РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Велико Търново, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на осемнадесети януари
две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев адм.д. № 590 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197, вр.
с чл. 121, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба, подадена от „КННК“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
***, и посочен адрес за призоваване ***, срещу Решение № 123/ 10.09.2021
г., издадено от териториален директор на Териториална дирекция на НАП – гр.
Велико Търново. С оспореното решение е
оставена без уважение жалба на „КННК“ ЕООД срещу Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ с № С210004-023-0002382/ 25.08.2021
г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. В. Търново. С
потвърденото по административен ред ПНПОМ, са наложени запори върху движими
вещи, собственост на „КННК“ ЕООД - гр. Горна Оряховица. Оспорващото дружество твърди
незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него постановление,
поради неспазване на установената форма /фактическа липса на мотиви/ и
допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Основните оплаквания,
изложени и пред горестоящия административен орган, се свеждат до това, че
обезпечителните мерки са наложени след определения от компетентния орган срок
за извършване на ревизията – 07.05.2021 г., който е инструктивен, но съгласно
съдебната практика, извършените от органите по приходите процесуални действия
след изтичането му, не следва да се вземат предвид. Поради това оспорващото
дружество счита, че в случая липсва необходима процесуална предпоставка за
налагането на предварителните обезпечителни мерки, тъй като към него момент
срокът за извършване на ревизията е бил изтекъл, а същевременно не е бил
издаден ревизионен акт. С тези доводи подробно развити в жалбата, от съда се иска да отмени решението на директора на ТД на НАП – гр. Велико Търново
и потвърденото с него постановление на публичен изпълнител при териториалната
дирекция да бъде обявено за нищожно, поради липса на основание. В съдебно
заседание оспорващото дружеството, редовно призовано, не изпраща представител.
В писмена молба, чрез пълномощника си по делото
*** И.И. ***, поддържа жалбата
с направените искания по изложените в нея доводи. Претендира присъждане на
разноски.
Ответникът – директорът на ТД на НАП –
В. Търново, чрез пълномощника си по делото ***Б.К., оспорва жалбата с доводи
изложени в хода на устните състезания. Заема становище за формална и
процесуална законосъобразност на обжалваното решение и на ПНПОМ, а по същество
- че правилно публичният изпълнител е наложил спорните обезпечения върху
имущество на жалбоподателя, с цел гарантиране удовлетворяването на публични
вземанията, в размер, посочен от извършващите ревизията органи по приходите.
Изтъква, че в случая се касае за предварителни обезпечителни мерки, поради
което не е необходимо наличието на влязъл в сила РА, като основание за
налагането им. Счита, че наложените обезпечения по вид и размер са такива,
гарантиращи събирането на предполагаемите публични вземания, като същевременно
не затрудняват дейността на оспорващото дружество. Намира за неоснователни и
оплакванията за налагането на ПОМ извън срока на ревизията, определен със
заповед на орган по приходите, доколкото въпросното обстоятелство би могло да
касае законосъобразността на РА, но не и на постановлението за обезпечаване. В
тази връзка сочи, че действието на процесните обезпечителни мерки впоследствие
е продължено с нарочно постановление на публичния изпълнител, което не е било
обжалвано. С тези доводи моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.
Претендира направените по делото разноски в размер на 500,00 лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък по чл.
80 от ГПК.
Съдът като прецени оспорвания административен
акт и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Със Заповед за
възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04000420007402-020-001/ 02.12.2020 г. на началник сектор при ТД на НАП – гр. В.
Търново /връчена по електронен път но 07.12.2020 г./, е образувано ревизионно
производство за установяване на задължения за корпоративен данък и за данък
върху добавената стойност на „КННК“ ЕООД -
гр. Горна Оряховица. Със Заповед
за изменение на заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р-04000420007402-020-002/
08.03.2021 г. и ЗИЗВР № Р-04000420007402-020-003/ 06.04.2021 г. на същия орган
по приходите, първоначалната ЗВР е била изменена по отношение срока на
завършване на ревизията, като последно определеният такъв е до 07.05.2021
година. От ръководителя на екипа
извършващ ревизията е било отправено искане изх. № Р-04000420007402-039-001/
24.08.2021 г. за налагане на
предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки
и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на които ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни събирането на публичните вземания,
които ще се установят при ревизията. Според посоченото в искането, след
извършен анализ тези задължения са били определени в предполагаем размер на 32
737,65 лв., от които главница 24 282,01 лв. и лихви 8 455,64 лева. В искането и
приложенията към него е посочено, че са установени пет банкови сметки и друго
имущество на дружеството – подробно изброени движими вещи, вкл. машини и
оборудване, пет броя МПС и офис обзавеждане. Въз основа на искането, след
получаване на допълнителни данни от КАТ и съответния застраховател, с ПНПОМ
изх. № С210004-023-0002382/ 25.08.2021 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. В. Търново, на
основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК, са наложени обезпечителни мерки – запори
върху движими вещи, собственост на „КННК“ ЕООД - гр. Горна Оряховица - лек
автомобил марка „Volksvagen“, модел „Caddi“ рег. № ***; товарен автомобил марка „Fiat“, модел „Ducato“, рег. № ***; един брой мултифункционална
машина „Xerox WC5945“, инвентарен номер 7 и лазерно
мултифункционално устройство „AltaLink“, инвентарен
номер 20. В постановлението като стойност на двата автомобила е посочена
застрахователната им стойност, съгласно издадени от „ОЗК Застраховане“ АД,
удостоверения от дата 24.08.2021 г. - 11 300,00 лв. за лек автомобил „Volksvagen“ рег. № *** и 6 600,00 лв. за
товарен автомобил „Fiat“, рег. № ***.
Като стойности на машината и устройството са посочени балансовите им стойности съгласно,
счетоводните данни на дружеството - данъчен амортизационен план за 2020 г. -
3 215,76 лв. за мултифункционална машина „Xerox WC5945“
и 4857,50 лв. за лазерно мултифункционално устройство „AltaLink“.
Така определената обща стойност на наложените обезпечения е 25 973,26
лв., като след издаването на ПНПОМ на основание чл. 203, ал. 3 от ДОПК са
изпратени запорни съобщения до ОД на МВР – Велико Търновоза посочените МПС и е
извършен опис на запорираните движими вещи. Срещу постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки по
реда на чл. 197, ал. 1, вр. с чл. 121, ар. 2 от ДОПК е била подадена жалба пред
директора на ТД на НАП – гр. В. Търново, с вх. № 18803/ 03.09.2021 г. на
териториалната дирекция. С Решение № 123/ 10.09.2021 г. на директора на ТД на
НАП – гр. В. Търново, жалбата на „КННК“ ЕООД - гр. Горна Оряховица срещу ПНПОМ с изх. №
С210004-023-0002382/ 25.08.2021 г., е
била отхвърлена. Решението е доведено до знанието на оспорващото дружество,
чрез пълномощника му *** И., на дата 17.09.2021 г., видно от съобщението на л.
18 от делото. Жалбата срещу него пред АСВТ е подадена по пощата, на дата
23.09.2021 г., което се установява от клеймото на съдържащия се в делото
пощенски плик. В хода на съдебното дирене от жалбоподателя не са ангажирани
доказателства извън тези, съдържащи се в административната преписка. От страна
на ответника по жалбата са представени като доказателства документите,
съдържащи се в преписката по издаването и административното оспорване на ПНПОМ
№ С210004-023-0002382/ 25.08.2021 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. В. Търново и обсъдени
по-горе. От ответника са представи също Постановление с изх. № С210004-139-0002254/
28.10.2021 за продължаване действието
предварителните обезпечителни мерки, наложени с процесното ПНПОМ и справки за
общия размер на публичните задълженията на „КННК“
ЕООД, установени с РА № Р-04000420007402-091-001/ 07.10.2021 г. на ТД на НАП –
Велико Търново, е за имуществото на дружеството. Допълнително представените
документи са доведени до знанието на жалбоподателя и приети по делото без
възражения от негова страна.
При така установената фактическа
обстановка, съдът като взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, от лице с надлежна легитимация,
до компетентния да разгледа спора съд по местонахождението на ТД на НАП, чийто
директор е издал потвърдителното решение. Спазен е
принципът за задължително оспорване на ПНПОМ по административен ред, жалбата до
съда е подадена в определения от чл. 197, ал. 2 от ДОПК преклузивен срок, което
я прави процесуално допустима.
Съгласно чл.
121, ал. 2 от ДОПК, предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на
чл. 195 от кодекса, с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по
реда на чл. 197 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 197, ал. 1 от ДОПК предвижда, че
постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да се обжалва в
7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната дирекция на НАП
по местонахождение на публичния изпълнител, който се произнася с мотивирано
решение в 14-дневен срок, а в случаите на налагане на предварителни
обезпечителни мерки по чл. 121 – в 7-дневен срок от получаването на жалбата.
Съгласно чл. 197, ал. 2 от ДОПК, решението на органа по ал. 1 може да се
обжалва пред административния съд по местонахождението на териториалната
дирекция, чийто директор го е издал. В нормата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК са
определени и условията, при които съдът отменя наложената обезпечителна мярка.
При така цитираната норматина уредба, предмет на съдебен контрол в настоящото
производство са постановлението за налагане на предварителни обезпечителни
мерки и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП.
В настоящия случай от представените писмени доказателства се установява, че Решение № 123/ 10.09.2021 г. на директора на ТД на НАП – В. Търново е издадено от оправомощен за това орган в пределите на неговата материална компетентност. Решението е издадено в писмена форма и в рамките на установения в чл. 197, ал. 1 от ДОПК седемдневен срок. Обжалваното пред административния орган ПНПОМ с изх. № С210004-023-0002382/ 25.08.2021 г. също е издадено от компетентен орган – публичен изпълнител в Териториална дирекция на НАП – гр. В. Търново, определена съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от ДОПК и в рамките на правомощията му по чл. 167, ал. 1 от ДОПК. Постановлението е издадено в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и обратно на поддържаното от жалбоподателя, съдържа посочените в ал. 1 на същия текст задължителни реквизити, вкл. фактическите и правни основания за налагането на ПОМ, както и обосновка на избора на вида и предмета на същите. Неоснователни са оплакванията за незаконосъобразност на проведената процедура, поради налагането им след изтичане на срока за приключване на ревизионното производство, определен със ЗИЗВР № Р-04000420007402-020-003/ 06.04.2021 година. Независимо, че обичайно се провежда в рамките на ревизионното производство, процедурата по налагането на предварителни обезпечителни мерки не е част от него, а има самостоятелен характер, провежда се от различен орган и срещу приключващия я акт задълженото лице разполага с отделен ред за защита. Нещо повече, тази процедура може да бъде проведена и след приключването на ревизията, като искането за налагането на ПОМ може да се отправи заедно с издаването на ревизионния акт /чл. 121, ал. 1, предл. второ от ДОПК/. В случая искането с изх. № Р-04000420007402-039-001/ 24.08.2021 г. е било отправено от органа по приходите преди приключване на ревизионното производство. Обратно на развитите в жалбата доводи, това производство не се финализира с изтичането на определения в ЗВР/ЗИВР срок, а с издаването на ревизионен акт или на заповед за прекратяването му /чл. 119 от ДОПК/. Самата разписана в чл. 117 – чл. 119 от ДОПК административна процедура притежава редица специфики /изисква предварителното издаване на ревизионен доклад, предвижда възможност за подаване на възражения срещу него и т.н., с определяне на отделни срокове за всяко от тези процесуални действия/, поради което приключването на ревизионното производство не съвпада с изтичането на срока за провеждане на ревизията, определен в ЗВР. Ето защо цитираната от жалбоподателя съдебна практика, касаеща процесуалните действия на органите по приходите в хода на ревизионното производство, но след срока, определен в ЗВР, е неотносима при преценка законосъобразността на искането за налагане на предварителни обезпечителни мерки, а още по-малко към действията на публичния изпълнител, предприети в резултат на това искане. Както се посочи, за извършването на тези действия нормативно са установени отделни срокове, които не съвпадат със срока за провеждане на ревизия по чл. 114 от ДОПК.
Както се
отбеляза, обезпечителното производство е започнало по мотивирано искане от
орган по приходите във връзка с извършвана на „КННК“
ЕООД ревизия, като на
практика в жалбата няма оплаквания относно начина на определяне размера на
предполагаемите публични вземания, а обстоятелството дали при приключване на
ревизионното производство и издаване на ревизионния акт ще бъдат установени
задължения на оспорващото дружество и какъв ще бъде техния размер, не влияе
върху законосъобразността на обезпечителните мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК.
Съобразно това следва да се приеме, че предполагаемият размер на задълженията,
чието обезпечение е било поискано, е посоченият от органа по приходите в
искането му за налагане на обезпечителни мерки – общо 32 737,65 лева. Преценката за затрудненото събиране на задълженията на
ревизираното лице също е в компетентността на съответния орган по приходите, от
който изхожда предложението, и който при извършването й действа в условията на
оперативна самостоятелност /чл. 121, ал. 1 от ДОПК/. Както се посочи,
неоснователни са направените възражения за липса на мотиви в обжалваното
постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки. В случая
необходимостта от обезпечаване на задължението е мотивирана с предполагаемия
размер на същото и с обстоятелството, че евентуално извършване на отчуждителни
сделки от страна на задълженото лице, би създало възможност събирането на
публичните вземания да се затрудни поради недостатъчно имущество, гарантиращо
безпрепятственото им погасяване. Съответно изводите на публичния изпълнител, че
без налагане на предварителни обезпечения съществува възможност при
разпореждане от страна на ревизираното лице с негово имущество събирането на
установените задължения да се затрудни, са основани на установените в хода на
ревизията факти и обстоятелства. Извършено е и предварително изследване на
имущественото състояние на ревизираното лице, което се установява от служебно
извършените справки в неговото счетоводство, в КАТ и „ОЗК Застраховане“
АД. В случая публичният изпълнител
е изложил и съображения защо намира конкретните наложени обезпечения за
най-благоприятни за длъжника, съобразно вида и стойността на установеното му
имущество. Поради това съдът намира, че са налице визираните в чл. 195, ал. 2
от ДОПК фактически основания за налагане на ПОМ, а при налагането на същите не
са допуснати съществени нарушения на установените в ДОПК процесуални правила.
Относно
съответствието на обжалваните актове с материалния закон. Преценката на органа
по приходите за затрудненото събиране на задълженията на „КННК“
ЕООД е направена на базата на установени в
хода на ревизионното производство данни, касаещи притежаваните от данъчния
субект материални активи. Нуждата от налагане на обезпечителни мерки се
определя съобразно размера на публичното задължение и на възможността в този си
размер същото да се изпълни с разполагаемото имущество на длъжника.
Изпълнението на публичното задължение ще е невъзможно когато ревизираното лице
към датата на изпълнението не разполага с достатъчно средства, за да го изпълни,
съответно ще е сериозно затруднено, ако макар стойността на годните за
разпореждане активи на длъжника да покрива размера на очакваните задължения,
видът на първите или правното им положение е такова, че не позволява тяхното
бързо и ефективно осребряване /т.е. те не са ликвидни/. В случая в оспорваното ПНПОМ и потвърждаващото го решение е извършен
анализ на финансовото и имотното състояние на длъжника, като е направен извод,
че стойността на същото определена по реда на чл. 195, ал. 6 от ДОПК, не е достатъчна
да обезпечи задължения в прогнозирания от ревизиращите органи размер, особено
ако тази стойност бъде намалявана чрез последващо извършване на отчуждителни
сделки. В тази връзка съдът
намира, че при налагането на предварителни обезпечителни мерки по реда на чл.
121, ал. 2 от ДОПК не е допуснато свръхобезпечаване на задълженията за данъци,
предвид техния прогнозен размер и стойността на активите, служещи за
гарантирането на тяхното събиране. Съгласно данните от преписката, стойността
на запорираните движими вещи, определена по реда на чл. 195, ал. 6 от ДОПК, е
общо 25 973,26 лева. При предполагаем размер на публичните
вземания, които ще бъдат установени с РА /32 737,65 лв./, не е налице надвишаване на обезпечителната нужда,
обратно - наложените запори върху движими вещи не предоставят изцяло
необходимата гаранция за бързо и ефективно евентуално принудително събиране на
публичните вземания, в посочения от ревизиращия орган размер.
Не се
установява, а не се и твърди наложените с ПНПОМ № С210004-023-0002382/
25.08.2021 г. запори върху движими вещи
да затрудняват текущата търговска дейност на
оспорващото дружество. Съобразена е разпоредбата на чл. 121, ал. 3 от ДОПК,
предварителните обезпечителни мерки да се налагат върху активи, обезпечаването
върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето, а ако
това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират
извършваната от ревизираното лице дейност. В случая видът на наложените
обезпечения е такъв, че те не препятстват възможността на собственика да ползва
имуществото си, а единствено тази да го отчуждава. Освен това съгласно чл. 199
от ДОПК, за задълженото лице съществува възможност да иска от публичния
изпълнител заменянето на един вид обезпечение с друго равностойно такова, като
по делото няма данни „КННК“ ЕООД да е правило такова искане. Дружеството не се
е възползвало и от уредената в чл. 214 от ДОПК възможност за избор изпълнението
да бъде насочено върху други негови движими или недвижими вещи, ако притежава
такива, което се явава в подкрепа на изводите на публичния изпълнител, че
наложените запори не затрудняват дейността му. Както се каза по-горе, съдът
намира за
правилни и изводите, че без налагане на процесните обезпечения съществува
възможност събирането на установените задължения да се затрудни. Налагането на
запор върху процесните движими вещи на задълженото лице, като възможна и
допустима гаранция за охрана на интересите на фиска, е законосъобразно
приложена от публичния изпълнител.
Съобразно изложеното съдът намира, че Решение № 123/ 10.09.2021 г. на териториалния
директор на ТД на НАП – гр. Велико Търново и потвърденото с него Постановление
за налагане на предварителни обезпечителни мерки с № С210004-023-0002382/
25.08.2021 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. В. Търнови,
са издадени при правилно прилагане
на закона и не страдат от твърдяните от жалбоподателя пороци. Жалбата следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид
своевременно направеното искане и неоснователността на жалбата, претенцията за
присъждане на разноски в полза на ответника следва да бъде уважена. На ТД на НАП – гр. В. Търново следва да се
присъди претендираното от него юрисконсултско възнаграждение, в размер на
500,00 лв., определен в съответствие с разпоредбите чл. 161, ал. 1, изр.
трето от ДОПК и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 197,
ал. 3 от ДОПК, съдът
Р Е Ш
И :
Отхвърля жалбата на „КННК“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, срещу Решение № 123/ 10.09.2021 г., издадено от териториален директор на Териториална дирекция на НАП – гр. Велико Търново, с което е оставена без уважение жалба на „КННК“ ЕООД срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с № С210004-023-0002382/ 25.08.2021 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. В. Търново.
Осъжда „КННК“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
***, да заплати на ТД на НАП – Велико Търново юрисконсултско
възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК. Съобщаването на
жалбоодателя да се извърши чрез пълномощника му по делото *** И.И. ***, на
посочения в жалбата служебен адрес: ***.
Административен съдия :