МОТИВИ
към присъда № 28 / 03.12.2020г.,
постановена по НОХД № 285/2020г. по
описа на СлОС
Окръжна
прокуратура - Сливен е внесла обвинителен акт против подс. А.Я.Т. за
престъпление по чл.
354а, ал. 1, изречение 1, предл. 1 и 4, алт. 1, вр. чл.20, ал. 2 от НК, затова че на 13.03.2019г. в гр.
Сливен, в съучастие с обв.З.Д.З. като съизвършител, произвел и държал с цел
разпространение високорисково наркотично вещество - 10,247 грама метамфетамин,
със съдържание на активния компонент метамфетамин 45,50% и 1,492 грама
метамфетамин, със съдържание на активния компонент метамфетамин 40,10% и за
престъпление по чл.
354а, ал. 1, изречение 2, предл. 1 и 3, вр. изр. 1, предл. 4, алт. 1, вр.
чл.20, ал. 2 от НК, затова
че на 13.03.2019г.
в гр. Сливен, в съучастие с обв. З.Д.З. като съизвършител, държал прекурсори за
производство, с цел разпространение на високорисково наркотично вещество
метамфетамин - 0,056 грама ефедрин/псевдоефедрин и материали за производство, с
цел разпространение на високорисково наркотично вещество метамфетамин - 0,065
литра (66,260 грама) солна киселина и 0,101 грама йод.
По
отношение на З.Д.З. е одобрено споразумение от 28.08.2020г. по НОХД № 416/2020г.
на СлОС, с което се е признал за виновен по
повдигнатите му обвинения по
чл. 354а, ал. 1, изречение 1, предл. 1 и 4, алт. 1, вр. чл.20, ал. 2 от НК и по чл. 354а, ал. 1, изречение 2, предл.
1 и 3, вр. изр. 1, предл. 4, алт. 1, вр. чл.20, ал. 2 от НК и му
е определено общо наказание за двете престъпления лишаване от свобода за срок
от две години, изпълнението на което на основание чл. 66 от НК е отложено за
изпитателен срок от четири години. На основание чл. 55, ал. 3 от НК не му е
наложено по – лекото наказание глоба.
В
с.з. прокурорът поддържа обвинението против подс. Т.. Счита, че фактическата
обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт се e потвърдила в хода на съдебното
следствие. Безспорно било установено, че малко преди полунощ на 13.03.2019г.,
автомобилът, в който пътували З. и Т.
бил спрян за проверка от служители на охранителна полиция. Тъй като и двамата подсъдими
били познати на полицията, при извършената проверка на задната седалка на
автомобила бил намерен сак, в който били открити прекурсори и материали за
производство на наркотични вещества. В собственоръчно написани обяснения З. е
заявил, че сака и вещите били на подс. Т.. Иззети били прекурсори и наркотични
вещества - метамфетамини. На мястото пристигнали и други служители на полицията
и З. и Т. били откарани в сградата на полицията в различни автомобили. При
пристигането си пред сградата на полицията двамата полицейски служители, които
придружавали З. открили до него лист хартия съдържащ две полиетиленови опаковки
с наркотично вещество в тях, за което З. заявил, че му било предоставено от
подс. Т. още преди да започне полицейската проверка, тъй като подс. Т. бил с
условна присъда. В хода на досъдебното производство, както и в хода на съдебното
следствие, извън свидетелските показания и двамата обвиняеми предлагали
различни версии за случилото се, като една от тях включително била, че нито
един от двамата не знаел по какъв начин сакът попаднал в автомобила,
собственост на З. и управляван само от него. Относно съпричастността на подс. Т.
към извършеното престъпление бил получен категоричен отговор с представения
протокол № 20 за извършена на 22.10.2020г. ДНК-експертиза. Вещото лице било категорично,
че профилът на А.Т. съвпадал напълно с ДНК - профила, определен в ДНК - експертиза
№ 19/ДНК-124 на БНТЛ – Бургас при изследването на туба, начелник
и брезентов сак и вероятността някой друг индивид да е оставил тези следи била
едно на няколко трилиона. Счита, че участието на подс. Т. в извършването на
инкриминираните деяния било категорично доказано. Предлага, след като съдът го
признае за виновен да му наложи наказания лишаване от свобода за срок от две
години за престъплението по чл. 354а ал.1 изр. 1 от НК и за срок от 3 години за
престъплението по чл. 354а ал.1 изр. 2 от НК и на основание чл. 23 ал.1 от НК
да му определи едно общо наказание лишаване от свобода за срок от три години и
Глоба в размер на 5000 лв. Предлага още, в случай че съдът признае подс. А.Т.
за виновен за извършените престъпления, на основание чл. 68 ал. 1 от НК да
приведете в изпълнение наложеното му по НОХД № 812/2018 г. на СлРС наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца за
управление на МПС след употреба на наркотици. Моли описаните и иззети
наркотични вещества предадени в ЦМУ – София да бъдат отнети в полза на
държавата и унищожени след влизане на присъдата в сила. Моли след влизане в
сила на присъдата, съдът да постанови отнемане на веществените доказателства по
делото, като предмети послужили за извършване на инкриминираните деяния и да
постанови тяхното унищожаване, като вещи без стойност. Моли също така съдът да осъди
подс. Т. да заплати и направените по делото разноски за експертизи.
Упълномощеният от подс. Т. защитник твърди, че
описаните в обвинителния акт две тежки криминални престъпления не
кореспондирали с никакви доказателства от приложените в кориците на делото и не
били доказани както от обективна, така и
от субективна страна. Разследването, което било направено срещу подс. Т. било
за периода от 22:30 часа до 23:40 часа на 13.03.2019г., когато реално бил спрян
за проверка управлявания от З.З. лек автомобил от
полицейските служители В.Ч. и С.Й.. Не било установено по никакъв начин къде
бил преди това Т., кога е пристигнал от Англия в България, по какъв повод се е
срещнал на 13.03.2019г. след 22:30 часа със З.З. в
района на Централна поща – Сливен. За този важен и съществен пропуск представили
писмени и гласни доказателства. От приложения в делото самолетен билет в
оригинал било видно, че подс. Т. на 09.03.2019г. пристигнал на Летище - София и
на същата дата ползвал услугите на З.З., като
таксиметров шофьор до гр. Сливен, като е следвало да се върне обратно в Англия
на 15.03.2019г., също със З.. Това обстоятелство не се оспорвало както от
държавното обвинение, така и от З.. При престоя си от 09.03.2019г. до
13.03.2019г. подс. Т., заедно със свид. С. Б. извършвали текущи ремонти в къщата
на Т., което обстоятелство било потвърдено по време нас съдебното следствие от
свид. Б. и не било оспорено от държавното обвинение. Основната цел за идването
на подс. Т. от Англия, където живеел и работел със съпругата си бил рождения
ден на 13.03.2019г. на двете му деца - близнаци, който бил проведен на тази
дата от 18.00 ч. до 22.00 ч. в гр. Сливен пицария „Рагаци“,
за което мероприятие представили снимков материал и била разпитана свид. Й. А..
Причината подс. Т. да се обади след рождения ден, около 22:30 ч. на 13.03.2019г.
на З. по мобилния телефон била да се уговорят с него, за да го върне с таксито
си до Летище София на 15.03.2019г., което също било установено по време на
съдебното следствие и не било оспорено нито от З., нито от държавното
обвинение. От изложеното било видно, че подс. Т. нямал със З. никакви контакти, нито желание и
възможност за производство, държане с цел разпространение, като съизвършител
със З., на високорисково наркотично вещество на 13.03.2019г. след 22:30 часа и
преди това, както и да държи прекурсори за производство с цел разпространение
на високорискови наркотични вещества - метамфетамин, ефедрин, псевдоефедрин и
материали за производството им - солна киселина и йод. След внимателен анализ
на изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт се установявало, че
той бил изготвен в нарушение на основните принципи,
визирани в чл.13 и чл.107 от НПК, които задължавали разследващия орган и
прокуратурата да събират и доказателства, които оневинявали привлеченото като
обвиняем лице. Освен това, не бил спазен и чл. 55 от НПК - да научи подс. Т.
въз основа на какви доказателства е обвинението, да се запознае с делото, вкл.
и с информацията получена чрез използване на СРС, както и да прави необходимите
извлечения, да представя доказателства, да участва в наказателното
производство, да прави искания, бележки и възражения и т.н. Реално
запознаването с материалите от досъдебното производство станало едва на
предявяването на разследването, а не по посочения в чл. 55 от НПК ред. Не било
в подкрепа на обвинението и посоченото от прокурора в обвинителния акт решение
№ 185/07.12.2017г. на ВКС, че в случая били налице всички предпоставки за извод
именно за наличие на цел за разпространение на наркотични вещества, тъй като
във воденото срещу Т. ДП № 369/2019г. по описа на РУ МВР Сливен не били намерени
по време на обиска му и след това никакви наркотични вещества, а такива били
намерени от полицейските служители в
лекия автомобил на З., за което и последният се признал за виновен. Така също
признал, че бил негов намерения в лекия автомобил на 13.03.2019г. вечерта сак,
вещите и другите наркотични вещества. От приетите от съда писмени и гласни
доказателства, посочени от държавното обвинение било видно, че фактическата
обстановка, изложена в обвинителния акт не се доказвала по безспорен и
категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна и не можело
да бъде в подкрепа на обвинението посоченото по-горе решение № 185/07.12.2017г.
на ВКС - София. Защитникът цитира обяснения на свид. З. от досъдебното
производство, дадени в качеството му на обвиняем, по – голяма част от които не
са приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им. Коментира
съставения протокол от свид. Ч., в който свид. З. казал, че употребил наркотични вещества, а в
съдебно заседание заявил, че записаното в протокола не било вярно. Относно
изготвената по време на съдебното следствие биологична експертиза по метода на
ДНК-профилиране от вещото лице Д.К. било видно, че има биологичен материал от
ръката на подсъдимия в сака, начелника и тубата и в
тази връзка подсъдимият дал допълнителни обяснения пред съда по каква причина е
оставил от ръката си клетъчен материал по сака, начелника
и тубата, но това не можело да послужи за доказателство, че извършил посочените
в обвинителния акт престъпления. Ако се приемело, че е налице някакво
престъпление, то следвало да е с диспозитив, че на
13.03.2019г., около 23:00 часа Т. е пипнал черен брезентов сак и е извадил от
него начелник и е оставил клетъчен материал по тях и
по тубата, която е била в сака, само от любопитство. Такова обвинение нямало в
кориците на НК, за да се носи и съответната наказателна отговорност от подс. Т.,
т.е. невъзможно било практически, той без да е оставил биологичен материал и по
другите движими вещи, подробно описани в протокола и обвинителния акт, да
извърши посоченото в обвинителния акт престъпление. Налице били безспорни
писмени и гласни доказателства, че на 09.03.2019г. подс. Т. пристигнал от
Англия, където работел, на Летище - София и от там до гр. Сливен пътувал с
лекия автомобил на З., а на 13.03.2019г., след рождения ден на децата си, около
23 часа се срещнали със З. ***, за да се уговорят за връщането на Т. до Летище
- София на 15.03.2019г. Не били налице никакви доказателства, от които да се
доказвали обвиненията, посочени в обвинителния акт. Установено било безспорно,
че у подс. Т. не били намерени високорискови наркотични вещества, не били
проведени в тази връзка необходимите в НПК процесуално-следствени действия
претърсване и изземване, дежурният в РУ – Сливен не установил негово участие в
извършеното от З. престъпление и на 14.03.2019г. сутринта го освободил от РУ Сливен, а на
15.03.2019г. подсъдимият отпътувал от гр. Сливен до Летище София с друго такси,
а от там за Англия. Не било възможно от друга страна подс. Т. да е бил по
същото време и на рождения ден на децата си, и заедно със З. да извършва
посочените в обвинителния акт престъпления. Защитникът коментира приложената справка за
съдимост на подс. А.Т. от която било видно, че е осъждан по НОХД № 812/2018г.
на СлРС с влязло в сила на 29.06.2018г. споразумение
за извършено на 16.06.2018г. престъпление чл. 343б ал.2 от НК, за което му било наложено
наказание Лишаване от свобода за срок от 4 месеца, чието изпълнение на
основание чл. 66 от НК било отложено за изпитателен срок от 3 години. Второто
осъждане било по АНД № 1271/2018г. на СлРС, с влязло
в сила на 09.11.2018г. решение № 453/24.10.2018г. за престъпление по чл. 354а ал. 5 вр. ал. 3 от НК, извършено на 16.06.2018г., за което бил освободен от наказателна
отговорност и му била наложена глоба в размер на 400 лв. Третото дело било НОХД
№ № 1450 / 2018г. на СлРС за извършено на
18.09.2018г. престъпление по чл. 354а ал. 5 вр ал. 3 предл. 2 т. 1 предл. 1 от
НК, приключило със споразумение на 15.11.2018г. По другите дела бил реабилитиран.
Защитникът счита още, че ОП - Сливен в проведеното досъдебно производство
осъществила един непоследователен, превратен и тенденциозен анализ на
приложените по делото доказателства, като по този начин направила грешни
фактически и правни изводи относими към вината на подзащитния
му, с което бил нарушен основния принцип,
визиран в чл. 13 НПК, който изисквал всестранно и пълно разследване на
обективната истина, което задължавало органите на досъдебното производство да
събират и проверяват както доказателствата, които разобличавали или отегчавали
неговата отговорност, така също и доказателства, които го оправдавали или
смекчавали неговата отговорност. Поради това счита, че неоснователно и без вина
подс. Т. шест месеца търпял морални и материални щети, лишен бил от работа в
Англия, от децата си и съпругата си. Моли
съдът да признае за невиновен подс. Т. по обвиненията, посочени в
обвинителния акт, като отмени и взетите
срещу него мерки за процесуална принуда – Забрана за напускане пределите на
страната и Парична гаранция в размер на 1 500 лв., както и да бъде освободен от
направените по делото разноски.
В дадените му право
на лична защита и право на последна дума, подс. Т. твърди, че е невинен, просто
попаднал в колата на свид. З.. От шест месеца бил в РБългария,
а двете му 13-годишни деца и съпругата му били в Англия. От 15 годишна възраст
работел и печелел достатъчно, за да се занимава с „бандитски неща”.
Съдът
намира, че от събраните по делото доказателства се установява следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подс.
А.Я.Т. е на 41 години, с основно образование, женен, работи, осъждан:
-с
влязло в сила на 29.06.2018г. споразумение по НОХД № 812 / 2018г. на СлРС за извършено на 16.06.2018г. престъпление по чл. 343б,
ал. 3 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
четири месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено за изпитателен срок от три години и наказание ЛПУМС за срок от една
година;
-
с влязло в сила на 15.11.2018г. споразумение по НОХД № 1450 / 2018г. на СлРС за извършено на
18.09.2018г. престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от
НК, за което му е наложено наказание глоба в размер на 800 лв.
С
влязло в сила на 09.11.2018г. решение № 453 / 24.10.2018г. по АНД № 1271 /
2018г. на СлРС на основание чл. 78а, ал. 5, вр. ал. 1
от НК е освободен от наказателна отговорност за извършено на 16.06.2018г. престъпление
по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК и му е наложено административно
наказание глоба в размер на 400 лв. (платена на 14.11.2018г.).
Подс.
Т. има две деца – близнаци, родени на ***г. по повод техния рожден ден, на
09.03.2019г. той пристигнал от гр. Лондон в гр. София, а от гр. София в гр.
Сливен го докарал свид. З. с лекия си автомобил. Обратно подсъдимият трябвало
да лети за гр. Лондон на 15.03.2019г. (приложен
двупосочен самолетен билет). По време на престоя си в гр.
Сливен, подс. Т. правил ремонт на къщата на майка си заедно със свид. Б..
Според показанията на свид. А. и обясненията на подсъдимия, на 13.03.2019г. от
18:00 ч. до 22:00 часа в пицария „Рагаци“ в гр.
Сливен било проведено тържеството за рождения ден на децата на подсъдимия. След
като си тръгнал от заведението, подс. Т. тръгнал към пощата, където имал
уговорка да се срещне със свид. З.. Подсъдимият се качил в автомобила на свид. З.,
след което тръгнали да заредят гориво на бензиностанцията до магазин „Била“, но
преди да стигнат до там, свид. З. спрял на „нещо като спирка до параклисчето преди Дамарския
мост“ и подсъдимият слязъл от автомобила. След като отново се качил в
автомобила, отишли до бензиностанцията, заредили гориво, тръгнали и спрели до
денонощен магазин, намиращ се до Трета поликлиника, от който подс. Т. си купил
цигари. След това тръгнали да се прибират.
Свидетелите В.П.Ч., С.Й.Й., И.Т.С.
и Н.И.К. към 13.03.2019г. били
полицейски служители от РУ на МВР - Сливен. В периода от 19:00 часа на
13.03.2019г. до 07:00 часа на 14.03.2019г. свидетелите Ч. и Й. били на смяна
като екип. Около 23:40 часа на 13.03.2019г. двамата спрели за проверка лекия
автомобил „Опел Зафира“ с per.
№ СН 5464 АС в гр.
Сливен на ул. „С. Пейчев“, пред номер 12. От извършената проверка установили, че
автомобилът се управлява от свид. З., като до него на
предната дясна седалка пътувал подс. Т.. Полицаите огледали автомобила и
забелязали черен брезентов спортен сак на задната седалка, а в автомобила имало
миризма на ацетон. Свид. Ч. и свид. Й. попитали водача на кого е сакът, като свид.
З. заявил, че бил на подс. Т., но последният отрекъл и заявил, че не знаел на
кого бил и не бил негов. Поради това полицейските служители извършили проверка
на автомобила, като за това съставили Протокол за извършване на проверка на
лични вещи, превозни средства, кораби, въздухоплавателни средства на вещите,
превозвани в тях (том 1, л. 58 от ДП). От извършената проверка служителите на
МВР установили, че в черния брезентов сак имало 1 бр. пластмасова туба с надпис
Perwol, черна, с дръжка и пробита капачка, с вместимост 4,5 литра
и монтиран в долната част метален вентил за гума на кола, 1 бр. прозрачно
пликче с надпис „MEDIKA“ медицински памук, част от пластика на мобилен оператор -
сиво - бяла на цвят, 1 бр. кръгла кутийка с капак, с размери 2,5 см, без видимо
съдържание, 1 бр. полиетиленов плик с размер 11x6,5
см, съдържащ множество полиетиленови пликчета с размери 5x4
см, 1 бр. оранжева бутилка с надпис Flash,
съдържаща около 50 мл. течност, 1 бр. полеви котлон с
надпис CRONI с размер 22,3x13 см, 1 бр. вентилатор черен на цвят с червена лепенка и кабел за захранване,
1 бр. стъкленица тъмнокафява с черна капачка без съдържание, 1 бр. пасатор Mulinex, 1 бр. велосипедна помпа марка Бето,
1 бр. част от цедка без дръжка, 1 бр. начелник, 1 бр.
малко кафяво стъклено шише, 1 бр. червена пластмасова фуния, 1 бр. електронна
везна с капак, 1 бр. бяла цилиндрична кутия с лакмусови лентички, 1 бр.
спринцовка, 1 бр. бяла мензура, 1 бр. сгънато алуминиево фолио при отварянето,
на което се виждали остатъци от кафяво вещество. Свид. З. собственоръчно
написал в протокола, че вещите били на „А. Т.”, като при разпита си в съдебно заседание заявява,
че доброволно написал в обясненията на протокола, че вещите са на А. Т., като е
имал предвид подс. А.Т., когото знаел като Н..
След като установили съдържащите се в сака предмети, свидетелите Ч. и Й.
поискали съдействие от колегите си от ГООР. На място пристигнал екип 617 в
състав - свид. И.С. и свид. Н.К., като в техния автомобил се качил на задната
седалка в дясно свид. З., а в автомобила на свид. Й. и свид. Ч. се качил подс. Т..
Докато последните се придвижвали към РУ на МВР - Сливен, подс. Т. заявил, че в свид.
З. имало наркотици. Когато пристигнали пред сградата на РУ на МВР - Сливен свидетелите
Й. и Ч. отишли до задната дясна врата на автомобила на колегите си, за да
изведат свид. З. от автомобила и като го извели видели
лист хартия на мястото на свид. З.. Служителите на РУ на МВР - Сливен
установили, че в листа хартия имало две прозрачни полиетиленови опаковки, съдържащи
кафеникаво пихтиесто вещество. За това вещество свид. З. обяснил, че му го дал подс. Т. и му е казал да го
скрие, тъй като последният имал условна присъда. Свид. З. заявил, че го бил
скрил в гащите си, още докато били в неговия автомобил.
В хода на разследването е изготвена съдебно-дактилоскопна експертиза (том
2, л. 35 от ДП), от заключението на която е видно, че по представените за обработване веществени доказателства по ДП
№ 369 / 2019г. по описа на РУ – Сливен няма оставени годни за идентификационно
изследване дактилоскопни следи. Черният сак с надпис на латиница „LEMON” не бил
обработван тъй като повърхността му не била следовъзприемаща.
Изготвената е и съдебно-биологична експертиза № 19 / ДНК - 124 на БНТЛ –
Бургас по метода на ДНК - профилиране (том 2, л. 20-23 от ДП), от заключението
на която се установява, че по иззетия брезентов сак се е определил ДНК профил
на смес от клетъчен материал от поне две лица от мъжки пол в различно
съотношение. В заключението е посочено, че алелите с по-висок интензитет
формират ДНК профил, който съвпада напълно с ДНК профила, определен при
изследването и на установената в сака туба с надпис „PERWOLL“,
както и с непълния ДНК
профил, определен за начелника също намерен в сака.
Установеният ДНК профил не показвал съвпадение с ДНК профилите, регистрирани в
Националната ДНК база данни. За брезентовия сак е установено наличие на
клетъчен материал и от друго/други лица, но не е определен конкретен ДНК профил. При наличие на посочено лице може
да се извърши сравнение. При изследването на останалите обекти (оранжева
бутилка с надпис „Flash”, полеви котлон, вентилатор,
велосипедна помпа и електронна везна) не е определен ДНК профил.
В хода на съдебното следствие съдът назначи допълнителна ДНК експертиза във
връзка с изготвената ДНК експертиза № 19 / ДНК - 124 на БНТЛ – Бургас с обект
на изследване клетъчен материал от устната кухина на подс. Т., иззет на
15.10.2020г. и задача да се определи ДНК профилът на подсъдимия и да се сравни
с ДНК профила, определен в ДНК експертиза № 19 / ДНК - 124 на БНТЛ – Бургас от
05.12.2019г. по ДП № 369 / 2019г. на РУ – Сливен. Видно от заключението на експертизата,
ДНК профилът на подс. Т. съвпада напълно с ДНК профила, определен в ДНК
експертиза № 19 / ДНК - 124 на БНТЛ – Бургас при изследването на обекти туба и начелник, както и с по – силно проявеният ДНК профил в ДНК
профила на смес от клетъчен материал, определен при изследването на обект
брезентов сак. Този резултат представлява категорично доказателство, че
клетъчният материал по тубата и начелника произхожда
от подс. Т., както и по – голямото количество клетъчен материал по брезентовия
сак.
От заключението на изготвената съдебна физико-химическа експертиза (том 2,
л. 47- 50 от ДП) е видно, че във влажното кристално вещество с нето тегло 10,247 грама е доказано наличие на метамфетамин.
Съдържанието на метамфетамин е 45,50%, а във влажното кристално вещество с нето
тегло 1,492 грама е доказано наличие на метамфетамин със съдържание 43,10%. В
изследваното сребристо алуминиево фолио с приблизителни размери 3,2/2,8 см.,
прегънато на две е установено полепнало кафяво кристално вещество - 0,056 грама
и в него е установено наличие на ефедрин/псевдоефедрин.
В оранжевата пластмасова бутилка, с надпис „Flash
Аква форте“, с вместимост 0,450 л, с черна винтова
пластмасова капачка, съдържаща бледо жълта течност е установено наличието на
0,065 л. (66,260) солна киселина. С
наличните в химическата лаборатория при
сектор БНТЛ, ОД МВР – Бургас методики и апаратура в това количество солна
киселина не са установени следи от вещества под контрол съгласно ЗКНВП. В кафявото стъклено шише без етикет, с черна пластмасова
винтова капачка, съдържащо сиво кристално вещество е установено наличието на
0,101 грама йод, в което
също с наличните в химическата
лаборатория при сектор БНТЛ, ОД МВР – Бургас методики и апаратура не са
установени следи от вещества под контрол съгласно ЗКНВП.
След екстракция от: 2 броя хартиени листа на квадратчета, оцветени в тъмно
кафяво - деформирани; пластмасова туба с надпис Perwol, черна, с дръжка и пробита капачка, с вместимост 4,5 литра
и монтиран в долната част отстрани метален накрайник (вентил за гуми); част от сиво-бяла
пластика на мобилен оператор; полиетиленов плик тип „клипс”
с размери 7/11,5 см, съдържащ множество неупотребявани полиетиленови пликчета тип „клипс” с размери 4/5 см; малък сребрист електрически котлон с надпис „Croni” с размер 22,5/13,5/6,8 см; пасатор Mulinex; сива електронна везна и 1 бр. клечка за уши, с дължина
8 см, с жълти и черни зацапвания по
памучните тампони, в екстракта са
установени следи от метамфетамин.
Общото нето тегло на кристалните вещества
съдържащи/определени като метамфетамин е 11,739 грама.
Веществото метамфетамин е
поставено под контрол в Списък 1 — „Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3,
ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).
Веществата ефедрин/псевдоефедрин
са поставени под контрол и подлежат съгласно чл. 3, ал. 4 от ЗКНВП и
Регламент 273/2004, Приложение I на Европейския парламент и Съвета, относно
прекурсорите на наркотичните вещества и представляват прекурсори за
производство на наркотични вещества. Същите са включени в Приложение I по
смисъла на чл. 2, б. „а“ в Категория 1 от Регламента.
Видно от съставения протокол за оценка на наркотични вещества (том 2, л. 51
от ДП), по метода на математическо изчисление, съгласно Приложение № 2 от ПМС №
23/29.01.1998г., общата стойност на 10,247 грама метамфетамин с процентно
съдържание на активното вещество 45,50 % и 1,492 грама метамфетамин с процентно
съдържание на активното вещество 43,10 %, възлиза на 293,475 лв.
Процесните метамфетамин, ефедрин/псевдоефедрин и солна киселина са предадени на
съхранение с приемо-предавателен протокол № 70328/30.04.2020г. на Централно
митническо управление.
С
влязло в сила на 28.08.2020г. споразумение по НОХД
№ 416/2020г. на СлОС, свид. З. се е признал за виновен в
това, че: - на 13.03.2019г. в гр. Сливен, в съучастие с обв. А.Я.Т.
като съизвършител, произвел и държал с цел разпространение високорисково
наркотично вещество - 10,247 грама метамфетамин, със съдържание на активния
компонент метамфетамин 45,50% и 1,492 грама метамфетамин, със съдържание на
активния компонент метамфетамин 40,10% - престъпление по чл. 354а, ал. 1, изречение 1,
предл. 1 и 4, алт. 1, вр. чл.20, ал. 2 от НК, за което при условията на чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено за изпитателен срок от три години;
- на
13.03.2019г. в гр. Сливен, в съучастие с обв. А.Я.Т. като съизвършител, държал прекурсори за
производство, с цел разпространение на високорисково наркотично вещество
метамфетамин - 0,056 грама ефедрин/псевдоефедрин и материали за производство, с
цел разпространение на високорисково наркотично вещество метамфетамин - 0,065
литра (66,260 грама) солна киселина и 0,101 грама йод – престъпление по чл. 354а, ал. 1,
изречение 2, предл. 1 и 3, вр. изр. 1, предл. 4, алт. 1, вр. чл.20, ал. 2 от НК,
за което при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от две години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1
от НК е отложено за изпитателен срок от четири години. На основание чл. 53, ал.
3 от НК не му е наложено по – лекото наказание глоба. На основание чл. 23, ал.
1 от НК му е определено едно общо наказание
- лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от четири години.
Така описаното непосредствено по-горе като
фактическа обстановка настоящият съд прие за установено по несъмнен и безспорен
начин, в резултат на извършения от съда внимателен и подробен анализ на всички
събрани и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства, доказателствени средства, съответно преценени както
поотделно, така и в съвкупността си – обясненията на подс. Т.; показанията на свидетелите З., Ч., Й., С., К., Б. и А. (вкл. прочетените по съответния процесуален ред показания на
свидетелите Й., С. и К.); заключенията на съдебно - дактилоскопната
експертиза, съдебната физико - химическа експертиза, съдебно-биологична експертиза по
метода на ДНК – профилиране и допълнителната ДНК експертиза; писмените
доказателствени материали – Протокол за извършване на проверка на лични вещи, превозни средства,
кораби, въздухоплавателни средства на вещите, превозвани в тях; Протокол за
доброволно предаване от 14.03.2019г.; Протоколи за оглед на веществени
доказателства от 14.03.2019г. и от 15.03.2019г. и снимковия материал към тях; Протокол за оценка на наркотични вещества; приемо-предавателен протокол № 70328/30.04.2020г. на
Централно митническо управление; справка за задграничните пътувания на
подсъдимия;
характеристични справки, справки за съдимост и декларации за семейно и
материално положение и имотно състояние на подсъдимия и на свид. З.; веществените
доказателства, предадени на Централно митническо управление с Приемо-предаватения протокол №
70328/30.04.2020г. и веществените доказателства, приложени към делото. Към доказателствения материал съдът приобщи и представените от
подсъдимия двупосочен самолетен билет, удостоверения за раждане на двете му
деца, 3 бр. снимки.
Съдът анализира депозираните обяснения на
подс. Т., изхождайки от обстоятелството, че наред с качеството си на
доказателствено средство като всички останали доказателствени средства, тези
обяснения представляват и основно средство за защита на подсъдимия, още повече,
че той е в най-голяма степен заинтересуван от изхода на делото, а и не носи
наказателна отговорност в случай, че изнесе факти, които не отговарят на
действителността. С оглед на така направените предварителни уговорки, имащи
принципен характер, но не само поради тях, настоящият съд намира, че тези обяснения
не следва да се кредитират в частта им, в която противоречат на останалия
доказателствен материал, събран и проверен в хода на проведеното съдебно
следствие. Тези обяснения следва да се преценяват като типична защитна позиция
на подсъдимия целяща неговото оневиняване.
Съдът не кредитира дадените пред съда обяснения на подсъдимия, касаещи тава
дали е пипал черния сак и вещите в него, тъй като освен, че излага
противоречиви версии за това, неговите обяснения не кореспондират с останалите
доказателства. Първоначално в обясненията си подс. Т. категорично заяви,
че не е пипал черния сак, поставен на
задната седалка в автомобила на свид. З., а след приобщаване към
доказателствения материал на безспорното заключение на допълнителната експертиза
по метода на ДНК – профилиране, промени
защитната си версия и твърди, че от любопитство през дупките на сака си
вкарал ръката, напипал тубата и изкарал начелника,
поради това там имало негови отпечатъци.
Само че в случая експертизата не е установила негови „отпечатъци“, а негов
клетъчен материал. Освен това, по сака няма как да има „отпечатъци“ на
подсъдимия, тъй като видно от заключението на съдебно - дактилоскопната
експертиза, повърхността му не е следовъзприемаща. И никъде в заключението на допълнителната
експертиза по метода на ДНК – профилиране не се твърди, че клетъчния материал е
„от ръката на подсъдимия”, както твърди защитникът му в хода на съдебните
прения. Съдът не кредитира и обясненията
на подсъдимия в частта, в която твърди, че докато пътували до полицията не бил
казвал, че в „гащите на З.“ имало скрити наркотици и разбрал, че е имало
наркотици, когато се върнал от Англия и бил призован за разпит по досъдебното производство. Обясненията му в
тази им част представляват негова защитна теза и противоречат на безпротиворечивите и взаимнодопълващи
се показания на свидетелите Ч. и Й., включително на заявеното от тях при
проведените очни ставки с подс. Т.. Съдът кредитира показанията на незаинтересованите
от изхода на делото свидетели полицейски служители - Ч., Й., С. и К., които са подробни,
обективни, последователни, взаимно
допълващи се и не противоречащи на останалия доказателствен материал по
делото. Те в много голяма степен допринасят за изясняването на основните и
съществените обстоятелства включени в
предмета на доказване по делото. Показанията на тези свидетели кореспондират
със съставените протокол за извършване на проверка на лични вещи, превозни средства, кораби,
въздухоплавателни средства на вещите, превозвани в тях; протокол за доброволно предаване от 14.03.2019г.; протоколи
за оглед на веществени доказателства от 14.03.2019г. и от 15.03.2019г., със
иззетите веществени доказателства, респ. със заключенията на съдебната –
дактилоскопна експертиза, съдебната физико-химическа експертиза, съдебно-биологична експертиза по
метода на ДНК – профилиране и допълнителната съдебно – биологично експертиза по
метода на ДНК профилиране. Между показанията на
тези свидетели няма противоречия, всеки от тях предава добросъвестно
възприятията си и от тях, вкл. прочетените по съответния процесуален ред
показания на свидетелите Й., С. и К. доколкото беше констатирано, че тези
свидетели не помнят определени обстоятелства се установява, че в спрения за проверка
лек автомобил били установени водачът му – свид. З. и лице, возещо се при него
– подс. Т., които били отведени с отделни автомобили до полицията. След
слизането на свид. З. от полицейския автомобил, на мястото, на което седял в автомобила имало хартиен лист, в който в две
полиетиленови опаковки имало кафеникаво пехтиесто
вещество, които не били там преди качването му в автомобила. Веществото било влажно, което
означавало, че било приготвено скоро.
За това вещество свид. З. обяснил, че било на подс. Т., който му го дал да го
скрие, когато ги спрели полицаите, защото бил с условна присъда. Свид. З. го
взел и след това го оставил в полицейския автомобил като изрично казал, че е
на подс. Т.. Подс. Т. пък докато пътували
в полицейския автомобил и бил попитан за наркотика отговорил, че трябва да е в
свид. З.. От показанията на свид. Ч. и Й. се установява още, че от спрения за
проверка лек автомобил се носела миризма на ацетон, а на задната седалка имало
черен брезентов спортен сак с вещи, които се използвали за производство на
наркотични вещества и за които вещи свид. З. казал, че са на подс. Т.. В
подкрепа на верността на последното твърдение е заключението на допълнителна ДНК експертиза от което е
видно, че по част от вещите в сака и по самия сак има оставен клетъчен материал
от подс. Т.. ДНК профилът на подс. Т. съвпада напълно с ДНК профила, определен
в ДНК експертиза № 19 / ДНК - 124 на БНТЛ – Бургас при изследването на обекти туба
и начелник, както и с по – силно проявеният ДНК
профил в ДНК профила на смес от клетъчен материал, определен при изследването
на обект брезентов сак. Свид. З. още на
място върху съставения протокол за извършена проверка на лични вещи, превозни средства,
кораби, въздухоплавателни средства на
вещи, превозвани в тях, саморъчно е записал за сака и вещите, намерени в него,
че са на „А. Т.“, като в съдебно заседание изрично заяви, че е имал предвид
подс. Т., когото знаел като „Н.“ и че доброволно, без никой да го кара насила е
написал тези обяснения. Съдът счете за недостоверни и не кредитира показанията
на свид. З., дадени в хода на съдебното следствие след осъждането му с влязло в
сила споразумение за извършените от него в съучастие с подс. Т. като
съизвършител престъпления по чл.
354а, ал. 1, изречение 1, предл. 1 и 4, алт. 1, вр. чл.20, ал. 2 от НК и по чл.
354а, ал. 1, изречение 2, предл. 1 и 3, вр. изр. 1, предл. 4, алт. 1, вр.
чл.20, ал. 2 от НК в частта, в която
твърди, че чантата, имайки предвид черния сак, е останала от някой на седалката
и искал да я изхвърли и в частта, в която твърди, че от стрес може да е казал,
че чантата е на подсъдимия, както и прочетените по съответния процесуален ред
негови обяснения от досъдебното производство, че не знаел на кого е намерения
сак и подс. Т. също казал, че не знае на кого е. Съдът не кредитира показанията
му и в частта, в която твърди, че не знае къде полицаите са намерили наркотично
вещество, както и че му показали един пакет, но той им казал че не знае на кого
е какво има вътре, тъй като те противоречат на коментираните по – горе безпротиворечиви показания на свидетелите Ч., Й., С. и К. в
тази им част. В останалата им част, относно случилото се преди да бъдат спрени
за проверка, съдът кредитира показанията на свид. З.. Те кореспондират с
обясненията на подс. Т. в тази насока.
Съдът
кредитира в цялост заключенията на изготвените по делото съдебно - дактилоскопна експертиза, съдебна
физико-химическа експертиза, съдебно-биологична експертиза по метода на ДНК –
профилиране и допълнителната ДНК експертиза, които допринасят в значителна
степен за изясняване на обстоятелствата по делото, изготвени са от компетентни
вещи лица, в чиито знания, добросъвестност и компетентност съдът няма основание
да се съмнява, не са оспорени от страните и са приобщени по установения
процесуален ред. За
установяването на горната фактическа обстановка съдът се довери и на всички писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства, като счита, че същите съпоставени по между си и с
гласните доказателства по делото очертават по един категоричен и безспорен
начин фактическата обстановка по делото и то по начина, по който тя беше
описана по - горе. Съдът прецени като достоверни показанията на посочените от
подсъдимия свидетели Б. и А., доколкото от тях се установява, че при престоя си
в гр. Сливен, подс. Т. е правил текущи ремонти в къщата на майка си и на
инкриминираната дата е организирал в заведение празненство по повод рождения
ден на децата си, но техните показания по никакъв начин не обосновават твърдяния от защитника на подсъдимия извод, че последният
не е имал със свид. З. „никакви
контакти, както и желание и възможност за
производство, държане с цел разпространение като съизвършител със З. на
високорискови наркотични вещества -
метамфетамин, ефедрин, псевдоефедрин и материали за производството им – солна киселина и
йод“. Съдът намери и останалите възраженията на защитата
за неоснователни. Възраженията в по – голявата им
част са относно допуснати нарушения на досъдебното производство и при
изготвянето на обвинителния акт и предвид разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от НПК
не подлежат на обсъждане при постановяване на присъдата. Възраженията относно
мярката за неотклонение на подс. Т. на досъдебното производство и забраната да
напуска пределите на РБългария също не подлежат на
коментар, тъй като контролът относно законосъобразността и им е предвиден в
отделно производство. В анализа на доказателствената съвкупност, който прави,
защитникът на подс. Т. цитира обяснения на свид. З. от досъдебното
производство, по – голямата част от които не са приобщени към доказателствения
материал по делото чрез прочитането им. Изводът на защитника, че след като
дежурния в РУ – Сливен приел, че подс. Т. няма никакво участие в извършеното от
З. престъпление го освободил от полицейското управление е неотносим
към настоящото производство, в което само съдът е компетентен да реши дали
подсъдимият е участвал или не в извършването на престъпленията, за които му е
подигнато обвинение, а не дежурният в районното управление. Следващият извод,
че не било възможно подс. Т. да е бил по едно и също време и на рождения ден на децата си и заедно със З. да извършва посочените в
обвинителния акт престъпления, не може да бъде споделен. Както беше посочено,
от събраните доказателства се установи, че на процесната дата двете деца на
подсъдимия са празнували рождения си ден в заведение от 18:00 до 22:00 часа, но
нито от показанията на свид. А., нито от представените от подсъдимия 3 бр.
снимки, запечатали три момента от рождения ден може да се направи извод,
че подс. Т. през цялото време е бил в заведението. Свид. Б. твърди, че са били заедно с
подсъдимия 3-4 дни и са работили до късно вечерта, но не твърди нищо конкретно
за датата, когато е бил рождения ден и на която предвид посочения час на
тържеството няма как да са работили „до късно вечерта“.
Въз
основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
С
деянията от описаната фактическа обстановка подс. Т. е осъществил състава на
престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 2 предл. 1 и 3 вр. изр. 1,
предл. 4 алт. 1 вр. чл.20 ал.2 от НК, тъй като на 13.03.2019г. в гр. Сливен, в съучастие със З.Д.З.
като съизвършител, произвел и държал с цел разпространение високорисково
наркотично вещество - 10,247 грама метамфетамин, със съдържание на активния
компонент метамфетамин 45,50% и 1,492 грама метамфетамин, със съдържание на
активния компонент метамфетамин 40,10% и
състава на престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 2
предл. 1 и 3 вр. изр. 1, предл. 4 алт. 1 вр. чл.20 ал.2 от НК, тъй като на 13.03.2019г.
в гр. Сливен, в съучастие със З.Д.З. като съизвършител, държал прекурсори за
производство, с цел разпространение на високорисково наркотично вещество
метамфетамин - 0,056 грама ефедрин/псевдоефедрин и материали за производство, с
цел разпространение на високорисково наркотично вещество метамфетамин - 0,065
литра (66,260 грама) солна киселина и 0,101 грама йод.
Участието
на подс. Т. в извършването на инкриминираните деяния е категорично доказано от
събраните по делото доказателства.
Характерна за двете
престъпления, в които е обвинен подсъдимият, е специалната цел – производството
и държанието на високорискови наркотични вещества да е с цел
разпространение, както и с цел разпространение на високорискови наркотични
вещества да се държат прекурсори и
материали за производство на високорисковите наркотични вещества. От обективна страна е несъмнено и безспорно, че подс. Т. е
държал (т.е упражнявал е фактическа власт) върху посочените във второто обвинение прекурсори
за производство, с цел разпространение на високорисково наркотично вещество
метамфетамин - 0,056 грама ефедрин/псевдоефедрин и материали за производство, с
цел разпространение на високорисково наркотично вещество метамфетамин - 0,065
литра (66,260 грама) солна киселина и 0,101 грама йод. Вярно е, че тези
вещества и материали са били намерени в процесния сак в автомобила на свид. З.,
но при спирането на автомобила за проверка от полицейските служители -
свидетелите Ч. и Й., подсъдимият е бил в автомобила, в съставения и коментиран
по – горе протокол свид. З. саморъчно е написал, че намерените в вещи са на
подс. Т. и при изследването им впоследствие по част от тях безспорно е доказано
наличието на клетъчен материал от подс. Т.. Веществата ефедрин и псевдоефедрин
са поставени под контрол и подлежат на контрол съгласно ЗКНВП - чл. 3, ал. 4 и Регламент 273/2004, Приложение I на
Европейския парламент и Съвета относно прекурсорите на наркотични вещества и
представляват прекурсори за производство на наркотични вещества и са включени в
Приложение I по смисъла на чл. 2 б. "а", в Категория 1 на същия регламент. Подсъдимият не е имал
разрешение за държането им. В изследваните количества солна киселина 0,065 л. (66,260 гр.) и 0,101гр. йод не
са установени следи от вещества под контрол, съгласно ЗКНВП. Тези прекурсори и материали са били
предназначени за производство на
наркотични вещества. Установените в
намерения в автомобила на свид. З. и
приложен като веществено доказателство черен сак прекурсори, материали и
съоръжения, по част от които както подробно беше посочено по – горе има
клетъчен материал от подс. Т., удостоверяват, че свид. З. и подс. Т. са се
снабдили с процесното количество метамфетамин по първото обвинение, не по друг
начин, а произвеждайки го. Безспорно
се установи, че процесните високорискови наркотични вещества –
метамфетамин общо 11,739 грама са били
предназначени за разпространение и подсъдимият е съзнавал това обстоятелство
предвид вида на веществото, неговото количество, намерените принадлежности за производството
му /котлон, пасатор, вентилатор, стъкленица, фуния, мензура спринцовса,
лакмусови лентички/ и разфасоването му в дози /електронна везна и голямото
количество малки вакуум опаковки/. За съставомерността на деянията не е задължително специалната
цел да е реализирана.
По делото безпротиворечиво е установен вида на произведените и държани с цел разпространение от подс. Т.
наркотичните вещества – общо 11,739 грама метамфетамин, който е поставен под контрол в Списък 1 — „Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с
чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
(ЗКНВП). Метамфетамините
имат високорисков характер с оглед последиците върху здравето на хората. Не се
доказа подсъдимият да е имал разрешително за производство и държане на
посочените вещества.
От субективна страна подс. Т. е извършил двете
престъпления с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК и в съучастие като съизвършител по
смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК със свид. З.Д.З.. Всеки от двамата е съзнавал,
че не е сам при извършване на престъплението, че действа заедно с другия
съучастник, у когото е налице умисъл за същото конкретно престъпление, в което
взема участие и той и всеки от съучастниците е искал
от общата дейност да настъпят желаните общественоопасни
последици. Всеки от тях е съзнавал, че действа съвместно с другия и заедно
преследват определена обща цел. При съучастническата дейност, не е необходимо
всеки от съучастниците да участва във всички елементи
от изпълнителното деяние, като конкретно за съставомерността на деянието по чл. 354а, ал. 1 НК не е необходимо, всеки
от съучастниците лично да упражнява фактическа власт
върху предмета на престъплението, във всеки един момент. Подс. Т. и свид. З. са
знаели противоправността на деянията си, съзнавали са
общественоопасния им характер и са го целяли. Фактическите данни по настоящото дело несъмнено
сочат, че както подсъдимият, така и свид. З. с оглед на тяхната възраст,
житейски опит, физическо и психическо развитие и съдебно минало са разбирали,
че извършват нещо нередно, недопустимо и непозволено от закона. Двамата са нарушили забранителни разпоредби
относно производството и държането на високорискови наркотични вещества,
прекурсори и материали за производството им с цел разпространение и са увредили
обществените отношения, свързани с гарантиране на здравето. Безспорна и
последователна е съдебната практика, че при съизвършителство
всеки от съучастниците отговаря за причинения с общи
усилия престъпен резултат. Свид. З. е сключил споразумение с ОП Сливен,
одобрено от ОС Сливен, с което се е признал за виновен, че е извършил деянията в съучастие като съизвършител с подс.
Т., като разбира се от този факт съдът не прави изводи за виновност и на подс. Т./в
какъвто смисъл е трайната съдебна практика/.
При
индивидуализацията на наложените на подс. Т. наказания за всяко от извършените
престъпления, съдът се съобрази с принципите за тяхната законоустановеност
и индивидуализация. Съдът отчете всички обуславящи вината и отговорността на
подсъдимия обстоятелства. При индивидуализацията на наказанията по вид и размер, които наложи
на подсъдимия, съдът отчете степента на обществена опасност на двете деяния и
на дееца, причините и подбудите за извършване на престъпленията, наличието или
липсата на смекчаващи и на отегчаващи вината обстоятелства.
Като
отегчаващи вината на подс. Т. обстоятелства съдът прие, съдебното миналото на
подсъдимия, което го характеризира като личност с установена склонност да
извършва престъпления, свързани с наркотични вещества (държане
на наркотични вещества и управление на МПС след употреба на такива) и
очевидната неефективност на наложените му до този момент наказания, като вид и
размер. Като смекчаващи отговорността на подс. Т. обстоятелства, съдът
прецени трудовата му ангажираност,
наличието на семейство с две малолетни деца, за които се грижи.
Съдът отчете високата степен на обществена опасност на
извършените от подсъдимия деяния, въздигнати като такива от законодателя,
предвид засегнатите важни обществени отношения, свързани
с охраната и защитата на живота и здравето на гражданите, с режима на контрол
на наркотичните вещества и риска, който те създават за човешкото здраве. Освен това, участието на две или повече лица в
изпълнението на престъплението винаги повишава обществената опасност на
съответния вид посегателство. Обществената опасност на деянието
е висока и предвид значителния брой на престъпленията, свързани с производството
и държането с цел разпространение на наркотични вещества, прекурсори и
материали за производството им както в съдебния окръг, така и в страната, от
които потърпевши са главно младите хора.
Завишена е обществената опасност и на подс. Т., който предвид осъжданията му до момента показва установени
престъпни навици.
Законово
определения размер на наказанието лишаване от свобода за престъплението по чл. 354а, ал.1, изр. 1, педл.
1 и 4, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК е лишаване от свобода за срок от две до
осем години и глоба от 5 000 лв. до 20 000 лв., а за престъплението
по чл. 354а, ал.1, изр. 2, предл. 1 и 3,
изр. 1, предл. 4, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК - лишаване от свобода за срок
от три до дванадесет години и глоба от 20 000 лв. до 100 000 лв.
Липсват
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства.
С
оглед на всички изложени обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на
наказанието и предвид целите на генералната и специалната превенции, при
условията на чл. 54 от НК, съдът наложи на подс. Т. кумулативно предвидените в посочените
текстове на чл. 354а ал. 1, изр. 1, предл. 1 и 4, алт. 1 от НК и на чл.
354а ал. 1, изр. 2, предл. 1 и 3, вр. изр. 1, предл. 4, алт. 1 от НК наказания лишаване от свобода и
глоба за всяко от престъпленията
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в минималния предвиден
за съответното престъпление размер, а именно: за първото престъпление -
наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на
5 000 лв., а за второто престъпление – лишаване от свобода за срок от три
години и глоба в размер на 20 000
лв.
Тъй като двете престъпления са извършени преди да е имало влязла в сила
присъда за което и да е от тях, на основание чл. 23 ал. 1 от НК съдът определи
на подс. Т. едно общо наказание за тях, а именно по – тежкото от двете - лишаване
от свобода за срок от три години, което да изтърпи при първоначален строг режим и глоба в размер на 20 000
лв.
Така наложените
наказания лишаване от свобода и глоба съдът намира за достатъчни за постигане
на репресивните и възпитателни цели на санкцията, за прецизно отмерени с оглед
на всички индивидуализиращи наказателната отговорност обстоятелства и
същевременно за справедливи. Съдът счита, че тези наказания ще допринесат за
поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще въздействат възпитателно и
предупредително възпиращо и върху останалите членове на обществото.
На основание чл. 68
ал.1 от НК, съдът приведе в изпълнение при първоначален строг режим наложеното на подс. Т. с
влязло в сила на 29.06.2018г. споразумение по НОХД № 812/2018 г. на Районен съд
гр. Сливен, наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, чието
изпълнение е било отложено за изпитателен срок от три години.
Първоначалният строг режим на изтърпяване на определеното общо наказание
лишаване от свобода за срок от три години и на приведеното в изпълнение
наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, съдът определи съгласно
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т.
2, б. „в“ от ЗИНЗС;
На основание чл. 354а, ал. 6 от НК съдът отне в полза на държавата предметът на двете престъпления, а именно метамфетамин,
ефедрин/псевдоефедрин – нето тегло 11,795 гр. и солна киселина 0,065 л,
предадени на съхранение с приемо-предавателен протокол № 70328/30.04.2020 г. на
Централно митническо управление и 0,101 грама йод.
На
основание чл. 53 ал. 1 б. „а" от НК, съдът отне в полза на държавата веществените
доказателства, а именно – 1 бр. черен брезентов сак с надпис LEMON, 1 бр. пластмасова туба с
надпис Perwol, черна, с дръжка и пробита капачка, с
вместимост 4,5 литра и монтиран в долната част метален вентил за гума на кола,
1 бр. прозрачно пликче с надпис „MEDIKA“ медицински памук, част от пластика на
мобилен оператор - сиво - бяла на цвят, 1 бр. кръгла кутийка с капак, с размери
2,5 см, без видимо съдържание, 1 бр. полиетиленов плик с размер 11x6,5 см,
съдържащ множество полиетиленови пликчета с размери 5x4 см, 1 бр. оранжева
бутилка с надпис Flash, съдържаща около 50 мл.
течност, 1 бр. полеви котлон с надпис CRONI с размер 22,3x13 см, 1 бр.
вентилатор черен на цвят с червена лепенка и кабел за захранване, 1 бр.
стъкленица тъмнокафява с черна капачка без съдържание, 1 бр. пасатор Mulinex, 1 бр. велосипедна помпа марка Бето,
1 бр. част от цедка без дръжка, 1 бр. начелник, 1 бр.
малко кафяво стъклено шише, 1 бр. червена пластмасова фуния, 1 бр. електронна
везна с капак, 1 бр. бяла цилиндрична кутия с лакмусови лентички, 1 бр.
спринцовка, 1 бр. бяла мензура, 1 бр. сгънато алуминиево фолио, които след
влизане в сила на присъдата, следва да се унищожат като вещи без стойност.
Съгласно правилата на процеса, подс.
Т. беше осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД МВР Сливен
сумата от 899,40
лева, представляваща 1/2 от направените по делото разноски на
досъдебното производство, а по сметка на Окръжен съд гр. Сливен сумата от
258,92 лв., направени по делото съдебни разноски.
Ръководен
от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Мотивите са изготвени на 03.02.2021г.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: