Р Е Ш Е Н И Е
№ 261107
/ 09.11.2020г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XХХІІІ – ти състав, в
публично заседание проведено на 09.10.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретар АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 11721
по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от В.Н.Г. ЕГН **********,***, м-ст „*** ", ул.“***“ №54 срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, иск за вреди, за цена от 25000.00 лева.
С молба,
заведена с вх.рег.№ 58974/12.08.2019г., ищецът след оставяне на исковата му претенция
без движение, е уточнил, че в общия
размер на претенцията от 25000.00лв. претендира две различни обезщетения, като
предявява две различни искови претенции против Прокуратурата на Р
България, като следва:
1. иск с правно
основание чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ,
за сумата от 12 500 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
незаконно повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл.212, ал.2,
пр.1, вр. ал.4, пр.1 от НК, наказателното производство по което обвинение
е прекратено с влязло в сила Постановление от 24.07.2014 г. на прокурор при СРП/Софийска районна прокуратура/, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 24.07.2014
г. до окончателното изплащане на сумата и
2. иск с правно основание чл.2б,
ал.1 от ЗОДОВ за сумата от 12 500 лв. - обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от нарушаване правото му на разглеждане и приключване на
наказателното производство в разумен срок, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 24.07.2014
г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се с исковата молба за присъждане и сторените по делото разноски.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право са: На 05.10.2007г., ищецът сочи, че е бил привлечен като обвиняем по ДП №89/2007г. по описа на ГД „НП" за извършено престъпление по чл.212, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 4, пр. 1 от НК, за това, че на 09.12.2005г. и 12.12.2005г., в гр. София, чрез съставяне на документ с невярно съдържание - фактура № ********** от 09.12.2005г. и фактура №********** от 12.12.2005г., издадени от „Уни Спа" ЕООД, за сумите 3 999.84лв. и 5921.33лв., в които са отразени извършването на несъществуващо мероприятие, с което съзнателно дал възможност на друго физическо лице - В*** - Председател на Асоциация „Световно движение Екофорум за мир - Пийс Месинджър" - да направи опит да получи без правно основание чуждо - собственост на Министерство на финансите, предоставено целево на Министерство на земеделието имущество в големи размери - сумата от 98 000лв., във връзка със сключения между НУГ към МЗГ и Асоциация „Световно движение Екофорум за мир - Пийс Месинджър" Договор за обществена поръчка № 475/08.12.2005г.
Сочи, че с постановлението за привличане на обвиняем, му е била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция" в размер на 1 000.00лв.
С Постановление от 11.06.2008г. наказателното производство било спряно.
С Постановление от 14.07.2011г., ДП № 89/07г. по описа на ГД „НП", пр.пр. №35534/07г. по описа на СРП, сочи че е било възобновено, частично прекратено срещу един от обвиняемите - срещу Александър Милчев Карабачийски /поради настъпила негова смърт/ и отново спряно по отношение на ищеца В.Н.Г. и останалите лица, привлечени като обвиняеми.
С влязло в законна сила Постановление от 24.07.2014г. на прокурор при Софийска Районна прокуратура, наказателното производство, се сочи, че е било прекратено по отношение на всички обвиняеми, тъй като с оглед събрания по делото доказателствен материал не е могло да се направи обосновано заключение в подкрепа на извода за извършени престъпления по чл.212, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 4, пр. 1 от НК от В.Н.Г., С***, С***, В*** Г. А ***и А***.
От изключителна важност, се сочи, че е било и обстоятелството, че към момента на инкриминирания период 09.12.2005г. до 19.12.2005г., за да е осъществен състав на престъпление по чл. 212, ал. 2 от НК, е било необходимо наказателноотговорно лице чрез съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ, съзнателно да даде възможност на друго физическо лице да получи без правно основание чуждо движимо имущество. Т.е. редакцията на горецитираната разпоредба не е криминализирала хипотезата, при която чуждото имущество засегнато от извършената документна измама е възможно да бъде получено без правно основание от юридическо лице. Тази възможност е била криминализирана едва със Закона за изменение и допълнение на НК, обнародван в ДВ, брой 27 от 10.04.2009г.
Посредством събраните гласни и писмени доказателства в хода на разследването, се сочи, че се е установило по несъмнен, безспорен и категоричен начин, че във връзка със сключения между НУГ към МЗГ и Асоциация „Световно движение Екофорум за мир - Пийс Месинджър" Договор за обществена поръчка №457/08.12.2005г., сумата по цитирания договор би могла да се усвои единствено от Асоциацията, т.е от юридическото лице и именно поради тази причина, като получател в инкриминираните фактури фигурира Асоциация „Световно движение Екофорум за мир -Пийс Месинджър". Тъй като обаче, към инкриминирания период НК не е криминализирал деянията, при които чрез съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ, съзнателно да даде възможност на друго юридическо лице да получи без правно основание чуждо имущество, Прокуратурата е стигнала до правилния извод, че В.Н.Г. и другите обвиняеми - С***, С***, В*** Г. А***и А***, не са осъществили състава на престъплението по чл.212, ал. 2 от НК от обективна и субективна страна, поради което наказателното производство е било прекратено.
Освен това се сочи от ищецът, че в хода на горепосоченото ДП, от заключението по назначената и изготвена тройна СГЕ, се е установило, че ищецът не е подписвал, съответно, че не е издавал инкриминираните фактури.
Фактът, че наказателното производство е прекратено, според ищецът установява, че изначално действията на Прокуратурата и на процесуално подчинените им разследващи органи по образуване и водене на наказателното производство срещу ищеца и по повдигане на обвинението, са били произволни и незаконни.
Поради това, ищецът счита, че е налице основанието на чл.2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ за търсене на отговорност на Държавата, в лицето на Прокуратурата на Република България, за причинените ми неимуществени вреди.
След привличането в качеството на обвиняем и по време на целият наказателен процес се наложило ищецът да търпи неоснователно, последиците от действието на прокуратурата с всички произтичащи от това негативни страни. Бил изключително шокиран от повдигнатото обвинение, още повече, че предвиденото за него наказание е тежко -лишаване от свобода от 3 до 15 години.
В хода на производството от страна на разследващите органи са били извършвани множество процесуално - следствени действия, за които всеки път се е налагало на ищецът да пътува до София. В продължение на почти седем години от м. октомври 2007г. до м. юли 2014г., ищецът сочи, че е живял в непрекъснат страх и безпокойство от предстоящото неизвестно за него развитие на процеса. Изживяното през посоченият период от момента на повдигане на обвинението до влизане в сила на постановлението за прекратяване, сочи, че е дало изключително негативно отражение върху психическото и емоционалното му състояние. Ищецът, сочи, че той, който през целият си живот е бил изключително принципен, дисциплиниран и отговорен човек, с чисто съдебно минало и нито той, нито семейството му са имали досег със следствени или полицейски органи, е бил обвинен в такова тежко престъпление, при което напълно се сринал психически.
Обстоятелството, относно повдигнатото срещу него незаконно обвинение, сочи, че е станало достояние не само на близките му, но и на широк кръг от лица, поради факта, че призовката за явяването му в ГД „ППООРП" , в качеството на обвиняем по ДП № 89/2007г. - за повдигане на обвинение, разпит на обвиняем, предявяване на наказателното производство, е била връчена на 21.09.2007г. на съседката му И***. Още от момента, в който тя му предала призовката, усетил промяна в отношението й към него.
Като изключително контактен човек, ищецът сочи, че винаги е бил в добри отношения с всички съседи, и който го видел се е спирал да говори с него. Много често се събирали по съседски на кафе, на гости. От този момент обаче, всички започнали да го гледат с недоверие, да го отбягват, спрели да се събират с него. Все повече започнал да усеща негативното отношение на хората. Виждал как шушукат зад гърба му и го гледат подозрително, сякаш е най-опасният престъпник. Принудил се да спре да ходи до намиращите се в близост до тях магазин и заведение, където по-рано е бил посрещан изключително дружелюбно, а сега всички го гледали подозрително и излизали, като го видят. За ищецът, това е било изключително обидно и унизително, но нямало как да обясни на хората, че не е виновен за нищо. Станал изключително подтиснат, затворен, измъчвало го непрекъснато чувство на срам, защото хората го приемали като престъпник.
Силно се влошили и отношенията с жената, с която живеел на съпружески начала. Тя отказвала да му повярва, че не е извършил престъплението, в което е бил обвинен, което го карало много да страда. Загубил доверието й, а скандалите станали обичай в ежедневието им. Сочи се от ищецът, че е изпитвал силен страх и притеснение, че окончателно ще изгуби най-близкия си човек. Влошените им отношения не останали незабелязани и от децата им.
Не по – добро е било положението и на работното му тогава място. Нямало как да скрие от работодателя си, защо му се налагат тези пътувания до София. След като научили причината, колегите му също се отдръпнали от ищеца. Работната обстановка станала изключително напрегната. От позиция „салонен управител" е бил преназначен на такава „техник строителство и архитектура" /общ работник/ и в крайна сметка е бил принуден да напусне работа, като дълго време след това не е могъл да си намери друга работа.
Ищецът сочи, че е преживял изключително тежко този период, затворил се е в себе си, паднал духом, налегнало го депресия, не можел да спи. Започнал да страни от приятелите и познатите си, притеснявал се и се страхувал за бъдещето на семейството си и за това как околните интерпретират проблемите му с правосъдието, предвид обстоятелството, че това станало достояние на широк кръг от обкръжението му - семейство, приятели, роднини, колеги. Фактът на повдигнатото обвинение в извършването на престъпление, довело до накърняване на доброто му име, достойнство и репутация сред колегите и обществото, като порядъчен гражданин.
По претенцията с пр.основание чл. 26, ал. 1 от ЗОДОВ: Счита, освен това, че всяко лице има правото на адекватен срок на приключване на делото, който да не го държи прекалено дълго и необосновано в неизвестно положение. В настоящия случай, неспазването на разумния срок за разглеждане и решаване на делото, по смисъла на 6, §1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, допълнително увеличило негативните последици, които търпял вследствие воденото срещу него наказателно производство, продължило шест години, девет месеца и деветнадесет дни, считано от датата на повдигане на обвинение - 05.10.2007г., до постановяване прекратяването на наказателното производство -24.07.2014г., изразяващи се в преживян стрес, безпокойство, физически и душевни терзания. Решаващо значение за негативно отражение на обвинението върху него имала тази неразумно дълга продължителност на воденото наказателното производство, която е в резултат на поведението на компетентния орган, а именно Прокуратурата и за която той не е допринесъл по никакъв начин. Напротив, сочи, че се явявал при всяко процесуално-следствено действие, за което е бил призован и е оказвал всякакво съдействие на разследващите органи. Неразумно дългата продължителност, според ищецът, представлява основание за отговорност на държавата независимо от основателността на обвинението, а когато то е незаконно, то това води до увеличаване на негативните последици за обвиняемия, което е от значение при глобалното определяне на обезщетението по справедливост в хипотезата на чл.2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ. Неразумната продължителност на наказателното производство се извежда от процесуалните факти, произвели началото на наказателното преследване и прекратяването му. В тази времева рамка, вредите следва да се преценяват конкретно и с обосновано завишаване на глобалното обезщетение от незаконното обвинение. Следва да се отчете интензивността на конкретно предприетите действия в хода на разследването - субективното, вътрешно и обективното, обществено отражение на обвинението, въздействието на наказателното разследване и неговата продължителност върху начина на живот и поведение на обвиняемия, както и отражението на търпяната процесуална принуда върху конкретната личност.
Всички претърпени от ищецът и описани по-горе вреди, се настоява, че са в пряка причинна връзка с повдигнатото срещу него незаконно обвинение.
В срокът по чл.131 ГПК е представен отговор от ответникът. Сочи се с отговорът, че по посоченото дело (с оглед съдържанието на исковата молба и на уточняваща молба), ищецът В.Н.Г. е предявил против Прокуратурата на Р България два иска:
1. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, за сумата от 12500.00лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл.212, ал.2, пр.1, вр. ал.4, пр.1 от НК, тъй като наказателното производство по това обвинение е прекратено с влязло в сила Постановление от 24.07.2014 г. на прокурор при СРП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2014г. до окончателното изплащане на сумата и
2. иск с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, за сумата от 12500.00лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нарушаване правото му на разглеждане и приключване на наказателното производство в разумен срок, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2014г. до окончателното изплащане на сумата.
С отговорът, се възразява срещу исковите претенции на ищеца:
Относно предявеният иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ:
Счита се, че е налице е нередовност на исковата молба и нарушено право на защита на ответната страна, тъй като петитума на иска не е конкретизиран. Най-общо се сочи, че се претендират неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, без конкретизация на досъдебното производство, което е водено, както и на периода, за който се претендират вредите. Действително исковата молба представлява единство от обстоятелствена част, в която се излага фактическата обстановка и петитум, но искането, което очертава и границите на произнасяне на съда, се формулира в петитума. Ако той е непълен и неясен (както е в случая), това представлява нередовност на исковата молба и води до накърняване правото на защита на ответника. Сочи се , че по делото не са представени доказателства, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в законна сила и на коя дата. Същото влиза в законна сила едва след изтичане срока за обжалването му по отношение на всяко от лицата, имащи право на жалба. В конкретния случай, не са представени доказателства, че това постановление е влязло в сила, нито кога е влязло в законна сила и липсват доказателства, че изобщо по отношение на Г. е възникнало правото на иск, респ. че предявеният такъв е допустим.
Сочи се в евентуалност, че предявеният иск е неоснователен, тъй като:
Настоява се с отговорът, че се претендират от ищеца неимуществени вреди, които не представляват пряка и непосредствена последица от увреждане, причинено от конкретна дейност на Прокуратурата и следователно не попадат в обхвата на отговорността на Държавата в лицето на Прокуратурата на Р България, регламентирана в чл.4 от ЗОДОВ. Сочи се, че видно от направените в исковата молба фактически твърдения, като основание на този иск се сочат обстоятелства, които не са относими към него промяна на отношението на съседите, влошаване на семейните отношения, поради недоверието на съпругата на Г. в него, преназначаване на Г. на друга длъжност, преживян срам, стрес, депресия, страх за бъдещето, загуба на съня, засегнат авторитет и добро име на ищеца. Счита се, че исковата претенция на ищецът, не е доказана, тъй като същият не е ангажирал доказателства за установяване на действително претърпени неимуществени вреди от посочения вид и то настъпили като пряк резултат от незаконосъобразно водено срещу него наказателно производство. Нещо повече, настоява се, че не са налице данни повдигането на обвинение и воденето на наказателно производство срещу Г. да е било разгласено в обществото от длъжностни лица от Прокуратурата. Самият ищец сочи в исковата молба, че узнаването от страна на съседите му за воденото наказателно производство, е в резултат на действията на други лица.
Настоява се с отговорът, че размерът на претендираното обезщетение е силно завишен и не съответства на принципа за справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД, както и на икономическия стандарт в България и на трайната съдебна практика, включително и тази на ЕСПЧ.
Сочи се, че осъждането на държавата по ЗОДОВ, само по себе си има ефект и на овъзмездяване. Затова, като база за паричния еквивалент на доказано причинени неимуществени вреди служи и стандарта на живот, икономическия растеж и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта (която не е установена). Доказателства в тази насока не са ангажирани от ищеца.
Предвид горното, се оспорва така предявеният иск за неимуществени вреди, с правно основание чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, изцяло, както по основание, така и по размер.
Относно предявения иск с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ:
Сочи се от ответникът, че е налице аналогична нередовност на исковата молба, в частта на петитума й, като тази посочена по-горе за първата искова претенция, поради което се поддържат същите аргументи.
Настоява
се, че е налице недопустимост и на този иск, тъй като не са представени доказателства,
че постановлението за прекратяване на наказателното
производство е влязло в законна сила, нито кога евентуално е влязло в законна
сила. Датата на издаването му - 24.07.2014г. не съответства на датата на
влизането му в законна сила, която е неустановена.
Настоява се от ответната страна, че визираният иск следва да бъде оставен без разглеждане, тъй като същият се поглъща от иска по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. В тази се насока се счита, че е трайната съдебна практика на ВКС по делата по ЗОДОВ.
Предявеният иск, в евентуалност се счита, че е неоснователен, поради:
Забавянето на разследването по делото е резултат на множество фактори, по-голямата част от които обективни. Сочи се, че се касае за досъдебно производство с няколко обвиняеми лица, което е било с фактическа и правна сложност и значителен период от времетраенето му е преминал, докато производството е било спряно, заради издирване на част от обвиняемите и невъзможността да бъдат извършвани процесуални действия, респ да бъде приключено производството, именно поради тяхното отсъствие. От съществено значение за определяне размера на обезщетението по този вид искове е дали Прокуратурата добросъвестно и ритмично е извършвала процесуални действия. В конкретния случай, се сочи от ответната страна, че няма представени от ищеца доказателства за умишлено забавяне на наказателното производство или забавяне, което се дължи на недобросъвестно процесуално поведение на органите по разследване. Липсват и такива, че в резултат на забавяне на наказателното производство, което може да съставлява основание за ангажиране на отговорността на Прокуратурата, са настъпили неимуществени вреди за Г. и в какво се изразяват те. А, именно в негова тежест е да представи такива доказателства, както и да установи, че забавянето на разследването се дължи единствено на бездействието на Прокуратурата, а не и на неговото процесуално поведение.
Размерът на претендираното обезщетение, се настоява от ответната страна, че е силно завишен и не съответства на принципа за справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД, както и на икономическия стандарт в България и на трайната съдебна практика, включително и тази на ЕСПЧ. Паричното обезщетение за морални вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им и не е проява на справедливост определянето на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди, а то е в дисхармония със справедливостта.
Предвид горното, се счита от ответникът, че така предявеният иск по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, следва да бъде оставен без разглеждане. Алтернативно, оспорва се този иск изцяло, както по основание, така и по размер.
Относно предявените искове за лихви.
Видно от формулировката на петитума, направена с уточняващата молба, ищецът желае присъждане на законна лихва върху всяко от претендираните от него обезщетения, считано от 24.07.2014 г. до окончателното изплащане.
Тези искания, според ответната страна, са неоснователни, поради следното: По делото не са представени доказателства за датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство, която дата, съобразно трайно установената съдебна практика е датата, от която може да се претендират лихви върху евентуално присъденото обезщетение. Видно от писмените доказателства, приложени към исковата молба, 24.07.2014г., е датата на издаване на постановлението, но същото подлежи на обжалване и датата, на която евентуално е влязло в законна сила, не е известна. Дори и да се приеме за достоверно твърдението му относно факта, че постановлението е влязло в сила, въпреки непредставянето на надлежни доказателства за това, то с оглед възможността това да е станало най-рано на 01.08.2014г. (след изтичане на 7-дневния срок за обжалване на постановлението), се прави възражение за изтекла погасителна давност. Възможността да се иска присъждане на лихви за периода над 3 години, изминал до подаване на исковата молба, е погасена по давност.
И двете претенции за присъждане на лихви върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди, се настоява от ответната страна, че са неоснователни въз основа на изложените аргументи. Те съставляват акцесорни искове, които се намират в зависимост от главния иск за вреди, като при неоснователност на последния/по изложените от ответнита страна аргументи/, следва неоснователност и на акцесорните искове за лихви.
При изложеното, се настоява, че предявените искове за присъждане на законни лихви са недопустими, частично погасени по давност и неоснователни.
В открито съдебно заседание ищецът лично и чрез проц. представител поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени. Ответникът оспорва предявените искове. Счита исковете за недопустими, предвид липсата на доказателства постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство да е влязло в сила, като същото твърди и по отношение на акцесорните искове за лихви. По отношение на иска по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, настоява, че съгласно трайната съдебна практика същия се поглъща от иска по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, поради което се явява недопустим. При неприемане на тези твърдения, в евентуалност се настоява исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. С оглед възможността постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство да е влязло в сила най-рано на 01.08.2014г., предвид 7-дн.срок за обжалването му, се настоява от ответната страна, че исковете за лихви се явяват погасени поради изтичане на тригодишна давност. Поддържа се и становището, че претендираният размер на исковете е прекомерно висок.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Като доказателства по делото са приети материалите по ДП №89/2007г. на ГД“ДП“, пр.пр.№35534/2007г. на СРП, като от същите се установява следното:
С постановление от 01.10.2007г. на дознател от ГД“ППОРП“-София, предявено на ищецът на 05.10.2007г., В.Н.Г. е привлечен като обвиняем за извършено на 09.12.2005г. и 12.12.2005г. в гр.София, престъпление, квалифицирано като такова по чл.212, ал.2, пр.1-во във вр. с ал.4, пр.1-во от НК. Същото е докладвано на прокурор по реда на чл.219, ал.1 от НПК, видно от отразен печат и подпис на първата му страница горе, вдясно. Със същото постановлениеспрямо обв. В.Н.Г. е определена мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 1000.00лв./хиляда лева/.
С второ постановление от 16.01.2008г., предявено на ищецът на 19.02.2008г., същият отново е привлечен в качеството на обвиняем за извършено на 09.12.2005г. в гр.София престъпление по чл.212, ал.2, пр.1-во във вр. с ал.1 от НК.
При привличане като обвиняем и на двете посочени по-горе дати, е следвал разпит на ищецът в качеството на обвиняем.
С Постановление от 06.06.2008г., с изходящ номер от 11.06.2008г. на СРП, наказателното производство по ДП №89/2007г., пр.пр.№35534/2007г., е било спряно от прокурор на СРП, на основание ч.244, ал.1, пр.1 от НПК, с мотив, че две от обвиняемите по делото лица Александър Милчев Кабакчийски и А***, са обявени за ОДИ.
Видно от представено Постановление от 14.07.2011г., с изходящ номер от 22.07.2008г. на СРП, ДП № 89/07г. по описа на ГД „НП", пр.пр. №35534/07г. по описа на СРП, е било възобновено от прокурор при СРП, след което частично прекратено срещу един от обвиняемите Александър Милчев Карабачийски /поради настъпила негова смърт/, и отново спряно по отношение на ищеца В.Н.Г. и останалите лица, привлечени като обвиняеми.
Представено по делото с исковата молба е Постановление от 24.07.2014г. на прокурор при Софийска Районна прокуратура, видно от което е, че наказателното производство по ДП № 89/07г. по описа на ГД „НП", пр.пр. №35534/07г. по описа на СРП, е прекратено по отношение на всички обвиняеми, вкл. по отношение на ищеца В.Н.Г., на основание чл.243, ал.1, пр.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, т.е. в хипотезата при която се приема, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление. Със същото постановление на прокурор от СРП е отменена мярката за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1000.00лв./хиляда лева по отношение на В.Н.Г., както и същите мерки за неотклонение по вид и размер, взети спрямо другите обвиняеми по делото лица/общо още четири освен ищеца по настоящото дело/.
По искане на ищецът в производството са събрани
гласни доказателства за установяване претърпените неимуществени вреди, посредством
разпита в качеството на свидетел на М.К.Ж. EГН **********/ без
дела и родствени връзки със страните/, която НА ВЪПРОСИ НА АДВ.Д***, пълномощник на
ищеца сочи следното: „Познавам ищеца
от приблизително 17 години. С него ме запозна моя най - добра приятелка, мисля,
че беше в края на 2003 г. След което те заживяха на съпружески начала и
продължават и до ден днешен. От 2003 г. до сега имам впечатления. В приятелски
отношения сме, тя не му е съпруга, живеят заедно, моя много близка приятелка от
1989 г. Като човек лично за себе си мога да кажа, принципен е, честен, добър
приятел, отзивчив. Когато се запознах с него той работеше като сервитьор на
кораб, под чужд флаг, малко време след
това, няколко месеца по - късно преустанови тази си работа и се върна в
България. Когато взе това решение да преустанови да работи като сервитьор по
корабите. Първоначално беше решил да работи свои собствен бизнес. Опита със
свои приятели от София, създаде някакво дружество. Мисля, че търговска дейност,
мисля, че за мобилни апарати, не съм
сигурна за това. Не му се получиха
нещата, беше разочарован. За това започна работа навсякъде, където е работил
мога да кажа последователно, спомням си отлично, ако има значение за Вас. Зная,
че срещу ищеца е водено някакво наказателно производство за документно
престъпление. Беше му повдигнато обвинение за създаване от негова страна
някакви фактури във връзка с дейността, която е упражнявал като търговец. Това
знам лично от него. Като преди няколко години, след като вече се бяхме
запознали, три-четири години, по - късно се заведе това наказателно дело срещу
него. След това, като се заведе това дело, не си беше същия човек. Установих промяна в него, това са моите
впечатления, не си беше същия човек. Това са моите впечатления.Това се случи в
началото на тяхната връзка, когато той се опитваше да се докаже пред нея.
Защото моята приятелка преди това има един развод. Нейните родители са лекари,
особено баща й беше доста властен човек и имаше особен респект към д-р Д***. И
беше много смутен от положението в което се намираше, това го караше да чувства
наистина много унизен. Беше притеснен, страхуваше се, не знаеше какъв ще бъде
изхода от това производство. Все пак така споделяше, че наказанието което се
предвижда никак не е малко. Беше обезпокоен. По – нататък, може би доста като
напредваше във времето, той напусна една от работите на които той работеше, той
работеше тогава и по време на наказателното производство. След напусна това
може би 2009 г. - 2010 г. След като преустанови този си частен бизнес, започна
като управител на едно заведение в една офис сграда “Бийгарден“,
която се намира по пътя за Каменар. Там първоначално работеше като управител на
едно малко заведение на партера се помещаваше. След което също от него знам, че
при същия работодател беше преназначен на друга длъжност, като общ работник.
Това във връзка по негови твърдения с това повдигнато обвинение. Беше
преназначен от същия работодател, но на друга длъжност като общ работник в
същото предприятие, след като се заведе
наказателно производство. Там работи на двете длъжности не повече от две
години. Сам напусна. Ние се виждахме и продължаваме да се виждаме най-малко
веднъж седмично, твърдеше, че е чувал от колегите си шушукания, подмятания зад
гърба му. Това го е карало да не се чувства в такава работна атмосфера не много
добре, за това е взел това решение. И след това доста време стоя без работа,
беше изпаднал в едно такова състояние на апатичност. Молеше го и моята
приятелка, тя го укоряваше, родителите
на моята приятелка, също го укоряваха, как човек на тази възраст, толкова време
да не ходи на работа. Именно това много често даваше повод за скандал между
него и приятелката му, защото тя казваше няма нищо срамно. Очевидно има нещо.
Той ми споделяше, че те не се познават много добре, все пак връзката им е от 2004 г., не като да са живели много
години и да си вярват, това му тежеше, защото липсваше доверие от страна на нея
по отношение точно на това обвинение, което му е било повдигнато. Наказателното
производство приключи може би преди около пет години. Спомням си, защото
помолихме моята дъщеря да съдейства. Моята дъщеря по това време беше за първа
година студентка в София и той й даде на нея пълномощно във връзка с връщането
на гаранцията и тя да го представлява пред Прокуратурата в София за връщане на
гаранцията по наказателното производство. Може би това е било 2015г. След
прекратяване на наказателно производство, също забелязах чувствителна промяна.
Това е разбираемо, върна се тази веселост в него, тази апатичност изчезна,
започна да работи. От тогава до сега не е спирал да работи, вярно смени няколко
различни работи, но не е оставал без работа
след този период. Аз това го отдавам на този стрес, който е преживял,
казваше не мога да спя. Молила съм го имала съм много приятели лекари да му
укажат някаква помощ, той отказваше, защото се срамуваше, как ще отида на
психиатър и да кажа, че причините
поради, които се намирам в това състояние, са свързани с водено срещу мен наказателно
производство. Те живеят на ***, споделяла е приятелката ми с мен какво е било
отношението на познати и съседи, през този период докато срещу него е имало
наказателно производство. Била е връчена призовка, на която е било отбелязано
качеството на което е бил призован на някаква съседка в магазина в квартала им.
Съвсем по съседски е тръгнало, по махленски, на хората им е интересно да се
разказват такива неща, и това също го е притеснявало.“
НА ВЪПРОСИ НА
ПРОКУРОР Х***, свидетелката сочи: „Знам какви действия извършваше дъщеря ми, беше
учредена представителна власт, да го представлява единствено и само пред
Прокуратурата за снабдяване с препис от
Постановлението за прекратяване което да депозира пред МВР за да може да бъде
върната гаранцията по посочена от него банковата сметка. Тя да получи
Постановлението за прекратяване. Мисля, че се представя пред компетентната
Дирекция на МВР, не мога да бъда категорична, но съм сигурна за това. Не е
получавала други документи. Зная, че за да се върне гаранцията, трябва да се
удостовери влизане в сила или съобщаването на Постановлението по отношение на
лицето, което иска връщането на гаранцията и понеже това трябваше да стане в
София, не можеше от тук служебно да го получат. Те ме помолиха заедно с моята
приятелка и си спомням отлично защото моята дъщеря сега завърши студентството
си, това е било 2015 г., първата година когато беше. Но за конкретна дата за
влизане в сила, не мога да кажа. Не, дъщеря ми не е получавала други документи
по делото. Не единствено пред ОД на МВР, казах и пред Прокуратурата. Освободена
е гаранцията.“
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Производството по делото е образувано по обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 и чл.2а ЗОДОВ.
Съобразно трайната съдебна практика при определяне
размер на обезщетението дължимо на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, от решаващо
значение за негативното отражение на обвинението върху неимуществената сфера на
ищеца има неразумно дългата продължителност на воденото наказателно
производство. Така напр. в Решение № 41/12.03.2018г. по гр.д.№ 2208/2017г. по
описа на ВКС, IV г.о.
се посочва, че „с оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерии за
преценка е въведен и дългия несъобразен с разумния срок период, през който е
продължило наказателното преследване.
В този смисъл продължителността на наказателното
производство в период надвишаващ разумния срок законът е посочил като основание
за отговорност на държавата независимо от основателността на обвинението (чл.2б ЗОДОВ), а когато обвинението е незаконно тази продължителност е от значение при
глобалното определяне на обезщетението по справедливост в хипотезата на чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ. Неразумната продължителност на наказателното производство ще
се преценява с оглед процесуалните факти, произвели началото на наказателното
производство и прекратяването му. С двата предявени иска се претендира
заплащане на обезщетение за причинени от наказателно производство неимуществени
вреди, които са идентични, с фактът, че се претендират на различни правни
основания не ги прави различни. Продължителността на наказателното производство
е едно от обстоятелствата, които се преценяват при определяне на общо
обезщетение по реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и продължителността на
наказателното производство, надвишаваща разумните срокове по чл.22, ал.1 НПК и
чл.6 ЕКЗПЧОС би обосновала определяне на по-висок размер обезщетение по този
иск, но е процесуално недопустимо да се приеме като основание за присъждане на
отделно обезщетение по чл.2а ЗОДОВ. В този смисъл е и Решение №
100/08.07.2019г. по гр.д.№ 2682/2018г. по описа на ВКС, IV г.о.
По изложените съображения исковата претенция с правно основание чл.2б ЗОДОВ се явява процесуално недопустима и производството следва да бъде прекратено в тази част, а продължителността на наказателното производство и съответствието му с разумните срокове да се преценява при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Исковата претенция с правно основание чл.2б ЗОДОВ,
се явява процесуално недопустима и на още едно основание. В чл.2б, ал.1 ЗОДОВ е уредена самостоятелна
хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени от нарушаване на
правото на гражданите и юридическите лица за разглеждане и решаване на дело в разумен срок съобразно
чл.6, §1 ЕКЗПЧОС. По приключените производства искът е допустим, само когато е
изчерпана предвидената в чл.60а ЗСВ
административна процедура за определяне на обезщетение, по която няма
постигнато споразумение.
В настоящия случай, ищецът не
сочи да е проведена административна процедура и срокът за подаване на заявление
е изтекъл.
Предвид на изложеното съдът
намира, че предявената претенция е недопустима с оглед липсата на
задължителната предпоставка за разглеждането й, а именно проведена
административна процедура, по която няма постигнато споразумение / в този
смисъл и Определение №102/05.03.2019г., постановено по ч.гр.д. №683/2019г., IV г.о. ВКС; Определение, постановено по ч.гр.д. №2927/2017г., IV г.о ВКС/
С оглед гореизложеното съдът намира, че производството по исковата
претенция с правно основание чл.2б ЗОДОВ, е недопустимо, поради и което същото
следва да бъде прекратено.
По отношение на предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, то съдът намира същия за доказан по основание от събраните по делото доказателства. Според чл. 2, ал.1,т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Основанието за ангажиране на отговорността на държавата е обективният факт, че спрямо ищецът е било образувано наказателно производство, той е бил привлечено в качеството на обвиняем, като наказателното производство е приключило с постановление на прокурор за прекратяването му на основание чл.243, ал.1, пр.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, т.е. в хипотезата при която се приема, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление.
Предвид съществуващата презумпция за невиновност, ирелевантни се явяват причините, поради които е прекратено наказателното производство, като прекратяването му поради по посочената разпоредба на чл.243, ал.1, пр.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, т.е. в хипотезата при която се приема, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление, обосновава извод за незаконосъобразността на обвинението. По ЗОДОВ незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство.
Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и достатъчно данни за престъпление.
В настоящия случай са налице всички елементи от
фактическия състав на чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, обосноваващи призната по
съответния ред незаконност на действията на правозащитните органи: повдигане на
незаконно обвинение в извършване на престъпление, вземането на мярка за
неотклонение, и приключване на образуваното
наказателно производство с прекратяване на производството от прокурор, на
основание чл.243, ал.1, пр.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, т.е. в хипотезата при която
се приема, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление.
Съдът не споделя доводите на ответната страна по
делото, за нередовност на исковата претенция по чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ,
поради липса на конкретизация на досъдебното производство, което е водено,
както и на периода, за който се претендират вредите. Тези твърдения не
отговарят на действителното положение по настоящото гражданско производство,
видно от представените по него сезираща съда искова молба и писмени
доказателства. Досъдебното производство/№89/2007г. по описа на ГД“ДП“-София –
приложено и като доказателство по настоящото дело/, което е водено и
впоследствие прекратено срещу ищеца, не само че е визирано в обстоятелствената
част на исковата молба със съответен негов номер и година на образуване, но и е
визирано точно с дата на произнасяне и постановлението на прокурора, с което
производството по същото е било прекратено, като освен това цитираното
постановление от дата 24.07.2014г. на СРП е приложено заедно с исковата молба
като доказателство по делото/.11-14 от настоящото дело/.
Не се споделя
от настоящия съдебен състав и твърдението на прокуратурата, че производството
по предявената искова претенция с правно основание чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, е недопустимо, предвид факта, че
от ищеца не са представени
доказателства, че постановлението е
влязло в сила, при което по отношение
на ищецът В.Н.Г. да е възникнало изобщо правото му на иск за вреди по ЗОДОВ.
За датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване от 24.07.2014г., се съди от връчването на известието за
доставяне на ищеца/л.74-75/ на 21.08.2020г.
Като косвено доказателство
в насока приключване на наказателното производство – ДП № 89/2007г. с влязъл в
сила акт/постановление на прокурор от СРП, произнесено на 24.07.2014г./, съдът приема, че е представеното от ищецът извлечение
от банковата му сметка в ЦКБ, от която е видно, че паричната гаранция, която
той е внесъл му е възстановена на 28.09.2016г. Аргумент за това е и
разпоредбата на чл.61, ал.8, пр.1-во от НПК, съгласно която Гаранцията, като взета в
наказателно производство мярка за неотклонение, се освобождава, когато
обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност. Или в случая, връщането
на внесената парична гаранция по досъдебното производство/преводно нареждане –
на л.97, с отразена на гърба му дата на дадено разрешение за връщане от СРП на
09.09.2016г./, за което по делото е представено искане с вх.№
на ГД“Нац.полиция“ от 16.09.2016г., отправено от
пълномощник на ищеца/л.89/, изготвеното предложение от Началник отдел
„Разследване на общата престъпност“ при ГДНП до Директора на ГД“НП“ с рег.№ от
20.09.2016г./л.90/, с приложено към него заверено копие от постановление на СРП
от 24.07.2014г./л.92-96/ за прекратяване на наказателното производство по ДП №
89/07г. по описа на ГД“НП“, пр.пр.№35534/2007г. по
описа на СРП, безспорно свидетелстват, че обвиняемото лице В.Н.Г. е освободено
от наказателна отговорност и то по силата на приключено с окончателен акт
наказателно производство, след прекратяването му.
