Определение по дело №513/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 108/23.02.2011 год., постановено по Н.а.х.дело № 664/2010 год., Хасковският районен съд е признал Д. Й. Х. от Г.Х. за виновна в това, че на 18.09.2009 год. в Г.Х. пред К. С. А. - Частен съдебен изпълнител с рег.№ 771, с район на действие ОС-Х., съзнателно се ползвала от неистински официален документ, а именно: заверен препис от медицинска бележка с амб.№ 261/18.09.2009 год. с посочена дата на издаване -18.09.2009 год., и посочен издател - ЦСМП-Х., когато от нея за самото съставяне не може де се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316 предл.1-во,вр.чл.308 ал.1 от НК, като на основание чл.78а, във вр. с чл.2 ал.2 от НК я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание „глоба” в размер на 500.00 лв.

Недоволна от решението е останала подсъдимата Д. Й. Х. от Г.Х., която го обжалва като неправилно – незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон и при нарушение на съдопроизводствените правила. В жалбата се развиват доводи за неизясняване на делото от фактическа страна и несъставомерност на деянието от субективна страна, като не било доказано по безспорен и категоричен начин, че подсъдимата е действала при пряк умисъл. Твърди в тази връзка, че в нейното съзнание документът бил официален, истински и с вярно съдържание, защото бил получен от здравно заведение, след извършен преглед, с подпис и печат. Излага също съображения, че гласните доказателства /разпит на свидетел пред съдия/ не могат да бъдат смятани като пълноценни доказателства и само върху тях не било допустимо да бъде постановена обоснована осъдителна присъда, ако обвиняемият и неговият З. не са участвали при извършването на това процесуално действие, дори и поради това, че обвиняемият не е бил привлечен в това процесуално качество към момента на провеждане на разпита на свидетеля пред съдия. Счита, че пренасянето на акта, с който се привлича обвиняем в края на разследването, на практика лишавало обвиняемия от възможност за участие в процеса и нарушавало правото му на защита, което неминуемо водело до опорочаване на процеса. С жалбата се правят алтернативни искания, както следва: за прекратяване на наказателното производство на основание чл.24 ал.1 от НПК, поради това, че деянието не съставлява престъпление; за постановяване на оправдателна присъда, поради недоказаност на обвинението по несъмнен и безспорен начин и поради липсата на виновно извършено от нея престъпно деяние, осъществяващо състава на чл.316 от НК; както и за приложение на чл.9 ал.2 от НК, тъй ако съдът приеме, че има извършено деяние, то същото било малозначително и макар и формално да осъществявало признаците на престъпление, не е общественоопасно или обществената му опасност е явно незначителна. В съдебно заседание, редовно призована, подсъдимата не се явява, като чрез защитника си поддържа жалбата така, както е предявена, и по изложените в нея съображения. Релевират се и допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила – по чл.305 ал.3 и ал.4, във вр. с чл. 301 ал.1 т.1 и т.2 и ал.2 от НПК.

Прокурорът от О. П. - К. изразява становище, че жалбата е неоснователна.Счита, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и кореспондиращо със събраните доказателства, като моли същото да бъде потвърдено.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваното решение, с оглед доводите и оплакванията на жалбодателката, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия от настоящата инстанция в тази връзка. От събраните от първоинстанционният съд доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

Подс. Д. Й. Х. е родена на **.**.**** год. в Г.Х., където живее постоянно. Има завършено с.о., работи като "с.-п." в ОС – Х., р. е, не е о. По местоживеене се ползва с добри характеристични данни.

Подсъдимата Х. и св.Й.П.Ш. са бивши съпрузи и от брака си имат родено малолетно дете - Б.Й.Ш.. Бракът между подсъдимата и св.Ш. бил прекратен с влязло в сила решение по Г.д.№ 26/2006 год. по описа на РС-Х., по силата на което съдът предоставил упражняването на родителските права върху детето Б. Ш.а на майката, с право бащата - св. Й.П.Ш., да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета събота от месеца от 08.00 часа до 18.00 часа и един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, със задължение да го връща след изтичане на определеното време. Относно постановения от съда режим на лични контакти с детето Б. Ш.а, на 10.01.2008 год. в полза на св. Ш. бил издаден изпълнителен лист по посоченото дело.

По молба на св.Й. Ш., при св.К. А. - Частен съдебен изпълнител, с район на действие ОС-Х., било обрÓзувано изпълнително дело № 98 по описа за 2008 год., прехвърлено от ЧСИ С.П., с район на действие ОС- Х., при когото първоначално било образувано изпълнително дело въз основа на посочения изпълнителен лист.

На 19.09.2009 год. по образуваното при ЧСИ А. изпълнително дело следвало да се извършат изпълнителни действия, във връзка с постановения от съда режим на лични контакти на бащата с детето, като св. А. в качеството й на ЧСИ следвало да предаде детето Б. на баща му - св. Ш.. Подс. Х. била уведомена с покана от 09.09.2009 год. от ЧСИ А., че на 19.09.2009 год. следва да се предаде детето Б. на баща му - св. Ш.. На 11.09.2009 год. подсъдимата депозирала молба с вх. № 01725/11.09.2009 год. пред св. А., в която посочила, че не може да предаде детето Б. на определения ден - 19.09.2009 год., поради здравословни причини. Посочила още, че към молбата си прилага медицинска бележка, но тъй като такава липсвала приложена, с резолюция от 14.09.2009 год. ЧСИ А. оставила молбата без уважение.

Междувременно от своя позната - св.Д.Д., подс.Х. взела телефонния номер и се свързала със св. С.И.П. от с.В., общ.Д., с когото се познавали от 1985 год., когато св.П. учел в Г.Х. и живеел на квартира в дома на подсъдимата, и с когото не поддържали връзка от дълги години. Подсъдимата знаела, че св.П. е медицински работник, поради което го помолила да я снабди с медицинска бележка, като му обяснила, че такава й е необходима, за да извини отсъствието или закъснението на дъщеря си от уроци по пеене в Младежкия дом в Г.Х.. Св.П. обяснил на подсъдимата, че в момента не работи като медицински работник, но се съгласил да й помогне. Двамата се уговорили при откриването на учебната година - на 15.09.2009 год., около обяд свидетелят да посети подсъдимата в дома й в Г. Х..

С цел да помогне на подс. Х. и при съзнанието, че се касае за формалност, на 15.09.2009 год. св. П. отишъл във филиала на ЦСМП в Г. Д., където като фелдшер работел негов познат - св. Р.Н.Ф.. Последният обаче не бил там, тъй като по същото време ползвал платен отпуск, а в кабинета му св. П. заварил дежурна сестра и фелдшер, които не познавал. На последните св. П. обяснил, че им е колега и му трябва извинителна бележка за дете, което е закъсняло или не е отишло на урок по пеене, като ги помолил да му дадат бланка на такава медицинска бележка. Медицинската сестра обяснила на св.П., че медицинската бележка, която могат да му дадат, няма да може да му послужи, защото за да послужи като документ, удостоверяващ отсъствието на определено лице, тя трябвало да бъде издадена от съответния личен лекар, в нея да бъде вписан амбулаторния номер и името на детето в амбулаторния журнал на лекаря с поставената диагноза. Въпреки това св. П. помолил медицинската сестра и същата му дала непопълнена и неподписана медицинска бележка, на която имало поставен печат на ЦСМП-Х.. С така взетата празна бланка на медицинска бележка, същия ден св. П. отишъл в дома на подс.Х., където освен нея, били и баща й - св. Й. Х., майка й и дъщеря й. Пред подсъдимата св. П. попълнил всички данни в предоставената му преди това празна медицинска бележка, като вписал, че бележката е издадена с амб.№ 261 на 18.09.2009 год. /дата, за която подсъдимата му посочила, че ще й е нужна/, че се издава от ЦСМП - амб.кабинет Х., за детето Б.Й.Ш. на 8 - годишна възраст, живуща на У. „13-ти М.” в Г.Х., с диагноза ОРЗ, както и че е необходимо три дни домашно амбулаторно лечение. В медицинската бележка вписал още, че същата е издадена от св. Р.Н. и я подписал от негово име, след което така попълнена я дал на подс. Х..

На 18.09.2009 год. подс. Х. отишла в кантората на св. А. и депозирала нова молба - с вх.№ 01780 от същата дата. В нея обв. Х. посочила, че представя към молба вх. № 01725 медицинска бележка, която моли да бъде приета. Към молбата подс. Х. приложила заверено лично от нея ксероксно копие от медицинската бележка, с посочен номер и дата на издаване – амб.№ 261/18.09.2009 год., и с посочен издател ЦСМП-Х..По тази причина св.А., в качеството й на Частен съдебен изпълнител, приела че депозирания пред нея заверен препис от медицинска бележка амб.№ 261/18.09.2009 год. е истински, приела го като доказателство за наличието на здравословни проблеми у детето Б. и отсрочила насрочените за 19.09.2009 год. изпълнителни действия по предаване на детето Б..

Св.Ш. разбрал, че предаването на детето е отсрочено заради наличието на заболяване. След като провел разговори със служители на ЦСМП-Х., в т.ч. и с неговия директор - св.П.Д., установил, че представената от подсъдимата медицинска бележка не е издавана от тях, както било посочено в нея. Според св.Д. в ЦСМП-Х. нямало амбулаторен кабинет и не се извършвали медицински прегледи. Амбулаторни кабинети имало само филиалите на центъра, в т.ч. и в Г.Д., които издавали медицински бележки, като ползвали печата на ЦСМП- Х.. Св.Ш. разговарял и с посочения като издател на медицинската бележка св.Н. по телефона, който му обяснил, че не е преглеждал дъщеря му и не е издавал процесната медицинска бележка, тъй като към онзи момент бил в отпуск. От учителката на дъщеря си св.Ш. разбрал, че дъщеря му Б. не е отсъствала от училище поради заболяване. По тази причина св.Ш. сигнализирал за случая РП-Х., при което било образувано досъдебно производство. В хода на воденото разследване, с протокол от 28.01.2010 год. за доброволно предаване, оригиналът на медицинска бележка амб.№ 261/18.09.2009 год., попълнена и дадена от св.П. на подс. Х., била предадена на водещия разследването полицай от св.Й. Х..

Видно от приетите в хода на съдебното следствие извлечение от амбулаторен дневник и книга за повикванията на Спешно приемно отделение -Г.Д. към ЦСМП-Х., на 18.09.2009 год. не е извършван медицински преглед на детето Б.Й.Ш..

От писменото заключение на назначената на досъдебното производство и изслушана в съдебното следствие графическа експертиза се установява, че ръкописният текст от медицинска бележка на името на Б.Й.Ш. с дата 18.09.2009 год., издадена от ЦСМП-Х., е изпълнен от св.С.И.П., а подписът, изпълнен в позиция „подпис” на същата, не е изпълнен от лицата Р.Н.Ф., Д. Й. Х. и С.П.И..

Видно от писменото заключение по назначената на досъдебното производство криминалистична експертиза на писмени доказателства, в представеното за изследване копие от медицинска бележка с амб.№ 261/18.09.2009 год. с издател ЦСМП- Х., подписът под думите „вярно с оригинала” е изпълнен от подс.Д. Й. Х..

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подс.Д. Х., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд и на досъдебното производство, които съдът кредитира частично; от показанията на свидетелите Й. Ш., К. А., П.Д., Р.Н., С.П. и Д.Д., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд и на досъдебното производство, на които следва да бъде дадена вяра изцяло; от показанията на свидетеля Й. Х., дадени пред първоинстанционния съд и в хода на досъдебното производство, които съдът кредитира отчасти; от писменото заключение на вещото лице Г. по извършената на досъдебното производство съдебна графическа експертиза, и показанията му в съдебно заседание, на които съдът дава вяра изцяло; от писменото заключение на вещото лице Ц. по извършената на досъдебното производство криминалистична експертиза на писмени доказателства, и показанията му в съдебно заседание, които съдът кредитира изцяло; както и от останалите писмени доказателства, събрани при провеждане на наказателното производство.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционният съд, че не следва да се дава вяра на обясненията на подсъдимата Х. и на показанията на св.Й. Х. относно обстоятелствата, при които се е снабдила с инкриминирания документ и осъществено изпълнителното деяние, тъй като същите не са подкрепени от останалите доказателства по делото, а напротив – последните опровергават по категоричен начин обясненията на подсъдимата Х. и показанията на св.Х. – неин баща. Така, твърденията на подс.Х. и св.Х., обективирани в обясненията на първата и показанията на втория – относно отиването на подсъдимата в Г.Д., извършения преглед на детето Б. в ЦСМП - в Г.Д., срещата й там със св.С.П. и предоставената й от него медицинска бележка /за издаването на която той сам си бил предложил услугите/, остават изолирани и в противоречие с останалите преки /показанията на св.П./ и косвени /показанията на свидетелите А., Н., Д. и Д., писмените заключения и вещите лица Г. и Ц. и показанията им в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, както и приобщените в хода на наказателното производство писмени доказателства, вкл. и извлечения от амбулаторен дневник и книга за повикванията на Спешно приемно отделение -Г.Д. към ЦСМП-Х. за датата 18.09.2009 год./ доказателства, събрани в хоõа на наказателното производство, които настоящата инстанция кредитира като логични, последователни, взаимно свързани и кореспондиращи помежду си. От друга страна, от последните се установяват по несъмнен начин обстоятелствата относно търсенето и намирането от подс.Х. на телефонния номер на св.П., предварителния му разговор с подсъдимата и молбата й същият да й намери извинителна бележка за уроците на детето по пеене, както и мястото, времето и начина, по който е станало снабдяването на свидетеля П. с бланка на медицинска бележка, носеща печат на ЦСМП-Х. и попълването на съдържанието й от него в присъствието на подс.Х., вкл. и предаването й на последната. Още повече, че показанията на св.П. следва да бъдат кредитирани с оглед и на обстоятелството, че с тях същият установява неизгодни за него факти – уличава сам себе си в извършване на престъпление, което би било нелогично при заявената от подсъдимата и св.Х. теза. Обосновано първоинстанционният съд е отчел и преките родствени връзки на св.Х. с подсъдимата – същият е неин баща, при което е приел, че този свидетел се явява очевидно заинтересован от изхода на делото, поради което правилно не е дал вяра на показанията му, приемайки, че същите, както и обясненията на подс.Х., представляват опит за изграждане на защитна версия в нейна полза, целяща да я оневини.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че жалбодателката Д. Х. е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 316, във вр. с чл. 308 ал.1 от НК – на 18.09.2009 год. в Г.Х. пред К. С. А. - Частен съдебен изпълнител с рег.№ 771, с район на действие ОС-Х., съзнателно се ползвала от неистински официален документ, а именно: заверен препис от медицинска бележка с амб.№ 261/18.09.2009 год. с посочена дата на издаване -18.09.2009 год., и посочен издател - ЦСМП-Х., когато от нея за самото съставяне не може де се търси наказателна отговорност, до какъвто краен обоснован, правилен и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод и да постанови решението си, с което е признал подсъдимата Х. за виновна в извършване на престъплението, за което й е повдигнато обвинение, и й е наложил посоченото по-горе административно наказание, първоинстанционният съд е извършил съвкупна преценка и анализ на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, които съображения настоящата инстанция възприема изцяло. С оглед изложеното, съдът намира за неоснователни доводите на защитника на подс.Х., изложени във въззивната жалба и при съдебните прения – че решението било постановено при непълнота на доказателствата и при кредитиране показанията само на един свидетел на обвинението, респ. при нарушение на чл.305 ал.3 и ал.4 от НПК.

С оглед така установената по безспорен начин и от настоящата инстанция фактическа обстановка, се налагат изводи относно осъществяването на деянието, предмет на обвинението, от обективна и субективна страна от жалбодателката, както и относно наличието на всички елементи от състава на престъплението така, както обосновано и законосъобразно е приел и първоинстанционния съд. Това е така по следните съображения: обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че от обективна страна подсъдимата на инкриминираните дата и място се ползвала от неистински официален документ - представила пред ЧСИ К. А. молба с вх.№ 1780 от 18.09.2009 год. , към която приложила заверен препис от медицинска бележка с амб. № 261/18.09.2009 год. с посочена дата на издаване -18.09.2009 год., и посочен издател ЦСМП-Х..Установено е по безспорен начин от доказателствата по делото, че инкриминирания документ - медицинска бележка, не е издаден и подписан от лицето, сочено като негов автор - св.Р.Н.Ф., а от друго лице – св.С.П., макар да е подпечатан с печата, използван от ЦСМП-Х., т.е. касае се за ползване на неистински документ по смисъла на чл.93 т.6 от НК - документ, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. Инкриминираната медицинска бележка е официален документ по смисъла на чл. 93 т.5 от НК, тъй като се издава по установен ред и в установена форма от длъжностно лице в кръга на службата му. Същевременно, установеното по делото лично явяване на подсъдимата в кантората на ЧСИ св.А., депозирането на молбата с ´риложеното заверено копие от медицинската бележка и извода на криминалистичната експертиза - че подписът под думите „вярно с оригинала” е изпълнен от подс. Х., доказват по несъмнен начин авторството на подсъдимата в престъпното ползване на инкриминирания документ, като престъплението е такова на просто извършване и е довършено с довеждане на неистинския документ до знанието на лицето, за което е предназначен /с представянето му на това лице/. Без правно значение в случая е обстоятелството, че подсъдимата е представила пред ЧСИ А. заверено от самата нея ксероксно копие на инкриминираната медицинска бележка, а не оригиналът на същата. Това е така, тъй като както правилно и обосновано е посочил първоинстанционният съд, съобразно правилата на гражданското съдопроизводство, всяка страна по гражданско/респ. изпълнително/ дело, може да представи документ в заверен от нея препис и при липса на оспорване или съмнение, че документа е истински, съответният орган, пред който документа е представен, е длъжен да приеме същия като надлежно доказателство за отразените в него обстоятелства, вкл. и за посоченото за автор на документа лице. Именно по тази причина, и приемайки процесната медицинска бележка за истински официален документ, удостоверяващ наличието на здравословни проблеми у детето Б., респ. удостоверяващ наличието на обективни пречки за предаване на детето Б. на баща му за осъществяване на режима на лични отношения с детето на предварително определената и съобщена на подс.Х. дата, св.А. е отсрочила насрочените за 19.09.2009 год. изпълнителни действия по предаване на детето Б.. В тази връзка и с оглед изложеното по-горе в мотивите относно характеристиката на инкриминираната медицинска бележка, съдът намира за неоснователен направеният пред настоящата инстанция довод на защитника на подс.Х. – че деянието било несъставомерно, тъй като не съответствало на признаците, посочени в чл.308 ал.1 от НК, като съдът не бил изяснил статута на инкриминираната бележка, която нищо не удостоверявала, нямала правна стойност, нито визирала правно-релевантни факти или някакво правоотношение. Както бе посочено по-горе, неистинността на документа се свързва единствено с авторството на документа, без значение дали документът е с вярно или невярно съдържание.

От субективна страна подс.Х. е осъществила престъплението при форма на вината – пряк умисъл: същата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване. Умисълът на подсъдимата се обективира в поведението й – установено е, че на 18.09.2009 год. детето Б. не е било преглеждано в ЦСМП – Х., филиал Д., както и че медицинската бележка не е била издадена от св.Р.Н.Ф., а е била попълнена и подписана от св.С.П. в присъствието на подс.Х., поради което и обстоятелството, че документа е неистински й е бил известен, въпреки което същата съзнателно се ползвала от този документ, представяйки го на ЧСИ А. за удостоверяване на обективни пречки за предаване на детето Б. на баща му за осъществяване на режима на лични отношения на бащата с детето. Впрочем, за прекия умисъл на подсъдимата при осъществяване на престъплението може да се съди и от обстоятелството, че още при подаване на молбата до ЧСИ А. с вх.№ 01725/11.09.2009 год. същата е посочила, че няма да може да предаде детето Б. на баща му на определените време и място, поради здравословни причини, както и че прилага медицинска бележка /каквато всъщност не е приложила/, като след оставянето на молбата й без уважение с резолюция на А. от 14.09.2009 год., поради непредставяне на медицинска бележка, подс.Х. е потърсила св.П. с молба да й помогне за осигуряването на такава. Или, посоченото представлява причините и мотивите на подсъдимата за осъществяване на престъплението, като още на 11.09.2009 год. е било очевидно желанието й да отсрочи предаването на детето на баща му поради здравословни причини /т.е. същата едва ли не още на 11.09.2009 год. е предвиждала, че детето Б. ще бъде болно точно на 19.09.2009 год./, именно в изпълнение на което се е снабдила и съзнателно се е ползвала от неистинския официален документ – медицинска бележка. Поради изложените съображения съдът намира за несъстоятелен довода на защитника на подсъдимата – че деянието е несъставомерно от субективна страна.

При налагане на наказанието на подсъдимата първоинстанционният съд правилно е съобразил, че са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, т.е. за освобождаването й от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание – за това престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до три години, подсъдимата не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти от Глава VIII-ма на НК, и от престъплението няма причинени имуществени вреди, като след преценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността й обстоятелства, при приложението на чл.2 ал.2 от НК съдът й е наложил административно наказание “глоба” в минималния предвиден в разпоредбите на чл. 78а от НК размер /действуващи към момента на извършване на инкриминираното деяние/, а именно: в размер на 500 лв. Настоящият състав намира, че изводите на първоинстанционния съд при определяне на наказанието на жалбодателката са обосновани и законосъобразни, като наложеното на подсъдимата наказание не е явно несправедливо.

Неоснователно е направеното с въззивната жалба искане от подсъдимата за прекратяване на наказателната производство, на основание чл.24 ал.1 от НПК – поради това, че деянието не съставлявало престъпление. Това е така, поради изложените по-горе съображения относно осъществяване на престъпния състав на чл.316, във вр. с чл.308 ал.1 от НК от подс.Х. от обективна и субективна страна, а и предвид принципното положение, че ако деянието не би съставлявало престъпление, съдът следва да постанови оправдателна присъда, а не да прекратява наказателното производство. Не са налице и предпоставките на чл.9 ал.2 от НК по отношение на инкриминираното деяние, приложението на която разпоредба се иска с въззивната жалба. Посочената разпоредба изключва престъпния характер на дадено деяние, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. В конкретния случай посочените предпоставки за приложението на чл.9 ал.2 от НК не са налице, тъй като осъщественото от подс.Х. деяние не е малозначително, което би изключило обществената му опасност, нито пък обществената му опасност е явно незначителна, а напротив - обществената опасност на същото е типична за съставите на документните престъпления. Още повече, че подсъдимата Х. се е ползвала съзнателно от неистинския официален документ, представяйки го пред частен съдебен изпълнител /орган, осъществяващ държавни функции по принудително изпълнение/ с цел осуетяване на изпълнителни действия по предаване на дете за осъществяване на определен режим на лични отношения с бащата.

Ето защо, съдът намира, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, като наложеното на подсъдимата наказание не е явно несправедливо, и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за неговото отменяване или изменяване, поради което следва същото да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.378 ал.5, във вр. с чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 108/23.02.2011 год., постановено по Н.а.х.дело № 664/2010 год. по описа на Хасковския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.