Присъда по дело №776/2021 на Окръжен съд - Варна

М О Т И В И
към присъда по НОХД № 20213100200776
на Окръжен съд гр.Варна
По отношение на подсъдимия К. СТ. М. от Окръжна прокуратура-Варна е внесен
обвинителен акт за това, че на 28.03.2021г., в гр.****, на кръстовището на ул."*****" и ул."****
******" предложил подкуп - сумата от 100 лева в банкнота с номинал от 100 лева, с № АЕ 4697477
на полицейски орган - М. М. М., на длъжност „старши полицай" в група „Охрана на държавната
граница" от Гранично полицейско управление - Варна към Регионална дирекция „Гранична
полиция" - Бургас, за да не извърши действие по служба - да осигури присъствието му до
пристигане на извикания екип на сектор „Пътна полиция" при Четвърто РУ ОД на МВР- Варна, за
да бъде довършена извършващата му се полицейска проверка като водач на моторно превозно
средство - л.а „Ауди" с per. № ***** - по отношение употреба на алкохол и управление на МПС
без СУМПС - престъпление по чл. 304а от НК.
В пледоарията си представителят на ОП-Варна поддържа обвинението, иска съда да
признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание, към средния размер на „лишаване от
свобода“ и „глоба“. Анализирайки гласните и писмени доказателствени средства поддържа, че
престъплението по чл.304а от НК е доказано в неговата форма на изпълнително деяние
„предложил“.
Защитникът на подсъдимия М. излага доводи за недоказаност на обвинението. Твърди, че
освен свид. М., другите свидетели - полицейски служители, преразказват казаното им от него и
само свид. И. е видяла отблизо случващото се. Счита, че служителите на ГД“ГП“ нямат
задължение по служба (съгласно нормативната уредба) да осигуряват присъствие, както и да
извършват проверки по ЗДвП, в какъвто смисъл бил диспозитива на обв. акт. Пледира за
оправдателна присъда.
Пред съда подсъдимият дава подробни обяснения, като отрича да е предлагал пари на
полицейския служител. Твърди, че случилото се, респ. Обвинението че е предлагал подкуп, е
резултат на лична вражда на свид. М. към него. С последната си дума заяви, че иска да бъде
оправдан.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 28.03.2021г. свидетелите М. М. и П.И. - служители на ГПУ Варна при РДГП Бургас -
изпълнявали служебните си задължения на главен път Е-87 Бургас-Варна, на който по график от
20.30ч. до 23.00ч. трябвало да изградят КПП в кръстовището на ул. „*****" и ул. „**** ******" в
гр. ****. Старши на екипа бил свид. М., който работел на длъжност „старши полицай" в група
„Охрана на държавната граница" от Гранично полицейско управление - Варна към Регионална
дирекция „Гранична полиция" - Бургас, а св. П.И. бил водач на служебния им автомобил - джип
„Ланд Роувър" с per. № *****. Този автомобил свидетелите били установили на асфалтирания
тротоар в посока Варна, но с предна част насочена срещу посоката на движение. Мястото, където
бил паркиран служебния автомобил било осветено и от там се виждали фаровете на идващите от
Бургас автомобили, но времето било дъждовно. Задълженията на полицейските служители били да
извършват проверки на пътни превозни средства движещи се от Бургас за Варна, отговарящи на
профила на риска като при спиране проверявали за нелегални мигранти, контрабандни акцизни
стоки и други. За целта правели проверка на автомобилите, проверка на лицата в тях и съответно
справки в АИС МВР за всяко проверено лице и автомобил. По принцип в светлата част на
денонощието спирали предимно микробуси, товарни автомобили и таксита, докато в тъмната част,
т.к. не можело да се види марка и номер, спирали автомобилите по усмотрение, щом се зададели
фарове, т.е. на практика всеки автомобил, поради неголемия трафик.
Около 22.00 часа същата вечер свид. М. забелязал фарове на приближаващ автомобил и
подал сигнал със стоп палка и фенер да спре като му посочил и мястото за спиране. Автомобилът
не спрял веднага на подадения сигнал, продължил да се движи като намалил скоростта и след като

изминал 30 - 40 м. спрял. Свидетелят М. отишъл до него, който бил „Ауди 80" с peг. № В..... ВС,
представил се и поискал да му бъдат представени всички документи, които има водача. Това бил
1

подс.М., а до него на предна дясна седалка седяла снаха му - свид.А.И.. Подсъдимият без да
представи поисканите документи се обърнал към св. М. по име, като му казал: "Бат М., не ме ли
позна, нали знаеш, че нямам книжка?". Тогава свидетелят М. го поканил да го придружи до
служебния автомобил. Докато вървели на М. направило впечатление, че М. залита и говори
заваляно. Подсъдимият извадил личната си карта и я подал на свид. М., който я дал на св. П.И., за
да извърши справка. През това време М. продължил да говори на св. М.: „ Пускай ме, защо се
заяждаш?“ Тъй като М. лъхал на алкохол и видимо бил в нетрезво състояние, което си личало по
лицето и говора му, след установяване на самоличността му свидетелят П.И. се свързал с
оперативния дежурен при ГПУ Варна - св.Н.Р.. На него свид. М. докладвал, че били спрели
неправоспособен водач със съмнения за употреба на алкохол и поискал съдействие от екип на
Пътна полиция при Четвърто РУ Варна, тъй като служителите на ГПУ нямали правомощия да
установяват нарушения по ЗДвП. Свидетелите М. и И. следвало само да осигурят присъствието на
нарушителя, докато дойдат служителите на Пътна полиция. Докато докладвали и получавали
разпореждания от оперативния дежурен при ГПУ Варна- свид. Н.Р., подсъдимият К.М. увещавал
свидетеля М. да го пусне, като казвал, „Какво, ще се издигаш в службата ли, ще растеш ли от сега
нататък?". Личната карта на св.А.И. също била предоставена от подсъдимия и проверена. Данните
на тези и на всички други проверени лица, полицейските служители вписали в отчета за
извършени проверки на лица и ППС от ГПН 345.
Докато изчаквали, пристигането на екип на ПП свид. М.М. се намирал заедно с подсъдимия
до задната дясна врата на служебния автомобил, а св. П.И. бил в него и въвеждал данните в
таблета за справки, като прозорецът на служебния им автомобил бил отворен. Подсъдмият М.
протегнал към свид. М. дясната си ръка, в която държал една банкнота от 100 лева и му казал „
Айде вземи я и ме пускай". Св.М. веднага извикал на колегата си св. П.И., че М. му предлага
подкуп и че го задържа. Св. М. хванал дясната ръка на подс.М., с която той държал парите и се
опитал да я извие зад гърба му, но през това време М. с лявата си ръка взел банкнотата и я прибрал
в горния ляв джоб на панталона си. Свид. М. не видял къде е банкнотата и помислил, че е паднала
на земята, докато му слагал белезници на дясната ръка. Свид. П.И. от своя страна, като чул
колегата си да казва „Пари ли ми предлагаш, ще те задържа" погледнал в огледалото и видял, че
М. държи дясната ръка на подсъдимия, а с другата изважда белезниците. За това И. веднага
излязъл от служебния автомобил и се включил в задържането като хванал лявата ръка на подс. М.,
извил я зад гърба му и така помогнал да му бъдатпоставени белезниците.
Свидетелите М. М. и П.И. не намерили банкнотата на земята и М. извършил обиск на подс
М.. В предния горен ляв джоб на панталона му намерил сгъната, намачкана банкнотата с номинал
100 лв. с № АЕ 4697477. В долния ляв каргоджоб на панталона му намерил кафяво портмоне с
една банкнота от 20 лв. и една банкнота от 2 лв., както и други вещи, които били подробно
описани в протокол за личен обиск от 28.03.2021г. Свид. А.И. като видяла, че слагат белезници на
свекъра й започнала да вика да го пуснат и да дърпа свид. М.. Подс. М. й казал да отиде да извика
свекърва си и И. тръгнала към дома им.
След задържането свид. М.М. веднага се обадил на оперативния дежурен св. Н.Р. и
докладвал за случилото се. Първи на местопроизшествието за съдействие на служителите от
Гранична полиция пристигнал екип на Четвърто РУ от „Охрана на обществения ред" - свидетелите
П.П. и Д.А., на които св. М. също подробно разказал за случилото се. Дошъл и дежурен екип по
автоконтрол от Четвърто РУ - свидетелите А.А. и В.А.. Пред тях подсъдимият М. категорично
отказал да бъде тестван за употреба на алкохол, отказал и получаването на талон за изследване на
кръвна проба № 0022534. От направена справка в АИС на МВР било установено, че подс. М. няма
издадено СУМПС и бил неправоспособен, за което му били съставени два акта за установените
административни нарушения: № 377501 за нарушение по чл.150 от ЗДвП и № 377502 за
нарушение по чл.174 ал.З т.1 от ЗДвП .
С протокол от 29.03.2021г. банкнотата с номинал 100 лв. с № АЕ 4697477 била предадена
на водещия разследването
От заключението на съдебно графическата експертиза, приета по делото се установява, че
изследваната банкнота на Република България с номинал 100 лв. и № АЕ 4697477 е истинска.
От справката за съдимост на К. СТ. М. е видно, че към датата на извършване на
2

процесното деяние е неосъждан, предвид настъпилата абсолютна реабилитация по чл.88а от НК.
Тази фактическа обстановка съдът прие за установена от частично кредитираните
обяснения на подс. М. и свидетелски показания на Ант.И.; изцяло от показанията на свидетелите
М.М., Пл.И., Н.Р., А.А., П.П., Д.А. и В.А., дадени пред съда и тези на свид. М.М. и П.П.
приобщени чрез прочитане по реда на чл.281 ал.1 т.1 и чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 НПК, заключението
на графическата експертиза, както и другите писмени доказателства, приети по делото.
Съвкупността от свидетелските показания на всички полицейски служители по
недвусмислен начин установява времето и мястото, където подсъдимият е управлявал автомобил,
както и начина по който е извършена проверка за установяване на самоличността му, а в
последствие за наличие на правоспособност и за употреба на алкохол. Съдът не подложи на
съмнение достоверността на показанията на свид. М., че М. многократно го е молил да го пусне,
преди да му предложи пари Този факт се потвърждава и показанията на свид. Ант. И., която
няколко пъти посочва, че свекъра й искал да го пусне и се молел на полицая М.слав. Действително
само свид. М. сочи, че след това подсъдимият му предложил пари, като му показал банкнота от
100 лева, но и че веднага е направил достояние този факт на свидетелите Пл.И. и Н.Р., а в
последствие при идването им на местопроизшествието за това са узнали П.П., А.А., Д.А. и В.А..
Последното категорично се потвърждава от тези свидетели.
Съдът счете за голословно твърдението на подсъдимия, че предходна вражда със свид. М.
е причина за спиране на автомобила му и последвалото задържане. С оглед времето и мястото, на
което е бил позициониран служебния автомобил за извършване на проверки на изградения КПП –
в тъмната част на денонощието, при дъждовно време, макар и на осветено място, както посочиха
свид. М., Д.А. и Анг.А., логично е видимостта към идващите автомобили да е била ограничена до
“светещи фарове“. В този смисъл спирането на автомобила, управляван от подсъдимия и
последвалата проверка няма как да са били „защото М. го мразел“, както твърди М.. Отделно от
това задържането на подсъдимия е резултат на корупционното му поведение, а не във връзка с
полицейската проверка, която са извършвали свид. М. и И..
Съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимия К.М. и показанията на свид.Ант. И. в
частта им отричаща предлагането на пари на свид. М.М., като счете, че са изолирани и изграждат
защитна теза. Нелогично е да се прибегне до поставяне на белезници за задържане, при
положение, че до момента в който подс. М. е предложил пари на свид. М., показвайки му ги,
поведението му не е било неправомерно. Освен това осигуряването на присъствието на водачите
на МПС за извършване на проверка при съмнения за употреба на алкохол (каквото в случая е
имало) по принцип не налага прилагането на помощни средства по см. на чл.85 ал.3 от ЗМВР. На
следващо място свидетелят Пл.И. под страх от наказателна отговорност потвърди, че е чул
репликата на колегата си М. към подсъдимия „Пари ли ще ми предлагаш?“, преди да види, че го
задържа, хващайки дясната му ръка. А този свидетел, макар и колега на М.М. е бил много по-
близо до двамата за разлика от свид. Ант. И., която пък е в близки родствени отношения с
подсъдимия. Налице е и противоречие между показанията на тази свидетелка и подсъдимия
относно момента, в който тя е слязла от автомобила и се е приближила към него и свид. М. респ.
относно възможността да възприема действията на двамата - според М. това е станало след като
му сложили белезниците, а И. твърди, че слезли от колата едновременно, след като ги спрели.
Обстоятелството, че банкнотата от 100 лева е намерена у подсъдимия, не разколебава извода, че е
предлаганата на свид. М.. Доколкото последователността на поставяне на белезници е била –
първо на дясната, а след това на лявата ръка, логично е прехвърлянето й да е станало, чрез
свободната (лява) за момент в левия джоб. Там тя е открита при извършения личен обиск на
подс.М. и приложена с протокол към материалите по делото. От фотосите към графическата
експертиза е видно, че по банкнотата има следи от сгъване и намачкване, което съответства на
казаното от свид. М., и опровергава твърдението на защитника в обратния смисъл.
Заключението на графическата експертиза съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено, и установява безспорно истинността на процесната банкнота с номинал 100 лева.
От приложените Актове за встъпване в длъжност и длъжностни характеристики се
установява, че към 28.03.2021 г. свидетелите М. М. и П.И. са заемали длъжностите съответно
старши полицай и старши полицай (водач на патрулен автомобил) в група “Охрана на държавата
3

граница“ от ГПУ-Варна към РД „ГП“-Бургас при ГД „ГП“-МВР.
От приложения ежедневен инструктаж на ГП наряди от група ОДГ на ГПУ-Варна се
установява местонахождението на КПП, където горепосочените полицейски служители са
изпълнявали служебните се задължения за времето от 21.00 ч. до 23.00 ч. на 28.03.2021 г. Там те
са спрели автомобила, управляван от подс. М., както и други МПС, описани в отчета за
извършени проверки на лица и ППС от ГПН 345 в изпълнение на задачите възложени им с
инструктажа.
След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от
НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че с действията си на инкриминираната
дата подсъдимият К.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 304а вр. чл.
304, ал. 1 от НК.
Безспорно свидетелите М.М. и Пл.И. са полицейски служители, които не са от кръга на
тези от МВР, имащи правомощия да съставят АУАН по ЗДвП. Те обаче, като органи на МВР са
извършвали контролна дейност по смисъла на чл.30 ал.1 т.2 от ЗМВР чрез проверка на
документи и на място, а съгласно чл. 82, ал.2, т.2 от Инструкция № 8121з-1244/14.10.2015 г. за
наблюдението на държавната граница на Р.България, специфичната охранителна дейност за
участие в мерките за постигане на летищната сигурност в обществените зони и периметъра на
летищата и прилагане на компенсиращи мерки, са били задължени при установяване на
правонарушения да докладват незабавно на оперативния дежурен и да изпълнят получените
указания. Именно по повод констатираното, че подс.М. е неправоспособен като водач на МПС и
възникналите съмнения, че е под въздействие на упойващи вещества (нарушения относими към
ЗДвП), свид. М. докладвал веднага на свид. Н.Р., оперативен дежурен в ГПУ-Варна този ден.
Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия, чрез действие – протегнал дясната
си ръка с банкнота от 100 лева в нея към свид. М.М. казвайки му: „Айде вземи я и ме пускай“.
Преди това М. увещавал този свидетел да го пусне с думите:“ Пускай ме, защо се заяждаш,
Пускай ме, началник ли ще ставаш?“. С всичко това подс. К.М. е целял да мотивира полицейския
служител да не извърши конкретното действие по служба - да осигури присъствието му до
пристигане на екип от компетентна структура на МВР и да избегне административно
наказателната санкция. Възприемайки предлагането на парите като престъпление свид. М.М.
предприел действия за задържане на извършителя и с колегата си свид. Пл.И. са докладвали
своевременно на оперативния дежурен при ГПУ – Варна. Следва да се отбележи, че
изпълнителното деяние на активния подкуп (какъвто е и настоящия случай) има три възможни
варианта - предложи, обещае или даде дар или каквато и да е облага. Предлагането (каквото е и
обвинението срещу подсъдимия) на дар или облага, е престъпление на просто извършване, и е без
значение дали деецът фактически е предал банкнотата с номинал 100 лева.
От субективна страна деянието е извършено от подс. М. при условията на пряк умисъл -
той съзнателно е предложил на полицейския служител пари, като е целял постигането на
бездействие от негова страна - да го пусне да се качи на автомобила си и да отпътува, с което ще
се избегне проверката му за алкохол и правоспособност със съответните благоприятни за него
последици. От друга страна в съзнанието на длъжностното лице е формирана представата за какво
бъдещо поведение на получаващия подкупа - в случая бездействие по служба, се дава облагата.
Т.е. подсъдимият М. много добре е съзнавал обществено опасния характер на деянието и
обществено опасните му последици, които пряко е целял с тези си действия.
Предвид изложеното до тук съдът счете, че доводите на защитника за недоказаност на
обвинителната теза и оспорване на компетентността на служителите на ГПУ да извършват
полицейски проверки, вкл. осигуряване на присъствието на водача на МПС за довършването на
такава и за адм. нарушения по ЗДвП, са неоснователни. Както беше посочено по-горе в мотивите с
оглед длъжностите, на които са назначени свидетелите М. и И. и разписаното в чл.30 ал.1 т.2 от
ЗМВР и чл. 82, ал.2, т.2 от Инструкция № 8121з-1244/14.10.2015 г., безспорно на инкриминираната
дата те са действали в рамките на нормативно определените им правомощия. Недопустимо би
било при извършвана полицейска проверка, те да не спазят установения ред за сезиране на
компетентните полицейски органи, които установяват нарушения на ЗДвП, и да освободят
проверяваното лице. От изводите за достоверност на показанията на свидетелите М.М. и Ант.И.
4

(направени по-горе), и останалата релевантна доказателствена съвкупност, се формира крайният
извод на съда за начина на предлагане на подкупа и използваната за това банкнота от 100 лева,
предмет на експертно изследване.
При определяне на наказанието съдът съобрази високата степен на обществена опасност на
деянието и сравнително ниска на дееца, които е неосъждан. Престъплението разкрива все още
често разпространен в обществото, но неприемлив начин за "справяне със ситуацията", като се
избегне изпълнението на законово изискуемо поведение, в случая - с предлагането на паричен дар
на полицейски служител, което безспорно уронва авторитета му и на институцията, към която
принадлежи.
От друга страна личността на подсъдимия разкрива сравнително ниска степен на
обществена опасност. В миналото М. е имал криминални прояви, за които е настъпила
реабилитация по см. на чл.88а от НК, а до 2008 г. и данни за извършвани нарушения на ЗДвП.
Предположението на прокурора, че след това и до настоящия момент подсъдимият не е наказван,
защото вероятно е „ползвал 100 левова банкнота вместо шофьорска книжка“ не може да обоснове
по-висока степен на обществена опасност на дееца. В случая съдът определи наказанието при
условията на чл.54 от НК. Като съобрази липсата на специален минимум за наказанието
„лишаване от свобода“, предвидено в чл.304а от НК и при наличието само на смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства, наложи такова над минимума, по чл.39 ал.1 от НК, а
именно за срок от шест месеца. Тъй като така определеното наказание е до три години лишаване
от свобода и подсъдимият е с чисто съдебно минало, съдът прецени, че са налице предпоставките
за прилагане на института на ”условното осъждане” по чл.66 ал.1 от НК, който определи за
минималния срок, предвиден в този текст – три години. Съзнанието за възможността от
привеждане в изпълнение на наказанието при неправомерно действие през периода на
изпитателния срок, съдът счете че в достатъчна степен ще обезпечи въздържането на подсъдимия
и правилното коригиране на ценностната му система.
Съдът наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото в чл.304а от НК наказание
„глоба“, а отчитайки обстоятелството, че същият работи и е в трудоспособна възраст я отмери на
1500 лева.
Съдът прие, че с наказания от посочения вид и в конкретните размери са справедливи и
достатъчни за постигане на целите на наказанието визирани в чл.36 ал.1 от НК - както на
специалната, така и на генералната превенция по отношение на останалите членове на
обществото, които потенциално биха били извършители на подобни деяния.
С присъдата съдът се произнесе за отнемане на вещественото доказателство, приобщено по
делото, съобразно относимостта му към доказателствената съвкупност и разпоредбата на чл.307а
от НК.
При този изход на делото – подсъдимият е признат за виновен и съобразно разпоредбата на
чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи съдебните и деловодните разноски в тежест на К.М..
По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

Съдия:
5

Номер на акта:	76
Дата:	1 декември 2021 г. (в сила от 10 август 2022 г.)
Съдия:	Ерна Якова-Павлова

Дело:	20213100200776
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 юли 2021 г.

Присъда по дело №776/2021 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите