Р Е Ш Е Н И Е
№ 18 / 27.2.2020г. гр. Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На тридесети февруари две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар
………………ДАРИНА ЕНЕВА …............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията ……….МАРИНОВ……….…………
А Н дело
номер...11...............по описа за...............2020................година
Производството по настоящото дело е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН , като е
образувано по повод подадената жалба от ЗК Житен край село Екзарх Антимово ,
Община Сунгурларе , обл. Бургас представлявано от Р.И.Р.- председател против наказателно постановление № 470664-
F 491164 от 16.10.2019 година на Началника на отдел Оперативни дейности – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите с което на горепосочения жалбоподател за извършено
от него административно нарушение
по чл. 33 ал.1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във връзка с чл. 118 ал.4 от ЗДДС на
основание чл. 185 ал.2 изр. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС му е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 500 лв. .
Жалбоподателят посочен по- горе е останал недоволен от така наложеното му
административно наказание посочено по-
горе , като същият в
жалбата си твърди , че е извършил съответното административно нарушение за което му е наложено
и съответното горепосочено административно
наказание с горепосоченото наказателно постановление , но твърди , че същото наказателно постановление се
явява напълно незаконосъобразно като издадено в противоречие на процесуалния закон
– ЗАНН и материалния закон- ЗДДС , като посочва точно обстоятелствата касаещи
тази твърдяна от него незаконосъобразност
и моли съда да го отмени изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят посочен по-
горе редовно призован за него се явява лично неговият процесуален
представител , който заявява , че поддържа жалбата за цялостна отмяна на наказателното постановление и по
този начин не взема друго респ. допълнително становище по жалбата .
За административнонаказващия орган редовно
призован се явява неговия процесуален представител
в съдебно заседание , като същият по този начин взема становище по така подадената срещу издаденото наказателно
постановление жалба, като счита същата за неоснователна и моли съдът да я
отхвърли изцяло като напълно неоснователна..
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по
време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обжалваното от жалбоподателя ЗК Житен
край село Екзарх Антимово , обл. Бургас наказателно постановление № 470664- F 491164 от 16.10.2019
година
на Началника на отдел Оперативни
дейности – Бургас в Централно управление
на Национална агенция за приходите
е издадено въз основа на АУАН сер. № F 491164 от 07.06.2019 година срещу ЗК
Житен Край който констатира за извършено административно нарушение на дата 05.06.2019
година което се изразява в следното , че на горепосочената дата при
извършена оперативна проверка в 10.55 часа в
обект магазин – ведомствена бензиностанция
Житен край находящ се в село
Екзарх Антимово , Община Карнобат на ул.
Първи май № 1 – стопански двор ,
стопанисван от ЗК Житен край се
установило , че за дати – 16.05.2019 г. , 17.05.2019 г. , 20.05.2019 г. ,
21.05.2019 г. , 22.05.2019 г. , 23.05.2019 г. , 27.05.2019 г. , 28.05.2019 г.
29.05.2019 г., 30.05.2019 г. и
31.05.2019 г. няма отпечатан пълен
дневен финансов отчет с нулиране
и запис във фискалната памет за
всеки ден в който в електронната система
с фискална памет са
регистрирани зареждания на течни горива , с което е била нарушена разпоредбата на чл.33 ал.1 от Наредба № Н – 18
от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез
фискални устройства на МФ във връзка с
чл. 118 ал.4 от ЗДДС и за което на
основание чл. 185 ал.2 изр. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС му е наложено адм. наказание – имуществена
санкция в размер на 500 лева.
Видно от събраните по делото доказателства – писмени
такива – протокол за извършена проверка
№ 0348392 от 05.06.2019 година ,ведно с приложенията към него -
контролна лента за електронен носител, служебни бонове и фискални
бонове , декларация от лице работещо по трудово правоотношение от
05.06.2019 г. , дневен отчет на ФУ ,
както и от гласните доказателства - показанията на разпитания в съдебно
заседание свидетел Д.У. , който се явява очевидец на извършеното от жалбоподателя деяние , е че
същите доказват , че жалбоподателят е извършител на адм. нарушение което му се
приписва със съставения АУАН и
издаденото въз основа на него процесно наказателно постановление, като същото
обстоятелство не се опровергава от
никакви доказателства по делото, включително и се признава от жалбоподателя в жалбата му . Следователно въз
основа на събраните по делото доказателства ,
може да се установи по категоричен начин, че жалбоподателят е извършил приписваното му административно
нарушение по ЗДДС , описано в съставения АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, тъй като се събраха достатъчно доказателства –писмени
и гласни установяващи , че жалбоподателят е извършител на процесното адм.
нарушение , което обстоятелство той и не
оспорва в съдебно заседание , поради
което обстоятелство му е наложено и
горепосоченото административно наказание.
Освен това съдът намира , че съгласно разпоредбите на
чл. 7 ал.1 и ал.2 от ЗАНН е че деянието което е адм.нарушение е извършено
виновно когато е умишлено или непредпазливо и че деянието което е непредпазливо
не се наказва само в предвидените от закона случаи. Затова съдът приема , че деянието извършено от жалбоподателя е умишлено
и то в случая се явява наказуемо, като и
затова адм. наказващия орган правилно е
процедирал и то в изпълнение на ЗАНН и ЗДДС като му е наложил наказание по чл. 185 ал.2 изр.
2 от ЗДДС във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС.
Тука следва да се посочи още и факта , че АУАН в тези
му горепосочени части е съставен в изпълнение
на разпоредбите на чл. 42 и сл. от ЗАНН
и при правилно приложение на материалния закон – ЗДДС , като тук липсва
твърдяното от жалбоподателя несъответствие
между фактическото описание на нарушението и приложената правна норма и затова той се явява законосъобразен и съобразно
процесуалния и материалния закони и като такъв се явява и издаденото въз основа на него наказателно постановление .
Жалбоподателят
твърди освен това в жалбата си , че в случая е налице необходимостта от
приложение от страна на съда на нормата на чл. 3 ал.2 от ЗАНН впоследствие
с изменение на нормата на чл. 39 ал.1 от Наредба № Н – 18 / 2006 г. , но
съдът намира, че и така променената правна норма на чл. 39 ал.1 от
горепосочената наредба в Д.В. бр. 52 от 02.07.2019 г. изисква задължение да е
налице отпечатан пълен дневен
финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден в който в електронната
система с фискална памет са регистрирани зареждания
на течни горива. Затова така посоченото
основание и искането за отмяна на процесното наказателно постановление
се явява незаконосъобразно и затова процесното наказателно постановление не
следва да бъде отменяно .
Следва да се добави , че жалбоподателят твърди, че
извършеното от него деяние се явява маловажно
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и
като не е изложил мотивирана преценка за
липса на основание за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН адм.
наказващия орган е нарушил закона . Освен това тъй като адм. наказващия орган е направил извод в
противна насока , то същият извод се явявал необоснован, като на това основание
се претендира отмяна на наказателното постановление. Съдът намира, че следва да
разгледа и това направено възражение от жалбоподателя с оглед на това дали
случая е маловажен по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН съобразно събраните по делото доказателства и понеже
административнонаказващия орган не е приложил същата разпоредба , то съдът след
като намери, че са налице предпоставките
за това , само на това същото основание
да отмени наказателното постановление,
поради издаването му в противоречие на закона.Съдът намира, че преценката на административнонаказващия
орган за
„ маловажност „ по смисъла на чл.
28 от ЗАНН на извършеното от жалбоподателя се прави по законосъобразност и това същото подлежи на съдебен контрол и
тъй като това – преценката дали случая е маловажен и дали това е преценено по
законосъобразност от адм. наказващия орган, подлежи на съдебен контрол от
страна на настоящия съд тъй като последния е инстанция по съществото на спора . Дали случая е
маловажен съдът се ръководи от нормата на чл. 9 ал.2 от НК към която препраща
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН , като в случая тази разпоредба чл. 9 ал.2 от НК и обстоятелствата изключващи отговорността са приложими и към административнонаказателния процес. Затова същата норма- чл. 9 ал.2 от НК е обстоятелство изключващо
отговорност вкл. и адм. наказателната по
отношение на жалбоподателя. Като съобрази доказателствата по делото настоящия съд намира, че в случая не следва
да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН тъй като случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28
от ЗАНН понеже адм. нарушение е общественоопасно по смисъла на чл. 10 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН тъй като в случая се касае за отношения свързани
с фиска на Държавата . В случая законът
е постановил, че само с осъщественото от жалбоподателя действие в определения
от закона срок е достатъчно само
неговото наличие респ. извършване, за да
възникне съответната административнонаказателна отговорност на жалбоподателя , тъй като в случая са увредени важни държавни и обществени права свързани със спазване на данъчната
политика на Държавата и съответно
установения в страната правов ред . Затова и в случая съдът намира, че
извършеното от жалбоподателя е адм. нарушение и не е маловажно по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН и не може да се отмени и на това искано от жалбоподателя
основание процесното наказателно постановление.
Безспорно е установено , че жалбоподателят е извършил
процесното адм. нарушение , както бе посочено по- горе и този факт се подкрепя
от събраните по делото доказателства , вкл. писмени и гласни , като този извод на съда не се опровергава от
никакви събрани по делото доказателства . По този начин съдът намира, че
жалбоподателят е извършител на адм. нарушение на разпоредбата на чл.33 ал.1 от
Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства
на МФ във връзка с чл. 118 ал.4 от ЗДДС, като в случая адм. наказващия
орган му е наложил горепосоченото адм.
наказание на жалбоподателя за това извършено от него адм. нарушение на
основание чл. 185 ал.2 изр. второ от ЗДДС във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС , което гласи , че когато това адм.
нарушение не води до неотразяване на приходи следва да се наложи адм. наказание
от размера предвиден в ал.1 от същия чл. 185 от ЗДДС който предвижда налагане
на адм. наказание – имуществена санкция в размер от 500 лв. до 2000 лв. на юридически лица , като в
случая правилно адм. наказващия орган като е счел , че е налице това
обстоятелство му е наложил съответното адм. наказание в минималния размер .
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че не са налице твърдяните от жалбоподателя незаконосъобразност на
процесното наказателно постановление обжалвано от него и поради това , че
същото се явява напълно законосъобразно , то следва да бъде потвърдено изцяло
от настоящия съд.
Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло наказателно постановление № 470664-
F 491164 от 16.10.2019
година издадено от Началника на
отдел Оперативни дейности – Бургас в
Централно управление на Национална
агенция за приходите против ЗК
Житен край с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление село Екзарх Антимово , Община Карнобат, обл. Бургас ул. Първи май № 1 / 83 / представляван от Р.И.Р.
с ЕГН ********** – председател с която
за извършено от него адм. нарушение на дата 05.06.2019 г. на разпоредбата
на чл.33 ал.1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ във връзка с чл. 118 ал.4 от ЗДДС на основание чл. 185 ал.2 изр. второ от ЗДДС във
връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС му е
наложено адм. наказание – имуществена санкция в размер на 500 лева , като напълно законосъобразно .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба пред Административен съд Бургас в
14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: