РЕШЕНИЕ
№ 532
гр. В., 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Т.Л.
при участието на секретаря Д.Сл.Д.
като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20213110111300 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на ИЛ. АНТ. Р.,
ЕГН *****************************, изтърпяващ наказание „доживотен
затвор без замяна“ в З. - В., с която против ГД "ИН", с адрес:
*****************************, са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Закона за
защита от дискриминация: за установяване на дискриминационно отношение
от страна на администрацията на ответника, изразяващо се в неравностойното
му третиране като физическо лице; за осъждане на ответника да преустанови
дискриминационното отношение и да се въздържа от такова
дискриминационно отношение за в бъдеще; за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за
търпени неимуществени вреди, изразяващи се в породени чувства на
унижение, отхвърленост, изолация, пренебрежение, незачитане на права и
интереси, ведно със законната лихва, считано от 31.05.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
В исковата молба се сочи, че ищецът изтърпява наложено му с присъда
наказание в З., в гр. В.. В нарушение на законоустановените норми
забраняващи дискриминационно отношение, ответникът поставя ищеца в по-
неблагоприятно положение в сравнение с други лишени от свобода със същия
статут и присъда като неговите, като с това му причинява душевно страдание,
тормоз и нечовешко отношение. Твърди, че на 31.05.2021 г. подава молба до
1
началника на З., с искане да получи на 02.06.2021 г. /съгласно график/, 1 бр.
кана за пречистване на вода, в комплект с филтри. При посещението на
съпругата му, на ищеца не е позволено да получи каната, тъй като няма молба
за това. Последният сочи, че един ден по-рано е получил уверението, че
молбата му е придвижена. Ищецът твърди, че е бил посъветван от началника
на групата му, да подаде нова молба, с оглед получаване на каната, на дата
05.06.2021 г., когато отново следвало да има свиждане. Въпреки отправената
нова молба, на ищеца не е разрешено да получи исканата кана ведно с 6 бр.
филтри. Излага твърдения, че през м.12.2020 г., на друг затворник – М. Л. Ж. е
разрешено и същият получава филтрираща кана, като ползва свободно
същата. Намира, че с действията си ответникът го дискриминира, като го
поставя в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лишени от
свобода.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя писмен отговор на
исковата молба, в който се оспорва предявените искове като неоснователни.
Намира, че не е налице соченото от ищеца дискриминационно третиране.
Оспорва да са извършени дискриминационни действия, които да са в
нарушение на забраната по чл.3 ЗИНЗС. Сочи, че в изпълнение на чл.122, ал.1
ЗИНЗС е издадена заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 г. на министъра на
правосъдието, с която е утвърден списък на разрешените вещи, предмети и
хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе
си или на определените за целта места лишените от свобода в затворите,
поправителните домове и затворническите общежития. Кана с филтър не е
сред разрешените вещи, поради което отказът да бъде внесена посочената
вещ е правилен и законосъобразен. При горните доводи настоява за
отхвърляне на предявените искове.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:
Страните не спорят, а и от представените по делото писмени
доказателства, се установява, че към процесния период – м.05-06.2021 г.,
ищецът изтърпява в З. – В., наложеното му наказание по чл.37, ал.1, т.1 НК -
„доживотен затвор без замяна“.
По делото е представена справка рег. №23/18/28.07.2021 г., изготвена от
началник сектор „НОД“ на З. – В., от която се установява, че ищецът започва
да изтърпява наложеното му наказание от 01.02.2004 г., в З. – П., като е
поставен на Специален режим от 08.12.2005 г. На дата 18.01.2018 г. ищецът е
преведен в З. – В., като на 24.01.2018 г. същият е настанен в III-та група, зона
със засилен надзор и охрана, в самостоятелно спално помещение. Към датата
на приключване на съдебното дирене, ищецът е преведен в З. – Ловеч.
В горепосочената справка се съдържа информация за това, че на
31.05.2021 г. ищецът подава молба до началника на З. – В., с която отправя
искане да му бъде разрешено да получи кана за пречистване на вода, в
комплект с филтри. Тъй като исканата вещ не е включена в списъка на
2
разрешените вещи, които лишените от свобода могат да притежават, исканото
разрешение не е дадено. Изложени са данни, че въз основа молба на лишения
от свобода М. Л. Ж. от дата 07.12.2020 г., на същия е било разрешено да
получи филтрираща кана за вода, като се сочи, че молбата е уважена поради
допускане на неволна грешка от страна на служителя отговарящ за
приемането и предоставянето на вещи, които лишените от свобода имат право
да държат и ползват. След установяване на допуснатата грешка, вещта е
иззета.
Със заповед ЛС-04-642/28.11.2018 г. на министъра на правосъдието, е
утвърден списък с разрешените лични вещи, предмети и хранителни
продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на
определените за целта места, лишените от свобода и задържаните под стража
по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове,
затворническите общежития и арестите в затворите. Филтриращата кана за
вода не е включена като разрешена вещ в горепосочения списък.
Видно от служебна бележка №0015486, издадена от З. – В., на
затворника М. Л. Ж. за това, че на 09.12.2020 г. същият е внесъл за ползване
кана за филтриране на вода, като върху бележката е налице отбелязване от
дата 29.07.2021 г., че със служебна бележка №17356, поради допусната
грешка, вещта е иззета и е внесена в склад, за съхранение.
По делото е представено обяснение рег. №6324/26.07.2021 г. от
инспектор „НОТ“ до началника на пенитенциарното заведение. От текста на
документа се установява, че на 09.12.2020 г., при приемане на техниката,
която лишените от свобода могат да ползват и държат при себе си,
служителят представил обяснението, е допуснал грешка, като на л.св. М.Л.
Живко е разрешено получаването на вещ, която не фигурира в списъка на
разрешените вещи, утвърден от министъра на правосъдието.
По искане на ищеца, в качеството на свидетели са разпитани Н. Г. -
инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ в З. - В. и М. Л. Ж. -
изтърпяващ наказание „доживотен затвор без замяна“ в З. – В..
В показанията си св. Г. сочи, че познава ищеца от 2018 г., когато
същият е преведен в З. – В.. Отрича спрямо последния да е било осъществено
дискриминационно отношение от страна на администрацията. Заявява, че
всички лишени от свобода, които изтърпяват наказание в З. – В. се третират
по един и същи начин. По отношение на процесната вещ заявява, че
получаването на същата е било отказано, тъй като не фигурира в списъка на
разрешените вещи, които лишените от свобода могат да притежават. Сочи, че
двама служители от затворническата администрация се занимават стриктно с
пропускателния режим на вещите. Има случаи, при които се допуска внасяне
вещи извън списъка, но само след предварително разрешение от началника на
З.. Сочи, че на ищеца също е било разрешено внасяне на вещ извън списъка -
ортопедичен матрак, който е бил допуснат след одобряване на негова молба и
представяне на медицинско предписание. Отрича ищецът да е третиран по-
различно от л.св. М. Ж., доколкото на последния е допусната кана за
3
филтриране на вода, а на него, не е била. Сочи, че към датата на даване на
показанията, л.св. Ж. има филтираща кана за вода, но след представяне на
лекарско предписание. Преди изземването на вещта, лишеният от свобода не
е имал право да я държи и ползва. Посещава спалните помещения на
лишените от свобода по няколко пъти седмично, като служителите от
надзорно-охранителния състав също извършват многократни проверки при
затворниците. Заявява, че допуснатата грешка с предоставяне на кана, на л.св.
М. Ж. е установена след като на ищеца е било отказано предоставяне на
такава вещ.
В показанията си св. М. Ж. сочи, че изтърпява наложеното му наказание
в зона за повишена сигурност в З. – В.. Познава ищеца от 2018 г. Притежава
кана за филтриране на вода, която е била допусната след подаване на молба.
Знае, че л.св. Р. също е искал да получи такава кана, но не му е било
разрешено. Твърди, че е разговарял със съпругата на ищеца, която била много
разстроена от обстоятелството, че се наложило да купува кана, която
впоследствие не била допусната. Сочи, че водата в З. била некачествена. След
като не било разрешено внасянето на каната, ищецът бил разстроен, ядосвал
се, че жена му се сърдела, двамата имали дрязги. Свидетелят и ищецът, до
неговото преместване, контактували често. Св. Ж. сочи, че от неговата кана
пълнел бутилки с вода за л.св. Р..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на чл.71,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Закона за защита от дискриминация. Същите са
допустими, а разгледани по същество, те са неоснователни.
За успешно провеждане на исковете, в тежест на ищеца е да докаже
наведените от него положителни факти, а именно, че през процесния период
ответникът го е поставил в по-неблагоприятно положение в сравнение с
останалите лица, изтърпяващи наказание „доживотен затвор без замяна“ в З. –
В.; че е налице дискриминационно третиране от страна на ответника по
признак „лично положение“; че вследствие действията на ответника е
претърпял сочените в исковата молба неимуществени вреди, като същите са в
претендирания размер, както и че търпи тези вреди с начална дата 31.05.2021
г. В тежест на ответника е да установи възраженията си заявени с отговора на
исковата молба.
Твърденията, изложени от ищеца, са за осъществена от ответника пряка
дискриминация. Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.2 вр. ал.1 ЗЗДискр., пряка
дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на
признаците по ал.1, отколкото се третира, било е третирано или би било
третирано друго лице, при сравними сходни обстоятелства. В случая се
твърди по-неблагоприятно третиране в сравнение само с едно друго лице –
л.св. М. Л. Ж., на когото, за определен период от време, е било разрешено
държането и ползването на филтрираща кана за вода. От събраните по делото
4
писмени и гласни доказателства, се установи, че към процесния период,
ищецът и л.св. Ж. изтърпяват едно и също наказание - „доживотен затвор без
замяна“, в едно и също пенитенциарно заведение – З. – В., поради което
следва да се приеме, че по отношение на вещите, които могат да държат и
ползват, те са поставени при „сравними сходни обстоятелства“.
Съдът намира, че не е налице твърдяното от ищеца по-неблагоприятно
третиране, от страна на ответника, в сравнение с М.Ж.. Съгласно
разпоредбата на чл.82, ал.7 ППЗИНЗС, разрешените лични вещи и хранителни
продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на
определените за целта места лишените от свобода, се определят със заповед
на министъра на правосъдието. Ответникът представя заповед № ЛС-04-
642/28.11.2018 г. на министъра на правосъдието, както и утвърденият с нея
списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които могат
да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта
места лишените от свобода в затворите, поправителните домове и
затворническите общежития. Видно от същия, филтриращата кана за вода не
е разрешена вещ, която лишеният от свобода може да държи и ползва.
Установи се, че действително такъв предмет е бил ползван от другия
затворник, но и че същият незабавно е бил иззет след констатиране на
допуснатата грешка. В случая не е налице субективно отношение, а
събразяване със задължителни правила.
Не се представят доказателства, а и не се твърди да са налице действия,
умишлено извършени от страна на служители на администрацията на З. - В., с
които те да са демонстрирали дискриминационно отношение спрямо ищеца.
По делото бе безспорно установено, в т.ч. и чрез показанията на свидетеля,
ангажиран от ищеца, че процесната вещ е била предоставена на л.св. Ж., не
защото той е третиран по-благоприятно в сравнение с останалите затворници,
а поради допускане на грешка, като след установяване на същата, каната е
била иззета.
Ищецът не установи фактическите твърдения изложени в исковата
молба, както и че вследствие на по-неблагоприятното му третиране в
сравнение с л.св. М. Ж., е претърпял неимуществени вреди. За доказване на
последните, ищецът ангажира гласни доказателства, събрани именно чрез
показанията на л.св. М.Ж., за когото на съда е служебно известно, че сам води
съдебни дела против ответника. Поради това обстоятелство, както и при
съобразяване разпоредбата на чл.172 ГПК, съдът не кредитира като
достоверни показанията на този свидетел, в частта, в която се сочи, че ищецът
е претърпял значителни неимуществени вреди от отказа да му бъде
предоставена кана за вода, в т.ч., че е събрал лични впечатления от разговор
със съпругата на ищеца. Съдът кредитира показанията на св. Ж. в частта, в
която същият сочи неизгодни за страната факти, а именно, че каната, която е
получил е била иззета от администрацията на З. веднага след като е била
установена допуснатата грешка по внасянето й, както и че същата му е била
върната, едва след като е представил медицинско предписание за ползването
5
й.
След като исканата от ищеца вещ не фигурира сред разрешените такива,
то обяснимо получаването, ползването и държането на същата не е било
разрешено от затворническата администрация. Дали държаната от л.св. Ж. е
била поставена на видно място и е била забелязана от надзорно-охранителния
състав на З. е ирелевантно. Изпълнението на заповед ЛС-04-642/28.11.2018 г.
на министъра на правосъдието е възложено на началниците на затворите, като
не бе установено тя да е сведена до знанието на всеки един от служителите в
З. – В.. Отделно, установи се, че е допустимо държането на вещ извън списъка
на разрешените вещи след доказване на причини от обективен характер. Тук
следва да се посочи, че от показанията на св. Г. се установи, че на л.св. Р. е
било разрешено внасяне на матрак, по медицински причини, като тази вещ
също не е сред разрешените съгласно списъка към заповед № ЛС-04-
642/28.11.2018 г. на министъра на правосъдието. Ищецът не оспори заявеното
от свидетеля. Доколкото се касае за предмет, който помага на ищеца да
почива пълноценно и влияе положително на здравословното му състояние, в
случай, че ответникът целеше по-неблагоприятното му третиране, с голяма
доза вероятност може да се предположи, че не би разрешил ползването на
тази вещ.
При горните доводи, съдът намира, че по отношение на ищеца не е
извършена пряка или непряка дискриминация, спрямо него не е налице
дискриминационно отношение от страна на ответника. С оглед установената
неоснователност на иска по чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр. то и обусловените от
него искове по чл.71, ал.1, т.2 и т.3 ЗЗДискр., също следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.8 вр. чл.78, ал.3 ГПК,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 200 лева.
Съгласно чл.75, ал.2 ЗЗДискр., за производствата пред съд по този закон
не се събират държавни такси, а разноските са за сметка на бюджета на съда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ИЛ. АНТ. Р., ЕГН
*****************************, изтърпяващ наказание „доживотен затвор
без замяна“ в З. - В., против ГД "ИН", с адрес:
*****************************, обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Закона за защита от
дискриминация: за установяване на дискриминационно отношение от страна
на администрацията на ответника, изразяващо се в неравностойното му
третиране като физическо лице; за осъждане на ответника да преустанови
дискриминационното отношение и да се въздържа от такова
6
дискриминационно отношение за в бъдеще; за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за
търпени неимуществени вреди, изразяващи се в породени чувства на
унижение, отхвърленост, изолация, пренебрежение, незачитане на права и
интереси, ведно със законната лихва, считано от 31.05.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ИЛ. АНТ. Р., ЕГН *****************************,
изтърпяващ наказание „доживотен затвор без замяна“ в З. - В., ДА ЗАПЛАТИ
на ГД "ИН", с адрес: *****************************, сумата от 200 лева,
представляваща сторените разноски по делото, на основание чл.78, ал.8 вр.
чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7