№ 41
гр. Варна , 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ в публично заседание на първи
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. Иванова
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20213110201035 по описа за 2021 година
МОТИВИ: Производството по делото е образувано по жалба на представляващ
сакционираното лице против НП №03-012067/04.12.2019г. на Директор на Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.
С жалбата се сочи на незаконосъобразност на наказанелното постановление. Счита се, че
в нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН неправилно е отразена фактическата обстановка в
НП. Сочи се, че е налице възникнало правоотношение по договор между санкционираното
лице и дружество- изпълнител, за което е полагало труд естановеното на обекта лице. В този
смисъл и не е налице трудово правоотношение на работника с „***” ЕООД. Формулира се
искане за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от представляващ дружеството.
По същество се поддържат основянията за отмяна, наведени с жалбата.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претеднира възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
1
На 06.11.2019 г. служители на ДИТ – Варна, сред които св. Н. извършили проверка
по спазване на трудовото законодателство на територията на строителен обект, находящ се
в гр. Варна, ул. «Хан Кубрат», №38, изпълняван от „***“ ЕООД.
В обекта се намирал С.М.Н., който с други работници извършвал трудова дейност.
В декларация Николов посочил, че работи за „***“ ЕООД от 05.11.2019г., с работно
време от 09 ч. до 17.00 ч., при работна седмица от пет дни. Посочил още, че е договорено
дневно трудово възнаграждение от 50 лева. Лицето декларирало още, че няма сключен
трудов договор.
На 26.11.2019г. св. Н. съставил акт за установяване на административно нарушение
срещу дружеството за това, че като работодател е допуснал до работа лицето С.М.Н. като
„общ работник”, при определено работно място, определено работно време и договорено
трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните
по трудовото правоотношение. Била посочена и правна квалификация на деянието.
Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на
представляващ търговеца.
По АНП постъпили възражения, но били преценени като неоснователни.
В хода на администартивнонаказателното производство бил представен договор
между „***“ ЕООД и дружество- изпълнител, като се твърдяло, че лицето С.Н. се намира в
трудови правоотношения с този изпълнител.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно
наказващият орган е издал НП №03-012070/04.12.2019г., възприемайки изцяло установената
от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на
извършеното нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ. На дружеството е
било наложено административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ – имуществена
санкция над минималния размер.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната
преписка писмени доказателства – декларация от заетото лице;договор за изпълнение на
СМР; извлечение от регистър Булстат; идентификационна карта; протокол от извършена
проверка и др. , както и гласните такива- показанията на св. Н..
Съдът кредитира изцяло горепосочените доказателства, като същите са
2
безпротиворечиви и взаимно се допълват.
В показанията си св. Н. изяснява действията на С.Н., който е извършвал трудова дейност
в обекта.
Сам С.Н. в попълнената декларация сочи на установените параметри на трудово
правоотношение, които няма как да са му били известни ако не работи за този работодател.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното :
Административно наказателното производство по установяване на нарушението е било
съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване
на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и
процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на
база на събраните доказателства – собствените си възприятия; попълнена декларация от
работещото лице и др. В акта за установяване на административно нарушение е била
посочена правилната правна квалификация на описаното административно нарушение.
Административно наказващият орган, на база на събраните доказателства е направил
единствения възможен извод за извършено административно нарушение от категорията на
нарушенията чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.
Съдът намери, че при определяне на наказанието, което следва да се наложи съобразно
разпоредбите на КТ наказващият орган не е съобразил извършването на нарушение за първи
път и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което санкция в
минималния размер би способствала за постигане на правомерно поведение в бъдеще. В
този смисъл и съдът намери, че наказанието имуществена санкция е неправилно определено
по своя размер и следва да бъде намалено до установения в закона минимум.
Що се отнася до наведените доводи за отмяна на наказателното постановление, съдът не
споделя същите, предвид на следното:
С жалбата се счита, че че в нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН неправилно е отразена
фактическата обстановка в НП. Сочи се, че е налице възникнало правоотношение по договор
между санкционираното лице и дружество- изпълнител, за което е полагало труд
естановеното на обекта лице. В този смисъл и не е налице трудово правоотношение на
работника с „***” ЕООД.
3
Съдът не споделя подобна позиция, тъй като към момента на проверката лицето е
декларирало, че работи именно за „***с“ ЕООД и то от дата, предхождаща датата на
съставения договор за изпълнение на СМР, който е от 06.11.2019г.
Съдът намери, че така представения договор е съставен с цел да обслужи защитната
версия на дружеството, изхождайки както от горепосоченото съставяне на този договор ден,
след като лицето вече е било наето на работа, така и от справката от регистър Булстат, видно
от която договорът е бил регистриран на 07.11.2019г.
След като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че наказателното постановление
следва да бъде изменено като се намали размера на наложеното административно наказание.
Изменяйки НП, съдът не възложи разноски.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП №03-012070/04.12.2019г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр.
Варна, с което на „***” ЕООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 5000 лева на основание чл.414 ал.3 от КТ като НАМАЛЯВА размера
на наложеното административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 5000 лева на
1500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4