№ 166
гр. гр.Велинград, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря М. АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело №
20235210100050 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 357 КТ.
Предявен е от Р. Н. Т. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: обл.
Пазарджик, общ. Сърница, ул. „Дъбраш“ № 29 срещу ТП Държавно горско
стопанство „Селище“, с ЕИК: 2016195800210, със седалище и адрес на
управление: обл. Пазарджик, общ. Сърница, гр. Сърница, м-ст Селище,
представлявано от ИД инж. А. Р. К., иск с правно основание чл. 357 КТ, с
който иска от съдът да признае за незаконосъобразно и отмени наложеното
му дисциплинарно наказание „ предупреждение за уволнение“.
В подадената искова молба ищецът излага, че на 05.12.2022г. му е
връчена заповед за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“. Сочи, че в посочената заповед се излага обстоятелството, че
съгласно заповед № З-23- 171/14.03.2022г. е упълномощен да извършва
проверки по складове в действащите отдели на ТП на ДГС „Селище“, които
от периода на връчване на заповедта до момента на уведомяването му с
Рапорт № В-23-2887/24.11.2022г. не е извършвал. Твърди, че горепосочената
заповед е незаконосъобразна, т.к. не е индивидуализирано конкретно кое
негово действие или бездействие се явява неизпълнение на възложената
работа съгласно чл. 187, ал.1, т. 3 от КТ. Излага, че начина, по който е
описано “да се извършват проверки“ в заповед № З-23-171/14.03.2022г. прави
невъзможно за него да установи каква форма на действие се изисква от него.
Излага, че липсва също така и индивидуализиране на времето на извършване
на нарушението, което е пречка за преценка дали е спазен срока по чл. 194,
ал. 1 КТ. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с
1
който иска се оспорва като неоснователен. Твърди, че заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ отговаря
напълно на изискванията на чл. 195, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от КТ. Излага, че
издаването на същата заповед е станало напълно според правилата на чл. 189,
ал. 1 и чл.193, ал. 1 от КТ, поради което молят искът да бъде отхвърлен.
Ангажира доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени
поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията,
възраженията и доводите на страните, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
За основателността на иска по чл. 357 КТ в тежест на ответника-
работодател е да докаже пълно и главно виновно неизпълнение на
задълженията на работника или служителя по трудовото правоотношение,
установяване факта на нарушение на трудовата дисциплина, изслушване или
приемане на обясненията на работника или служителя преди налагане на
наказанието, спазване срока за налагане на дисциплинарното наказание,
мотивирането на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, налагане
на дисциплинарно наказание съобразено по вид с тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника/
служителя.
С доклада по делото съдът е обявил за безспорни обстоятелствата, че
страните са в трудово правоотношение, като със Заповед, издадена от
Директора на ТП ДГС- Селище, връчена на 05.12.2022г., на ищецът е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
От представена като писмено доказателство по делото Заповед № З-23-
857/01.12.2022 г., издадена от изп. директора ДГС „Селище“, инж. А. К., се
установява, че на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, затова че на 24.11.2022 г. с рапорт № В-23-
2887/24.11.2022 г. на инж. Р. М., длъжност „зам. Директор в ТП ДГС
„Селище“” е установено, че за периода на надлежно връчване на със Заповед
№ З-23-171/14.03.2022 г., съгласно която на ищеца е възложено да извършва
проверки по складове в действащите отдели към ТП ДГС „Селище“, до
момента на уведомяването на изп. директор с рапорт, служителят не е
извършвал вменените му съгласно цитираната заповед служебни задължения.
Видно от длъжностна характеристика, подписана от ищеца на
29.09.2021 г. в Раздел „основни функции и задължения“ е посочено,
задължението на служителя да „изпълнява и допълнителни функции,
възложени му от прекия ръководител“.
От представената като писмено доказателство Заповед № З-23-
171/14.03.2022 г., издадена от изп. директора ДГС „Селище“, инж. А. К. се
установява, че във връзка с производствена необходимост и подобряване
организацията на дейностите по дърводобива в ТП ДГС „Селище“ на ищеца е
наредено да извършва проверки по складове на всички действащи отдели на
територията на стопанството, които да включват спазва ли се
спецификацията, одобрена от ЮЦДП-Смолян, отговарят ли дължините и
2
кубатурата на добитите материали, както и всички други изисквания за
временни складове в горските територии. Указано е на ищеца при
констатиране на нередовности или отклонения от размерите и
спецификацията да се съставят констативни протоколи, с които да бъде
запознато ръководството на ТП ДГС „Селище“.
От рапорт № В-23-2887/24.11.2022 г. на инж. Р. М. – на длъжност „зам.
Директор в ТП ДГС „Селище“ става ясно, че след направена документална
проверка, в деловодството и в регистрите на стопанството, се констатирало,
че от издаването на Заповед № З-23-171/14.03.2022 г., до момента на
изготвяне на рапорта не е представен нито един протокол за извършена
проверка от ищеца.
От покана за даване на обяснения до ищеца е видно, че на последния са
поискани обяснения за извършено от него дисциплинарно нарушение,
изразяващо се „неизпълнение на възложена работа“ съгласно чл. 187, ал. 1, т.
3, пр. 1 КТ, свързано с рапорт № В-23-2887/24.11.2022 г., за неизпълнение на
задължения възложени съгласно Заповед № З-23-171/14.03.2022 г., като
видно от отбелязването върху нея, същата е връчена на ищеца лично, срещу
подпис на 28.11.2022 г..
От обяснение от 29.11.2022 г., на Р. Т. става ясно, че същият поддържа
да са извършени проверки в множество отдели, но не са представени
протоколи, т.к. в съгласно Заповед № З-23-171/14.03.2022 г., такива е
следвало да се изготвят само при констатирани нередности и нарушения,
каквито не е имало констатирани при извършените проверки. Поддържа се, че
в периода от издаване на заповедта до изготвянето на рапорта е ползвал
платен годишен отпуск, както и отпуск поради временна неработоспособност
за период повече от два месеца, а отделно от това работодателят не е
осигурил транспорт- превозно средство, с който да се извършват проверките.
От представените болнични листове, издадени на ищеца се установява,
че за периода от издаване на Заповед № З-23-171/14.03.2022 г. до изготвянето
на рапорт № В-23-2887/24.11.2022 г., ищецът е бил в отпуск в следните
периоди: от 22.03.2022 г. до 25.03.2022 г.; от 17.05.2022 г. до 18.06.2022 г. и
от 19.06.2022 г. до 18.07.2022 г. или общо 67 календарни дни.
От представените Заповед № 634/21.11.2022 г.; Заповед №
601/02.11.2022 г.; Заповед № 466/05.09.2022 г.; Заповед № 239/12.05.2022 г. и
Заповед № 193/28.04.2022 г. се установява, че за периода от издаване на
Заповед № З-23-171/14.03.2022 г. до изготвянето на рапорт № В-23-
2887/24.11.2022 г., на ищецът е разрешено ползването на платен отпуск за
следните периоди: от 23.11.2022 г. в продължение на 2 дни; от 02.11.2022 г.- 2
дни; от 07.09.2022 г.- 12 дни; от 17.05.2022 г.- 4 дни и от 03.05.2022 г.- 3 дни
или общо 21 работни дни.
От разпита на свидетеля Ш.Н.О. се установява, че като управител на
добивна фирма през 2022 г. добивал дървесина в отдел 283. Свидетелят е
категоричен, че в този отдел ищецът е правил два или три пъти проверка за
кубатурата и дължините на трупите през пролетта на 2022 г.. Свидетелят не
знае дали ищецът е правил други проверки в този отдел в негово отсъствие.
3
От показанията му става ясно, че през септември 2022 г. е правена отново
проверка, но не е от ищеца, а от самото горско.
Задължението по чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивиране на заповедта за
уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ за
еднократност на наказанието, с цел съобразяване на сроковете по чл. 194 от
КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното
производство. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване
на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 от КТ /решение № 676
от 12.10.2010 г. по гр. д. № 999 по описа за 2009 г. на IV ГО на ВКС/. Ето
защо няма пречка дисциплинарните нарушения да бъдат индивидуализирани
и в друг документ, посочен в заповедта за уволнение, съдържанието на който
е станало достояние на наказания работник /решение № 379 от 24.06.2010
г. по гр. д. № 410 по описа за 2009 г. на IV ГО на ВКС и решение № 629 от
1.11.2010 г. по гр. д. № 279 по описа за 2009 г. на IV ГО на ВКС/. Целите на
разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ са постигнати, когато нарушението на
трудовата дисциплина е посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание по разбираем за работника или служителя начин/решение № 722 от
3.1.2011 г. по гр. д. № 518 по описа за 2009 г. на IV ГО на ВКС/. Затова не е
необходимо, а е и на практика невъзможно в заповедта да се посочи точен
момент на извършване на нарушението, когато това нарушение според
работодателя се изразява в бездействие през определен период от време. Тези
отговори на поставените въпроси водят до извода, че заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание в случая е мотивирана съобразно изискванията
на чл. 195, ал. 1 от КТ, тъй като в нея подробно са изложени фактите и
деянието /бездействие, изразяващо се в неизпълнение на Заповед № З-23-
171/14.03.2022 г./, заради които е наложено наказанието. В този смисъл
Решение № 322 от 7.11.2012 г. на ВКС.
С оглед даденото задължително тълкуване от ВКС на разпоредбата на
чл. 195, ал. 1 от КТ следва да се приеме, че в конкретния случай
работодателят е мотивирал заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание в съответствие с изискванията на закона. Ищецът Р. Н. Т.,
„Технолог по лова“, с месторабота в ТП ДГС „Селище“, е бил наказан със
„предупреждение за уволнение“ затова, че от издаването на Заповед № З-23-
171/14.03.2022 г., до момента на изготвяне на рапорт № В-23-2887/24.11.2022
г. на инж. Р. М., длъжност „зам. Директор в ТП ДГС „Селище”, не е
представен нито един протокол за извършена проверка от ищеца, съгласно
вменените му със Заповед № З-23-171/14.03.2022 г. служебни задължения.
Посочени са времето на извършване, обективните признаци на
нарушението, кои задължения по длъжностна характеристика не са
изпълнени и какво е дисциплинарното нарушение според класификацията в
чл. 187 от КТ, което е извършено. Посочена е, разпоредбата на чл. 187, ал. 1,
т.3 КТ, сочеща на неизпълнение на възложената работа. От текстовото
описание на допуснатото нарушение недвусмислено следва извод, че
визираната от работодателя хипотеза е за неизпълнение на възложената
работа. Описанието е подробно и ясно, и по никакъв начин не е препятствало
възможността на наказания работник да се защити.
4
Задължението за работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно
наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на
наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на
наказания работник или служител да се защити ефективно. В случая,
изложените мотиви в заповедта за налагане на процесното наказание са
достатъчни за формално удовлетворяване на тези изисквания, поради което
съдът счита за неоснователно възражението на ищеца за липса на мотиви в
процесната заповед. Предвид датата на депозиране пред работодателя на
процесния рапорт и датата на връчване на процесната заповед съдът намариа,
че са спазени разпоредбите на 194, ал. 1 вр. чл. 195, ал. 3 вр. ал. 2 КТ, поради
което възраженията в тази насока са неоснователни.
В изпълнение на задължението си във връзка с възникналия спор да
извърши съдебен контрол по въпроса дали са налице материалноправните
предпоставки за налагане на наказание, респ. дали работодателят преди
налагането на наказанието е установил виновното неизпълнение на трудовите
задължения на ищеца съдът приема следното:
В случая съдът приема, че не е доказано по делото да е налице виновно
неизпълнение на задълженията на работника или служителя по трудовото
правоотношение и извършено нарушение от ищеца, по следните
съображения:
Съгласно Заповед № З-23-171/14.03.2022 г., издадена от изп. директора
ДГС „Селище“, инж. А. К. се установява, че във връзка с производствена
необходимост и подобряване организацията на дейностите по дърбодобива в
ТП ДГС „Селище“ на ищеца е възложено да извършва проверки по складове
на всички действащи отдели на територията на стопанството, като при
констатиране на нередовности или отклонения следва да се съставят
констативни протоколи, с които да бъде запознато ръководството на ТП ДГС
„Селище“.
Настоящия съдебен състав намира, че основанието посочено в заповедта
за налагане на наказание, а именно "не представяне на протоколи за
извършени проверки" не доказва извършено нарушение на вменените на
работника задължения съгласно Заповед № З-23-171/14.03.2022 г.. В
заповедта ясно е посочено, че само „при констатиране на нередовности или
отклониния следва да се съставят констативни протоколи“. От факта, че не са
представени такива протоколи не следва извод, че проверки от страна на
служителя не са извършени. Напротив от събраните гласни доказателства,
чрез разпита на свидетеля Шукри Онбашиев безспорно се установява, че за
процесния период проверки в отдела, в който добива дървесина са правени
именно от ищеца. В случая е видно, че задължението на служителя да
представя протоколи за извършени проверки е налице само при констатирани
нередовности или отклонения, от където следва извода, че при липса на
такива не е нужно изготвянето на констативен протокол. Или иначе казано
представянето на протоколи за извършени проверки е част от възложената на
ищеца със Заповед № З-23-171/14.03.2022 г., работа, само доколкото при
извършване на проверките са констатирани нередовности или отклонения.
При липса на твърдения и доказателства за процесния период да са били
5
налице нередности или отклонения по складове, на който и да е от
действащите отдели на територията на стопанството, които ищецът е
пропуснал да отрази в констативни протоколи, то следва да се приеме, че
липсва визираното в процесната заповед нарушение на трудовата
дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на възложена работа и
представляващо основание за издаването на заповедта, с която на ищеца е
наложено наказание „предупреждение за уволнение“. Ето защо съдът счита,
че заповедта, с която на ищеца е наложено наказание „предупреждение за
уволнение“ се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена, а
предявеният от ищеца иск за отмяната ѝ следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на делото съдът приема, че ответникът дължи на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК заплащане на разноските за производството,
които ищеца е направил в размер на 1000 лв. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 80
лв., по предявения иск, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд Велинград, като в случай, че не погаси доброволно задължението
си, следва да бъде осъден да заплати и сумата от 5 лв., представляваща
държавна такса за служебно издаден изпълнителен лист.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 357 във вр. с чл. 195 във вр. с чл. 188, т. 2
КТ, Заповед № З-23-857/01.12.2022 г., издадена от изп. директора на ТП
Държавно горско стопанство „Селище“, с ЕИК: 2016195800210, със седалище
и адрес на управление: обл. Пазарджик, общ. Сърница, гр. Сърница, м-ст
Селище, представлявано от ИД инж. А. Р. К., с която на Р. Н. Т. с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: обл. Пазарджик, общ. Сърница, ул. „Дъбраш“
№ 29, е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
ОСЪЖДА ТП Държавно горско стопанство „Селище“, с ЕИК:
2016195800210, със седалище и адрес на управление: обл. Пазарджик, общ.
Сърница, гр. Сърница, м-ст Селище, представлявано от ИД инж. А. Р. К., ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Р. Н. Т. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: обл. Пазарджик, общ. Сърница, ул. „Дъбраш“ № 29, сумата
от 1000 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „ТП Държавно горско стопанство „Селище“, с ЕИК:
2016195800210, със седалище и адрес на управление: обл. Пазарджик, общ.
Сърница, гр. Сърница, м-ст Селище, представлявано от ИД инж. А. Р. К., ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд Велинград държавна такса в размер на 80.00
лв. /петдесет лева/ и 5 лв. за служебно издаден изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
Пазарджик в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
6
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
7