Р Е Ш Е Н И Е
№ ….....
В., 12.03.2012г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в публично
заседание на шестнадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при секретаря А.Д.
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5714 по описа за 2011 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявени от „П. В.” ЕАД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление: гр. В., пл. „С.” *, представлявано от Изпълнителния
директор Д. С. П. срещу „О. В. Т.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр. В., ул. „К.” № * представлявано от Управителите Д.И.М. и Е.Н.Н., съединени в условията на
първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично
вземане против ответника в размер на сумата от 12 367.42 лева,
формирана като сбор от дължим остатък от наемна цена и разходи за консумирана
ел. енергия по 24 броя фактури за периода от 07.10.2008г. до 28.12.2009г.,
които задължения произтичат от договор за предоставяне на обект за
стопанисване под наем, сключен на 28.05.2007г. между ищеца и „О. **” ЕООД,
по силата на който, първият, в качеството му на наемодател е предоставил за
временно и възмездно ползване на наемателя Офис № 2, находящ се в Морска гара –
В., ет. 1, ведно с откритата прилежаща площ от 10 кв.м. и право да се постави
рекламно табло, както и Офис № 1, в което правоотношение, считано от
01.04.2009г. е встъпил ответника на основание Анекс № 2 от 01.02.2009г., както
следва:
- сумата от 198.58
лева, представляваща дължим остатък от наем за м. октомври 2008г. по
издадена фактура № **********/07.10.2008г.;
- сумата от 764.40
лева, представляваща дължим наем за м. ноември 2008г. по издадена
фактура № **********/06.11.2008г.;
- сумата от 46.75
лева, представляваща дължим разход за ел. енергия за м. декември 2008г.
по издадена фактура № **********/17.12.2008г.;
- сумата от 764.40
лева, представляваща дължим наем за м. януари 2009г. по издадена
фактура № **********/12.01.2009г.;
- сумата от 31.63
лева, представляваща дължим разход за ел. енергия за м. януари 2009г.
по издадена фактура № **********/26.01.2009г.;
- сумата от 900.00
лева, представляваща дължим наем за м. февруари 2009г. по издадена
фактура № **********/06.02.2009г.;
- сумата от 13.03
лева, представляваща дължим разход за ел. енергия за м. февруари 2009г.
по издадена фактура № **********/20.02.2009г.;
- сумата от 900.00
лева, представляваща дължим наем за м. март 2009г. по издадена
фактура № **********/06.03.2009г.;
- сумата от 12.40
лева, представляваща дължим разход за ел. енергия за м. март 2009г.
по издадена фактура № **********/25.03.2009г.;
След встъпване
в правата и задължения на наемателя от ответника, задълженията, са както
следва:
- сумата от 900.00
лева, представляваща дължим наем за м. април 2009г. по издадена
фактура № **********/06.04.2009г.;
- сумата от 900.00
лева, представляваща дължим наем за м. май 2009г. по издадена
фактура № **********/12.05.2009г.;
- сумата от 101.74
лева, представляваща дължим разход за ел. енергия за м. май 2009г.
по издадена фактура № **********/26.05.2009г.;
- сумата от 900.00
лева, представляваща дължим наем за м. юни 2009г. по издадена
фактура № **********/03.06.2009г.;
- сумата от 180.80
лева, представляваща дължим разход за ел. енергия за м. юни 2009г.
по издадена фактура № **********/30.06.2009г.;
- сумата от 900.00
лева, представляваща дължим наем за м. юли 2009г. по издадена
фактура № **********/08.07.2009г.;
- сумата от 121.27
лева, представляваща дължим разход за ел. енергия за м. юли 2009г.
по издадена фактура № **********/31.07.2009г.;
- сумата от 900.00
лева, представляваща дължим наем за м. август 2009г. по издадена
фактура № **********/06.08.2009г.;
- сумата от 163.67
лева, представляваща дължим разход за ел. енергия за м. август 2009г.
по издадена фактура № **********/26.08.2009г.;
- сумата от 900.00
лева, представляваща дължим наем за м. септември 2009г. по издадена
фактура № **********/07.09.2009г.;
- сумата от 120.12
лева, представляваща дължим разход за ел. енергия за м. септември 2009г.
по издадена фактура № **********/25.09.2009г.;
- сумата от 900.00
лева, представляваща дължим наем за м. октомври 2009г. по издадена
фактура № **********/06.10.2009г.;
- сумата от 75.79
лева, представляваща дължим разход за ел. енергия за м. октомври 2009г.
по издадена фактура № **********/30.10.2009г.;
- сумата от 900.00
лева, представляваща дължим наем за м. ноември 2009г. по издадена
фактура № **********/30.11.2009г.;
- сумата от 900.00
лева, представляваща дължим наем за м. декември 2009г. по издадена
фактура № **********/28.12.2009г.
Всяка от
горните главници се претендира ведно със законната лихва върху нея считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда – 14.03.2011г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения: по силата на
сключения на 28.05.2007г. договор за предоставяне на обект за стопанисване
под наем между ищеца, в качеството му на наемодател и „О. *” ЕООД, в
качеството му на наемател, първият е предоставил на последния за временно и
възмездно ползване Офис № *, находящ се на ет. 1 на морска гара – В., с площ от
17 кв.м., ведно с откритата прилежаща площ от 10 кв.м. и правото да се постави
рекламно пано, срещу поето от наемателя задължение да плаща наемна цена в
уговорения размер от 325.00 лв. Договорът е сключен за срок от 5 години,
считано от 01.06.2007г. С Анекс № *г., наемната цена е актуализирана в
размер на 360 лв., както и под наем е отдаден обект Офис № 1, находящ се в
същата сграда, с площ от 9 кв.м., срещу наемна цена в размер на 152.00 лв.,
считано от 01.02.2008г. Съгласно Раздел ІІІ, т. 7 от договора, в общата наемна
цена не се включва цената по 5 лв./кв.м. за поставяне на рекламно табло, която
се дължи след монтирането му. На 01.08.2007г., наемателят е монтирал два броя
рекламни пана с обща площ от 25 кв.м., удостоверено с Приемо-предавателен
протокол от 21.08.2007г., наемната цена за което е в размер на 125 лв. С
Анекс № *г., месечната наемна цена за всички обекти е актуализирана в
размер на 750 лв., считано от 01.02.2009г., както и считано от 01.04.2009г. в
правата и задълженията на наемателя е встъпило „О. В. Т.” ООД. Предвид
неизпълнение на поетите от наемателя задължения, по инициатива на ищеца е
учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № *г. по описа на ВРС,
ХХVІ-ти състав, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед за
изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за него е
налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли
за постановяване на положително решение по предявените искове.
В рамките на
срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, обективиращ предприетото от него оспорване на предявените искове по
същество. Навежда доводи за недопустимост на насочените срещу него искове по
отношение на задълженията на предходния наемател за периода от 28.05.2007г. до
01.02.2009г. в общ размер на 3 504.03 лв., доколкото в рамките на този период
между страните не е било налице наемно правоотношение. По отношение на
разликата от 8 863.39 лв. за периода от 01.02.2009г. до 28.12.2009г.
навежда доводи за неоснователност на исковите претенции, основан на следните
съображения: Анекс № *г. е нищожен поради липса на съгласие на
основание чл. 26, ал. 2, пр. ІІ от ЗЗД, доколкото липсва валидно свикано и
проведено ОС на съдружниците в „О. В. Т.” ООД, както и взето на същото решение
дружеството да встъпи в правата и задълженията на наемателя по договора,
поемайки чужди задължения. В тази връзка оспорва истинността на Анекс № 1,
досежно автентичността на подписа, положен за управител на „О. **” ЕООД, като
на това основание твърди нищожност на същия поради липса на съгласие на страна
по договора на основание чл. 26, ал. 2, пр. ІІ от ЗЗД. Моли предвид
изложените съображения за постановяване на решение, с което насочените срещу
него искове бъдат отхвърлени като недоказани.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и съобразявайки
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Със заповед № **год.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № *
год. по описа на Районен съд – В., ХХVІ състав, е разпоредено длъжникът “О. В.
Т.” ООД да заплати на “П. В.” ЕАД сумата от 12 367.42 лева, представляваща общ
размер на неизплатени суми по фактури №№ ********** от 07.10.2008г.; **********
от 06.11.2008г.; ********** от 17.12.2008г.; ********** от 12.01.2009г.;
********** от 26.01.2009г.; ********** от 06.02.2009г.; ********** от
20.02.2009г.; ********** от 06.03.2009г.; ********** от 25.03.2009г.;
********** от 06.04.2009г.; ********** от 12.05.2009г.; ********** от
26.05.2009г.; ********** от 03.06.2009г.; ********** от 30.06.2009г.;
********** от 08.07.2009г.; ********** от 31.07.2009г.; ********** от
06.08.2009г.; ********** от 26.08.2009г.; ********** от 07.09.2009г.;
********** от 25.09.2009г.; ********** от 06.10.2009г.; ********** от
30.10.2009г.; ********** от 30.11.2009г. и ********** от 28.12.2009г., за наем
и ел.енергия за офис № 1 и № 2 на Морска гара – В., етаж 1, по договор за наем
от 28.05.2007 год., анек № 1/01.02.2008 год. и анекс № 2/01.02.2009 год., ведно
със законната лихва, считано от депозиране на заявлението в съда – 14.02.2011
год. да изплащането й.
Видно
от приложеното на л. 6-9 от делото заверено от страната копие на договор от
28.05.2007 год., че между ищцовото дружество и “О. **” ЕООД е сключен договор
за отдаване за временно и възмездно ползване на офис № 2, находящ се на етаж 1
на Морска гара – В., ведно с прилежаща открита площ от 10 кв.м. и право за
поставяне на рекламно пано, за срок от 5 години, считано от 01.06.2007 год.
Съгласно уговореното в т. 2 от раздел І от договора, наемна цена за отдавания
под наем офис възлиза на 255 лева без ДДС, за прилежащата открита площ – 70
лева без ДДС и за разполагане на рекламното пано по 5 лева на квадратен метър, като
последната се дължи след одобряване на проект от наемодателя. Така уговорената
наемна цена е платима от 15-то до 20-то число на текущия месец в брой или чрез
банков превод и се извършва на основание издадена данъчна фактура от 5-то до
10-то число. Наред с наемната цена, наемателят се е задължил да заплаща и
всички консумативни разходи по ползването на обекта, включващи такива за
ел.енергия, парно отопление, вода, телефон и др. – т. 9 от договора.
С
приемно-предавателен протокол от 21.08.2007 год. е предадено държането върху
обектите, предмет на наемния договор – офис № 2 и част от пристанищната
инфраструктура /л. 15-16/. Посочено в протокола е, че на 01.08.2007 год. са
монтирани две рекламни пана с обща квадратура от 25 кв.м.
С
анекс от 01.02.2008 год., на основание чл. 7.2 на раздел ІІІ от договора за
наем, страните договорили актуализиране на месечната наемна цена, считано от
01.02.2008 год. в размер на 360 лева без ДДС, както и отдаването под наем на
офис № 1, находящ се на етаж 1 на Морска гара - В.. Уговорената наемна цена за
двата обект – офис № 1 и № 2 и прилежащата открита площ от 10 кв.м., възлиза
общо на 512 лева без ДДС. По повод предприетото от ответника с отговора на
исковата молба оспорване истинността на коментирания анекс, досежно подписа
положен за управител на дружеството и предвид направеното преди първото по делото съдебно
заседание уточнение /уточняваща молба от 12.07.2011 год. – л. 112-113/, че
същият е подписан от упълномощено от управителя на “О. **” ЕООД лице – Ю. Д. З.,
съдът намира, че не следва да коментира заключението по назначената
съдебно-почеркова експертиза като неотносимо. Видно от приложеното на л. 114 от
делото пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № * год. на нотариус Р.
К- че със същото Д.Н., в качеството си на управител на “О. **” ЕООД, е
упълномощил Юрий Димитров Златаров с право да го представлява, като подава
молби и получава документи от държавни, общински и други институции и
юридически лица.
Видно
от приложения на л. 11 от делото анекс № 2, че на 01.02.2009 год., страните по
наемното правоотношение и “О. В. Т.” ООД, представлявано от управителя си Дилян
Николов, са договорили актуализация на месечната наемна цена, считано от
01.02.2009 год., като същата е уговорена в размер на 750 лева без ДДС. В т. 3
от анекса страните са договорили, считано от 01.04.2009 год., прекратяване на
наемното правоотношение с “О. **” ЕООД и встъпване в правата и задълженията по
сключения договор за наем на ответното дружество. Посоченото в т. 4 от анекса,
че същият е неразделна част от сключеният договор за наем от 28.05.2007 год. и
анекс от 01.02.2008 год.
За
дължимите наемни вноски и ел.енергия ищцовото дружество е издало фактури за
периода м. 10.2008 год. до м. 12.2009 год., възлизащи на обща стойност 12
193.20 лева – наемна цена и 867.20 лева – ел.енергия /л. 38-90/.
С
писмо изх. № * год., ответното дружество е поканено да изпълни задължението си
към ищеца, възлизащо в размер на 3504.03 лева – задължение на “О. **” ЕООД и
6087.60 лева – такова на “О. В. Т.” ООД. Приложено към поканата е копие от
обратна разписка с отбелязване, че пратката не потърсена от получателя.
По
делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено. В заключението си вещото лице
сочи, че общото задължение на ответното дружество за издадени фактури в периода
01.10.2008 год. до 28.12.2009 год. за наем и консумативи – ел.енергия и
съобразно счетоводните регистри на ищеца – салда по сметка 411-клиенти, партиди
411,900,1,3142 “О. **” и 411,900,1,3898 “О. В. Т.” и е в размер на 4197.01
лева от контрагент “О. **” ЕООД, както следва: по фактура №
**********/07.10.2008г. сумата от 764.40 лева - наем за м. октомври 2008г.; по
фактура № **********/06.11.2008г. сумата от 764.40 лева - наем за м. ноември
2008г.; по фактура № **********/17.12.2008г. сумата от 46.75 лева - разход за
ел. енергия за м. декември 2008г.; по фактура № **********/12.01.2009г. сумата
от 764.40 лева - наем за м. януари 2009г.; по фактура № **********/26.01.2009г.
сумата от 31.63 лева - ел. енергия за м. януари 2009г.; по фактура №
**********/06.02.2009г. сумата от 900.00 лева - наем за м. февруари 2009г.; по
фактура № **********/20.02.2009г. сумата от 13.03 лева - ел. енергия за м.
февруари 2009г.; по фактура № **********/06.03.2009г. сумата от 900.00 лева -
наем за м. март 2009г.; по фактура № **********/25.03.2009г. сумата от 12.40
лева - ел. енергия за м. март 2009г. и 8 863.39 лева от контрагент “О.
В. Т.” ООД, както следва: по фактура № **********/06.04.2009г. сумата от 900.00
лева - наем за м. април 2009г.; по фактура № **********/12.05.2009г. сумата от
900.00 лева - наем за м. май 2009г.; по фактура № **********/26.05.2009г.
сумата от 101.74 лева - ел. енергия за м. май 2009г.; по фактура №
**********/03.06.2009г. сумата от 900.00 лева - наем за м. юни 2009г.; по
фактура № **********/30.06.2009г. сумата от 180.80 лева - ел. енергия за м. юни
2009г.; по фактура № **********/08.07.2009г. сумата от 900.00 лева - наем за м.
юли 2009г.; по фактура № **********/31.07.2009г. сумата от 121.27 лева - ел.
енергия за м. юли 2009г.; по фактура № **********/06.08.2009г. сумата от 900.00
лева - наем за м. август 2009г.; по фактура № **********/26.08.2009г. сумата от
163.67 лева - ел. енергия за м. август 2009г.; по фактура №
**********/07.09.2009г. сумата от 900.00 лева - наем за м. септември 2009г.; по
фактура № **********/25.09.2009г. сумата от 120.12 лева - ел. енергия за м.
септември 2009г.; по фактура № **********/06.10.2009г. сумата от 900.00 лева -
наем за м. октомври 2009г.; по фактура № **********/30.10.2009г. сумата от
75.79 лева - ел. енергия за м. октомври 2009г.; по фактура №
**********/30.11.2009г. сумата от 900.00 лева - наем за м. ноември 2009г.; по
фактура № **********/28.12.2009г. сумата от 900.00 лева - наем за м. декември
2009г. По така издадените фактури на 30.12.2008 год. е извършено частично
плащане в размер 692.98 лева по фактура № **********/07.10.2008 год. По
останалите фактури в ищцовото дружество няма данни за постъпили и осчетоводени
суми. Сочи се, че ако не се вземе предвид изменението на наемната цена,
съобразно анекс № 1, задължението на ответника би възлизало общо в размер на 11
244.22 лева. Горното заключение е изготвено единствено въз основа на регистрите
на ищцовото дружество, тъй като достъп до тези на ответника не е осигурен от
страна на “О. В. Т.” ООД.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
Страните са били обвързани от действителна облигационна връзка с
характера на наемен договор за описаните обекти, която е учредена със сключения
договор от 28.05.2007 год. Тълкувайки съобразно чл. 20 ЗЗД, съдържанието на
подписания между страните по делото и “О. **” ЕООД анекс от * год., съдът
намира, че същият по правната си същност е новационен договор за пасивна
субективна новация, целящ трансформиране на съществуващо облигационно
правоотношение с източник коментирания по-горе договор, чрез промяна на
длъжника със съгласието на кредитора и участието на стария длъжник. В тази
връзка, съдът не споделя доводите на ответното дружество за нищожност на
съглашението, обективирано в анекса от 01.02.2009 год. при липса на валидно
взето решение от общото събрание на дружеството за заместване на длъжника “О.
**” ЕООД в наемното правоотношение, респективно като смисъл сключено при липса
на съгласие. Последното изисква насрещни волеизявления на кредитора и новия
длъжник за новиране на задължението. Когато страна по договора е търговско
дружество, волеизявлението е на неговия представителен орган, в случая
управителят Делян Николов. Актовете на други органи на дружеството не са волеизявления
по сделки и не са елемент от фактическия състав на същите. Решението на общото
събрание има значение единствено в отношенията между дружеството и управителя,
но не и по отношение на трети лица съконтрахенти по сделки, нито за валидността
на сключените от името на търговското дружество договори /в този смисъл и
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение 254 от 14.07.2011 год. на ВКС по
гр.д. № 569/2010 год., ІV г.о./. Дори обаче горното да не бъде споделено,
крайният извод на съда не би се променил при липса на изрично предвиждане в
нормата на чл. 137 ТЗ единствено от компетентността на общото събрание да е
вземането на решения за встъпване на дружеството в правоотношения, които нямат
за предмет придобиване или отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху
тях, съответно за задължаване на дружеството по такива правоотношения, което
пък от своя страна да обоснове извода, че сключения от управителя договор е
нищожен поради липса на съгласие. Изложеното налага и горния извод на съда, че
страните са били обвързани от действителен договор за наем, считано от
28.05.2007 год.
Не се оспори от ответната страна, че наемодателят е предоставил
ползването на обектите, изпълнявайки своето задължение по договора за наем.
Спори се между страните относно дължимия размер на наемната цена и в частност
по отношение изменението на първоначално уговорената такава с анекс от
01.02.2008 год., с твърдения, че същият не е подписан от управителя на
дружеството и в този смисъл не е породил целяните правни последици. Последното
обстоятелство не се оспорва от ищцовото дружество, което от своя страна твърди
същият да е сключен от упълномощено от управителя на “О. **” ЕООД лице. От
коментираното обаче по-горе пълномощно, не се установи Юрий Димитров Златков да
е имал представителна власт да сключва договори от името на посоченото
дружество. Последното налага извода на съда, че анексът е сключен от лице без
представителна власт. Отчитайки обаче, че процесната сделка е сключена от
търговци и предвид разпоредбата на чл. 301 ТЗ, съдът намира, че така
извършените действия са потвърдени от ответното дружество. За коментирания
анекс, последният е узнал най-късно при подписването на анекса на 01.02.2009
год., в който изрично е посочен, че представлява неразделна част от договора за
наем от 28.05.2007 год. и анекс от 01.02.2008 год., и при липса на ангажирани
доказателства било ответника, било “О. **” ЕООД, да са се противопоставили, то
и извършеното действие без представителна власт се счита потвърдено. При това
положение, съдът намира, че за периода 01.03.2008 год. до 31.01.2009 год.
уговорената между страните наемна цена за двата офиса и прилежащата площ от 10
кв.м. възлиза общо в размер на 512 лева без ДДС. За периода след 01.02.2009
год., съобразно уговореното между страните в анекса от същата дата, наемателят
е следвало да заплаща месечна наемна цена за посочените обекти в размер 750
лева. Наемната цена за разполагане на рекламните пана с обща площ от 25 кв.м.
възлиза на 125 лева. Или, дължимата месечна наемна цена за обектите и рекламното
пано възлиза общо в размер на 764.40 лева с ДДС за периода 01.03.2008 год. до
31.01.2009 год. и 1050 лева – за периода след 01.02.2009 год. Наред с дължимия
наем, съобразно уговореното в договора за наем и анекса от 01.02.2009 год., а и
съобразно диспозитивната разпоредба на чл. 232, ал. 2 ЗЗД, наемателят е бил
длъжен да изплаща и консумативните разходи за ел.енергия за обектите, предмет
на наемното правоотношение. В изпълнение на задължението си по договора,
ищцовото дружество в предвидените срокове е издало фактури за дължимите наемни
вноски. Независимо от предприетото оспорване на издадените фактури, с оглед
поведението на ответното дружество, изразило се в неосигуряване достъп на
вещото лице до счетоводството на дружеството и доколкото задължението за
заплащане на дължимите наемни вноски и консумативните разходи за ел.енергия
произтича не от оспорените фактури, а от поетото с договора такова, съдът
намира за установено, че “О. В. Т.” ООД не е изпълнило задължението си за
заплащане на уговорената наемна цена и ел.енергия, при липса на ангажирани от
последното доказателства за установяване факта на плащането им, респ. дължи
сумите по издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 14.02.2011 год. до окончателното
изплащане на задължението.
С оглед изхода на спора и отправеното от ищцовото
дружество искане, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на “П.
В.” ЕАД сумата от 347.36 лева – съдебно-деловодни разноски и 697.35 лева –
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че “О. В. Т.” ООД, **,
със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „К.” № 2* представлявано от
управителите Д.И. М. и Е.Н.Н., дължи на „П. В.” ЕАД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. В., пл. „С.” № *, представлявано от
Изпълнителния директор Д. С. П., сумата от 12 367.42 лева,
представляваща общ размер на неизплатени суми по фактури №№ *****************************************г.,
за наем и ел.енергия за офис № 1 и № 2 на Морска гара – В., етаж 1, по договор
за наем от * год., анек № * год. и анекс № * год., ведно със законната лихва,
считано от депозиране на заявлението в съда – * год. да изплащането й, за които
е издадена заповед № * год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № * год. по описа на ВРС, ХХVІ състав, на основание чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА “О. В. Т.”
ООД, *, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „К.” № *
представлявано от управителите Д. И.М.и Е.Н.Н. да заплати на „П. В.” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., пл. „С.” № *,
представлявано от Изпълнителния директор Д. С. П., сумата от *** лева,
на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: