М О Т И В И
по НАХД№ 4754/12г., ПРС-Ін.с. :
Производството
е по реда на чл.375 и следващите от НПК.
С мотивирано
постановление по пр. пр.№ 6194/2012г.
от 4.07.2012г., Районна
прокуратура - Пловдив е направила предложение за освобождаване от наказателна отговорност
по реда на чл.78А от НК на обвиняемия Г.Й.П., за това че на 27.06.2012година в гр. П. не е изпълнил
Заповед за защита от домашно насилие издадена на 16.05.12г. от ПРС по гр.д. №
4349/12г., което е издадено в полза на Й.П.Г., ЕГН **********– престъпление по
чл. 296, ал. 1, пр.2 от НК, с налагане на административно наказание
ГЛОБА.
С разпореждане
от 12.07.2012год. съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.78а от НК и
е насрочил делото за разглеждане по реда на глава ХХVІІІ от НПК.
Прокурорът
поддържа направеното с постановлението предложение, като предлага на Съда да
бъде наложено на дееца наказание „глоба”
ориентирано съобразно разпоредбата действаща към момента на деянието.
Обвиняемия Г.П. дава обяснения като намира, че не е
извършил престъпление. Лично и чрез защитника си моли за оправдавдателно
решение, а ако бъде признат за виновен за минимално наказание.
Съдът въз
основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени по отделно и
в тяхната съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Обвиняемия Г.Й.
П. е роден на ***г***. Той е българин,
българска гражданин, женен, със средно образование, пенсионер, не осъждан, с ЕГН
**********.
Обв.П. и свид.Й.Г. обитавали една и
съща сграда находяща се в гр.П., на ул.Л. ***. П. ползвал приземния и третия
етаж, а свидетеля втори етаж. Двамата често имали разправии като ту единия, ту
другия се обръщали към органите на реда за вземане на отношение. Свителя Г.
обаче се обърнал към съда при една проява на насилие от страна на обвиняемия и
по този повод било образувано гражданско дело №4349/12г. в хода на което на
16.5.12г била издадена Заповед за защита от домашно насилие в негова полза и по
силата на която на обв.П. било забранено да доближава свид.Г. включително и
жилището му. Тази заповед била сведена до знанието на обв.П. на 31.05.12г.
Въпреки това на 27.06.12г. след като обв.П. употребил алкохол и пак по повод
битови кавги от по-рано, започнал да псува свид.Г., който тъкво си прибрал в
жилището си, заедно съ свид. Загорска. Нещо повече, качил се до жилището на
последния и започнал да тропа на вратата му. Поради това свидетеля сигнализирал
органите на МВР и на место пристигнали свид.В.И. и С.В.. Дори присъствието на
органите на реда не укротило обв.П., който продължавал да псува свид.Г.. Това
наложила отвеждането на дееца в сградата на І РУП.
Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява по категоричен начин от обясненията
на обвиняемия П. дадени в хода на досъдебното производство и частично от тези депозирани
пред настоящата инстанция, от показанията на разпитаните в хода на същото
производство свидетели, а така също от приложените по делото писмени
доказателства .
Съдът
възприема и кредитира депозираните обяснения от обвиняемия на досъдебно
производство и свидетелските показания, като обективни, непротиворечиви,
логични и подкрепени с останалите събрани и приложени по делото доказателства. Пред
настоящата инстанция обв.П. зае позиция, че няма спомен дали се е качвал до
жилището на свид.Г., но видно от обясненията му пред разследващия орган, то е
сторил именно това. Очевидно предвид факта, че обясненията в досъдебно
производство са били по-близо до датата на събития, то и спомена за
деятелността му е бил по-пресен. Ето защо настоящата инстанция кредитира
обясненията от досъдебно произвоство, а и те са в унисон с показанията на
свидетелите.
При така
установената по категоричен начин фактическа обстановка по делото Съдът е на
становище, че обвиняемия Г.П. е осъществила от обективна и субективна страна
съставът на престъплението по чл. 296,
ал.1, пр.2 от НК като на 27.06.2012година в гр. Пловдив не е изпълнил Заповед
за защита от домашно насилие издадена на 16.05.12г. от ПРС по гр.д. №
4349/12г., което е издадено в полза на Й.П.Г., ЕГН **********.
От обективна страна следва да се посочи, че с
действията си по отправяне на псувни по адрес на свид.Г. в негово присъствие,
макар зад вратата на жилището му и най-вече доближаването на същото, е
осъществен престъпния състав на сочената правна норма. Налице е съдебен акт
запретяващ именно горното като целта е да бъде предотвратена всяка
саморазправа, независимо по чия инициатива е станала кавгата в настоящия казус.
Като е отишъл пред жилището на свидетеля, обв.П. очевидно не е съобразил
поведението си с предписанот по Заповедта за закрила от домашно насилие. А че е
знаел какъв е реда за уреждане на конфликтни ситуации, е видно от факта, че при
други подобни случаи включително обв.П. се е обръщал за съдействие към органите
на МВР, които предупреждавали с Протокол съседа му Г., а дори веднъж и го
задържали. Следователно той много добре е знаел как следва да реагира, но
въпреки това в процесния казус е предпочел да наруши заповедта.
От субективна
страна престъплението е било извършено при условията на пряк умисъл, като обв.П.
е предвиждал настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването
на същите. Това е видно от обстоятелствата, че целенасочено се е качил пред
жилището на свид.Г. и е продължил да сипе нецензурни думи и да блъска по
вратата. Вербалната агресия той продължил да осъществява и при идването на
полицейските служители, макар вече от двора на къщата.
За извършеното от обв.П. престъпление по така
повдигнатото му обвинение се предвижда наказание “лишаване от свобода” по-малко
от три години. Той не е осъждан за престъпление, не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VІІІ от НК, а с деянието не са причинени съставомерни имуществени
вреди. То е такова на просто извършване. При наличието на тези материалноправни
предпоставки за приложението на чл. 78а, ал.1 от НК, Съдът е на становище, че обв.П.
следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като на основание
посочената разпоредба му бъде наложено административно наказание ГЛОБА. С оглед
чистото съдебно минало, като взе предвид степента на обществена опасност на
деянието и на извършителя и в случая липсата на физическа саморазправа, Съдът
му налага глоба в размер на 1000 /хиляда/ лв. Това е минималния размер на
наказанието, под който не може да се слиза. Отегчаващи вината обстоятелства
настоящата инстанция не отчита.
По делото не са
направени разноски , които да бъдат възложени в тежест на дееца.
По изложените съображения
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Т.К.