О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…..
гр.
Плевен, 08.11.2016 г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в закрито
заседание, проведено на осми ноември две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6706
по описа на ПРС за 2016г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
на депозирана искова молба от М.П.К.
ЕГН**********,*** срещу „Техем Сървисис“ ЕООД със седалище и адрес на
управление в гр. София, ж.к. „Гео Милев“, ул. Проф. Георги Павлов №3 с искане
съда да установи, че: с монтираните отоплителни тела в жилището й от „ИСТА“ за
нея е налице изпълнение на условието на чл.140, ал.1, т.2. от ЗЕ; прилагането
на условията и нормите на ЗЕ в дяловото разпределение в ЕС на *** от „Техем
Сървисис“ се извършва при заобикалянето условията и нормите на чл.99 ЗЗД и
чл.21 т.1 вр. чл.19, ал.1 и чл.36, ал.1 от ЗЗК и нарушаване реда и условията на
чл.12, ал.1-6 и чл.13, ал.1 и ал.7 от ЗУЕС за сяна на Търговеца на топлинна
енергия и отсъствието на валидно по условията на чл.11, ал.1, т.10, б. „ж“ ЗУЕС
решение на Общото събрание на собствениците за избора му като лице по чл.139а
от ЗЕ; начислените й по реда на чл.144, ал.6 от ЗЕ суми за консумирана в
жилището топлинна енергия за дялово разпределение в ЕС на *** са неоснователно
завишени и са в противоречие с условията на чл.145, ал.1 и ал.2 от ЗЕ; от
27.11.2015 г. до 20.06.2015 г. устно и писмено пред „Топлофикация Плевен“ и
„Техем сървисис“ клон Плевен е направила всички необходими действия за
доброволното извънсъдебно уреждане на спора без конвертиране, в това число с
предявяване на материално – правното си възражение и с обикновено предявяване
на основанията за недействителност на документ – Протокол от 20.06.2015 г. на
ОС на собствениците на СЕС *** за избор на лице по чл.139 б от ЗЕ и упълномощено
лице, което да подпише договора с Техем сървисис ЕООД въз основа на който е
сключен Договор №101/25.06.2015 г . между собствениците/ползвателите на имоти в
ЕС на *** , кв. Строгозия и „Техем сървисис“ с единственото искане да й бъде
начислената реална сума за консумираната в жилището й топлинна енергия и частта
й за дялово разпределение в ЕС ***; условията на чл.140, ал.2 пр.1 от ЗЕ в
частта си „прилагат средства за дялово разпределение от един и същи модел“ се
отнася само и единствено за тези средства, чиито показания се отчитат и внасят
за обработка по ел. път; условието на чл.140, ал.2 пр.2 в частта си „ да бъдат
одобрени от него“ е приложимо от всяко лице по чл.139 б от ЗЕ при използване на
средства за дялово разпределение с визуално отчитане, поради естеството им на
независещ от никакъв софтуер /програма/ начин на визуално отчитане, ръчен запис
и подаване на електронна обработка, отчетите намиращи се в техническа годност и
работещи ИРУ с визуално отчитане, независимо от марката и производителя си и
монтиралото ги лице по чл.139 б от ЗЕ; нищожност по чл.26, ал.1 ЗЗД или унищоване
по чл.32 ЗЗД на избора на лице по чл.139 б от ЗЕ и на Договор №101/25.06.2015
г. между собствениците/ ползвателите на имоти в ЕС *** кв. Сторгозия и „Техем
Сървиси4 ЕООД; признаване като реално отговарящи на топлинните разходи в
жилището й и дяловото им разпределение извършените от нея плащания към
„Топлофикация Плевен“ в размер на 414,85 лева и да се отхвърли като нереална и
незаконно начислена изискуемата от нея към 04.08.2016 г. от „Топлофикация Плевен“ ЕАД сума от 623,87 лева
главници и лихви; задължение на „Техем сървисис“ офис Плевен като лице по
чл.139 б от ЗЕ да извърши преизчисляване на сумите за реално консумираната в
жилището й топлинна енергия и дяловото й разпределение.
С нарочна писмена молба сочи и, че обжалва решенията, които са взети от
ОС на 20.06.2015 г. на собствениците на сградата – етажна собственост, находяща
се в гр. Плевен, ***, за чието съществуване е узнала на 26.05.2016. когато
копие от протокола й е бил предоставен от „Топлофикация Плевен“ ЕАД. Същият иск
предявява срещу Управителя на етажната собственост ***.
С нарочно разпореждане съдът е указал на ищцата да посочи и надлежен
ответник по иска за признаване за реално отговарящи на топлинните разходи в
жилището, заплатените от нея суми. С
нарочна писмена молба ищцата по делото сочи за ответник по този иск
„Техем Сървисис“ ЕООД, клон Плевен. Със същата молба прави допълнение на
петитума си като иска от съда да задължи „Техем сървисис“ офис Плевен, като
лице по чл.139 б от ЗЕ да извърши, при заявените от нея условия и ред,
изчисляване на сумите за реално консумирана в жилището й топлинна енергия и
дяловото й разпределение и през отоплителния сезон 2016/2017г.
При извършване на
служебна проверка относно допустимостта на производството, съдът констатира
следното:
По настоящето дело са предявени искове от М.П.К. ЕГН**********,*** както срещу срещу
Управителя на етажната собственост *** , така и срещу „Техем Сървисис“ ЕООД със
седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Гео Милев“, ул. Проф. Георги
Павлов №3,. Предявените искове срещу двамата ответници нямат връзка помежду си
и подлежат на отделно разглеждане, но доколкото според съда същите са
недопустими, то е безпредметно отделянето им в отделни дела. За да приеме, че
исковете са недопустими съдът съобрази следното:
Искът за отмяна на незаконосъобразно решение на ОС на Етажната собственост
е с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС. Допустимостта
на исковата претенция за отмяна на решенията на УС на етажната собственост е
обусловена от установяване на няколко обстоятелства - искът следва да е предявен от легитимирано
лице – ищецът да е собственик на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, за което да са
представени съответните доказателства, че действително е проведено общото
събрание, чиито решения се оспорват с исковата молба, и че исковата молба е
предявена в срока по чл.
43, ал.2 от ЗУЕС. Ищецът по делото е представил доказателства, легитимиращи
го като собственик на самостоятелен обект в сградата – етажна собственост.
Представено е и копие на обжалваното решение. Последната предпоставка относно
допустимостта на предявения иск е свързана с подаването на исковата молба в
предвидения за това едномесечен срок, считано от получаването на решението по
реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Разпоредбата
на чл.
16, ал.7 от ЗУЕС (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г., изм. и доп., бр. 26 от 2016
г.) предвижда, че председателят на управителния съвет (управителят) в срока по
ал. 6 поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за
изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от
председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател
или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на
съобщението. Копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с
надпис "Вярно с оригинала", и приложенията към него се предоставят на
собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 се изпраща
на посочената електронна поща или адрес в страната. Когато в случаите по чл.
13, ал. 2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които
да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на
съобщението.". Настоящият състав на съда приема, че целта на закона, въвеждайки
изискването решенията, взети от етажната собственост да бъдат обжалвани след
процедурата по обявяването им по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС е, за да могат същите да стигнат до знанието на всички етажните
собственици. Това обаче не означава, че се изключва възможността това узнаване
да бъде извършено и по друг начин, стига
да е достигнало до знанието на съответния собственик. В настоящия случай ищцата
твърди, че не е била уведомявана за взетото решение на ОС на ЕС. Сочи, че за
съществуването на протокола е научила след изпращане на копие от същия от
„Топлофикация Плевен“ ЕАД на 26.04.2016 г. С оглед наведените от ищцата
твърдения, съдът приема, че същата е узнала за изготвения протокол на
26.04.2016 г., от който момент за нея е започнал да тече и срокът за
предявяване на иска. Същият е изтекъл на 26.05.2016 г., а исковата молба е
депозирана на 31.08.2016 г. Поради изложеното настоящият състав на съда приема,
че предявеният иск, с който се оспорват решенията, които са взети от ОС на ЕС е
недопустим, тъй като е предявен в извън предвидения за това срок.
Предявените срещу „Техем сървисис“ ЕООД установителни искове, с които се
иска от съда да приема за установено, че: с монтираните отоплителни тела в
жилището й от „ИСТА“ за нея е налице изпълнение на условието на чл.140, ал.1,
т.2. от ЗЕ; прилагането на условията и нормите на ЗЕ в дяловото разпределение в
ЕС на *** от „Техем Сървисис“ се извършва при заобикалянето условията и нормите
на чл.99 ЗЗД и чл.21 т.1 вр. чл.19, ал.1 и чл.36, ал.1 от ЗЗК и нарушаване реда
и условията на чл.12, ал.1-6 и чл.13, ал.1 и ал.7 от ЗУЕС за сяна на Търговеца
на топлинна енергия и отсъствието на валидно по условията на чл.11, ал.1, т.10,
б. „ж“ ЗУЕС решение на Общото събрание на собствениците за избора му като лице
по чл.139а от ЗЕ; начислените й по реда на чл.144, ал.6 от ЗЕ суми за
консумирана в жилището топлинна енергия за дялово разпределение в ЕС на *** са
неоснователно завишени и са в противоречие с условията на чл.145, ал.1 и ал.2
от ЗЕ; от 27.11.2015 г. до 20.06.2015 г. устно и писмено пред „Топлофикация
Плевен“ и „Техем сървисис“ клон Плевен е направила всички необходими действия
за доброволното извънсъдебно уреждане на спора без конвертиране, в това число с
предявяване на материално – правното си възражение и с обикновено предявяване
на основанията за недействителност на документ – Протокол от 20.06.2015 г. на
ОС на собствениците на СЕС *** за избор на лице по чл.139 б от ЗЕ и
упълномощено лице, което да подпише договора с Техем сървисис ЕООД въз основа
на който е сключен Договор №101/25.06.2015 г . между собствениците/ползвателите
на имоти в ЕС на *** , кв. Строгозия и „Техем сървисис“ с единственото искане
да й бъде начислената реална сума за консумираната в жилището й топлинна
енергия и частта й за дялово разпределение в ЕС ***; условията на чл.140, ал.2
пр.1 от ЗЕ в частта си „прилагат средства за дялово разпределение от един и
същи модел“ се отнася само и единствено за тези средства, чиито показания се
отчитат и внасят за обработка по ел. път; условието на чл.140, ал.2 пр.2 в
частта си „ да бъдат одобрени от него“ е приложимо от всяко лице по чл.139 б от
ЗЕ при използване на средства за дялово разпределение с визуално отчитане,
поради естеството им на независещ от никакъв софтуер /програма/ начин на
визуално отчитане, ръчен запис и подаване на електронна обработка, отчетите
намиращи се в техническа годност и работещи ИРУ с визуално отчитане, независимо
от марката и производителя си и монтиралото ги лице по чл.139 б от ЗЕ;
нищожност по чл.26, ал.1 ЗЗД или унищоване по чл.32 ЗЗД на избора на лице по
чл.139 б от ЗЕ и на Договор №101/25.06.2015 г. между собствениците/
ползвателите на имоти в ЕС *** кв. Сторгозия и „Техем Сървиси4 ЕООД; признаване
като реално отговарящи на топлинните разходи в жилището й и дяловото им
разпределение извършените от нея плащания към „Топлофикация Плевен“ в размер на
414,85 лева и да се отхвърли като нереална и незаконно начислена изискуемата от
нея към 04.08.2016 г. от „Топлофикация
Плевен“ сума от 623,87 лева главници и лихви; задължение на „Техем сървисис“
офис Плевен като лице по чл.139 б от ЗЕ да извърши преизчисляване на сумите за
реално консумираната в жилището й топлинна енергия и дяловото й разпределение; да задължи „Техем сървисис“ офис Плевен, като
лице по чл.139 б от ЗЕ да извърши, при заявените от нея условия и ред,
изчисляване на сумите за реално консумирана в жилището й топлинна енергия и
дяловото й разпределение и през отоплителния сезон 2016/2017 г. също са
недопустими по следните съображения:
Правен интерес за ищеца от
предявяването на установителен иск е налице когато ответникът оспорва
претендираното от ищеца право или когато ответникът отрича претендираното от
ищеца право. Ако за ищеца съществува друга изрично предвидена в закона
възможност за разрешаване на правния спор, то същият няма правен интерес от
предявяването на установителен иск. Установителен иск е този, с който се иска
да се установи съществуването или не съществуването на определено право.
Предмет на установителен иск могат да бъдат и факти, но само в предвиденените в
закона случаи. Обстоятелствата, които ищцата в петитумната част на исковата си
молба иска съда да установи са факти, които са с правно значение.
Установяването на факти, които имат правно значение, следва да стане в процеса,
в който въз основа на тези факти се търси защита едно застрашено или накърнено
право. Ето защо, отделното самостоятелно установяване на факти, имащи правно
значение е недопустимо. По изключение установяването на факти се допуска само в
изрично предвидените за това случаи, съгл. разпоредбата на чл.124, ал.4 ГПК.
Такива са установяване на истинността на документ, установяване на престъпно
обстоятелство, което е от значение за едно гражданско правоотношение, или за
отмяна на влязло в сила решение или за установяване на трудов стаж и др. В
настоящия случай установяването на фактите, които ищцата желае от съда да
установи, че съществуват или не, не са изрично предвидени в закона. Същата ще
има правен интерес да установи съществуването или не на тези факти едва при
висящ процес, в който се претендира евентуално заплащане от „Топлофикация
Плевен“ ЕАД на незаплетените суми или при заведен от нея отрицателен
установителен иск срещу надлежния ответник – „Топлофикация Плевен“ ЕАД, с който
се иска да се установи, че същата не дължи процесните суми.
Липсата на абсолютната процесуална предпоставка за надлежното
упражняване на правото на иск, обуславя извод за недопустимост на
производството, което подлежи на прекратяване по реда на чл.130 ГПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 6706 по описа на Плевенски районен съд
за 2016 г., VІІІ състав, като недопустимо на осн. чл.130 ГПК.
Определението
подлежи на обжалване от ищеца в едноседмичен срок от съобщаването му с частна
жалба, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: