Р Е
Ш Е Н
И Е № 598
гр. Русе, 17.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в
публично заседание на 25 април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Десислава Великова
при
секретаря Светла Г. и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гр. д. №6556 по описа на 2016 г., за да се произнесе съобрази:
Предявени са
обективно съединени искове с правно
основание чл.242 от КТ и чл.221, ал.1 от КТ.
Ищцата Я.В.М. твърди, че с че сключила трудов
договор с ответното дружество„КМБ България” ЕАД на 30.11.2010 г., като е
заемала длъжността „служител”. Място на изпълнение на задължението и било в гр.
Русе, хипермаркет „Карфур”, уговореното между страните брутно трудово
възнаграждение било в размер на 550.00 лева месечно. Със заповед № 2956 от 01.08.2016 г. трудовото правоотношение с
ищцата е било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от
01.08.2016 г. Твърди, че по време на изпълнение на трудовите си задължения не и
били заплащани трудови възнаграждения за периода от м. април 2016 г. до м. юли
2016 г. включително. Претендира, че не й е било заплатено обезщетение по чл.
221, ал. 1 от КТ. Иска да бъде осъден ответника да и заплати общо сумата от
1955.33 лева, представляващи неизплатени трудови възнаграждения за периода от
м. април 2016 г. до м. юли 2016 г. включително в общ размер на 1405.33 лева,
както и обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 550.00 лева.
Ответникът „„КМБ България” ЕАД не
не се явява и не взема
становище по иска.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
От представените
преписи на писмени доказателства: Трудов договор № 2291 от 30.11.2010 г.; Заповед №
2956 от 01.08.2016 г.; Уведомително писмо от 22.08.2016 г., ведно с приложение,
относно начислени дължими трудови възнаграждения и обезщетения за периода от
април 2016 г. до юли 2016 г, се установява, че ищцата не е
получила дължимите и от ответника нетни трудови възнаграждения за периода м. 04. 2016 г. до м. 07. 2016 г. вкл. , както
и обезщетение по чл.221, ал.1 в общ размер от 1955.33 лв.
Върху главниците се дължи законна лихва от датата на предявяване на иска до
окончателно и изплащане.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните
правни изводи:
Предвид
неявяването на ответника в първото по делото заседание, като не е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, не подаването на отговор на
исковата молба и направеното искане от ищеца за постановяване на неприсъствено
решение, съдът намира искането основателно – налице са предпоставките по чл.238
ал.1 от ГПК. Съдът следва да се произнесе с неприсъствено решение, като уважи
претенциите, тъй като от представените писмени доказателства се обосновава
извод, че искът е вероятно основателен. На ответника са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
Следователно настоящото решение може да се основе на предпоставките по чл.238 и
чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът дължи на
основание чл.78, ал.6 от ГПК и държавна такса в размер на 106.21 лв. за
обективно съединените искове.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от 300 лв.- разноски в
производството.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „КМБ
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Горна
Малина, обл.София, ул. „21“ № 107, да заплати на Я.В.М., ЕГН**********,***, сумата от 1405.33
лв., представляваща неизплатени нетни трудови възнаграждения за периода . 04. 2016 г. до м. 07. 2016 г. вкл., сумата
от 550 лв. , представляваща неизплатено обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, ведно
със законната лихва върху тях, считано от 21.11.2016 г., до окончателното им
изплащане, както и сумата от 300 лв.- разноски за производството.
ОСЪЖДА „КМБ
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Горна
Малина, обл.София, ул. „21“ № 107 да заплати по сметка на РРС държавна такса в
размер на 106.21 лв. за обективно съединените искове.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на въззивно обжалване на основание
чл.239, ал.4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: