РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№1839/24.10.2022г.
гр.
Пловдив 24.10.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и осми септември 2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
МАРИЯ Н.
при секретаря
СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и на прокурора СВЕТОСЛАВА
ПЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Пасков КАНД № 1675 по описа на
Административен съд – Пловдив за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания.
Производството по делото е образувано по повод
касациона жалба от «ДЖИ ДИ ЛИФТ» ЕООД,
чрез процесуалния му представител адв. Н. против Решение № 837 от 19.04.2022г.,
постановено по АНД № 7445/2021г.
по описа на Районен съд –
Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление No16-003293/01.11.2021г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив, с което на
„ДЖИ ДИ ЛИФТ 20” ЕООД ЕИК *********, е наложено административно
наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1 500лв. за извършено
административно нарушение по чл.14 ал.1 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд вр. чл.199, ал.1 от Наредба No 7/23.09.1999г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и за използване на работното оборудване.
Ответникът оспорва
жалбата.
Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна.
Касаторът твърди, че Въззивният съд е установил, че за нарушението по т.3 от НП жалбоподателят е бил вече санциониран с Наказателно постановление № 384214-F397926/29.11.2018 г. което е било потвърдени с Решение
No 1227 от 27.06.2019г. на Районен
съд Пловдив постановено по АНД 1459/19г. , поради което е отменил НП в тази му
част.
Касаторът твърди, че не е налице нарушение на
чл. 14, ал.1, т.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, тъй
като дружеството е имало сключен граждански договор с С.Т..
На следващо място се сочи, че в разпоредбата на чл. 199, ал.1 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на на работното оборудване изброяването на необходимите помощни
средства е примерно. Според касатора той е осигурил обезопасяване на
работата на монтажа, чрез поставяне на специално скеле на всяка една етажна
площадка.
По така наведените доводи настоящият сдебен
състав намира за установено следното:
Действително към датата на постановяване на
настоящето решение е спорен въпросът дали лицето С.Т. е работил по граждански
или трудов договор.
В случая същественото по спора обаче е дали
дружеството е осигурило подходящето оборудване и
съответните лични предпазни средства.
След като е настъпил инцидент при който С.Т. е пропаднал в асансьорната шахта от осмия
етаж и е получил тежки наранявания, то очевидно е, че дружеството не е
осигурило подходящето оборудване и съответните лични предпазни средства, които
да предотвратят инцидента. Дейстително в
разпоредбата на чл. 199, ал.1 от Наредба
№ 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на на работното оборудване
изброяването на необходимите помощни средства е примерно, но изборът на
оборудване и лични предпазни средства следва да се съобрази с конкретните условия
на обекта, което явно не е било сторено, предвид настъпилия инцидент.
Ето защо касационната
жалба се явява неоснователна, поради което решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно и същото следва да се остави в сила.
Предвид горното Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В Решение
№ 837 от 19.04.2022г., постановено по АНД № 7445/2021г. по описа на Районен съд
– Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :