Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 21/19.01.2022 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря А*** А*** , като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 123 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във
връзка с чл. 121, ал. 1, т. 3 и чл. 104, ал. 1 от Закон за държавния служител (ЗДСл) и чл.86, ал.1 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Образувано е по предявен иск от Ф.И.Б. с ЕГН *
*** чрез процесуалния му представител адвокат Ц.Д. от МАК със съдебен адрес ***
против Държавен фонд /ДФ/ „Земеделие“ с административен адрес гр.София, бул.“Ц***
Б*** III“ №136 представлявано от изпълнителния директор, с правно
основание чл.104, ал.1
от Закона за държавния служител (ЗДСл). Претендира се с исковата
молба и уточнението обезщетение в размер на сумата от 9295,00лева /девет хиляди
двеста деветдесет и пет/, изменен в съдебно заседание за сумата от 8394,00лева
/осем хиляди триста деветдесет и четири/, за период от 6 месеца, а именно за времето
от 16.02.2021год. до 16.08.2021год. вкл., през които ищецът е останал без
работа, поради незаконосъобразно прекратяване на служебното му правоотношение,
отменено с влязло в сила Решение № 229 от 18.05.2021г. по Адм. дело № 101/2021
г. описа на АС – Монтана, потвърдено с решение №12677/13.12.2021г. на ВАС по
адм. дело №8148/2021г. Върху посочената главница се претендира законната лихва
считано от 13.12.2021год. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че поради
незаконосъобразното прекратяване на служебното правоотношение с ищеца и на
основание чл. 104 от
ЗДСл ответникът дължи обезщетение за период от 6 месеца, през който
не е заемала държавна служба, като претендира и законна лихва върху сумата
считано от 13.12.2021год. – влизане в законна сила на Решението на ВАС по адм.
дело №8148/2021г. В съдебното производство ищецът се представлява от адв. Ц.Д.
от МАК, която поддържа предявения иск изменен досежно размера в открито съдебно
заседание, като подробни доводи излага по съществото на делото. Претендира
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по представен списък по чл.80
от ГПК.
Ответната страна – ДФ „Земеделие“
представлявана от изпълнителния директор се представлява от надлежно
упълномощения старши юрисконсулт Н*** Й*** , която по съществото на делото не
оспорва претендирания размер на обезщетението, като депозира възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение по предявения осъдителен иск.
Исковата молба е подадена в
законоустановения тригодишен срок регламентиран в разпоредбата на чл.125 от ЗДСл
от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима.
Разгледана по същество исковата молба
е ОСНОВАТЕЛНА.
Административен съд - Монтана като
обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна:
С решение № 229 от 18.05.2021г. по
Адм. дело № 101/2021 г. описа на АС – Монтана, е отменена като
незаконосъобразна заповед № 49/16.02.2021 г., издадена от Изпълнителен директор
на ДФ „Земеделие”, гр. София, с която на основание чл.107, ал.1,т.5 и чл.108 от
Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение на Ф.И.Б.,***
на длъжност „старши експерт“ ранг IV младши в Областна дирекция на ДФЗ –
Монтана, отдел „Регионален технически инспекторат“, считано от 16.02.2021г.
Решението е обжалвано пред Върховен административен съд - София, който с
решение №12677/13.12.2021г. по адм. дело №8148/2021г. е оставил в сила
решението на АС – Монтана, като същото е окончателно и не подлежи на обжалване.
По делото е приложено извлечение от
Заповед №03-РД/663 от 26.02.2020г. издадена от Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“, с която на ищеца е било определено индивидуално основно месечно
възнаграждение по ниво 21, степен 3 на длъжност старши експерт в Отдел „РТИ“
към Областна дирекция „Земеделие“ гр.Монтана в размер на 1399,00лева.
Видно от приложеното заверено копие от
служебна книжка №1418/23.11.2016г. издадена от ДФ“Земеделие“ на л.58-61 по
делото, последната основна заплата на ищеца Ф.И.Б. е била в размер на 1399,00
лв. Същата се явява официален удостоверителен документ за вписаните в нея
обстоятелства свързани със служебната дейност, съгл. разпоредбата на чл.110 от
ЗДСл.
От приложената трудова книжка на ищеца,
писмо изх.№120192104093616 от 17.12.2021г. от ТД на НАП Велико Търново, офис
Монтана и справка за актуално състояние на трудовите договори за периода от 25.04.2016год.
до 17.12.2021год. от ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана на л.45, 46 по
делото, справка – данни за осигуряването на ищеца в периода от 01.02.2021г. до 30.11.2021г.
на л.47 по делото се установява, че за времето от 16.02.2021год. до 16.08.2021год.
вкл. за ищеца не е обективирано наличие на друго трудово и гражданско
правоотношение.
Гореописаната фактическа обстановка е
възприета от приетите по делото писмени доказателства, като същите не са оспорени
от страните в това число и размера на претендираното общо обезщетение за шест
месечния период от 16.02.2021год. до 16.08.2021год. вкл. по 1399,00лева основно
месечно възнаграждение
Въз основа на така установените факти
съдът достигна до следните правни изводи:
Искът с правно основание чл.121, ал.1,
т.3 във вр. чл.104, ал.1
ЗДСл е допустим, като съгласно чл. 205 от АПК е предявен срещу юридическото лице – Държавен фонд /ДФ/
„Земеделие“ с административен адрес гр.София, бул.“Ц*** Б*** III“ №136 представлявано от изпълнителния
директор, в резултат на чийто незаконосъобразен акт се претендира присъждане на
обезщетение.
Съгласно чл. 39 от ЗДСл държавният
служител има право на обезщетение в предвидените от закона случаи. Предвид
разпоредбата на чл.104, ал.1
от ЗДСл когато заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният
служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена
към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му
да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не
за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с
по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер,
той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и
възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно
основното възнаграждение.
За основателността на иска по чл.121,
ал.1, т.3 ЗДСл, включително и по отношение на неговия размер, следва да се
преценява в зависимост от наличието на следните предпоставки: отмяна на
прекратяването на служебното правоотношение; оставане на служителя незает по
служебно или трудово правоотношение; вреда, която се изразява в пропуснатото
основно месечно възнаграждение за времето, през което лицето не е било на
служба или е получавало по-ниско възнаграждение, за срок не по-дълъг от шест
месеца.
В процесния случай е налице
прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител – Ф.И.Б., със
заповед № 49/16.02.2021г., издадена от Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”,
гр. София, на длъжност „старши експерт“ ранг IV младши в Областна дирекция на
ДФЗ – Монтана, отдел „Регионален технически инспекторат“, считано от 16.02.2021г.,
отменена с решение № 229 от 18.05.2021г. по Адм. дело № 101/2021 г. описа на АС
– Монтана обжалвано пред Върховен административен съд – София и оставено в сила
с решение №12677/13.12.2021г. по адм. дело №8148/2021г.
Осъществена е първата хипотеза на чл.104, ал.1 от
ЗДСл. По делото е безспорно установено, че ищецът не е заемал друга
длъжност по трудово и/или служебно правоотношение за периода от 16.02.2021год.
до 16.08.2021год. вкл., с оглед приетите по делото писмени доказателства от НАП,
НОИ и представените в оригинал трудови книжки и служебна книжка, явяващи се
официални удостоверителни документи за вписаните в тях обстоятелства свързани със
служебната дейност, т.е. налице са предпоставките по чл.104, ал.1, изр. първо
ЗДСл, като предявеният осъдителен иск е основателен по основание.
Видно от данните по делото,
шестмесечния период от датата на прекратяване на служебното правоотношение на Ф.И.Б.
за който същият има право и претендира присъждане на обезщетение е от 16.02.2021год.
до 16.08.2021год. вкл.
Въз основа на събраните в хода на
производството доказателства, съдът приема, че искът е доказан и като размер
предвид факта, че като основа за определяне на претендираното обезщетение в
чл.104, ал.1 ЗДСл. е посочено в какъв размер следва да е обезщетението, което
държавният служител, чието прекратяване на служебното правоотношение е признато
за незаконно, има право да получи - в размер на основната си заплата, определена
към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му
да заеме службата, в случая няма спор, че основно месечно възнаграждение е в
размер от 1399,00лева съобразно приложените писмени доказателства, като при
аритметичното им пресмятане за шест месеца сумата се равнява на общо
8394,00лева /осем хиляди триста деветдесет и четири/, която сума е претендирана
и която не се оспорва от ответника по делото.
Съгласно чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата, а съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, има акцесорен характер и е обусловено от
наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната
лихва върху тази сума, с оглед т.4 от ТР №3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС по т.
гр. д. № 3/2004 г., е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменя
административния акт и следователно се дължи върху обезщетението по чл.121,
ал.1, т.3, вр. 104, ал.1 ЗДСл в размер на 8394,00 лв. от 13.12.2021г. – датата
на влизане в сила на решението по адм. дело №8148/2021г. по описа на ВАС, с
което е потвърдено Решението по Адм. дело №101/2021г. по описа на
Административен съд – Монтана, с което е отменено прекратяването на служебното му
правоотношение, до окончателното му изплащане.
От изложеното искът следва да се
прецени като основателен и за размера на обезщетението за период от 6 месеца с
размер на основната месечна заплата от 1399,00 лева към момента на признаване
на уволнението за незаконно и законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2021год.
до окончателното изплащане на обезщетението.
При този изход на спора и съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал.1
от АПК, на ищеца следва да се присъдят действително направените и
претендирани разноски по делото съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК,
които са доказани в размер на 650,00 лева /шестстотин и петдесет/
представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение съобразно приложен
договор за правна защита и съдействие, за които разноски следва да бъде осъден
ответника. Възражението на процесуалния представител
на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е
неоснователно, тъй като същото е под минимума по чл.8, ал.1, т.3 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложените съображения и
на основание чл. 172, ал.1
от АПК и чл. 104, ал.1
във вр. чл. 121,
ал.1, т.3 от ЗДСл., Административен съд Монтана, ІІ-ри съдебен състав,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ с
административен адрес гр.С***,
бул.“Ц*** Б*** III“
№136 представлявано от изпълнителния директор ДА ЗАПЛАТИ на Ф.И.Б. с ЕГН * *** сумата
от общо 8394,00лева /осем хиляди триста деветдесет и четири/, представляваща
обезщетение по чл. 104, ал.1
от Закона за държавния служител за времето от 16.02.2021год. до
16.08.2021год. вкл., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.12.2021г.
до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА Държавен фонд
„Земеделие“ с административен адрес гр.София, бул.“Ц*** Б*** III“
№136 ДА ЗАПЛАТИ на Ф.И.Б. с ЕГН * ***, сумата в размер на 650,00 лева
/шестстотин и петдесет/, представляваща сторените по настоящето производство
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, както и 5.00лева /пет/ лева
държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението
да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: