№ 2726
гр. София, 20.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20251110202459 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на „Д. В. Т.“ ЕООД представлявано от Г. Д. А. чрез упълномощения
процесуален представител – адв. В. срещу електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение установено с АТТС серия К № 7403414/2023г., издаден от СДВР, с който за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.
182, ал.2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00
лева.
Жалбоподателят намира издадения ЕФ за неправилен и незаконосъобразен и като такъв иска
неговата отмяна. Посочва, че съгласно надлежно връчения му срещу подпис ЕФ е
ангажирана отговорността на ЮЛ за процесното нарушение, като обаче е наложено
административни наказание „глоба“, а не „имуществена санкция“, каквато се предвижда за
ЮЛ. Излага подробни съображения за ангажирането на отговорността на юридическите и
физическите лица и вида санкции, които е предвидено да се налагат на различните субекти.
Релевира доводи, че ЗДвП не предвижда ангажирането на отговорността на ЮЛ за подобен
тип нарушения, а съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП субект е представляващия юридическото
лице. Намира, че е налице неправилно приложение на материалния закон, поради което
прави искане за отмяна на санкционния акт. Претендира разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. По делото е
постъпило писмено становище с изложени доводи по същество, ведно с представени
писмени доказателства – ЕФ, връчен на жалбоподателя, с различно от представения по
1
делото ЕФ съдържание. Поддържа се искането за отмяна на атакувания ЕФ по подробно
изложените съображения. Прави се искане за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се представлява. По делото са
постъпили писмени бележки от упълномощен процесуален представител с изложени доводи
по същество и искане ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Прави се
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице
и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
Разглеждана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 04.05.2023г., в 13:54 часа на АМ Тракия, 1-ви километър (бенз.Петрол), с посока на
движение от с.Равно поле към гр. София , при въведено ограничение на скоростта 80 км/ч с
п.з В 26, извън населено място, с мобилна система за видеоконтрол CORDON № MD 1195,
била засечена скорост на движение на МПС – ***, модел „СКУ7т“ с ДК№ ***, 97 км./ч.
(след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %) при разрешена такава – 80
км./ч., т.е. превишение – 17 км./ч.
АТТС било позиционирано на пътното платно и работело на стационарен режим.
Автомобилът бил собственост на ОТП Лизинг ЕООД и ползван от „Д. В. Т.“ ЕООД,
представлявано от Г. Д. А..
Въз основа на тези данни на 05.05.2023г. от СДВР е издаден електронен фиш серия К №
7403414“Д. В. Т.“ ЕООД, с който на основание чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.
21, ал.2, вр. ал 1 от ЗДвП било наложено наказание „Глоба“ в размер на 50,00 лева.
От разпечатка от паметта на техническото средство, която е веществено доказателство,
изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 04.05.2023г.,
в 13:54 часа, на местоположение с конкретно посочени географски координати е засечена
скорост на движение от 100 км/ч, като са записани датата, часа, посоката на движение,
фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила.
Законният представител на дружеството бил уведомен за издадения ЕФ на 27.01.2025г.,
когато му бил връчен срещу подпис.
Срещу така издадения ЕФ постъпила жалба, като при изпращане на
2
административнонаказателната преписка в съда, ведно с останалите писмени доказателства
бил представен ЕФ № 7403414 издаден срещу Г. Д. А., в качеството му на законен
представител на дружеството – ползвател на процесния автомобил.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба серия К № 7403414/2023г.
на МВР-СДВР и екземпляр от същия връчен на жалбоподателя; свален на хартиен носител
снимков материал за описаното нарушение; справка за собственика на превозното средство,
посочено във фиша; копие на Заповед на Министъра на вътрешните работи относно
утвърждаване на образец на електронен фиш; удостоверение от Български институт по
метрология за одобрен тип средство за измерване; протокол за проверка на техническото
средство; разпечатка от деловодна система за датата на издаване и връчване на ЕФ; протокол
за използване на АТТС; снимка на позициониране на АТТС; ежедневен отчет и протокол за
използване на АТСС; справка за нарушител/ водач; сертификат за успешно завършен курс
на обучение.; разпечатка от деловодната система за датата на връчване на ЕФ; схема
организация движението в участъка; писмо ОПП-СДВР,
Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по
реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята
цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по
пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически
средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият образ, на
който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на
автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл.
189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи
извършеното нарушение.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва
да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с
наказателно постановление и с „електронен фиш” като по този начин се гарантира бързина
на процеса по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на
3
глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Независимо от облекчената процедура за ангажиране на отговорността на нарушители и в
това производство следва да се спазват административнопроцесуалните правила.
В конкретния случай категорично се установи, че на жалбоподателя е връчен електронен
фиш, с който е била ангажирана отговорността на юридическото лице ползвател на
процесния автомобил, с който е било наложено административно наказание „Глоба“.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал 2 от ЗДвП „Когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото
по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено
от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.“ В
конкретния случай няма спор, че процесния автомобил е собственост на юридическо лице,
чийто законен представител е Г. А.. АНО, обаче е допуснал нарушение на процесуалните
правила на първо място ангажирайки отговорността на юридическото лице, а не на неговия
законен представител и на следващо място налагайки административно наказание „глоба“ на
юридическо лице, за което съгласно разпоредбите на ЗАНН се налага единствено наказание
„имуществена санкция“.
Тук е мястото да се отбележи, че съдът кредитира безрезервно представеният от страна на
жалбоподателя, като писмено доказателство електронен фиш, доколкото именно той му е
бил надлежно връчен и с него е очертана фактическата рамка както на повдигнатото му
обвинение, така и на наложената с него санкция. Следва да се отбележи, че ЗАНН не
предвижда процедура, в която след връчване на ЕФ администартивнонаказващия орган
разполага с възможност да „ коригира“ допуснати от него грешки в съдържанието на
санкционния акт. Именно, заради това се връчва препис на нарушителя, който житейски
логично, а и законово регламентирано следва да е с идентично съдържание с издадения
санкционен акт. Противоречие между съдържанието на двата акта винаги води до вътрешно
съмнение както у адресата на акта, така и у съда за действителната воля на АНО на първо
място. На следващо място, в конкретния случай води до отмяна на атакувания ЕФ на
формално основание, без да бъде обсъждан спора по същество.
С оглед изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане се явява
основателна, поради което сторените от него разноски в размер на 400,00 лева за адвокатско
възнаграждение следва да бъдат поети от АНО.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен фиш следва да бъде
отменен изцяло като незаконосъобразен , поради което и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с АТТС серия
К № 7403414/2023г., издаден от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр.
4
ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лева.
ОСЪЖДА СДВР да заплати в полза на Д. В. Т. ЕООД с ЕИК ********* сумата от 400,00
лева представляваща сторените разноски за адвокатско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5