това е важно и дали тези разрешителни се упражняват, вкл. и за целта, за която са издадени. Такава преценка липсва направена, както в документа по чл.62, ал.1, от ЗВ, така и в самото процесно решение, поради което това се явява още един довод в насока обосноваване на извода на настоящия състав, че процесният отказ е издаден при допуснато съществено процесуално нарушение, вкл. и поради не изясняване на релевантните за решаващата воля на ответника обстоятелства.
Съобразявайки гореизложеното, Съдът намира оспорването за основателно, тъй като се доказва основанието по чл.146, т.3 от АПК, което обуславя извод за незаконосъобразност на постановения от Министъра на ОСВ отказ да се издаде разрешително за водовземане и ползване на ПВО по заявлението на „Еко Енерджи 2015“ЕООД от 26.06.2019г.
При този изход, основателно се явява и акцесорното искане на оспорващия, направено още с жалбата му до съда, за присъждане на извършените в това производство деловодни разноски, които се доказват в общия размер на 400 лева, от които 50лв. платена ДТ /л.73 от делото на ВАС/ и 350лв. внесен депозит за ВЛ /л. 86/.
Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „ЕКО ЕНЕРДЖИ-2015“ЕООД със седалище гр. Стара Загора, ЕИК *********, представлявано от Управителя М.М. Решение №152/17.07.2019г., издадено от Министъра на околната среда и водите, с което е отказано издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект яз. „Копринка“.
ВРЪЩА преписката на ответника за ново произнасяне по заявлението на „ЕКО ЕНЕРДЖИ-2015“ЕООД със седалище гр. Стара Загора, ЕИК ********* с вх. № ПВ-27/26.06.2019г. при съобразяване задължителните указания на съда, дадени в решението.
ОСЪЖДА Министерството на околната среда и водите да заплатени на „ЕКО ЕНЕРДЖИ-2015“ЕООД със седалище гр. Стара Загора, ЕИК ********* разноски по делото в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на Р. България в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: