№ 2466
гр. София, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110101005 по описа за 2024 година
Ищецът „Е. п.“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ..............,
е предявил искове за признаване за установено, че ответникът К. А. Д., ЕГН **********, с
адрес гр. София, .......“ /..............., дължи сумата от 704.88 лв., представляваща стойност на
доставена и потребена електрическа енергия и мрежови услуги за периода от 15.01.2023 г. до
16.03.2023 г. ведно със законна лихва от 21.08.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от
30.04 лв. мораторна лихва за периода от 07.03.2023 г. до 27.07.2023 г., за които е издадена
заповед от 18.9.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
46625/23 г. на СРС. Поддържа се в исковата молба, че ищецът има качеството на доставчик
на електроенергия, като продажбата на ел. енергия се осъществява при публично известни
Общи условия, които регламентират отношенията във връзка с доставяне и заплащане на
електроенергията /без да е нужно изричното им приемане/. Ищецът твърди, че за процесния
период е бил в облигационно правоотношение с ответницата с предмет продажба на ел.
енергия, и ответницата е потребител на ел.енергия с ИТН .............. за обект в гр. София,
.......“ /..............., за който са издадени фактури за дължима, но неплатена ел. енергия и
мрежови услуги за посочения по-горе период. Твърди, че е налице и забава за заплащане на
задълженията. Моли да се установят вземанията му в горепосочените размери. Претендира
разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата, чрез назначения особен представител, е депозирала
писмен отговор, в който оспорва исковете. Оспорва Общите условия на ищеца да са
публично оповестени, както и възникнало с ответницата облигационно отношение и
качеството й на потребител на ел.енергия, тъй като не е доказано да е собственик или
ползвател на процесния имот, както и поради липсата на договор за доставка на ел. енергия
1
между страните. Оспорва доставката на ел.енергия в претендираните количества и стойност,
както и изправността на СТИ. Счита, че отразеното във фактурите количество не отговаря
на действително потребеното. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.79, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 97 и сл. ЗЕ и чл. 86 ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи съществуването в
негова полза на ликвидно и изискуемо вземане – наличието на облигационна обвързаност
между него и ответника и че е изправна страна по правоотношението – че е доставил ел.
енергия в претендираните количества и стойност.
Ищецът е енергийно предприятие по смисъла на §1, т.24 от ДР на ЗЕ, като юридическо лице,
което осъществява обществено снабдяване с ел.енергия. В качеството си на краен снабдител
ищецът осъществява дейност по продажба на ел.енергия при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката, доставката на електрическа енергия от
крайния снабдител на потребители - битови клиенти, се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от доставчика и одобрени от КЕВР и по регулирани от
комисията цени. Съгласно чл.98а, ал.4 ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила за
клиентите на крайния снабдител без изрично писмено приемане. Следователно, не се
изисква сключването на изричен писмен договор за продажба на ел. енергия, а се касае за
неформален договор, сключен при одобрените от КЕВР и публикувани общи условия.
Съгласно пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, “битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а според пар. 41б,
„Потребител на енергийни услуги“ е краен клиент, който купува енергия или природен газ, а
според т.27г, "Краен клиент" е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ
за собствено ползване. Според чл. 4 от ОУ на ищеца, потребител на ел.енергия е собственик
или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа. Т.е. клиент на
ел. енергия е физическо лице, чийто имот е снабдяван с електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа от крайния снабдител. С оглед на така изложената
законова регламентация се налага изводът, че Законът за енергетиката предвижда сключване
на договори за доставка на електрическа енергия с крайни клиенти с конклудентни действия
– включване в електропреносната мрежа и доставка на енергия, като не е поставено
изискване за форма на договора. Продавач по този договор е крайният снабдител, а купувач
– собственикът или титулярът на вещно право на ползване на обект, присъединен към
мрежата, приел общите условия на снабдителя /с неподаване на заявление, че не е съгласен с
тях в установения срок/.
От анализа на събраните по делото доказателства може да се направи извод, че за процесния
период страните са били в договорно отношение по продажба на ел. енергия за процесния
обект. В тази връзка е приложения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот
от 29.4.2004 г., с който ответницата придобила процесния имот. Според заключението на
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, ответницата има открита партида при
2
ищеца с кл.№ .............. за обект в гр. София, .......“ /................ За процесния период са
издадени фактури за ползвана ел.енергия на стойност 704.88 лв. Фактурите са осчетоводени
коректно в счетоводството на ищеца и за тях е извършено разчитане с бюджета. Няма данни
за извършени плащания по процесните фактури. Има погасявания на предходни задължения
към ищеца за ползвана ел.енергия за процесния имот, което представлява извънсъдебно
признание, че е налице облигационно правоотношение с предмет доставка на ел.енергия до
имота. Следователно имотът е присъединен към електроразпределителната мрежа на ищеца
и е снабден с ел.енергия, с което е възникнала облигационна обвързаност между страните
по продажба на ел.енергия при приложими ОУ /надлежно публикуване съгласно
представените доказателства/. На това основание ответницата дължи стойността на
доставената в имота ел.енергия.
Според заключението на СТЕ, прието по делото, ответницата има открита партида при
ищеца за горния обект и номер, като измерването и отчитането на консумираната ел.енергия
е извършвано със СТИ фабр.№ 10157727. Видно от приложените извадки от протоколи за
проверка и от представения констативен протокол от 2019 г., електромерът е еднофазен,
двутарифен, произведен е 2011 г., през 2018 г. е проверен от лаборатория към ДАМТН,
според която проверка отговаря на техническите изисквания. През 2019 г. по искане на
ищцата на място електромерът е проверен от служители на ................ АД, които не са
установили нарушения. Заключението на вещото лице, е че СТИ е технически изправно и
отговаря на изискванията за качество на ДАМТН. Отразените количества ел.енергия във
фактурите съвпадат с отчета на електромера.
Съдът кредитира заключението на вещото лице. Съгласно чл. 38 и чл. 43, ал.4 от Закона за
измерванията, проверките, първоначални и последващи такива, на средства за търговско
измерване се извършват от Българския институт по метрология или от оправомощени от
председателя на ДАМДН лица, като Председателят на ДАМДН определя и срока на
периодичните проверки на тези средства със заповед. В конкретния случай се установи, че
електромерът, монтиран в имота на ответницата, е преминал последваща проверка на
27.09.2018 г., която е установила, че отговаря на техническите изисквания. Съгласно заповед
№ А-616 от 11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, публикувана на страницата на
агенцията, т.27, последващата проверка е следвало да се извърши след 6 години, т.е. през м.
септември 2024 г. Независимо от това, през 2019 г. електромерът е бил проверен от
служители на разпределителното дружество, които не са установили нарушени стикери или
нарушения на схемата на свързване. Ето защо следва да се приеме, че през процесния
период /м.01.-м.03.23 г./, електромерът е бил годен да измерва потреблението на
електрическа енергия в имота.
Следователно, ищецът доказа доставката на твърдяното количество ел.енергия, което
претендира.
Съгласно приложимите към правоотношението Общи условия, чл. 19 от същите, стойността
на потребената ел. енергия и на извършения пренос се заплаща ежемесечно, в 10-дневен
срок от изтичане на съответния месец. С изтичането на този срок е настъпила изискуемостта
на съответните вземания.
3
Всичко гореизложено обосновава извод, че се доказа от страна на ищеца възникнало
в негова полза вземане за цената на доставената ел.енергия през процесния период , поради
което предявеният главен иск следва да се уважи за сумата от 704.88 лв.
Относно иска по чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл. 35 от ОУ, потребител, който не изпълни задължението си за плащане в
срок на дължимата сума за ел.енергия, дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва
С оглед установената дължимост на главницата и предвиденият в общите условия
срок за плащане на всяко от месечните задължения /при което не е нужна покана/, в полза на
ищеца е възникнало вземане за обезщетение за забава, което възлиза на 30.04 лв. според
експертизата, за които искът следва в цялост да се уважи.
Относно разноските:
При този изход на делото и съгласно чл. 78, ал.1 ГПк, ищецът има право на
разноските по делото за: 25 лв. държавна такса, 855 лв. депозити в.л., 400 лв. депозит
особен представител и 480 лв. адвокатско възнаграждение. Относно разноските в
заповедното производство, на ищеца се дължат присъдените със заповедта 265 лв. за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Е. п.“ ЕАД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. София, .............., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.79,
ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че К. А. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, .......“ /...............,
дължи сумата 704.88 лв., представляваща стойност на доставена и потребена електрическа
енергия и мрежови услуги за периода от 15.01.2023 г. до 16.03.2023 г. в обект в гр. София,
.......“ /..............., ведно със законна лихва от 21.08.2023 г. до изплащане на вземането, и
сумата 30.04 лв. мораторна лихва за периода от 07.03.2023 г. до 27.07.2023 г., за които е
издадена заповед от 18.9.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 46625/23 г. на СРС. .
ОСЪЖДА К. А. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, .......“ /..............., да заплати в полза
на „Е. п.“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, .............., на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 1760.00 лв. разноски в исковото производство, и
сумата от 265.00 лв. разноски в заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5