Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ___ 260058__
гр. Кубрат, 07.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кубратският районен съд, в публично
заседание на деветнадесети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия: Диана Петрова – Енева
при секретаря П. Петрова и в присъствието на
прокурора . . . . като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 327 по
описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, във вр. с вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
342, ал. 2 ТЗ и чл. 92, ал. 1 от Закона
за задълженията и договорите, предявени по реда на чл. 415 ГПК, съединен с иск
по чл. 108 ЗС относно своя собственост движима вещ – лек автомобил. На
основание чл.78, ал.1 ГПК претендира разноски по делото.
Ищецът - „МОГО България“ – ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***-А, представлявано от
управителя И.И., чрез юриск.
К.К., съд.адрес:***, като твърди, че в изпълнение на Договор
за финансов лизинг със задължително придобиване
на собствеността № АЖ 0000**/ 17.05.2017 г., сключен между „МОГО България“ –
ООД, ЕИК *********, от една страна като лизингодател,
и С.Ш.М., ЕГН **********, от друга страна като лизингополучател,
дружеството е предоставило за възмездно ползване на лизингополучателя
лек автомобил „Фолксваген Пасат с рег. № **, идентификационен номер на рама
WVWZZZ3BZ2E212481, а лизингополучателя се задължил да
заплаща дължимите суми по договора и да ползва вещта в съответствие с ОУ. Лизингодателя изпълнил задълженията си по договора, като
предал лизинговия актив на лизингополучателя при
сключването на договора. За всяко дължимо плащане на лизингови вноски ищецът
издавал фактури, които изпращал на електронната поща на лизингополучателя.
Лизингополучателят е преустановил плащания по договорение погасителен план , като последното му плащане в
размер на 310.00 лева е извършено на 28.09.2017 г. и е осчетоводено за
погасяване изцяло на вноска № 4, и частично на вноска № 5. Вноски от № 6 до №
16 по договорения погасителен план са неплатени. Лизингополучателят
е изпаднал в забава, по отношение на
всички вноски вноски № 5-частично, а всички останали
– изцяло, а лизинговата вещ не е върната на лизингодателя,
като към момента на образуване на ч.гр.дело № 186/ 2020 г. задълженията,
начислени и предявени за плащане в съответствие с клаузите на сключения
договор, са в размер на претендираните в заповедното производство суми:
2 953.52 (две хиляди, деветстотин петдесет и три лева, петдесет и две ст.)
лева – падежирали и непогасени лизингови вноски по
главница по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив № АG0000**/ 17.05.2017 г. , дължими за
периода 05.10.2017 – 18.12.2018 г.; 609.12 (шестстотин и девет лева, дванадесет
ст.) лева – падежирали и непогасени лизингови вноски
за възнаградителна лихва по цитирания договор за периода 05.10.2017 –
18.12.2018 г.; 58.04 (петдесет и осем лева, четири ст.) лева – неустойка за
забава в плащанията на лизингови вноски, дължими за периода 05.10.2017 –
18.12.2018 г.; 893.22 (осемстотин деветдесет и три лева, двадесет и две ст.)
лева – неустойка за прекратяване на цитирания договор по вина на длъжника, в
качеството му на лизингополучател, начислена
еднократно към датата на прекратяване на договора на основание чл. 15.5. от общите условия;
529.61 (петстотин двадесет и девет лева, шестдесет и една ст.) лева – платен
данък по чл. 52 и сл. От ЗМДТ за 2017 и 2018 години на основание чл. 8.6 от
приложимите общи условия, във вр. с чл. 345(2) ТЗ;
153.73 (сто петдесет и три лева, седемдесет и три ст.) лева – заплатени от лизингодателя застрахователни премии на основание чл. 8.6.
от приложимите общи условия, във вр. с чл. 345(2) ТЗ
. За тези суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 186/ 2020 на РС – Кубрат, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5
от ГПК. Затова ищцовото дружество, на което са дадени указания по реда на чл. 415
от ГПК, иска от съда да постанови решение , с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
същите на посоченото основание. В условията на евентуалност за сумата 893.22
(осемстотин деветдесет и три лева, двадесет и две ст.) лева – неустойка за
прекратяване на цитирания договор по вина на длъжника, в качеството му на лизингополучател, начислена еднократно към датата на
прекратяване на договора на основание
чл. 15.5. от общите условия, предявява друго основание за плащането й – чл.15.3
от общите условия, неустойка за неоснователно ползване на лизинговата вещ за
месеците октомври, ноември и декември, 2018 г., формирана на база последната лизингова
вноска с настъпил падеж преди възникване на задължението за връщането на
лизинговата вещ на лизингодателя. Кумулативно
претендира осъждане на ответника да отстъпи собствеността и владението върху
лизинговия актив - лек автомобил „Фолксваген Пасат с рег. № **,
идентификационен номер на рама WVWZZZ3BZ2E212481, на собственика – ищцовото
дружество, на основание чл. 108 ЗС.
Ответникът - С.Ш.М., ЕГН ********** ***,
редовно уведомена, чрез назначен й на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител – адв. Пл. Х.,***-месечен срок, представя писмен отговор, постъпил
в съда с вх. № 260411/ 05.02.2021 г., с който заявява становище за допустимост,
но неоснователност на исковите претенции към ответницата, тъй като не й е
връчено уведомление за прекратяване на на договора за
лизинг. Не оспорва писмените доказателства, приложени към исковата молба; не
заявява доказателствени искания.
Предявените по реда на чл. 415 ГПК, на
основание чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, във вр. с вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 342, ал. 2 ТЗ и чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите установителни искове, съдът намира за допустими, тъй като се установява издадена Заповед № 96/
22.04.2020 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК в полза
на ищцовото дружество срещу ответника – посочен като длъжник, в производството
по ч.гр.д. № 186/ 2020 на РС – Кубрат,
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК за идентични суми на
предявените за установяване с исковата молба вземания; връчване на заповедта по
реда на чл.47 ГПК; упражнено в срок право на кредитора да установи вземането си
със сила на пресъдено нещо, съгласно чл.415, т.2 ГПК,
в изпълнение на разпореждане № 498/
11.06.2020 г., връчено на дружеството на 26.06.2020 г., с искова молба,
изпратена по пощата на 27.06.2020 г., тъй като 26.07.2020 г. е неделен ден. Не
е налице пречка/забрана за разглеждане в същия исков процес и на други искови
претенции между същите страни – в случая осъдителна, в условията на
евентуалност, за присъждане за плащане от ответника на ищеца сумата 893.22
(осемстотин деветдесет и три лева, двадесет и две ст.) лева на основание т. 15.3
от общите условия, неустойка за неоснователно ползване на лизинговата вещ за
месеците октомври, ноември и декември, 2018 г., както и за осъждане на
ответника да отстъпи собствеността и владението върху лизинговия актив - лек
автомобил „Фолксваген Пасат с рег. № **, идентификационен номер на рама
WVWZZZ3BZ2E212481, на собственика – ищцовото дружество, на основание чл. 108
ЗС.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235 ГПК във връзка с доводите и становищата
на страните, намира за установено от фактическа страна следното: От приложените
към исковата молба и приложеното гр.дело № 186/ 2020 г.по описа на РС – Кубрат,
приети като доказателство по делото в заверени фото-копия, Договор
за финансов лизинг със задължително придобиване
на собствеността № АЖ 0000**/ 17.05.2017 г., сключен между „МОГО България“ –
ООД, ЕИК *********, от една страна като лизингодател,
и С.Ш.М., ЕГН **********, от друга страна като лизингополучател,
се установява по несъмнен начин, че страните са обвързани от Договор за
финансов лизинг от 17.05.2017г., със задължително придобиване на собствеността
върху лизинговия актив, а именно лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № **,
идентификационен номер на рама WVWZZZ3BZ2E212481, предаден на ответника на
същата дата – 17.05.2017 г., съгласно подписан приемо-предаватален
протокол – л. 9 от заповедното производство. В договора е предвиден 16 месечен срок, в
който лизингополучателят заплаща вноска, включваща
главница и лихва съгласно погасителен план – Приложение №1 към договора на л.
8, страница втора от заповедното производство. Уговорен е фиксиран лихвен
процент от 36% и общо дължима от лизингополучателя
сума от 3 740.00 лева. Съгласно т.9 от договора ГПР по договора е 46.09%
като включва такса ангажимент и лихва върху главницата. Уговорена е заплащането
на вноска от 297.74 лева за срока на договора до 05.09.2018 г. Видно от
приложеното Свидетелство за регистрация № *********/ 17.05.2017 г. регистриран
собственик на автомобила е ищцовото дружество, а ответницата е регистрирана
като ползвател на същия.
Ищецът твърди и се установява, че лизингополучателят
е платил първите три вноски по договора за лизинг като е изпаднал в забава по
отношение на вноска №4 по плана към договора, дължима на 05.09.2017г.; последното му плащане е в размер на 310.00
лева, извършено на 28.09.2017 г. и е осчетоводено за погасяване изцяло на
вноска № 4, и частично на вноска № 5. Вноски от № 6 до № 16 по договорения
погасителен план не са платени. Лизингополучателят
е изпаднал в забава, по отношение на
всички вноски № 5-частично, а всички
останали – изцяло, а лизинговата вещ не е върната на лизингодателя,
като към момента на образуване на ч.гр.дело № 186/ 2020 г. Относно размера на
осчетоводените задължения на ответника, съгласно издадени фактури, не е налице
спор между страните, поради което съдът
приема, че в тежест на ответника са начислени за плащане в полза на ищеца
претендираните в заповедното производство суми: 2 953.52 (две хиляди,
деветстотин петдесет и три лева, петдесет и две ст.) лева – падежирали
и непогасени лизингови вноски по главница по Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № АG0000**/
17.05.2017 г., дължими за периода 05.10.2017 – 18.12.2018 г.; 609.12
(шестстотин и девет лева, дванадесет ст.) лева – падежирали
и непогасени лизингови вноски за възнаградителна
лихва по цитирания договор за периода
05.10.2017 – 18.12.2018 г.; 58.04 (петдесет и осем лева, четири ст.) лева –
неустойка за забава в плащанията на лизингови вноски, дължими за периода
05.10.2017 – 18.12.2018 г.; 893.22 (осемстотин деветдесет и три лева, двадесет
и две ст.) лева – неустойка за прекратяване на цитирания договор по вина на
длъжника, в качеството му на лизингополучател,
начислена еднократно към датата на прекратяване на договора на основание чл. 15.5. от общите условия;
529.61 (петстотин двадесет и девет лева, шестдесет и една ст.) лева – платен
данък по чл. 52 и сл. От ЗМДТ за 2017 и 2018 години на основание чл. 8.6 от
приложимите общи условия, във вр. с чл. 345(2) ТЗ;
153.73 (сто петдесет и три лева, седемдесет и три ст.) лева – заплатени от лизингодателя застрахователни премии на основание чл. 8.6.
от приложимите общи условия, във вр. с чл. 345(2) ТЗ
Твърди се, но не се установява,
ищецът, в качеството на лизингодател, да е осъществил
правата си по т.13.5 от ОУ към договора – едностранно да прекрати договора, по
реда на т. 13.6 ОУ – с изпращането на писмено уведомление до ответика, в качеството на лизингополучател,
без предизвестие – на основание т. 13.5.i от ОУ,
считано от датата на получаване на уведомлението, или с писмено предизвестие –
едноседмично, поради което съдът не приема за установено настъпило по
инициатива на ищцовото дружество прекратяване на действието на договора за
лизинг, сключен с ответника.
Твърди се, но не се установява
ищецът, в качеството на собственик на движима вещ – лек автомобил, и лизингодател, да е платил 529.61 (петстотин двадесет и
девет лева, шестдесет и една ст.) лева – начислен данък по чл. 52 и сл. от ЗМДТ
за 2017 и 2018 г. От приложеното счетоводно извлечение – л. 38 от делото, се
установява плащане на данък в размер на 125.86 лева за 2018 г., а за 2017 г. не
се установява в какъв размер е начислен, респ. платен, данък.
С оглед на горното и поради липсата на
противопоставени и установени възражения за заплащане на лизинговите вноски,
съдът намира претенцията за заплащането им за доказана и основателна в
претендирания размер - 2 953.52 (две хиляди, деветстотин петдесет и три
лева, петдесет и две ст.) лева – падежирали и
непогасени лизингови вноски по главница по Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № АG0000**/
17.05.2017 г., дължими за периода 05.10.2017 – 18.12.2018 г. , както и за
сумата 609.12 (шестстотин и девет лева, дванадесет ст.) лева – падежирали и непогасени лизингови вноски за възнаградителна лихва
по цитирания договор за периода 05.10.2017 – 18.12.2018 г.
Върху уважената главница се дължи на ищеца и законната
лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателно изплащане на
дълга.
Поради установеното забавено изпълнение на основното
задължение по договора, основателна се явява и претенцията за обезщетение за
забава в размер на законната лихва, изчислена от падежа по всяка една фактура
до подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 21.04.2020 г., възлизащо на
претендираните 58.04 (петдесет и осем лева, четири ст.) лева – неустойка за
забава в плащанията на лизингови вноски, дължими за периода 05.10.2017 –
18.12.2018 г., тъй като съгласно т.15.1 от ОУ към договора, при забава в
плащането на лизинговите вноски от лизингополучателя,
лизингодателят има право на неустойка в размер на
законната лихва върху неплатената сума за периода на забавата. Забавата за
плащане главниците по договора обхваща периода от първоначалното неизпълнение
през м.10.2017г. до декември 2018г., когато е изтекъл падежа на последната
вноска по сключения между страните договор за лизинг.
В изпълнение на задълженията по т. 8.6 ОУ за сметка на
ответника са застрахователните премии за застраховане на лизинговия актив,
претендирани в заповедното производство и установени като извършен разход от
ищеца в размер на 153.73 (сто петдесет и
три лева, седемдесет и три ст.) лева, както и платения от него данък по чл. 52 и сл. от ЗМДТ
за 2018 г. – 125.85 лв., като за разликата(403.76 лева) до претендирания разход
за платен местен данък в размер на 529.61 (петстотин двадесет и девет лева,
шестдесет и една ст.) лева, на основание чл. 8.6 от приложимите общи условия,
във вр. с чл. 345 ТЗ, исковата претенция следва да
бъде отхвърлена като недоказана.
По отношение на претендираната неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за финансов лизинг в размер на 893.22 (осемстотин
деветдесет и три лева, двадесет и две ст.) лева – неустойка за прекратяване на
цитирания договор по вина на длъжника, в качеството му на лизингополучател,
начислена еднократно към датата на прекратяване на договора на основание чл. 15.5.
от общите условия, исковата претенция е неоснователна и недоказана, поради
липсата на доказателства за прекратяване на сключения между страните договор,
по инициатива на ищеца, поради наличие на неизпълнение на задължението на
ответника за плащане на лизингови вноски, съгласно т.13.5, по реда на т.13.6 от
ОУ.
Тъй като сключеният между страните договор за лизинг
не е прекратен по предвидения за това ред – при прекратяване на договора поради
неизпълнение, с писмено уведомление отправено и достигнало до лизингополучателя, на ищеца не се дължи, поради което
претендираната в условията на евентуалност, на основание т. 15.3 ОУ, искова
претенция за осъждане на ответника да плати на ищеца неустойка за неоснователно
ползване на лизинговата вещ за месеците октомври, ноември и декември, 2018 г.,
формирана на база последната лизингова вноска с настъпил падеж преди възникване
на задължението за връщането на лизинговата вещ на лизингодателя,
в размер на 893.22 (осемстотин деветдесет и три лева, двадесет и две ст.) лева,
е също неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.
Несъмнено ищцовото дружество е собственик на
лизинговия актив - лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. № **, идентификационен номер на рама
WVWZZZ3BZ2E212481, предаден на ответника 17.05.2017 г., съгласно подписан приемо-предаватален протокол – л. 9 от заповедното
производство, в съответствие с удостовереното с приложеното Свидетелство за
регистрация № *********/ 17.05.2017 г., но предвид липсата на удостоверено
прекратяване на сключения между страните договор за лизинг на същата; както и
липсата на доказателства за това, че ответника, макар и поканен, отказва да
върне вещта, съдът приема, че в полза на ответника е налице основание за
упражняване държане на същия, поради което исковата претенция за осъждането му
да отстъпи собствеността и предаде владението на процесната вещ е неоснователна
и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, с оглед частичното отхвърляне
на предявените искови претенции – 45 %, и съразмерно с уважените части – 55 %,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовото дружество, съразмерно с уважената
част от исковите претенции, ответника
дължи 55 % от направените в заповедното производство разноски в обща размер на
203.94 лева, т.е. сумата 112.17 лева, а за исковото производство по списък по чл. 80 ГПК – 145.00 лева от
платената държ.такса за установителните
искови претенции; 165.00 лева от направените разноски за възнаграждение на
назначения на ответника особен представител и 55.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Предвид отхвърлянето на
исковата претенция с правно основание чл. 108 ЗС изцяло, не подлежи на
присъждане в тежест на ответника платената от ищеца държ.такса
за същата в размер на 132.64 лева.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНИ по отношение на С.Ш.М., ЕГН **********
***, чрез назначен й на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв.
Пл. Х.,***, вземанията на „МОГО България“ – ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***-А, представлявано от управителя И.И.,
чрез юриск. К.К.,
съд.адрес:***, по издадена в полза на дружеството срещу нея Заповед № 96/
22.04.2020 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№ 186/ 2020 на РС – Кубрат, както следва:
2 953.52 (две хиляди, деветстотин петдесет и три
лева, петдесет и две ст.) лева – падежирали и
непогасени лизингови вноски по главница по Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № АG0000**/
17.05.2017 г., дължими за периода 05.10.2017 – 18.12.2018 г., ведно с законната
лихва считано от датата на подаване на от подаване на заявлението по чл.410 ГПК
– 21.04.2020 г., до окончателно изплащане на дълга;
609.12 (шестстотин и девет лева, дванадесет ст.) лева
– падежирали и непогасени лизингови вноски за възнаградителна лихва
по цитирания договор за периода 05.10.2017 – 18.12.2018 г.;
58.04 (петдесет и осем лева, четири ст.) лева –
неустойка за забава в плащанията на лизингови вноски, дължими за периода
05.10.2017 – 18.12.2018 г.;
153.73 (сто петдесет и три лева, седемдесет и три ст.)
лева – заплатени от лизингодателя застрахователни
премии на основание чл. 8.6. от приложимите общи условия, във вр. с чл. 345(2) ТЗ;
125.85 (сто двадесет и пет лева, осемдесет и пет ст.)
лева – платен данък по чл. 52 и сл. от ЗМДТ за 2018 година, на основание чл.
8.6 от приложимите общи условия, във вр. с чл. 345(2) ТЗ, като отхвърля исковата претенция за разликата до претендирания, предявен за
плащане, разход за платен местен данък в размер на 529.61 (петстотин двадесет и
девет лева, шестдесет и една ст.) лева, на основание чл. 8.6 от приложимите
общи условия, във вр. с чл. 345 ТЗ, като
неоснователна и недоказана.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „МОГО България“ – ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***-А, представлявано от
управителя И.И., чрез юриск.
К.К., съд.адрес:***, срещу С.Ш.М., ЕГН ********** ***,
чрез назначен й на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Пл. Х.,***,
искови претенции, както следва: 1/ за установяване, че дължи да ищцовото
дружество сумата 893.22 (осемстотин
деветдесет и три лева, двадесет и две ст.) лева – неустойка за прекратяване на Договор
за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху
лизинговия актив № АG0000**/ 17.05.2017 г. по вина на длъжника, в качеството му
на лизингополучател, начислена еднократно към датата
на прекратяване на договора на основание чл. 15.5. от общите условия, по
издадена в полза на дружеството срещу нея Заповед № 96/ 22.04.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 186/ 2020
на РС – Кубрат; 2/ за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата 893.22
(осемстотин деветдесет и три лева, двадесет и две ст.) лева – неустойка за
неоснователно ползване на лизинговата вещ за месеците октомври, ноември и
декември, 2018 г., на основание т. 15.3 ОУ по Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № АG0000**/
17.05.2017 г., както и 3/ за осъждане на ответницата да отстъпи собствеността и
владението върху лизинговия актив - лек автомобил „Фолксваген Пасат с рег. № **,
идентификационен номер на рама WVWZZZ3BZ2E212481, на собственика – ищцовото
дружество, на основание чл. 108 ЗС, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА С.Ш.М.,
ЕГН ********** ***, да заплати на „МОГО България“ – ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***-А, представлявано от управителя И.И., чрез юриск. К.К., съд.адрес:***, направените по делото разноски на
основание чл. 78, ал. 1, във вр. с ал. 8 ГПК, както
следва: 112.17(сто и дванадесет лева, седемнадесет ст.) лева – за заповедното
производство по ч.гр. дело 186/ 2020 г., а за исковото производство – 145.00(сто четиридесет и пет) лева от
платената държ.такса за установителните
искови претенции; 165.00(сто шестдесет и пет) лева от направените разноски за
възнаграждение на назначения на ответника особен представител; и 55.00
(петдесет и пет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с
връчване на препис.
Районен съдия: /П/ - Д. Петрова-
Енева