Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, 11 март 2020
година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
„Гражданско отделение”, четвърти състав, в открито
съдебно заседание проведено на девети март две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
СЕКРЕТАР:
ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия К. Василев, в.гр.д.
№ 215 по описа за 2020 година на
ВОС, намира следното:
Производството по делото е въззивно и е
образувано по жалба от „Енерго Про Продажби” АД, ЕИК ********* против Решение №
5177 от 25.11.2019 година, постановено по гр.дело № 11 707/2019 година, по
описа на ВРС, с което е била уважена исковата претенция по чл.124 от ГПК.
Жалбата сочи оплаквания за неправилност,
необоснованост на обжалваното решение, както и за постановяването му в разрез с
доказателствата по делото. Съдържа доводи за наличие на правно основание за
възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на доставено
и потребено в обекта количество ел. енергия, дължима на основание чл. 48 от
ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Абонатът дължи заплащане на потребеното
количество ел. енергия, различно от отчетеното на основание договорното
правоотношение между страните и предвид установения на место меден проводник,
преминаващ между клема № 1 и № 3. Моли в
тази връзка да се отмени решението на ВРС и вместо него бъде постановено друго,
с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В отговор на въззивната жалба, С.Д., чрез
адв.Т. /ВАК/, оспорва доводите в нея.
Поддържа, че с оглед момента на извършената техническа проверка, в случая
липсва приложима нормативна уредба, по силата на която да бъдат правомерно
установени случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.
енергия, поради което едностранната корекция се явява незаконосъобразна. Излага,
че решението на ВРС е правилно и моли същото да се потвърди.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция
за въззивното дружество се явява адв.М., която поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата страна не се явява, представлява
се от адв.Г., които моли съдът да потвърди решението.
След като се запозна с материалите
по делото и със застъпените от страните становища, ВОС намери за установено
следното:
Не
се спори от страните, а е и видно, че на 04.04.2019 година е извършена проверка
от служители на „Енерго Про БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ” АД на електромер № 1127 0218 0400
6354, находящ се в град В., ул.“Св.св.К. и М.“ № *, ап.*, с титуляр С.З.Д..Като
констатации в посочения протокол било отразено, че електромера е извън класа на
точност и че не отчита подавана енергия, и е монтиран неправомерно проводник.
Изслушана
е и Съдебно техническа експертиза (вж.л.67), от чието заключение се установява,
че ответното дружество правилно е изчислило дължимата сума съобразно
утвърдените от ДКЕВР цени – действащи в рамките на определения период за
корекции, периодът за изчисляване на корекцията е съгласно чл.38, ал.4 от ОУ –
до 180 дни спрямо последния извършен редовен отчет на електромера; експерта
сочи, че е възможно енергията да е доставена до абоната; сочи, че СТИ е извън
класа на точност, като е монтиран мост, при което енергия не преминава и не се
отчита от СТИ.
При
тези данни становището на съда е следното:
Видно от приложеното на л.29 от първоинстанционното
дело заверено копие от Констативен протокол № 1202693, е че на 04.04.2019
година, на основание чл. 13, т. 5 от Общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на “Енерго Про
България Мрежи” АД, служител на последното дружество е извършена проверка на
електромер №
1127 0218 0400 6354, находящ се в град В., ул.“Св.св.К. и М.“ № *, ап.*, с
титуляр С.З.Д..Като констатации в посочения протокол било отразено, че
електромера е извън класа на точност и е монтиран неправомерно проводник.
В тежест
на въззивното дружество е да докаже, че в качеството си на доставчик на
електроенергия е доставил посоченото в справката за корекция количество електроенергия
и че тя на е била отчетена от средството за търговско измерване.Наличието на
тези предпоставки следва да бъдат установени от него по пътя на пълното
доказване, тъй като те обуславят изхода на спорното правоотношение.По делото не
се спори, че въззиваемата страна е „Потребител” на електроенергия за битови
нужди по см. на § 1, т. 42 ЗЕ. Безспорно е и че имотът, където е монтиран
процесният електромер, е бил присъединен към електро преносната мрежа, поради
което ищеца има задължение да заплаща използваната електроенергия.Спорно обаче
остава обстоятелството налице ли са предпоставките за възникване на договорно
право на ответника служебно да коригира сметките за електроенергия за
минал период от време, каквато е начислената служебно (след корекция) електроенергия
за периода 05.01.2019 година до 04.04.2019 година.В този случай въззивното
дружество се е позовало на предвидената в чл. 24 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на “Енерго Про България
Продажби” АД, възможност за коригиране на сметките за използвана от потребителя
електрическа енергия за изминал период въз основа на представените от “Е.ОН
България Мрежи” Констативен протокол от 04.01.2019 година и сметка за начислена
енергия при неточно измерване на пренесената електрическа енергия, извършена в
случая по реда на чл. 38, ал. 3, т. 3 от Общите условия на договорите за пренос
на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на “Енерго Про
Продажби” АД. Или, единственото основание за корекцията и фактурирането на
процесната сума представлява цитирания констативен протокол, който не се ползва
с материална доказателствена сила, освен в хипотезите, в които констативният
протокол е подписан от титуляра на абонатния номер или от упълномощен
представител. Предвидените в чл. 38 от
общите условия методика за изчисляване на корекцията, допуска такава без да се
отчита към коя дата е налице неотчитане на електроенергия, доколкото в ал. 4 на
цитираната норма е заложено принципното положение за начален период на корекцията
да се вземе датата на монтажа на СТИ или датата на предходната проверка, като
общия корекционен период да не бъде по-голям от 180 дни. Не става ясно в
случая, при липса на доказателства за предхождаща проверка как е определено
началният момент на корекцията да е 04.01.2019 година, а в тежест на
дружеството е да установи, че именно към посочената дата е започнало неточното
отчитане на електроенергията от електромера на ищцата. В противен случай, без
да се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната
електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за
минал период позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и
неползвана от потребителя електрическа енергия.
Клаузата на общите условия, която регламентира
едностранно от доставчика на електроенергия за предходен период от време без
определяне на периода и без отчитане на реално консумираната електрическа
енергия е неравноправна по см. на чл. 146, т. 6, 14 и 18 от Закона за защита на
потребителите. Това е така, тъй като възможност за едностранна корекция на
сметки не
е предвидена в действащите към процесния период нормативни актове – Закона за
енергетиката и Наредба № 6 от 09.06.2004 год. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи, нито в Правилата за търговия с
електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия. А след като цитираната клауза на общите условия не е била предмет на
индивидуално уговаряне между страните, то и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП е
нищожна и като такива не могат да произведат действие /в този смисъл са и
постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 189/11.04.2011 год. на ВКС по
т.д. № 39/2010 год., ІІ т.о.; решение № 79/11.05.2011 год. на ВКС по т.д. №
582/2010 год., ІІ т.о., както и конкретно касаещите настоящото дружество
въззивник решение № 29/15.07.2011 год. на ВКС по т.д. № 255/2010 год., ІІ
т.д./. Посочените решения съставляват според разясненията в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС
задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и със същите е
даден отрицателен отговор на въпроса съществува ли законово основание за
доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на
потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия.
За процесния период – 05.01.2019 година до 04.04.2019 година – отношенията между
страните се регламентират от Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 09.06.2004
год. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителните електрически мрежи, Наредба за лицензиране
на дейностите в енергетиката, Правилата за търговия с електрическа енергия и
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, обнародвани в ДВ,
бр. 38
от 11.05.2007 г. В Закона за енергетиката и издадената въз основа на чл.
116, ал. 7 ЗЕ Наредба № 6 от 09.06.2004г. не е предвидена възможността,
съдържаща се в чл. 49 от отменената Наредба за присъединяване към преносната и
разпределителните електрически мрежи на производители и потребители от 2000 година, за извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия
и на сметките за минал период и методика за това. Такава възможност не е
уредена и в Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия. При липса на предвидена в
действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на
доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период не
съществува законно основание такава санкция да се уговаря в Общите условия.
Неоснователни са възраженията на въззивника, почиващи на общи принципи на
правото за неоснователно обогатяване и за споделяне на отговорността предвид
равнопоставеното положение на страните по процесния договор. Напротив при
сключване и изпълнение на конкретния вид договори – за продажба на електрическа
енегрия потребителят е в положението на
по-слаба страна, а дружеството, предвид предоставената му лицензия, има господстващо положение на пазара за продажба на електроенергия на
определена територия от страната. Възможността потребителят да въздейства върху
ОУ е ограничена и регламентирани в тях санкционни клаузи каквито по съществото си представляват чл. 24
и чл. 25 от ОУ на ДПЕЕ и чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ, не могат да съществуват в
противоречие с императивни норми на закона и основни принципи на правото.
Особеният ред при търговията с електрическа енергия определя, че именно
лицензиантът е длъжен да осигурява освен надеждно, качествено и непрекъснато
снабдяване на потребителите, също и измерване и отчитане на електрическата
енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско
измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на
измервателните средства (чл. 69, чл. 116, чл. 120 ЗЕ, чл. 84 и чл. 87 от
Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката). При осъществяване на тези
дейности доставчикът на електрическа енергия трябва да полага дължимата грижа
на добрия търговец, за да гарантира качество и надлежен отчет на подадената
електрическа енергия. Съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ средството за техническо измерване
е собственост на ответника, поради което последният има задължение да осигури
правилното и коректно фунциониране, да констатира своевременно грешката в
измерването или неизмерването. В случаите, когато отклоненията в показателите
на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от
страна на потребителя, доставчикът на електрическа енергия следва да установи
периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерното
действие на потребителя. В противен случай, без да се държи сметка за този
период или без да се отчете реално консумираната електрическа енергия,
едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за
минал период позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана
от потребителя електрическа енергия. Клаузата от договора /Общите условия/,
която регламентира едностранно от доставчика на електрическа енергия коригиране
на сметките за електрическа енергия за предходен период от време без определяне
на периода и без отчитане на реално консумираната електрическа енергия, следва
да се счита за неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП, доколкото
въпреки изискването за добросъвестност, създава в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. Клаузите на чл. 24 и 25 от Общите условия на ДПЕЕ нарушават основните
принципи на равнопоставеност между страните и на защита интересите на
потребителите при търговията с електрическа енергия. Посочените разпоредби
предвиждат санкциониране на потребителя, без да се изисква виновно поведение на
последния. Обективната отговорност в правото е изключение, поради което и е
недопустимо да се предвижда едностранно. Пределите на гражданската отговорност
при неизпълнение на договорно задължение са регламентирани в чл. 82 ЗЗД и тази
отговорност винаги е за виновно поведение. Ето защо като противоречащи на
разпоредбата на чл. 82 ЗЗД клаузите на чл. 24 и чл. 25 от ОУ на ДПЕЕ и на чл.
38 от ОУ на ДПЕЕЕМ са нищожни и не обвързват страните.
Наведените доводи, че възможността за
корекция на сметките на абонатите за минал период е предвидена в чл. 45 от
ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 38/2007 год. са неоснователни. Разпоредбата на чл.45 от ПИКЕЕ не съдържа уредба различна от
тази в Правилата от 2004 г., които са взети предвид от ВКС при постановяването
на посочените решения. Разпоредбата на чл.45 ал.1 от Правилата за 2007 година е
идентична с тази на чл.64 от Правилата от 2004 година. Ето защо и понастоящем
ответното дружество не може да черпи основание за едностранна корекция на
сметката на потребителя, позовавайки се на чл.45 от Правилата за 2007 година
във вр. с чл. 24 и чл. 25 от Общите си условия.
Предвид доводите, изложени във въззивната жалба е редно да се посочи, че
възможността за извършване на корекции на сметките на абонатите за потребена
ел. енергия за минал период при констатирани отклонения в точността на
измерването на количеството доставяна от дружеството и потребена от абонатите
ел. енергия, е установена в ЗЕ – чл. 83, т. 6; чл. 98а и чл. 104 а от ЗЕ и
цитираните разпоредби разкривали волята на законодателя в полза на провежданите
корекционни процедури, съдът намира за неоснователни.Съгласно чл. 83,
ал. 1, т. 6 от ЗЕ, редакция ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.,
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват
съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване. В чл. 83, ал. 2 ЗЕ, също
в редакция на нормата ДВ, бр. 54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год. е
предвидено, че Правилата по ал. 1, т. 4 - 6 се приемат от комисията /ДКЕВР/ по
предложение на енергийните предприятия и се публикуват от енергийните
предприятия и комисията на интернет страниците им. От анализа на чл. 83, ал. 1,
т. 6 и на ал. 2 ЗЕ следва извода, че корекционните процедури следва да са
предвидено именно в ПИКЕЕ, а не в ОУ на договорите за ДПЕЕЕМ и ДПЕЕ. Както бе
посочено по – горе, действащите ПИКЕЕ не съдържат подобна
регламентация.Аргумент за извода, че корекционните процедури /принципите,
условията и редът и методиката за извършване на корекции на сметките на
абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерва на доставената от
доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период/ следва да се
съдържат, т. е., да са установени именно в ПИКЕЕ /в нормативен акт, каквито ОУ
не са/ са и нормите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и на чл. 104а от ЗЕ, също
редакция ДВ, бр. 54/2012 год. в сила от 17.07.2012 год. Според чл. чл. 98а, ал.
2, т. 6 ЗЕ общите условия съдържат задължително ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно
правилата по чл.83 ал.1 т.6 а/ в полза на крайния снабдител за потребена
електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в
схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или
устройства по чл. 120, ал. 3. А според чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ общите условия
съдържаат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция
на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6: а) в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия
в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или
неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3. И двете разпоредби – чл.
98а, ал. 2, т. 6, б. „а” от ЗЕ и чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. „а” от ЗЕ препращат
към чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, който както бе посочено по – горе, предвижда, че
корекционните процедури /принципите, условията, редът и методиката за
извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано неизмерване
или неточно измерва на доставената от доставчика и потребена от абоната ел.
енергия за минал период/ следва да са регламентирани именно в ПИКЕЕ /ПИКЕЕ са
нормативен акт - арг. от чл. 75 АПК/, а не в ОУ на договорите за ДПЕЕЕМ и ДПЕЕ,
който нямат качеството на нормативен акт. Съгласно § 12а от Допълнителните
разпоредби на ЗЗП, ДВ, бр. 18/2011 г., който текст буквално възпроизвежда
текста на чл. 1, ал. 2 от Директива
93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските
договори /и който вероятно има предвид въззивника/ разпоредбите на глава шеста не се прилагат по отношение на
договорни клаузи, които отразяват законови или подзаконови разпоредби или
принципи на международни конвенции, в т. ч. в областта на транспорта, по които
държавите – членки на Европейския съюз, или Европейският съюз са страна.От анализа
на цитираната норма недвусмислено следва извода, че контролът, респ. преценката
дали определени клаузи в потребителски договори, вкл. и тези, сключени при Общи
условия, са неравноправни, е изключен само тогава, когато тези клаузи са
възпроизведени или се съдържат в нормативен акт, като този извод е в
съответствие и с изискването на чл. 83,
ал. 1, т. 6 и на ал. 2 ЗЕ, редакция ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г., които както бе посочено, по – горе, предвиждат, че корекционните процедури /принципите,
условията и редът и методиката за извършване на корекции на сметките на
абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерва на доставената от
доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период/ следва да се
съдържат, т. е., да са установени именно в ПИКЕЕ, а действащите понастоящем
ПИКЕЕ, както се посочи, не съдържат такава регламентация. Горното обуславя и
задължението на съда за контрол по реда на Глава Шеста от ЗЗП от гледище на
тяхната неравноправност, на клаузите на ОУ на ДПЕЕ и на ДПЕЕЕМ, предвиждащи
правото на доставчика на ел. енергия едностранно да извършва корекция на
доставеното вече количество ел. енергия и като последица от това – и на
сметките на абонатите за ел. енергия за минал период.Това
прави изцяло несъстоятелни доводите на процесуалния представител на въззивното
дружество, изразени в с.з.
Мотивиран от
гореизложените съображения, съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 5177 от 25.11.2019 година, постановено по гр.дело № 11 707/2019 година, по
описа на ВРС, двадесет и четвърти състав.
ОСЪЖДА „Енерго Про –
Продажби” АД, ЕИК ********* да заплати
на С.З.Д., ЕГН ********** сумата от 300 (триста), представляваща съдебно –
деловодни разноски пред – адвокатски хонорар, пред ВОС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: