Р Е
Ш Е Н
И Е № 270
гр.Кюстендил, 29.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия в
публичното заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря:
Любка Николова
след като разгледа
докладваното от съдия:Костадинова
в.гр.д №254 по описа за 2019 г.
на КнОС и за да се произнесе взе предвид:
М.Д.Д. чрез процесуалния си представител адв. И. И. с
адрес: *** обжалва решение №130/21.02.2019
г., постановено по гр.д. № 658/2018 г. по описа на ДнРС в частта, в която е предоставен режим на
лични контакти на детето М.Е.И. на бащата Е.П.И.- всеки петък от 16.00 ч. до
понеделник 8.00 ч., един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на
майката, по три дни за Коледа и Великден; в частта, с която е определена
издръжка на детето М.Е.И. в размер на 150.00 лв. и в частта, в която е
отхвърлен искът да бъде заместено
съгласието на Е.П.И. малолетното дете М. Е.И. да напуска страната.
Във въззивната жалба се
твърди, че решението на районен съд е
неправилно. Конкретното твърдение е, че районен съд не е изложил мотиви относно определянето на личните контакти на
бащата с детето, размерът на издръжката и относно отхвърлянето на иска за
заместващото съгласие на бащата детето да напуска пределите на страната. Твърди
се също така, че не е изпълнил задължението си служебно да следи за интересите
на детето.
Искането е изменение на решението в
частта досежно режима на лични контакти и издръжка на детето, а в частта за
напускане на страната да бъде отменено, като се постанови ново решение, с което
предоставеният режим за лични контакти на бащата с детето да бъде следния:
първа и трета седмица от месеца за времето от 16 ч. в петък до 16 ч. в неделя,
20 дни през лятото, а в случай, че съдът прецени, че на бащата следва да бъдат
определени дни за Коледа и Великден, то те да бъдат определени конкретно,
издръжката да бъде определена на 200 лв., като бъде уважен и искът по чл. 127а
от СК. Претендират се и разноски.
С писмена молба, депозирана пред окръжен
съд майката е посочила за кои конкретни пътувания, в какъв период и до кои
определени държави иска заместващо съгласие, а именно Италия- 7 дни за Коледа и
Нова година и 7 дни през лятото; Гърция- 7 дни през ляктото, Македония- 5 дни и
Англия- 7 дни.
В срока
по чл. 263, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от насрещната
страна. Изразено е становище за неоснователност на жалбата и за
законосъобразност на решението в обжалваните части.
М.Д.Д. чрез
процесуалния си представител адв. И. И. обжалва определение №363 от 11.03.2019
г., постановено по гр.д. № 658/2018 г. по описа на ДнРС, с което Е.П.И. е
осъден да й заплати разноски по
компесация в размер на 291 лв. Изразено е становище за незаконосъобразност на
постановеното определение, тъй като размерът на разноските е занижен.
Обосновава се с това, че два от предявените искове са уважени, а един от тях е
отхвърлен. Твърди се, че следва да й се присъди сумата 388 лв., като разноски,
определени по компесация, а не 291 лв. Искането е за изменение на обжалваното
определение, като се присъдят още 96 лв.
В законноустановения
срок не е постъпил писмен отговор срещу частната жалба.
Настоящият
съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите, наведени в жалбата и
частната жалба, становищата на страните, както и събраните по делото
доказателства и след като ги преценени при условията на чл. 12 от ГПК намира за
установено следното:
Атакуваните съдебни актове на Дупнишкия районен съд са
валидни и допустими. Жалбите са процесуално
допустими, тъй като са подадени от легитимирано лице /надлежна страна/ при
спазване на разпоредбите на закона.
От фактическа страна е установено следното:
Страните по
делото са бивши съпрузи. Сключили са граждански брак на 27.08.2006 г. От брака
си имат едно малолетно дете- М. Е.И.,
родено на *** г. С решение от 23.10.2015 г., постановено по гр.д. № 1479/2015
г. на ДнРС е прекратен с развод гражданският брак между страните, поради
сериозно и непоколебимо взаимно съгласие и е утвърдено постигнато по реда на
чл. 51, ал.1 от СК споразумение. По силата на същото страните са приели, че
след развода родителските права по отношение на детето М. И. ще се упражняват
съвместно от родителите, като петнадесет дни от месеца детето ще живее при майката,
а следващите петнадесет дни- при бащата. Страните са уговорили, че по взаимно
съгласие могат да променят посочения режим.
По
делото пред районен съд са разпитани свидетели. От показанията на свид. С.Ц.- П.
се установява, че страните се разбират кога детето да бъде при единия родител и
кога при другия, че майката има връзка с италианец и иска да извежда детето от
страна, но бащата не е съгласен. Не знае майката да има намерение да се
установи в Италия, както и че е споделяла с нея, че никога няма да лиши детето
от контакти с бащата. Заявява, че знае за случай, при който бащата е отказал да
даде съгласие майката да заведе детето в Англия при брат си. Свид.М.Г.- майка
на ответника сочи, че от две години бащата взима детето от детска градина в
петък и го води в понеделник, че детето
е при тях и когато майката пътува в чужбина. Сочи, че бащата отказва детето да
пътува в чужбина, тъй като нямало гаранция, че майката ще го върне. Твърди, че
от нейни близки е чувала, че майката има намерение да се установи в чужбина, с
което синът й не е съгласен и е против детето да бъде извеждано от страната за
определен срок, защото се страхува, че няма да бъде върнато.
От
изготвения социален доклад на Д„СП” гр. Дупница, представен пред окръжен съд се установява, че основни грижи за детето се полагат и двамата родители. Бащата се
грижи за детето от петък до понеделник, а през останалото време- от майката.
Жилищните условия при които се отглежда детето са добри, майката е съдружник и
управител на дружество и получава месечен доход в размер на 2 000 лв., а
бащата работи като шофьор и получава минимална работна заплата. Малолетното
дете има роднински и приятелски кръг и от страната на бащата и от страната на
майката. Сочи се, че взаимоотношенията между родителите са нарушени, както и че
бащата желае режима на лични контакти да остане непроменен- по равно от двамата
родители. Бащата не е съгласен детето да напуска пределите на страната.
В обясненията си пред окръжен съд
майката М.Д. при условията на чл. 59,
ал.6 от СК е заявила, че детето живее от
понеделник до петък с нея. В петък от детската градина го взема бащата,
който в понеделник го връща в детската градина,
откъдето тя го взема. В момента живее в собствено жилище в с. Самораново, като
детето има самостоятелна стая. Живее с мъж- италианец, който има бизнес в
България и 5- годишно пребиваване в страната. Според майката на него може да
разчита, когато е възпрепятствана. Родителите й живеят в гр. Дупница и по
принцип може да разчита и на тяхната помощ. Твърди, че детето се счита спокойно
навсякъде не само при нея, че тя обича да пътува и детето също иска да пътува с нея и когато
тя тръгва в чужбина то плаче.
В обясненията си бащата Е.И.
сочи, че живее в с. Яхиново. Има родители, които му помагат, а също и баба и
дядо. Детето се чувства много добре при него. Твърди, че го гледа от бебе, като
първоначално всеки от родителите го е отглеждал по 15 дни, а след това са се разбрали- по 7 дни, поради
което детето е свикнало и с двамата си родителя. Сега детето се чувства много
щастливо и според него няма проблем детето да бъде при родителите си при
установения вече режим, а именно от петък до понеделник при него, а през
останалите дни – при майката. Заявява, че е категорично против извеждането на
детето извън страната и най- големият му страх е да не бъде изведено в Италия.
При така
установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна
следното:
С
обжалваното решение упражняването на
родителските права по отношение на
детето М.Е. И. са предоставени на майката. В тази част решението не е обжалвано
и е влязло в сила. Решението е влязло в сила и по отношение на определената
издръжка за размера до 150 лв. По делото се спори относно определения от районен
съд режим на лични контакти на бащата с детето- всеки петък от 16 ч. до
понеделник в 8.00 ч., един месец през лятото несъвпадащ с годишния отпуск на
майката и по три дни за Коледа и Великден, по отношение на издръжката на детето
за разликата над 150 лв. до 200 лв. и по отношение отхвърляне на иска за
заместващо съгласие детето да напуска пределите на страната.
По отношение на режима на лични
контакти на бащата с детето.
Право
на всяко дете е да общува и да има емоционална връзка и с двамата си родители с
оглед неговото пълноценно израстване и възпитание. Чрез режима на личните
отношения в пълна степен трябва да се
постигне възможност децата да растат и да се развиват под грижата и с
подкрепата и на двамата си родители.Определеният режим следва да им осигури спокойствие, сигурност
на детето. По тази причина мерките за лични отношения, отчитайки конкретните
обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и
осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права. В конкретния случай при
определянето на режима на лични контакти на детето с бащата, съдът се
ръководи основно от интересите на
детето, като взема предвид безспорно
установените факти по делото. С утвърденото от съда споразумение, обективирано в решение №130/21.02.2019
г., постановено по гр.д. № 658/2018 г. по описа на ДнРС страните са се
съгласили, че след развода родителските права по отношение на детето М.И. ще се
упражняват съвместно. От обясненията на родителите, дадени пред съда по реда на
чл.59, ал.6 от СК се установява, че първоначално всеки от родителите го е
отглеждал по 15 дни в месеца, а след това са се разбрали да се редуват - по 7
дни. В момента детето ходи на детска градина, откъдето бащата го взима в петък
и го води в понеделник, а през останалите дни то е при майката. Родителите сочат, че така
детето е спокойно и се чувства добре и считат, че не следва този режим да се
променя, като и двамата заявяват, че по отношение на режима на лични контакти
се разбират и не се съобразяват с конкретни часове. С оглед на посоченото съдът
счита, че не следва да се променя седмичния режим на контакти на бащата с
детето, както и не следва да се променя и определеният един месец през лятото,
несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, който детето да прекарва с
баща си, тъй като в интерес на детето е да запази и задълбочи емоционалната и
духовна близост с родителите си и да чувства тяхната подкрепа. Съдът счита, че
определеният от първоинстанционния съд режим на лични контакти и по време на
Коледа и Великден, а именно по три дни при бащата не е съобразен изцяло с
интересите на детето, поради което ще бъде променен, като се определи, че детето ще прекарва при баща си през четните
години- на коледните и новогодишни празници,
а през нечетните години- на великденските и майските празници. По този начин детето ще
има възможност да контактува и с двамата си родители пълноценно и по време на празниците.
По отношение на издръжката
Съгласно разпоредбата на чл.143,
ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. При определяне на конкретния размер на издръжката съдът се
съобразява с разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, а именно, че минималният
размер на издръжката, дължима на ненавършили пълнолетие деца е 1/4 от
минималната работна заплата. Този размер
е фиксиран, като от 01.01.2019 г. минималната заплата е 560 лв. и съответно минимален
размер на издръжката е 140 лева. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл.
142, ал.2 от СК конкретният размер на издръжката във всеки отделен случай се определя не само въз основа на нуждите на лицето,
което има право на издръжка, но и съобразно възможностите на лицето, което я
дължи. Това означава, че следва да се търси разумният и обективно възможен
баланс между нужди и възможности, като се отчитат характерните за всеки
конкретен случай релевантни обстоятелства.
При преценка на възможностите на ответника, съдът съобрази разясненията,
дадени с т. 5 от ППВС № 5 от 16. XI. 1970 г., според които възможността на
задълженото лице да предоставя издръжка се определя от неговите доходи,
имущество и квалификация. В конкретния случай от представените по делото
трудови договори се установява, че бащата получава трудово възнаграждение в
размер на минималната работна заплата за страната. По отношение на нуждите на детето
съдът намира, че по делото не се доказват изключителни потребности по смисъла на чл.143, ал.4 от СК. Имайки предвид посочените обстоятелства,
както доходите на майката- около 2000 лв. съдът намира, че няма основание да се
присъжда издръжка в повече от присъдената такава от районен съд, а именно 150
лв.. Поради което решението в тази част ще се потвърди.
По отношение на иска по чл. 127а,
ал.2 от СК.
Районен съд- Дупница е сезиран с иск по чл. 127а, ал. 2 СК. Въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това, са в правомощие на родителите.
Разпоредбата на чл. 127а СК регламентира конкретно родителско право при
условията на съвместно упражняване на родителските права - по общо съгласие,
като брачният статус на родителите е без значение. Целта на закона е да бъде
гарантирано, че интересите на детето ще бъдат защитени в пълен обем. При липса
на съгласие на родителите, съгласно чл. 127а, ал. 2 СК спорът между тях се
решава от съда. Производството по чл. 127а СК е такова по спорна администрация
на гражданските правоотношения, в рамките на което съдът прави преценка по
целесъобразност. Интересът на детето за пътуване в чужбина се преценява
конкретно за всеки отделен случай съобразно установените по делото
обстоятелства. В случая в исковата молба се твърди, че майката желае да пътува
с детето в чужбина с цел гостуване в Англия, където живее брат й, както и с цел
почивка в други държави. Няма твърдения, че има намерение да се се установи
трайно и да живее на територията на друга държава. В допълнителна молба,
депозирана пред окръжния съд ищцата е посочила, че пътуванията, които би
предприела с детето са в Италия, Гърция, Македония и Англия. В кориците на делото не се съдържат данни,
които да доказват твърденията на въззиваемия И., че майката желае да промени
местожителството на детето в РИталия. Единствено в тази насока се съдържат
данни в показанията на свид. М.Г., майка на ответника, която твърди, че е
чувала от близки, че ищцата има намерение да се установи в чужбина, но тези не
се подкрепят от останалите доказателства по делото. Майката не оспорва факта,
че съжителства с мъж италианец по народност, но сочи, че същият има бизнес в
България и желание да се установи да живее в страната, както и че са закупили
къща в с. Самораново. Следователно се касае за кратковременни напускания на
страната на детето с майката и за връщането му след това.
За да се постанови заместващо съгласие съдът следва да
прецени дали напускането на пределите на страната е в интерес на детето. Тази
преценка се прави с оглед критериите, посочени в § 1, т. 5 от ДРЗЗДетето,
дефиниращ понятието "най-добър интерес на детето". В тази разпоредба
изрично е посочено, че преценка за интереса на детето се обуславя от желанията
и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на
детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността
или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде
причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците,
които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други
обстоятелства, имащи отношение към детето. В рамките на производството
безспорно е установено, че детето има добра емоционална връзка и с двамата си
родители, като родителските права са предоставени на майката, а на бащата е
определен режим на лични контакти с детето. Безспорно е установено също така,
че бащата отказва да даде на майката съгласие да извежда детето в чужбина. В
случая интересът на детето, който трябва да бъде защитен е правото му на свободно предвижване, правото
да пътува и да живее с родителя на когото са предоставени родителските права в
избраната среда.
Съдебната практика по споровете по член 127а от СК е
последователна, че с оглед спазването правата на детето излизането извън
пределите на страната е в негов интерес, но следва да бъде балансиран този
интерес с вече установения режим на лични контакти на бащата със детето.
Даването на разрешение е в унисон с гарантираното в член 35, алинея 1 от
Конституцията на Република България право на свободно придвижване, установено и
в редица международни актове, които след ратификацията и обнародването им
представляват част от вътрешното законодателство на България.
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на
ВКС, постановено по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСГК, съдът може да разреши по реда
на член 127а от СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без
съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време
и/или до определени държави, респективно държави, чийто кръг е определяем.
Поради това настоящият състав на въззивния съд намира, че на детето следва да
бъде осигурена възможност да пътува със своята майка до държавите, посочени в
молбата- РИталия, РГърция, РСеверна Македония и Англия. Съдът определя 5-
годишен срок, за който се дава
настоящото разрешение, съобразявайки се с възрастта на детето, което към
настоящия момент е на пет години. Този срок е съобразен с това, че ако след
изтичането му между родителите все още няма съгласие за пътуване без
ограничения на детето, то съдът отново ще бъде сезиран с искане по чл. 127а от СК и ще извърши нова преценка на относимите за разрешаването на пътуванията
обстоятелства в това число и на интереса
на детето, като вече по силата на закона (чл.15, ал.1 от ЗЗДетето) като вече
навършило 10- годишна възраст то задължително
ще бъде изслушано. Следва да се посочи, че съдът не е обвързан от посоченото в
молбата на майката пребиваване в съответната страна, доколкото не е възможно
решението да бъде изпълнявано коректно ако се определят конкретни дни за
пътуване на детето в чужбина. От друга страна в негов интерес е то да може
многократно през определения от съда период да напуска и да се прибира в
пределите на страната.
Съдът ще постанови издаването на паспорт на детето,
доколкото издаването на документите е свързано и е последица от решаването на
основния въпрос за пътуване на детето извън страна, а не е предмет на
самостоятелно искане /в този см. е решение №33 от 25.02.2014 г. на ВКС по гр. №143/2013 г., ІІІ г.о./.