Не са нужни специални знания, а и от събраните в
производството гласни доказателства се доказа, че ищецът е изживял негативни
емоции, съставляващи комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено са пряка
и непосредствена последица от обвинението. Разпитаната по делото свидетелка М.К.Ж., чиито показания съдът кредитира
като достоверни, предвид факта, че е била очевидец на състоянието на ищеца
преди, по време и след повдигане на процесното
обвинение, сочи, че след като е бил
привлечен в качеството на обвиняем, ищеца се е чувствал много унизен, притеснен, страхувал
се, защото не е знаел какъв ще бъде изхода от това производство, като е
споделял, че наказанието, което се предвижда за престъплението, в което е
обвинен, никак не е малко. Сочи, че с
напредване на времето, през което е продължило наказателното производство,
2009г. - 2010г. е започнал работа като управител на едно
заведение в една офис сграда “Бийгарден“, по пътя за Каменар, след което е бил преназначен
на друга длъжност, като общ работник. Това във връзка по негови твърдения с
това повдигнато обвинение след като е било заведено процесното
наказателно производство. Там е работил
на две длъжности, след което е напуснал сам, като след това останал
продължително време без работа. Като в тази част, показанията на св.Желева се
кредитират, предвид и факта, че напълно съвпадат с представените по делото от
ищеца писмени доказателства за посочената трудова заетост/трудов договор,
доп.споразумение по КТ, заповед за прекратяване на ТПО – от л.15 до л.17 от
делото/, както и от справка за актуално
състояние на действащи трудови договори,
от която е видно че ищеца за дълго време е бил без работа, както и справка за
актуално състояние на дружеството „А РЕНТ“ ЕООД.
Свидетелката
споделя, че причина за неудобството на ищецът са били подмятания зад гърба му от
страна на негови колеги и промененото отношение на работодателя му във връзка с
воденото срещу него наказателно производство. Св.Желева сочи и това, че ищеца е
бил изпаднал в състояние на апатичност. Укоряван е бил и от своята приятелка, също го
укорявали и родителите й. Сочи, че много често този факт на водено срещу ищеца
наказателно производство, е давал повод за скандал между него и приятелката му,
а съответно и за негативно отношение на
нейния баща към ищеца.
Ето защо, следва да се приеме, че иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е доказан по основание. Размерът на тези вреди, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, се определя от съда по справедливост. При определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване/над 6 години/, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение/над 8 години/, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания /Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 295/2010 г., ІV г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
Наказателното производство срещу ищецът е образувано на 05.10.2007г., когато той е привлечен като обвиняем с постановление от 01.10.2007г., като наказателното производство по подигнатото му обвинение по чл.212 от НК, е приключило с прекратяване с постановление от 24.07.2014г. Наказателното производство срещу ищецът е продължило в период от повече от 6 години, като за престъпление по чл.212, пр.1 НК, предвиденото наказание е лишаване от свобода от 2 до 8 години, като в случаите на ал. ,1 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, а в случаите на ал. 3, 4 и 5 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.
Наложената мярка за неотклонение е парична гаранция. Ищецът, според отразеното в досъдебното производство по време на двата му проведени разпита в качеството на обвиняем, не е осъждан, а от показанията на разпитаната по делото се установява, че образуваното срещу ищеца наказателно производство е повлияло негативно спрямо нето, включително и в семеен план.
С оглед изложеното, предвид тежестта на повдигнатите обвинения, личността на ищецът, продължителността на наказателното производство, вида и продължителността на взетата мярка за неотклонение и доказаните по делото неимуществени вреди, съдът намира, че справедлив еквивалент на причинените на ищцата неимуществени вреди е сума в претендирания размер от 12,500.00 лева, за неимуществените вреди в резултат на неправомерно водени срещу ишцата досъдебно производство, по което е привлечен като обвиняем - ДП №89/2007г. по описа на ГД“ППООРП“-София, което производство е прекратено с окончателен съдебен акт - постановление на прокурор от СРП от 24.07.2014г.
Твърденията за липсата на вина на прокуратурата, предвид, че забавянето на разследването не се дължи единствено на бездействието на Прокуратурата, както и предвид, че призовката, с която е бил призован за привличане като обвиняем, е връчена на ищеца не от органите на прокуратурата, съдът намира за напълно неоснователни. Основна функция в наказателното производство на Прокуратурата, в частност на прокурора, е да ръководи разследването, да осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане, чрез фигурата на съответния наблюдаващ прокурор/ и да взема мерки за отстраняване на допуснатите закононарушения по реда, установен в НПК/чл.46, ал.2 от НПК/. Всички разследващи органи/чл.52 НПК/ в наказателното производство, са подчинени на този надзор на прокуратурата.
Прокуратурата е тази, която следи за извършваните в наказателното производство процесуални действия, вкл. за неговата продължителност. Забавянето на процесното наказателно производство, предвид продължителния период от време, през което то е било спряно от прокурор от СРП, поради провеждане на ОДИ на само две лица от общо пет привлечени такива в качеството на обвиняеми по него, съдът приема, че се дължи на недобросъвество процесуално поведение преди всичко на прокуратурата, предвид възможността под неин надзор и ръководство, материалите по отношение на издирваните обвиняеми да се отделят в отделно производство, съответно производството по отношение на останалите открити от разследващите органи обвиняеми лица, сред които и ищеца, да приключи в много по-кратък срок, а не в действително продължилия период от повече от 6 години. Още повече, че част от аргументите за прекратяване на наказателното производство се свеждат до чисто правни изводи за констатирана липса на извършено деяние, което да е съставомерно по НК към датата на извършването му, доколкото разпоредбата на чл.212 ал.2 от НК към периода на осъществяване на престъплението, за което е бил привлечен ищеца /2005г./, не е кримининализирала възможността чрез съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ, съзнателно да се даде възможност на юридическо лице да получи без правно основание чуждо движимо имущество, а само и единствено възможността да се набави облага в полза на физическо лице. Възможността за набавяне на облага само в полза на юридическо лице – Асоциация „Световно движение Екофорум за мир – Пайс Месинджър“, е била установена в хода на разследването, още от събраните по досъдебното производство свидетелски показания и писмени доказателства във връзка със сключения между НУГ към МГЗ и посочената асоциация Договор за обществена поръчка № 475/08.12.2005г., видно от мотивите на прекратителното постановление на прокурор от СРП от 24.07.2014г. А тези доказателства/писмени и гласни/, са били събрани по наказателното производство още през 2006г. и 2007г., първоначално по дознание №103/2006г., от което с постановление на прокурор от СРП от 10.07.2007г. са били отделени материалите касаещи извършено от ищеца и др.обвиняеми лица престъпление по чл.212 от НК. В тази връзка забавянето на наказателното производство по ДП №89/2007г., съдът приема, че се дължи единствено на липсата на осъществен ефективен надзор върху него от страна на прокуратурата, съответно липсата на своевременна оценка и анализ на събраните по делото до 2007г. писмени и гласни доказателства, установяващи данни, достатъчни за да се изведе извод за липсата на извършено престъпление. Поради това и неоснователно се е стигнало до спиране на наказателното производство за периода от 11.06.2008г. от прокурор от СРП до 14.07.2011г. , и от 14.07.2011г. до прекратяването му на 24.07.2014г., предвид че за втория посочен период по приложените по делото досъдебни производства липсват каквито и да е данни за последващо възобновяване на ДП № 89/2007г.
Неоснователно е и последното наведено възражение от страна на Прокуратурата, за изтекла погасителна давност, като по отношение на главната претенция, тя е петгодишна.
Предвид уважаване на исковата претенция по чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ, се следва и основателността на предявената към нея акцесорна претенция за присъждане на лихва, но от датата не
на постановяване на прекратяването на процесното
наказателно производство, а от датата на влизане в сила на това прекратявене. За претендираното
обезщетение давността е петгодишна, като същата към датата на предявяване на
иска/23.07.2019г./, не е изтекла. По отношение на иска за лихва, съгласно
чл.111 б.“в“ от ЗЗД, давността за погасяване е тригодишна.
На основание
чл.84 ал.3 ЗЗД вр. т.4 ТР № 3/2005г. на ВКС върху
присъдените обезщетения се дължи лихва за забава, считано от датата на влизане
в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Съдът
възприема като дата на влизане в сила на постановлението за прекратяване от
24.07.2014г., връчването на известието
за доставяне на ищеца/л.74-75/ на 21.08.2020г. В тази насока се съобразява се обстоятелството, че по искане
на ищецът, съдът и служебно е изискал информация от прокуратурата/СРП/ за
датата на връчване и влизане в сила на горецитираното
постановление от 24.07.2014г., но такава информация не е била предоставена, не
само при опит на съда служебно да получи същата, но и след снабдяване с
изрично писмено съдебно удостоверение на
процесуалният представител на ищеца за сдобиване лично от него след посещение
на РП-София, поради което и делото е отлагано в три-четири поредни съдебни
заседания. Затова, при липсата на изрично посочена дата от СРП на влизане в
сила на горецитираното постановление от 24.07.2014г.,
като дата на връчване на ищеца на това постановление се приема връчването на
известието за доставяне на ищеца/л.74-75/ на 21.08.2014г., съответно с
изтичането на 7-дн. срок за обжалване на постановлението, се приема че то е
влязло в сила, при липсата на данни за обжалването му от ищеца/при липсата и на
правен интерес от негова страна за това/ - датата 28.08.2014г., като от тази
дата се дължи и лихвата за забава. С оглед възражението за изтекла тригодишна
давност, съобразно чл.111, б.“в“ от ЗЗД, претенцията за лихва се счита погасена
за период до 23.07.2016г., предвид че исковата молба е подадена на
23.07.2019г., при което лихвата следва да се присъди не от 24.07.2014г., а от
дата 23.07.2016г.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на поискани и доказани разноски съобразно уважената част от исковете. Видно от представен договор за правна защита и съдействие/л.103/, адв.възнаграждение по делото е договорено като безплатно, дължимо при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв. За уважената искова претенция по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, в полза на пълномощника на ищеца се следват разноски в минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.4 на Наредба №1/2004г. за МРАВ, в редакцията й към 31.07.2020г., предвид че договора е сключен на 10.02.2020г. Или в полза на пълномощникът на ищеца, следва да се присъди адв.възнаграждение в размер на 1080,00лв., определено на основание цитираната разпоредба.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от В.Н.Г. ЕГН **********,***, м-ст „***", ул.“ ***“ №54, срещу ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, иск с правно основание правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 12500.00лв./дванадесет
хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от провеждане на разследване извън разумните срокове по
чл.22, ал.1 НПК и чл.6 ЕКЗПЧОС, претърпени от нарушаване правото му на
разглеждане и приключване на наказателното производство в разумен срок, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2014г. до
окончателното изплащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО, в тази му част, има характер на определение и
подлежи на обжалване от страните пред
Варненски окръжен съд, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ ,ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с
адрес: гр. София, бул. "***" № 2, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА В.Н.Г. ЕГН **********,***, м-ст „***",
ул.“***“ №54, сумата
от 12500.00лв./дванадесет
хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат от привличането му като обвиняем по ДП № 89/2007г. по описа на ГД“ДП“ - София, претърпени в
резултат на незаконно повдигнато му обвинение за извършено престъпление по
чл.212, ал.2, пр.1, вр. ал.4, пр.1 от НК, наказателното производство по което обвинение
е прекратено с Постановление от 24.07.2014 г. на прокурор
при СРП/Софийска районна прокуратура/, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.07.2016г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва за периода от 24.07.2014г. до
23.07.2016г., като погасено по давност.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ввъ вр.
с чл.38, ал.2 от ЗАдв., ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр.София,
бул. " *** " № 2 , ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв.Д***Д*** с адрес на упражняване на дейността в гр.Варна, ул.“ ***“№45, сумата
от 1080,00лв., представляваща сторени в
производството съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение по
уважената искова претенция с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
определено съобразно чл.7, ал.2,
т.4 на Наредба №1/2004г. за МРАВ, в редакцията й към 31.07.2020г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по
чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните,
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: