РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Кърджали, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело
№ 20225100500072 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 241/20.12.2021 г., постановено по гр. д. № 523/2021г., К.йския районен
съд е допуснал да се извърши делба на апартамент № * в гр.К., ул.*-ми м-, ет.* в жилищна
сграда бл.*, вх.*, построена върху държавна земя, комплекс В., със застроена площ 82.66
кв.м., с принадлежащите избено помещение N 14 с полезна площ 5.03 кв.м., таванско
помещение N 6 с полезна площ 6.39 кв.м., 3.157 идеални части от общите части на сградата
в размер на 9.30 кв.м. и право на строеж за III - та зона за 91.96 кв.м., представляващ
самостоятелен обособен обект с идентификатор 40909.124.110.1.7 по КККР на гр.К.,
одобрени със Заповед N РД-18-66/18.10.2006г. на изп.директор на АК, с предназначение:
жилище, апартамент, с адрес гр.К., ул.О. м. N *, ет.*, ап.*, с посочена в документа площ
82.66 кв.м., с прилежащи избено помещение N 14 с полезна площ 5.03 кв.м., таванско
помещение N 6 с полезна площ 6.39 кв.м., 3.157 % идеални части от общите части на
сградата, право на строеж на 91.96 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: 40909.124.110.1.8, под обекта: 40909.124.110.1.4 и над обекта:
40909.124.110.1.10, между Х. П. Х. с ЕГН **********, гр.П., ул.К. ш. N *, З. П. Ж. с ЕГН
**********, гр.П., ж.к.Т. 0* *, вх.*, ет.*, ап.*, и Й. П. Х. с ЕГН **********, гр.Х., ж.к.О. **,
вх.*, ет.*, ап.*, ПРИ ДЯЛОВЕ - 2/5 идеални части за Х. П. Х., 2/5 идеални части за З. П. Ж. и
1/5 идеална част за Й. П. Х..
1
Окръжният съд е сезиран с две въззивни жалби : с вх. № 625/20.01.2022 г. и вх. №
642/21.01.2022 г., и двете по описа на Кърджалийския районен съд.
І. Въззивна жалба с вх. № 625/20.01.2022 г. е подадена от Х. П. Х., чрез пълномощника
адв. К.П., против решение № 241/20.12.2021 г., постановено по гр. д. № 523/2021г. по описа
на Кърджалийския районен съд. Решението, в частта му досежно определените дялове, се
обжалва като неправилно. Сочи се в жалбата, че същото, в частта му, с която съдът се е
произнесъл по фактите на осн.чл.193 от ГПК, следва да бъде обезсилено, тъй като
произнасянето е по непредявено по надлежния ред искане.
Иска се първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен изцяло, като се постанови
нов, с който да се уважи исковата претенция за допускане на делба на недвижимия имот
между страните по делото и в дялове, посочени в исковата молба. Претендират се разноски
за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемата З. П. Ж., чрез
пълномощника адв. И.Б.. Депозираната въззивна жалба се счита за неоснователна и
необоснована, а а обжалваното решение - за правилно. Иска се то да бъде потвърдено.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор от въззиваемия Й. П. Х..
ІІ. Възивна жалба с вх. № 642/21.01.2022 г. е подадена от Й. П. Х., чрез пълномощника
адв. Н.М., против първоинстанционното решение, което се атакува като неправилно. Иска се
решението да бъде отменено изцяло, като се постанови ново, с което да се допусне делба и
прекрати собствеността върху недвижимия имот между съделителите при дялове на
основание чл. 8, ал.3 от ЗН – за Х. П. Х. – ½ идеална част, за З. П. Ж. – ¼ идеална част и за
Й. П. Х. – ¼ идеална част.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемата З. П. Ж., чрез
пълномощник адв. И.Б.. Въззивната жалба на Й. П. Х. се счита за неоснователна и
необоснована, а обжалваното решение за правилно. Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор от въззиваемия Х. П. Х..
В съдебно заседание въззивниците, редовно призовани, не си явяват и не се
представляват.
Въззиваемата З. П. Ж., не се явява, представлява се от адв. Б., чрез когото поддържа
депозирания отговор.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва
да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната
част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Решението е валидно и допустимо, като настоящият състав намира, че при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
2
Въззивната инстанция, като инстанция по същество, обсъди доказателствата по делото
и приема за установено от фактическа страна следното:
Производството е за делба, в първата му фаза - по допускане на делбата, и се движи по
реда на чл. 341 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба, предявена от Х. П. Х. срещу З. П. Ж. и Й. П. Х., с
която се претендира делба на недвижим имот, находящ се в гр.К., кв.В., ул. „* м.“ №*, вх. *,
ет.*, представляващ апартамент №*, с идентификатор 40909.124.110.1.7 по КККР на
гр.Кърджали, при твърдение да е съсобствен между страните на основание наследство от Г.
П. Х., починал на **.**.****г., бивш жител на гр.Кърджали, с искане за допускането му до
делба при квоти 1/2 идеална част за ищеца, който е роден брат на наследодателя и по 1/4
идеална част за ответниците, тъй като първата от тях е едноутробна сестра на
наследодателя, а вторият е еднокръвен брат на наследодателя. В исковата молба ищецът
излага твърдения, че общият на страните наследодател приживе е бил собственик на
делбения имот на основание договор от 11.08.1990г. за продажба на недвижим имот по реда
на Наредбата за държавни имоти, изд. от ОНС - Кърджали.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът З. П. Ж. оспорва иска за делба при възражение, че
е собственик на процесния имот на основание давностно владение, считано от 23.09.2008г.,
а при условията на евентуалност прави възражение относно размера на дяловете, при които
се иска допускане на делбата, като оспорва твърдението на ищеца, че е едноутробна сестра
на починалия общ на страните наследодател и твърди, че е пълноправен наследник, защото
тя и починалият имат общ баща.
В срока по чл.131 от ГПК, изтекъл на 09.06.2021г., отговор на исковата молба не е
постъпил от ответника Й. П. Х., като преди първото съдебно заседание е постъпила молба, с
която не оспорва предявения иск за делба, нито посочените в исковата молба квоти, при
които се иска да се допусне делбата.
Безспорна е установената от районния съд фактическа обстановка, като от събраните
по делото доказателства се установява, че починалият на **.**.****г. Г. П. Х., бивш жител
на гр.К., е роден брат на ищеца и еднокръвен брат на ответника Й. П. Х., и след смъртта си е
оставил като наследство делбения имот, който придобил на 14.08.1990г. с договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти.
Делбеният имот представлява апартамент № * в гр.К., ул.*-ми м-, ет.* в жилищна сграда
бл.*, вх.*, построена върху държавна земя, комплекс В., състоящ се от три стаи, столова с
кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ 82.66 кв.м., с принадлежащите
избено помещение N 14 с полезна площ 5.03 кв.м., таванско помещение N 6 с полезна площ
6.39 кв.м., 3.157 идеални части от общите части на сградата в размер на 9.30 кв.м. и право на
строеж за III-та зона за 91.96 кв.м. По влязлата в сила КККР на гр.Кърджали описаният имот
представлява самостоятелен обособен обект с идентификатор 40909.124.110.1.7, с
предназначение жилище, апартамент, на адрес гр.К., ул.О. м. N *, ет.*, ап.*, с посочена в
документа площ 82.66 кв.м., с прилежащи избено помещение N 14 с полезна площ 5.03
кв.м., таванско помещение N 6 с полезна площ 6.39 кв.м., 3.157 % идеални части от общите
3
части на сградата и право на строеж за 91.96 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 40909.124.110.1.8, под обекта: 40909.124.110.1.4 и над обекта:
40909.124.110.1.10. По тези факти спор няма.
Спори се само по това едноутробна сестра на общия наследодател ли е З.Ж., или е
негова родна сестра.
В тази връзка страните представят множество удостоверения за наследници на общия
наследодател Г. П. Х., в които по различен начин е посочено дали З. П. Ж. е едноутробна
или е рождена негова сестра. За опровергаване на съдържанието им, във връзка с откритите
по искане на отв. Ж. производства по чл.193 ГПК, съдът е изискал и приобщил по делото
писмени доказателства, от които се установява следното:
1. от Писмо на секретар на община К. с изх. N 92-00-955-/1/ от 20.09.2021г. се
установява, че И. А. К. е имала сключен граждански брак с П. Х. К. на 11.11.1943г.,
който е прекратен на 18.06.1958г. на основание съдебно решение за развод N
838/18.06.1958г. по гр.д. N 805/1958г. на Хасковски окръжен съд. Не е спорно и се
установява еднопосочно от писмените доказателства по делото, че родители на
наследодателя Г. П. Х., роден на 01.01.1951г., и на ищеца Х. П. Х., роден на
25.05.1946г., са И. А. и П. Х..
2. че, съгласно приетия по делото Акт за раждане N 623, издаден от ОНС- гр.Кърджали,
майка на ответницата З. П. Ж., родена на 28.09.1954г., е И. А. М., а баща - П. Х. К..
Тук следва по-подробно да се посочи, че действително в Акт за раждане N 623, издаден
от ОНС - гр.Кърджали /л.171 от първоинстанционното дело/ е вписано раждането на
28.09.1954г. на Н. Б. А., от майка И. А. М. и баща Б. М. А. /по делото няма спор, че имената
И. А. М. и И. А. К., са имената на майката на общия на страните наследодател/; с посочване
в графата „Бележки“, че подписаният Б. М. А. декларира пред длъжностното лице по
гражданското състояние, че признава за свое дете Н.; и с втора вписана бележка, че
поправката на имената е извършена въз основа на молба № 448 от 31.03.1972г. /след
постановяване на развода между И. П. Х.а и П. Х./. В този акт за раждане са зачертани
имената Н. Б. А. и над тях са дописани имената З.П. Х.а.
При тези данни, правилно първоинстанционният съд е обсъдил действащата към
момента нормативна уредба и е достигнал до извод, че след като ответницата З. П. Ж. е
родена по време на брака между И. П. Х.а и П. Х. К., то тя не е извънбрачно дете, поради
което въпреки декларативното признаване от страна на Б. М. А., че е баща на детето Н.,
следва да се приложи презумпцията за бащинство, на основание чл.31, ал.1 Семейния
кодекс от 1968г./Обн., ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 г., в сила от 22.05.1968 г., отм. отм., бр. 41 от
28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г./, съгласно която „Съпругът на майката се счита за баща
на детето, родено през време на брака или преди изтичането на 300 дни от неговото
прекратяване“, а според чл.40 от същия кодекс, иск за търсене произход не може да се
предяви и припознаване не може да стане, докато не бъде оборен по исков ред наличният
произход, установен с акт за раждане, с презумпцията по чл. 31 или с акт за припознаване, и
4
то при условията и сроковете, предвидени в закона, като двата иска могат да бъдат
съединени.
Съгласно разпоредбата на чл.65 от Закона за лицата и семейството /обн., ДВ, бр. 182 от
9.08.1949г./, която разпоредба е действаща до 1968г., детето, което е родено през траенето на
брака или не по-късно от 300 дни след прекратяването му, може да предяви иск, за да оспори
бащинството, когато съпругът на майката не би могъл да бъде негов баща и искът за това
може да се предяви до три години от навършване на пълнолетието.
Според нормата на чл.66 /Изм. ДВ бр.89 от 1953г,/ от същия закон, бащинството на
брачно или извънбрачно дете може да се търси чрез иск, предявен от детето или от майката и
този иск се погасява с давност: спрямо детето - в 3-годишен срок от навършване на
пълнолетието му, а спрямо майката - в 3 -годишен срок от раждането на детето. Съгласно
чл.68 /Обн. ДВ, бр.182 от 1949г./ от същия закон, не се допуска припознаването на дете,
произходът на което е установен с акта за раждането.
На последно място, следва да се посочи и, че Правилникът за водене на регистрите за
гражданско състояние/отм./, обнародван с ДВ бр.35 от 11.02.1950г. и отменен ДВ бр. 75 от
30.09.1975г., в правилата, касаещи „обяснение за попълване на акта за раждане, в т.7 от
същите урежда, че „посочва се собственото име, презимето и семейното име на бащата, а
така също презимето и семейното му име по баща. Ако детето е извънбрачно, тук се пише
„неизвестен“, освен ако бащата е признал детето за свое“. В т.9, ал.2 от същите правила е
посочено, че „се отбелязва заявлението на бащата и майката, че признават детето за свое,
когато то е извънбрачно“. Тази хипотеза в настоящия казус не е налице – детето не е
извънбрачно.
В казуса нито се твърди, нито се сочат доказателства за това припознаване на детето Н.
Б. А., с поправени в акта за раждане имена З.П. Х.а, да е било извършвано, съответно – да е
оборена по законов ред презумпцията за бащинство, основаваща се на чл.31, ал.1 Семейния
кодекс от 1968г., поради което с оглед доказателствата по делото не може да се направи друг
извод освен този, че роденото на 28.09.1954г. по време на брака на И. М. и П. К. дете Н./З., е
с баща П. Х. К., а вписаното припознаване по декларация на Б. М. А., без дата, пред
длъжностно лице, че припознава за свое дете, вече роденото такова Н. Б. А., с променени
впоследствие имена З.П. Х.а, е недействително.
Именно с оглед изложеното, неоснователни са наведените с двете въззивни жалби
възражения на въззивниците за това, че първоинстанционнният съд не обсъдил признанието
на самата съделителка З.Ж. за това, че неин баща бил Б. А., и че не съществуват писмени
доказателства в подкрепа на твърдението й, че е родна сестра на ищеца и на общия
наследодател.
Неоснователно е и възражението на въззивника Х. П. Х., че представеното с исковата
молба удостоверение за наследници № 226/24.02.2021г., издадено от Община Кърджали, не е
оспорено в срок и не е поискано откриване на производство по чл. 193 от ГПК. Видно от
съдържанието на отговора на исковата молба - стр. 3, абзац 5, това доказателство е надлежно
5
оспорено в срок и е поискано откриване на производство по реда на чл. 193 от ГПК;
проведено е производство по оспорването, по което съдът се е произнесъл в
обстоятелствената част на обжалваното решение.
Доколкото с първоинстанционното решение е прието, че ответницата З.Ж. не доказва
възражението си за придобиване на имота по давност, и искът е разгледан и решен по
алтернативното й възражение относно размера на дяловете; и предвид това, че от същата не
е подадена жалба, то пред въззивната инстанция този въпрос не стои за разглеждане и
произнасяне.
Или, с оглед всичко изложено по-горе, следва да се приеме, че баща на З. П. Ж. е П. Х.,
който е баща и на общия на страните наследодател, на който З.Ж. е родна, а не едноутробна
сестра.
Поради това и на основание чл.8, ал.1, вр. ал.3 от ЗН, когато починалият е оставил
само братя и сестри, те наследяват по равни части, но ако някои от тях са еднокръвни и
едноутробни, те получават половината от това, което получават родните братя и сестри. При
това положение, наследството на Г. П. Х. следва да се разпредели между родните му брат Х.
П. Х. и сестра З. П. Ж. и еднокръвния му брат Й. П. Х. в следните дялове: по 2/5 идеални
части за първите двама и 1/5 идеална част за последния.
Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил съдебен
акт, който следва да се потвърди.
При този изход на делото се следват деловодни разноски в полза на въззиваемата З. П.
Ж., които съобразно приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК /л.60/ са в
размер на 500лв. за адвокатски хонорар, платени в брой за производството пред въззивната
инстанция, и същите следва да се възложат в тежест на въззивниците.
Водим от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 241/20.12.2021 г., постановено по гр. д. № 523/2021г., с
което Кърджалийският районен съд е допуснал да се извърши делба на апартамент № * в
гр.К., ул.*-ми м-, ет.* в жилищна сграда бл.*, вх.*, построена върху държавна земя,
комплекс В., със застроена площ 82.66 кв.м., с принадлежащите избено помещение N 14 с
полезна площ 5.03 кв.м., таванско помещение N 6 с полезна площ 6.39 кв.м., 3.157 идеални
части от общите части на сградата в размер на 9.30 кв.м. и право на строеж за III - та зона за
91.96 кв.м., представляващ самостоятелен обособен обект с идентификатор
40909.124.110.1.7 по КККР на гр.Кърджали, одобрени със Заповед N РД-18-66/18.10.2006г.
на изп.директор на АК, с предназначение: жилище, апартамент, с адрес гр.К., ул.О. м. N *,
ет.*, ап.*, с посочена в документа площ 82.66 кв.м., с прилежащи избено помещение N 14 с
полезна площ 5.03 кв.м., таванско помещение N 6 с полезна площ 6.39 кв.м., 3.157 %
идеални части от общите части на сградата, право на строеж на 91.96 кв.м., при съседни
6
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 40909.124.110.1.8, под обекта:
40909.124.110.1.4 и над обекта: 40909.124.110.1.10, между Х. П. Х. с ЕГН **********, гр.П.,
ул.К. ш. N *, З. П. Ж. с ЕГН **********, гр.П., ж.к.Т. 0* *, вх.*, ет.*, ап.*, и Й. П. Х. с ЕГН
**********, гр.Х., ж.к.О. **, вх.*, ет.*, ап.*, ПРИ ДЯЛОВЕ - 2/5 идеални части за Х. П. Х.,
2/5 идеални части за З. П. Ж. и 1/5 идеална част за Й. П. Х..
ОСЪЖДА Х. П. Х., с ЕГН **********, гр.П., ул.К. ш. N * и Й. П. Х., с ЕГН
**********, гр.Х., ж.к.О. **, вх.*, ет.*, ап.*, да заплатят на З. П. Ж., с ЕГН **********,
гр.П., ж.к.Т. 0* *, вх.*, ет.*, ап.*, деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивното производство в размер на 500лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му, при
наличие на основанията по чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7