РЕШЕНИЕ
№…………./……..2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публичното съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и втора година
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При участието на секретаря Галина Владимирова и на
прокурора Силвиян Иванов като разгледа докладваното от съдия Евелина Попова к.н.а.х.д.
№ 1124 по описа на съда за две хиляди двадесет и втора година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на И.Н.Н., подадена чрез пълномощник адвокат И.Г., срещу
решение № 27/18.03.2022 г. по н.а.х.д. № 407/2021 г. на Районен съд – Провадия,
с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0001011/02.07.2021 г. на
директора на РД „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на касатора за нарушение
на чл. 139 ал. 1 т. 2 предл. трето ЗДвП вр. чл. 7 ал. 1 т. 4 б. „б“ от Наредба
№ 11/03.07.2001 г. на МРРБ е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1 000 /хиляда/ лева, на основание чл. 177 ал. 3 т. 1 предл. трето ЗДвП. Излагат се оплаквания, че въззивният съд
неправилно е отразил в решението фактическата обстановка и неправилно е
приложил материалния закон. Сочи се, че е налице пълна липса на доказателства,
че везната, с която е извършено измерването, е одобрено средство за измерване и
че е преминала последваща метрологична проверка като са спазени редът и
условията за правилно извършване на крайпътното измерване. При позоваване на т.
(№4) от част І на свидетелство за регистрация на МПС №
********* се оспорва възприетият от районния съд извод, съвпадащ с този,
обусловил издаването на обжалваното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно
постановление, че е налице претоварване на максимално допустимата маса на оста
на превозното средство – товарен автомобил с рег. № **, тъй като дори да се
приеме, че измереното натоварване от 14 475 кг. е извършено коректно, то
според жалбоподателя не надвишава пределно допустимото такова от 16 000
кг. Наред с това се сочи несъставомерност на нарушението поради отсъствието на
вина на наказаното лице, което според касатора също не е взето под внимание от
решаващия делото съд. Въз основа на това се иска обжалваното решение да бъде
отменено от касационната инстанция и наместо него да се постанови друго по
съществото на спора, с което наказателното постановление също да се отмени, а в
евентуалност да се измени като се намали размерът на наложената глоба до
предвидения в закона минимум от 500 лв., от което може да се заключи, че
решението се оспорва и на касационно основание явна несправедливост на
наказанието. Претендира се при отмяната му на касатора да се присъдят сторените
по делото съдебни разноски.
В съдебно заседание на 09.06.2022 г. касаторът
И.Н.Н., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната по касация страна - Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, редовно призована, не се представлява.
От пълномощника й мл. експерт С. /лице с юридическа правоспособност съгласно приложеното по делото удостоверение
за правоспособност № 784/23.08.2017 г. на МП/ е подаден писмен отговор на
касационната жалба, с който тя е оспорена изцяло като неоснователна като е
поискано касационният съд да я отхвърли и на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН да
присъди в полза на ИА „Автомобилна администрация“ юрисконсултско
възнаграждение.
Явилият се по делото прокурор от Окръжна
прокуратура - Варна също дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Като прецени процесуалната допустимост на касационната
жалба, касационният състав намира следното по нейната основателност:
С потвърденото от районния съд наказателно
постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност по чл. 177 ал. 3 т. 1 предл. трето ЗДвП на касатора И.Н.Н.
за това, че на 09.04.2021 г. по автомагистрала „Хемус“ на 700 м. преди пътен
възел „Ветрино-Провадия“, посока гр. Шумен, е извършвал обществен превоз на
товари със собствен на превозвача „Санд 02“ ЕООД товарен
автомобил с четири оси, от които две управляеми, с рег. № **, при натоварване
на четвърта ос от 14 475 кг. при допустимо такова от 11 500 кг, при
което нормата за натоварване е надвишена с 2 975 кг. В съдържанието на
потвърденото от съда наказателно постановление е посочено, че измерването е
извършено с мобилна везна „Dini Argeo“, модел „DFWKR“, № ********** със стикер на годност до месец
октомври 2021 г.
За да потвърди наказателното постановление,
районният съд е приел в мотивите на решението, че в хода на АНП не са допуснати
съществени административно-производствени нарушения; че въз основа на точна
индивидуализация на нарушението АНО правилно е приел, че касаторът е осъществил
с деянието си съставомерно административно нарушение по чл. 177 ал. 3 т. 1
предл. трето ЗДвП, предвиждащ налагането на административно наказание глоба от
500 до 3000 лв. на водач, който, без да спазва установения за това ред, управлява
пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават
нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Принципно
правилен е изводът на съда, че за да се позове на нарушаването на бланкетната
норма на чл. 139 ал. 1 т. 2 предл. трето ЗДвП и да наложи предвиденото за това
административно наказание по чл. 177 ал. 3 т. 1 ЗДвП в хипотезата на предложение
трето на разпоредбата, АНО е издирил и се е позовал на точната императивна
разпоредба на приложимия за случая подзаконов нормативен акт - Наредба № 11/03.07.2001
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.
Съгласно посочения от АНО като нарушен чл. 7 ал. 1 т. 4 б. „б“ от наредбата, допустимото
максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1
с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по
всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси
без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само
по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е 11, 5
тона за единична задвижваща ос на ППС при условията на чл. 6, ал. 1, т. 4, 5, 6
и 7. В случая намира приложение чл. 6 ал. 1 т. 6 б. „в“ от наредбата, относима
за моторните превозни средства с четири
оси, от които две – управляеми, каквото е процесното ППС с рег. № **.
За да потвърди наказателното
постановление, съдът не е съобразил обаче, че по делото не са събрани
доказателства, безсъмнено установяващи точността на извършеното измерване, въз
основа на което се е достигнало до прилагането на предвидената в закона санкция
за управлението на превозното средство, чието натоварване на ос надвишава определените
от министъра на регионалното развитие и благоустройството допустими норми. При
заявеното оспорване във въззивна жалба както на прецизността на извършеното
измерване, така и на факта на съществуването изобщо на измервателно средство с
индивидуализиращите го в наказателното постановление белези, съдът е бил длъжен
да изследва тези въпроси и въз основа на събраните доказателства да обоснове за
тях категорични фактически изводи, което в случая не е сторил. Действително, с
определение от съдебно заседание на 26.01.2022 г. съдът е изискал от ответника
да представи удостоверение за одобреното средство за измерване и протокол за
последващата му метрологична проверка - мобилна везна „Dini Argeo“, модел „DFWKR“, както и ръководство на потребителя за експлоатация
на мобилната електронна везна и свидетелство, удостоверяващо преминато обучение
на актосъставителя за работа с нея. В изпълнение на вмененото му задължение
ответникът е представил по делото с
писмо рег. № 52-00-51-7936/5/от 15.02.2022 г. писмени доказателства, по отношение
на които не може да се установи обаче пряка връзка с индивидуализираното в АУАН
и в НП средство за измерване. Докато в АУАН и в НП то е посочено като мобилна
везна „Dini Argeo“, модел „DFWKR“, № **********, то представените по делото от РД „Автомобилна администрация“
документи /заявления за проверка съгласно Наредба за средства за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол и протоколи от проверка/ са относими към електронни
везни с други серийни номера – ********** и **********, при това са издадени за
електронна везна тип DFWL. Без да констатира съществуващото
несъответствие, в насроченото съдебно заседание на 14.03.2022 г. съдът в
отсъствието на страните е приобщил изпратените документи към доказателствения материал
по делото и след това без изобщо да ги обсъди в решението си е изградил крайния
си извод за законосъобразността на наказателното постановление.
Точността на измерването, извършено с
надеждно за целта средство, напълно отговарящо на техническите изисквания, преминало
за целта през метрологичен контрол, е от определящо значение за всички последващи
изводи за съответствие на наказателното постановление с приложимите правни
норми. Като не е изследвал с относими доказателства този въпрос и не е изградил
във връзка с него фактически констатации по спора, районният съд е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, повлияло правилността на крайния
му съдебен акт по делото.
Поради това решението следва да бъде
отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане и произнасяне от друг
състав на районния съд, който след събиране на относими към посочените въпроси
доказателства да изгради фактическите си констатации и на база на тях да
прецени доколко в случая наложеното административно наказани е съответно на
закона.
При този изход на делото в касационната
инстанция по направените в нея съдебни разноски следва да се произнесе районният
съд с решението, което ще постанови при новото разглеждане на делото след връщането
му от по-горестоящия по степен съд.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 27/18.03.2022 г. по
н.а.х.д. № 407/2021 г. на Районен съд – Провадия, с което е потвърдено
наказателно постановление № 23-0001011/02.07.2021 г. на директора на РД
„Автомобилна администрация“ – Варна, с което на И.Н.Н. за нарушение на чл. 139
ал. 1 т. 2 предл. трето ЗДвП вр. чл. 7 ал. 1 т. 4 б. „б“ от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 1 000 /хиляда/ лева, на основание чл. 177 ал. 3 т. 1 предл. трето ЗДвП.
ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО ПРОИЗНАСЯНЕ от
въззивната инстанция при спазване на задължителните указания по тълкуване и
прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/