№ 231
гр. Монтана, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20221630200855 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 7762/13.07.2022г. на Началник отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска
и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” (АРИ)
гр.София, е наложено на П. Д. Г. с посочен съдебен адрес в гр.Враца чрез
адв.Ц. Н. С. от АК – Враца, административно наказание - глоба в размер на
3000 (три хиляди) лева за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закон за
пътищата (ЗП) вр. с чл.8, ал.1 и ал.2 вр. с чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба №
11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства, санкционирано на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП.
Недоволен от наложената глоба Г. чрез адв.Ц. Н. С. от АК – Враца,
моли да бъде отменено НП, навеждайки доводи за неправилно отразяване на
фактическата обстановка, за приложение на чл.28 от ЗАНН и доводи в полза
на алтернативното искане за изменение на НП. Направено е искане за
присъждане на разноски съгласно представен списък.
Въззиваемата страна чрез процесуален представител – юрисконсулт
ДП, пледира за оставане в сила на НП чрез изложени доводи и в писмена
1
защита. П претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на поисканите разноски от жалбоподателя.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
във връзка с изложените доводи, намира жалбата за допустима и частично
основателна.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в законния
срок.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните
съображения:
На 16.06.2022г. в 11:30 часа на път ІІ-81 км 102+500 в посока гр.Лом -
гр.Монтана (КПП Монтана посока Лом), П. Д. Г. е управлявал и извършвал
превоз на товари с МПС четири оси с две управляеми оси марка ИВЕКО
модел АД410Т с рег. № ВР ХХХ ВР, като в процеса на извършената проверка
е установено, че водачът извършва превоз на асфалт, без разрешение за
дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (Разрешително),
съгласно изискванията на чл.8, ал.2 вр. с чл.8, ал.1 от Наредба № 11 от
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна
везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW - KR
№ 118807 и ролетка № 1313/18/5 м/, е констатирано следното: при измерено
разстояние между осите 1.40 м., сумата от натоварването на ос на двойната
задвижваща ос на МПС е 26.705 т при максимално допустимо натоварване на
оста 19 т, съгласно чл.7, ал.1, т.5, буква „В“ от Наредбата, като
превишаването е с 7.705 т. Извършеното измерване е онагледено чрез
кантарна бележка, приложена към АУАН.
Съгласно чл.3, т.2 от Наредбата, при превишаване на максимално
допустимите норми по чл.7, ППС е тежко.
Измерените параметри на превозното средство показват, че същото е
тежко по смисъла на чл.3, т.2 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Към момента на проверката водача П. Д. Г. е извършвал превоз на
товари (асфалт) с МПС с 4 оси с две управляеми оси, без да има право на
това, съгласно разпоредбите на чл.8, ал.2 и чл.8, ал.1 от Наредбата, с което е
2
нарушил разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, буква ,,а”, пр.2 от ЗП вр. с чл.8, ал.2,
чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
За установеното административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.”а”,
пр.2 от ЗП вр. с чл.8, ал.1 и ал.2 вр. с чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № 11 от
03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, св.Н. М. А. – инспектор Дирекция АРОК при АПИ, в присъствието
на св.И. К. С. – финансов контрольор при ОПУ - Монтана, съставил спрямо
водача Г. АУАН № 0009140/16.06.2022г. Водачът Г. подписал АУАН
посочвайки, че НЯМА възражения, на същата дата 16.06.2022г. водача Г.
получил и препис от съставения АУАН, което се удостоверило с оформена по
надлежен ред разписка (л.14 от делото).
Видно от показанията на св.А. и св.С., а също и от писмените
доказателства – заверени копия на Приложение № 1 към заявление за
периодична проверка № 000029-21854/21.04.2022г. относно електронна везна
тип DFW - KR № 118807 и ЕС декларация за съответствие и сертификат за
съответствие относно джобна ролетка, неръждаема № 1313/18/5 м/,
техническите средства, с които е извършено процесното измерване са били
годни и изправни. Жалбоподателят НЕ Е оспорил извършеното измерване,
видно и от показанията на св.А. и св.С..
От фактическа обстановка и на базата на непосредствено събраните от
настоящият съд доказателства се установява, че измерените параметри на
превозното средство показват, че същото е тежко по смисъла на чл.3, т.2 от
Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
Съгласно чл.26, ал.2, т.1, буква ,,а”, пр.2 от ЗП във връзка с чл.8, ал.2,
чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредбата, движението на тежки ППС е
забранено и се осъществява само с разрешение (Разрешително) за
превишаване на максимално допустимите норми по раздел ІІ от Наредбата) за
дейности от специалното ползване на пътищата на администрацията
управляваща пътя (АПИ). Към момента на проверката водача П. Д. Г. е
извършвал превоз на товари (асфалт) с МПС с 4 оси с две управляеми оси, без
да има право на това, съгласно разпоредбите на чл.8, ал.2 и чл.8, ал.1 от
Наредбата, с което е нарушил разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, буква ,,а”, пр.2
3
от ЗП във връзка с чл.8, ал.2, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № 11
от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Настоящият съд не споделя наведените доводи в жалбата и писменото
становище на жалбоподателя чрез пълномощника му адв.Ц. Н. С. от АК -
Враца, в частта, с които се иска отмяна на обжалваното НП. Този съд намира,
че събраните по делото доказателства навеждат извода, че автор на
процесното нарушение е именно жалбоподателя Г. като водач на проверено
ТЕЖКО ппс-во, при наличието на годно за измерване техническо средство.
Съдът кредитира показанията на св.А. и св.С., които са категорични, че
измерването е било правилно, при съобразяване на законните изисквания, без
да е имало възражения от страна на водача Г.. Настоящият съд кредитира
показанията на св.А. и св.С., като ги намира за обективни, а твърденията на
жалбоподателя, че фактическата обстановка не попада в хипотезата на
цитираните като нарушени разпоредби на ЗП и, че НП не е мотивирано,
изложени в жалбата и писменото становище, настоящия съд ги намира за
защитна позиция, която не намира опора в събраните по делото писмени и
гласни доказателства. При съставяне и връчване на АУАН, Г. не е направил
каквито и да е възражения, напротив, посочил е, че няма възражения.
Правилно е посочено, че нарушението е по чл.26, ал.2, т.1, буква ,,а”,
пр.2 от ЗП във връзка с чл.8, ал.2, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба
№ 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС, което законосъобразно е било санкционирано на основание чл.53, ал.1,
т.2 от ЗП. Водачът Г. е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на
ППС с товар не превишават максимално допустимите норми по раздел ІІ от
Наредбата или при установено превишаване на нормите, същото да бъде
приведено в съответните норми.
Настоящият съд намира, че в случаят не може да намери приложение
чл.28 от ЗАНН - нарушението не е маловажно, тъй като превишаването на
нормите на раздел ІІ от Наредбата, без да бъдат спазени нормативните
изисквания, повишава рисковете относно безопасността на движението, води
до повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура.
Настоящият съд не споделя наведените доводи в тази насока, намира ги за
бланкетни, не намиращи опора в събраните по делото доказателства и
несъобразени с тежестта на извършеното административно нарушение.
4
Съдът изиска справка, съдържаща се в писмо № 11 – 00 –
1758/03.10.2022г. на АПИ, Директор Дирекция АРОК, от която е видно, че
спрямо жалбоподателя П. Д. Г. има съставени и други АУАН и издадени
други 3 бр. НП, които ведно с процесното, са общо 4 бр., две от които
заплатени в срок, и две в процес на обжалване прид МРС, едно от които е
процесното НП. Според този съд, последно посоченото също не може да бъде
основание за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като съдът съобразява
значителната обществена опасност на извършеното административно
нарушение и утвърдената съдебна практика по подобен род дела от
касационна инстанция АС – Монтана, която не приема за процесното
нарушение да е правно обосновано приложението на чл.28 от ЗАНН. В случая
следва да се вземе предвид и посоченото в писмо № 11 – 00 –
1758/03.10.2022г. на АПИ, Директор Дирекция АРОК, от което е видно, че
спрямо жалбоподателя Г. има съставени и други АУАН и издадени други НП,
което е още едно доказателство в полза на извода, че е неприложим чл.28 от
ЗАНН спрямо водача Г. за процесното нарушение.
Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/2007г.,
ОСНК на ВКС преценката на административнонаказващия орган за
„маловажност“ на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Съдът констатира, че предпоставките на чл.28
от ЗАНН не са осъществени, поради което наказващият орган правилно не го
е приложил, а наказателното постановление поради издаването му в
съответствие със закона, не следва да бъде отменено.
Основателно е искането за изменение на НП, тъй като наложеното
административно наказание – глоба в размер на 3000 (три хиляди) лева е
завишено по размер според настоящия съд, като споделя наведените доводи в
тази насока от жалбоподателя чрез адв.С. от АК - Враца. В прецизно
изготвеното НП съдът не открива изложени доводи защо е определен точно
този размер глоба и затова само може да предполага, че размера на глобата е
съобразен със стойността на установеното превишение, което е 7.705 тона. В
случая следва да се вземе предвид и посоченото в писмо № 11 – 00 –
1758/03.10.2022г. на АПИ, Директор Дирекция АРОК, от което е видно, че
спрямо жалбоподателя Г. има съставени други АУАН и издадени други НП,
общо 4 бр., две от които са заплатени и 2 бр. в процес на обжалване, т.е. не са
5
влезли в сила. Всяко нарушение следва да се изследва с оглед конкретната му
тежест и специфика на извършване, като др. 2 бр. НП, които са влезли в сила,
видно от цитираното по–горе писмо, са били заплатени от Г.. Настоящият съд
намира, че следва да се измени размера на наложеното административно
наказание, чрез намаляването му в минималния размер от 1000 (хиляда) лева
на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Настоящият съд намира, че
административното наказание в минимално предвидения в закона размер
съответства на тежестта на нарушението и на целите по чл.12 от ЗАНН. Съдът
намира, че с намаленото по размер административно наказание, са спазени
изискванията на чл.27, ал.2 и ал.5 от ЗАНН, съобразени са и
неблагоприятните икономически и инфлационни процеси в страна, които
неминуемо са засегнали и жалбоподателя, като всеки друг обикновен
български гражданин.
С оглед резултата по делото, според настоящия съд следва да се
присъдят разноски съгласно чл.63д, ал.2 и ал.3 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр. 109
от 2020г., в сила от 23.12.2021 г.) и на двете страни.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя Г.,
съгласно чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от
23.12.2021г.), следва да бъде присъдено поискано чрез адв.Ц. С. от АК -
Враца адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно
чл.36 от Закона за адвокатурата. АНО чрез юрисконсулт П е направил
възражение за прекомерност. Поисканите разноски от адв.С. от АК - Враца са
в размер на 400 (четиристотин) лева, които следва да бъдат присъдени, тъй
като настоящия съд не установява прекомерност. Като размер поисканите
разноски са съобразени с НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.2 от
Наредбата, изм. ДВ, бр.88/04.11.22г.). Предвид изложеното, настоящия съд
намира, че следва да бъде уважено искането за присъждане в полза на
жалбоподателя на сумата 400 (четиристотин) лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
6
Предвид заявеното искане от пълномощника на въззиваемата страна за
присъждане на разноски по делото и с оглед неговия изход, жалбоподателя Г.
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сторените разноски
за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д (Нов – ДВ, бр.109 от
2020г., в сила от 23.12.2021г.) вр. с чл.37 от ЗПП вр. с чл.27е от НЗПП,
настоящия съд намира, че на АПИ гр.София следва да се присъдят 100 (сто)
лева юрисконсултско възнаграждение, отчитайки действителната правна и
фактическа сложност на делото.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.7, т.2, пр.1 от ЗАНН (изм.,
бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 7762/13.07.2022г. на Началник
отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”
при АПИ гр.София, с което на П. Д. Г. с посочен съдебен адрес в гр.Враца
чрез адв.Ц. Н. С. от АК - Враца, е наложено административно наказание -
ГЛОБА в размер на 3000 (три хиляда) лева на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП,
като НАМАЛЯВА размера на административното наказание – ГЛОБА от
3000 (три хиляди) лева, на 1000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА АПИ гр.София да заплати на жалбоподателя П. Д. Г. сумата
от 400 (четиристотин) лева, направени разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА П. Д. Г. да заплати на АПИ гр.София, разноски по съдебното
производство (юрисконсултско възнаграждение) в размер на 100 (сто) лева.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14
(четиринадесет) дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено,
на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7