По изложените съображения, доколкото решението на районен
съд в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл.127а от СК е
неправилно, поради което следва да се отмени и вместо него се постанови друго,
с което да се уважи този иск.
По отношение на частната
жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв се заплащат
от ответника съразмерно уважената част на иска. В случая с обжалваното решение
първоинстанционният съд е уважил исковете с правно основание чл. 59, ал.9 от СК, частично искът с правно основание чл. 143, ал.1 от СК и е отхвърлил искът с
правно основание чл. 127а от СК. Следователно на ищцата са били дължими
разноски за първата инстанция в размер на 338 лв., а не така, както са
определени по компенсация с обжалваното решение в размер на 291 лв.
По отношение на уважения от настоящата инстанция иск с
правно основание чл. 127а СК намира, че всяка от страните следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора, с оглед
възприетата съдебна практика по тези производства - с характер на спорна
съдебна администрация. За разлика от исковото производство, в това производство
не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или
несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно
начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона.
В случая съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по
най-добрия начин на интересите на ненавършилите пълнолетие деца, ползва и
двамата родители. В този смисъл не е приложима разпоредбата на чл. 78 ГПК по
разноските. Характерът на спора не се променя и с пренасянето му във въззивната
инстанция.
С оглед на неоснователността на въззивната жалба по отношение на определените родителски права
и присъдена издръжка не се дължат разноски за настоящата инстанция.
Воден от изложеното, Кюстендилският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №150/21.02.2019
г., постановено по гр.дело № 658/2018г. на Дупнишкия районен съд в следните
части: в която съдът е определил режим на лични контакти между бащата Е.П.И., с
ЕГН **********, с адрес *** и детето М. Е. И., с ЕГН ********** както следва: всеки петък от 16.00 ч. до понеделник 8.00 ч., един
месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на майката, по три дни за
Коледа и Великден и в частта, в която е отхвърлил искът с правно основание чл. 127а, ал.1 от СК,
предявен от М.Д.Д. с ЕГН **********, с адрес *** да бъде заместено съгласието
на Е.П.И., с ЕГН **********,
малолетното дете М. Е. И., с ЕГН ********** да напуска страната.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата Е.П.И.,
с ЕГН **********, с адрес *** и детето М. Е.И., с ЕГН ********** както следва:
всеки петък от 16.00 ч. до понеделник 8.00 ч., както през четните години- на коледните и
новогодишни празници, а през нечетните
години- на великденските и майските
празници, както и един месец през лятото, когато майката не ползва платен
годишен отпуск.
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на Е.П.И., с ЕГН **********, с адрес ***, малолетното му дете М. Е.И. с ЕГН ********** да
напуска пределите на Република България и да пътува заедно с майка си М.Д.Д. с
ЕГН **********, с адрес *** до държавите- РИталия, РГърция, РСеверна Македония
и Англия и обратно, неограничен брой пъти за срок от пет години, считано от
влизане на решението в сила, като пътуванията се съобразят с определения режим
на виждане с бащата, както и за издаването на паспорт по реда на ЗБЛД на детето
М. Е.в И., с ЕГН **********.
ПОТВЪРЖДАВА решение №150/21.02.2019 г., постановено по
гр.дело № 658/2018г. на Дупнишкия районен съд в
частта, в която Е.П.И., с ЕГН **********, с адрес *** е осъден да заплаща на М.Д.Д. с ЕГН **********, с адрес *** в качеството й на майка и
законна представителка на малолетното дете М. Е.И., с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 150
лв., считано от влизане в сила на решението до настъпване на промяна в
обстоятелствата, водещи до изменението или прекратяването й, ведно със
законната лихва.
В останалата част решението е
влязло в сила.
ИЗМЕНЯ определение № 363/11.03.2019 г.,
постановено по гр. д. № 658/2018 г. на РС- Дупница, като увеличава от 291 лв.
на 338 лв. (триста тридесет и осем) определените
разноски по компесация за първата инстанция, които Е.П.И., с ЕГН ********** е осъден да заплати на М.Д.Д. с ЕГН **********.
Решението в частта, в която е
определен режим на лични отношения на детето с бащата подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от връчването на преписите на страните, а в останалите си
части е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: