Решение по дело №1078/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260203
Дата: 16 декември 2020 г. (в сила от 25 януари 2021 г.)
Съдия: Асен Иванов Даскалов
Дело: 20204430201078
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

16.12.2020г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №1078 по описа за 2020 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №20-0938-001673/ 18.03.2020г. на *** на СЕКТОР „***“ при ОД на МВР - ПЛЕВЕН, на К.К.Г. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.105 ал.1 ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление /НП/, санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Оспорва фактическите констатации, приети в хода на административнонаказателното производство и по-конкретно – че стъклата на управлявания от негова страна лек автомобил, са били несъответни съобразно чл.105 ал.1 ЗДвП. Моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За ответната страна – ОД на МВР – ПЛЕВЕН – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл.№ 198744/08.03.2020г. от страна на В.М.Т. - мл.*** при СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Е.Д.П. и нарушителя – К.К.Г.. Съставен е за това, че на 08.03.2020 г. около 02:00 часа в гр. *** на ул. „***“, до храм (църква) „***“, с посока на движение към паркинга на храм „***“, управлява собствения си лек автомобил „***“ с рег. № ***като е ограничил видимостта (намалил прозрачността) на предните ляво и дясно стъкла на вратите, които осигуряват видимостта на водача към пътя - нарушение по чл.105 ал.1 ЗДвП. При съставяне на АУАН нарушителят не е направил възражения; такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган е възприел изцяло изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на К.К.Г. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.105 ал.1 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.12 - 13 от делото/. В хода на административнонаказателното производство обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Видно от изложената по-горе фактическа обстановка, изложена в АУАН/НП, не е налице надлежно описание на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които то е извършено. Твърди се, че нарушителят е ограничил видимостта (намалил прозрачността) на предните ляво и дясно стъкла на вратите“. Така използваната формулировка за описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено, е само привидно ясна. В действителност обаче, ограничаването на видимостта и намаляването на прозрачността на стъклата на МПС, са нарушения на чл.105 ал.1 ЗДвП, които се ползват със самостоятелност и поради това - следвало е актосъставителят, от една страна, да конкретизира дали се касае за ограниаване на видимостта или за намаляването на прозрачността на стъклата на МПС, а от друга – да посочи за какъв способ на ограничаване на видимост или намаляване на прозрачност се касае в случая – например, залепване на фолио, монтаж на нестандартни затъмнени стъкла или друго, което е довело до ограничаването на видимостта или намаляването на прозрачността на твърдяните стъкла. Актосъставителят не е сторил нито едното, нито – другото, а отбелязаните пороци са възпроизведени и в съдържанието на обжалваното Наказателно постановление. Следва да бъде подчертано и това, че съобразно чл.105 ал.3 ЗДвП, „Намаляване прозрачността на стъклата по ал. 1 се допуска само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации.“. В светлината на тази правна разпоредба, препращаща към Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации е видно, че правилото за поведение, уредено в чл.105 ал.1 ЗДвП все пак търпи известни ограничения, т.е. във всеки отделен случай се налага щателно да бъде преценено доколко някое от въпросните ограничения е налице – а това на свой ред е практически невъзможно, без фактическите положения на евентуално нарушение по чл.105 ал.1 ЗДвП да бъдат достатъчно ясно и подробно описани, в т.ч. – с излагане на фактически доводи в подкрепа на това, че изключението по чл.105 ал.3 ЗДвП, не е налице. Следва да бъде припомнено и това, че в административнонаказателното производство, тежестта на доказване е възложена на актосъставителя и административнонаказващия орган, а нарушителят не е длъжен да доказва своята невиновност, в т.ч. – от гледна точка на предвидените в чл.105 ал.3 ЗДвП, изключения от общото правило на чл.105 ал.1 ЗДвП.

От изложеното дотук Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са нарушени императивните изисквания на чл.42 т.4 ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. Нарушенията са съществени, тъй като ограничават нарушителя в правото да узнае за какво нарушение и въз основа на кои фактически положения е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Ето защо, обжалваното НП се явява незаконосъобразно и като такова - следва да бъде отменено, без да бъде разглеждан правния спор по същество.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №20-0938-001673/ 18.03.2020г. на *** на СЕКТОР „***“ при ОД на МВР - ПЛЕВЕН, с което на К.К.Г. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.105 ал.1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: