М О Т И В И
по в.н.о.х.д. № 564 по описа на Пловдивски Окръжен съд по описа за 2019 година
С
присъда № 37 от 06. 02. 2019
г. по н.о.х.д. № 2738/ 2018г.
РС Провдив е признал подсъдимия Г.А.А. - роден
на *** ***, българин, български гражданин, основно образование, работещ,
неженен, неосъждан, живущ *** с ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това, че на
08.03.2016 г. в гр. *, като
непълнолетен, като е разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да
ръководи постъпките си, се съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст - *** с ЕГН ********** от гр. *,
като деянието не съставлява престъпление по чл.152 от НК - престъпление по чл.
151 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.З от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го
е ОПРАВДАЛ
по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 151 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.З
от НК .
Срещу присъдата е постъпил въззивен протест, с която се
иска да се отмени оправдателната присъда и постановяване на нова осъдителна.
Твърди се, че е неправилна и необоснована и не отговаря на доказателствата по
делото. Не се правят доказателствени искания. В дадения от ПРС срок не е
постъпила допълване на протеста.
Въззивният съд, като анализира доказателствата по делото
и изразеното от страните в съдебното заседание, намира и приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в законния срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество ПОС установи следното:
Подсъдимият е Г.А.А. - роден на *** ***,
българин, български гражданин, основно образование, работещ, неженен,
неосъждан, живущ *** с ЕГН **********
Относно фактическата обстановка:
За да постанови атакуваната присъда РС Пловдив е приел за установено, че:
Подсъдимият Г.А.А. е роден на *** г. Към 08.03.2016г. е
бил на 17 години. Свидетелката *** е родена на *** г. и към 08.03.2016г. е била
на 13 години.
Подсъдимият Г.А.А. и свидетелката ***
живеели в съседство в гр. *, обл. Пловдивска и се познавали от ранна детска
възраст. Тъй като двамата се харесвали, през зимата в началото на 2016 г.
отношенията им се задълбочили. Те започнали да излизат на срещи. През месец
февруари същата година подсъдимият Г.А. споделил с майка си, свидетелката ***
за чувствата, които изпитвал към **. Свидетелката ** от своя страна също
споделила с майка си, свидетелката *** за чувствата, които изпитвала към
подсъдимия Г.А.. На 08.03.2016 г. сутринта, ** се срещнала с подсъдимия Г.А. и
последният й предложил да заживеят заедно. * се съгласила и същия ден, придружен
от родителите си, подсъдимият А. посетил дома й. Там двамата млади декларирали
любовта си пред свидетелите *** и родителите им се съгласили да им позволят за заживеят
заедно, макар всички да знаели, че * била на 13 години, а подсъдимият Г.А. бил
непълнолетен – на 17 години. Същият ден, вечерта около 22:00 часа ** отишла с
подсъдимия Г.А. ***, където осъществили полов акт. Актът продължил около
половин час и приключил с еякулация от страна на подсъдимия А.. Тъй като свидетелката
** до този момент не била осъществявала полов акт, при реализацията му усетила
болка, а на следващия ден сутринта тя и подсъдимият Г.А. установили, че върху
долния чаршаф на леглото, в което осъществили акта и след това спали, имало
кръв. Те уведомили за това обстоятелство родителите си. От този ден ** заживяла
в дома на подсъдимия Г.А. и това било възприето от свидетелите *** и ***.
Тъй като съвместното съжителство
между свидетелката ** и подсъдимия А. продължило, след няколко месеца
последвала бременност. По тази причина * посетила свидетелката ****, която
работела като акушер-гинеколог в гр. *. Свидетелката * на 26.10.2016г.
установила бременност и започнала да я проследява през следващите месеци. През
месец февруари 2017 г. свидетелката ** депозирала молба за изплащане на помощи
по чл.5а от Закона за социални помощи за деца и тъй като била непълнолетна,
сигналът бил изпратен за проверка на свидетелката ***, която работела като
социален работник в Отдел „Закрила на детето” в гр. *.
На 17.03.2017 г. свид. ** родила
дете.
Вследствие на изпратения до Отдел
„Закрила на детето” в гр. * сигнал била уведомена и Районна прокуратура Пловдив
и било образувано досъдебно производство.
Тази
фактическа обстановка ПРС е приел въз
основа на
показанията на разпитаните свидетели, в това число и
четените по реда на чл.281 от НПК, на писмените доказателства и на обясненията
на подсъдимия. Съдът е кредитирал с доверие показанията на свидетелите, като е
подложил на анализ и съпоставка в това число с прочетените поради липса на
спомен и противоречия, които е отдал на изминалото време – като е приел, че са
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, установяващи
заживяването на семейни начала на подсъдимия със свидетелката **,
съвокупяването им и раждането на първото им дете. Обяснението на подсъдимия
съдът е възприел като признание, но на вина за това, че е заживял със
свидетелката ** на сравнително млада възраст, а не като признание за вина, че е
осъществил полов акт с нея.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че доколкото съвместното
съжителство като съпрузи предполага осъществяване и на полови контакти помежду
им, е налице идеална съвкупност и осъществяване едновременно на съставите на
чл.191, ал.3 от НК и чл.151, ал.1 от
НК. Престъплението, за което е внесено
обвинението засяга обществените отношения, свързани с половата неприкосновеност
и свободния избор на полов партньор, и се намира в гл. втора, раздел VIII
от НК. А престъплението по чл.191, ал.3 от НК засяга обществените
отношения, свързани със защитата на брака, семейството и младежта, и се намира
се в гл. IV, раздел II от НК. Имат различно систематично място и засягат
различен вид обществени отношения, но независимо от това престъплението по
чл.191, ал. 3 от НК поглъща това по чл.151, ал.1 от НК, защото по необходимост
живеенето на съпружески начала съдържа в себе си и предполага полово общуване
между пострадалата и дееца, в каквато връзка се сочи и съдебна практика в Решение
№ 475/ 21.08.70 г. по н.д.443/70 г. на първо н.о. на ВС на РБ (прието, че е
налице поглъщане на престъпното съвкупление по чл.151, ал.1 НК от нормата на
чл.191, ал.2 НК, понастоящем ал.3, с направен извод за наличие на привидна, а
не истинска идеална съвкупност), както и Решение № 449 от 26.10.2012 г. по н.д.
№ 1346/2012 г. на ВКС.
Първоинстанционният съд е приел, че осъществения
полов акт от подсъдимия с малолетната към инкриминираната дата, е неправомерно
поведение от страна на подсъдимия, рушащо обществените отношения, защитаващи
брака, а не такова засягащо обществените отношения,
свързани с половата неприкосновеност и свободния избор на полов партньор, като
съдът е
приел, че подсъдимият не е имал намерението да руши половия морал,
а да създаде семейство с ** и да имат дете, за което е продължил да се грижи и
след демонстративното напускане от * на дома на родителите му,
Същевременно първоинстанционният съд
е изключил наличието на обективна съставомерност на деяние по чл.191, ал.3 вр.
ал.1 от НК, поради непълнолетие на подсъдимият към 08.03.2016г.
Едновременно с това е изключил
наличието на субективна съставомерност на деянието по чл.151 ал.1 от НК с
мотив, че подсъдимият не е имал намерението да наруши неправомерно половата
неприкосновеност и свободния избор на полов партньор, а да създаде семейство с **.
Въз основа на тези мотиви ПРС е приел,
че Г.А. не е осъщестил състава на престъпление по чл. 151 ал.1, вр.чл. 63 ал.1
т.3 от НК, и го е признал за невинен.
Въззивният съд сезиран от Държавното
обвинение, установи, че фактическата обстановка по делото е правилно
установена, при пълно и всеобхватно обсъждане на доказателствата, но
направените въз основа на нея правни изводи са незаконосъобразни.
От
обективна страна – факт е, че към
инкриминираната дата ** е била малолетна ненавършила 14-годишна възраст. Наличието
на съгласие за полово съвкупление у малолетната ** изключва квалифицирането на
стореното от подсъдимия като престъпление по смисъла на чл.152 от НК. Факт е и
извършването на полово съвокупление, като е безспорно, авторството на деянието,
времето и мястото на извършването му.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено
от подсъдимия А. при пряк умисъл – той е знаел и съзнавал малолетието на **,
искал е осъществяването на полов акт с нея (макар и като
съпрузи)
от което са настъпили общественоопасни последици – нарушил е обществените отношения свързани с половата неприкосновеност и
свободния избор на полов партньор – лични права, осъществяването на които
изисква не само полова, но и лична интелектуална зрялост и дееспособност, която
законът презюмира с навършването на пълнолетие. ** към 08.03.2016г. е била
малолетна и недееспособна да взема самостоятелни решения в това число и по
отношение половата си неприкосновеност, което нарушение на коментираните
обществени отношения не се санира правно от установеното по делото съгласие на
родителите й, нито фактически – свидетелката ** две години по-късно заявява
пред съда, че не иска да е семейна до навършване на пълнолетие. В този смисъл е
правилна забележката в мотивите на присъдата за наличие на данни за наказателна
отговорност на други лица.
Инкриминираното деяние е обществено
опасно, тъй като подсъдимият е поставил в опасност здравето на свидетелката **,
тъй като като в резултат на таза започналия й сексуален живот се е стигнало до
забременяването й преди организмът й все още не е приключил физиологичното си
развитие.
Особеност на казуса е непълнолетието
на подсъдимия към момента на извършване на инкриминираното деяние, като по
делото е безспорно, че същият макар и непълнолетен е разбирал свойството и
значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си.
Неправилно първоинстанционният съд е
приел липса на субективна съставомерност на деянието за което е обвинен.
Намерението на подсъдимия да създаде
семейство с малолетната **, не само не изключва намерението да се съвокупи с
нея, въпреки че знае че е малолетна, но е и основното и първо действие, с осъществяването
на което е наченал съжителството си с нея.
Въз основа на горното въззивният съд
намира присъда № 37 от 06. 02. 2019 г. по н.о.х.д. № 2738/ 2018г. на РС Пловдив
за незаконосъобразна и на основание чл.334 т.2 вр. чл.336 ал.1 т.2 от НПК я отмени,
като вместо това призна подсъдимия А. за виновен за извършването на
инкриминираното деяние.
При индивидуализиране на наказанието
съдът е приел, че следва да го определи при условията
на чл.55 НК. Съдът прецени че са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, при които и най-лекото определено в закона би било прекомерно
тежко спрямо деянието и дееца, а именно – подсъдимият е неосъждан, с основно
образование и работи. Наред с това с цялостното си поведение преди и след
инкриминираното деяние, подсъдимият, уважавайки семейните и родови традиции е
предприел действия по осъществяването му след санкионирането му от своите и на
малолетната * родители и предприел инкриминираните действия след съгласието на
пълнолетни лица, с родов авторитет спрямо него, и с преценка за изискуемостта
на такава „санкция“. А след раждането на детето от съвместното му съжителство с
* е полагал всички необходими грижи за майката и детето, в това число и след
раздялата си с * е поел изцяло отговорността за детето, родено от съвместното
им съжителство. Смекчаващо отговорността обстоятелство е и демонстрираното през
целия наказателен процес съзнаване и поемане на отговорност за извършеното
престъплението по чл.151 ал.1 от НК. Не се установиха
отегчаващи отговорността обстоятелства. Предвиденото в закона наказание лишаване
от свобода в размер от две до шест години, следва да се редуцира по реда на
чл.63 ал.1 т.3 от НК, тъй като подсъдимият е бил
непълнолетен към момента на извършването на инкриминираното деяние, а именто –
на лишаване от свобода до три години. Така на основание чл. 151 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК вр. чл.55 ал.1 т.2
б.“б“ от НК съдът му определи наказание пробация с двете задължителни мерки по
чл. 42а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 НК – задължителна регистрация по настоящ
адрес:***, с периодичност два пъти седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА; и по чл.
42а, ал. 2, т. 2, вр. ал. 3, т. 1 НК – задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. Предвид цялостната преценка на
изложените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът намери, че за
целите на индивидуалната и генералната превенция минималния срок по чл.42а от НК е достатъчен за постигането им.
Въз
основа на горните мотиви, Пловдивският Окръжен съд постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: