СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV "Б" въззивен състав, в публично съдебно заседание
на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
при участието на секретаря Йорданка
Петрова, разгледа докладваното от мл. съдия Божидар Стаевски въззивно гражданско дело № 1722 по описа на съда за
2021 г. и взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 20278893/17.12.2020г. по гр.д. № 80024/2018г. по описа на Софийски
районен съд, 32 състав е признато за установено, че В.С.Д., ЕГН **********,
адрес *** дължи на „Т.С.“ ЕАД, *** сумите за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410, ГПК по ч.гр.д. № 65630/2018г. по описа на СРС, а именно
5506,67 лв. главница за доставка на топлинна енергия в топлоснабден имот в гр.
София ул. „*********ап.19,аб. № 351999 в
размер на 5506,67 лв. главница за доставка на топлинна енергия за периода
01.05.2016г. – 30.04.2018г. ведно със законната лихва от 11.10.2018г., сумата
от 265,84 лв., обезщетение за забава за периода, от 01.10.2016г. до
02.10.2018г., и сумата от 57,40 лв., представляваща цена за услугата дялово
разпределение за периода 01.05.2016г. – 30.04.2018г. С решението е отхвърлен
искът за главница за разликата над присъдения размер от 5506,67 лв. до пълния
претендиран размер от 5621,05 лв., искът за обезщетение за забава над уважения
размер 265,84 лв., до претендирания размер от 271,94 лв. и искът за сумата от
11.83 лв. представляваща обезщетение за забава върху главницата за сумата за
услугата дялово разпределение.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“
ООД.
Срещу решението в частта му, в която са уважени
предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК
въззивна жалба от ответницата В.С.Д. с релевирани оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Поддържа, че в процесния
имот не е доставяна топлинна енергия е не е ползвана такава от
ответницата, като от страна на ищеца не е доказано доставеното
количество топла вода. Сочи че не бил сключен договор за доставка на топлинна
енергия и ищецът не е представил доказателства, за публикуване на общите
условия. Изтъква че абонатната станция е била предназначена за захранване на
абонатите на етажните собственици на ул. „********, в последствие към нея били
присъединени и абонатите от етажната собственост на ул. „********като
абонатната станция била непригодна да захранва абонатите и на двете сгради в
етажна собственост. Това обстоятелство било установено с решението по гр.д. № 80076/2015г. по описа
на СРС 75 състав. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и
отхвърляне на предявените искове.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Т.С.“ ЕАД с
който се взема становище за нейната неоснователност. Въззваемият ищец изтъква,
че първоинстанционното решение е законосъобразно и съобразено с константната
съдебна практика поради което моли за неговото потвърждаване.
Третото
лице помагач, „Т.С.“ ООД не е взело
становище по жалбата.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на ч л. 422,
ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 149 ЗЕ
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
По
отношение на правилността на решението настоящият състав намира следното:
Не е
спорно във въззивното производство а и се установява по делото, че процесният
имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира
този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също така,
че В.С.Д. е била
съсобственик на процесния имот, находящ се на ул. „*********ап.19, аб. № 351999- видно от
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 75 от 2008г.,
Първият
спорен въпрос е дали ответницата има качеството на потребител на топлинна
енергия, предвид обстоятелството че липсва сключен договор за доставка на
топлинна енергия. Следователно същата има качеството на битов клиент съгласно §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г.
Съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 г., ОСГК.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията
за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на
договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна
природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл.
150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора
при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е 4
клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“,
който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ,
бр. 54 от 17. 07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на
чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди,
който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в
редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 -
чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците
или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в
сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената
топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1
ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012г., визиращи като страна по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Ето
защо настоящият състав намира за неоснователни възраженията, изложени във
въззивната жалба, че ответницята не е клиент на топлинна енергия.
Неоснователни
са и възраженията че не са публикувани общите условия. Видно от доказателствата
по делото на 11.07.2016г. общите условия от 2016г. са публикувани във вестник
„Монитор“, а тези от 2014г. са публикувани във вестник „19 минути“ на 10.02.2014г.
Следващият
спорен въпрос е дали до процесният апартамент № 19 е доставена топлинна енергия
в количествата посочени от ищеца.
Видно от
заключенията по първоначалната, повторната и допълнителната съдебна инженерно-технически
експертизи които настоящият състав кредитира като пълни, задълбочени,
безпротиворечиви се установява, че за
процесния период всички измервания и
изчисления са извършени съгласно действащата нормативна уредба. Всички
приспадания и математически операции са извършени коректно. От представените
справки вещото лице е заключило, че в имота на ответницата са начислени
максимални разходи за всяко отоплително тяло и максимални разходи за битово
горещо водоснабдяване съгласно чл. 69 и чл. 70 от Наредба за топлоснабдяването.
Това е станало тъй като съгласно решение
на Общото събрание в сградата етажна собственост са били монтирани
разпределители на топлинна енергия с дистанционно отчитане от типа F 59. Ответницата не е осигурила достъп за подмяна на
разпределителите, поради което данните от топломерите не са взети предвид при
изчислението на топлинната енергия. Тази хипотеза следва да бъде приравнена на
липса на уреди, поради което начисляването е правилно извършено.
На
следващо място неоснователни са възраженията че абонатната станция не е могла
да захрани и двете сгради, тъй като това
обстоятелство не се установява нито от заключението по първата съдебно
техническа експертиза, нито от заключението по повторната или от допълнителното
заключение.
Нещо
повече съгласно заключението на повторната съдебно-техническа експертиза се
установява, че за захранване на сградата на ул. „********е необходима мощност
от 253,330 kW, а за сградата на ул. „********е необходима мощност
от 116,446 kW. В експертизата е посочено
също така, че абонатната станция са монтирани два топлообменника с Обща
инсталирана мощност от 450 kW, която е предостатъчна за
покриване на проектните мощности за отопление.
Неоснователно
се явява и позоваването на установеното решението по гр.д. № 80076/2015г. по
описа на СРС 75 състав, тъй като то касае различен период от процесния. За
процесния период видно от заключенията както на основната, така и на
допълнителната експертизи установяват че е имало топлодаване към процесния
имот.
Ето
защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение следва да се потвърди.
По
отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 8 вр. с, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 37 ЗПП вр. с 25, ал. 1 НЗПП жалбоподателката /ответницата/ следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Настоящото решение подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал.3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
20278893/17.12.2020г. по гр.д. № 80024/2018г. по описа на Софийски районен съд,
32 състав.
ОСЪЖДА В.С.Д., ЕГН **********, адрес
*** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ***, на основание чл. 78, ал. 8
вр. с, ал. 1 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с 25, ал. 1 НЗПП сумата от 100
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок
от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.