№ 333
гр. Видин, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20231320101888 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на Е. И. Х. от гр. ******, чрез А. Р. против В.
Л. М. от гр. ******, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 439 от ГПК.
Твърди се от ищеца, че на 16.08.2013г. по молба на ответника е образувано изп.д. №
20138470400504 по описа на ЧСИ Н. К. П. с рег. № 847 район на действие СГС срещу
ищцата по изпълнителен лист от 02.12.2011г., издаден по гр.д. № 9885/2011г. по описа на
СРС. Посочва се, че по изпълнителното дело е изготвена ПДИ от 29.08.2013г., връчена при
отказ. На 11.09.2013г. отново е изготвена ПДИ, която е връчена на лицето Тодоров на
16.09.2013г. На 24.06.2016г. е постъпила молба от адв. П. с искане за извършване на
справки относно имуществото на длъжника и при новооткрити обстоятелства искане за
налагане на запори. Други изпълнителни действия не са извършвани.
Ищцата оспорва вземанията като погасени по давност, тъй като в периода от
24.06.2016г. до подаване на исковата молба в съда не са извършвани изпълнителни
действия.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че
ищцата не дължи на ответника вземанията по процесния изпълнителен лист поради изтекла
погасителна давност.
Ответникът в указания срок, чрез назначен особен представител, е подал отговор на
исковата молба, с който е оспорил исковата претенция като недопустима и неоснователна.
Развити са съображения, че не са представени доказателства за твърдяното изпълнително
производство, а по същество не съществуват доказателства относно последното
1
изпълнително действие.
По делото са събрани писмени доказателства, приложен е препис на изп.д. №
2013847040504 по описа на ЧСИ – Н. П. и ч.гр.д. № 9885/2011г. по описа на СРС, ведно с
ч.гр.д. № 179/2011г. по описа на РС - Видин.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, приема следното
от фактическа страна :
Установява се, че в полза на ответника В. Л. М. е издаден изпълнителен лист от
31.05.2013г. по ч.гр.д. № 9885/2011г. по описа на СРС въз основа на издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК против ищеца
Е. И. Х. от гр. ****** за сумата от 5 500.00 лева – дължима сума по запис на заповед от
16.11.2010г. , ведно със законната лихва от 27.01.2011г. до окончателното плащане и
разноски по делото от 110.00 лева.
От представения препис на изпълнително дело № 2013847040504 по описа на ЧСИ –
Н. П., се установява, че същото е образувано въз основа на издадения изпълнителн лист по
посоченото по-горе дело. Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена от
ответника на 16.08.2013г. ПДИ е връчена на длъжника при отказ на 05.09.2013г.
С молба от 20.09.2013г. длъжникът е направил искане за спиране на изпълнителното
дело поради това, че е подала възражение против издадената заповед за изпълнение.
Производството по делото е спряно от съдебния изпълнител. С молба от 26.01.2016г.
взискателят е направил искане за възобновяване на изпълнителните действия поради
отпадане на основанието за спиране. Същите са възобновени. От съдебния изпълнител. С
молба от 24.06.2016г. взискателят чрез упълномощен представител е поискал да се извърши
справка за имуществото на длъжника и да се наложат възбрани върху имуществото му.
Направена е справка за трудовите договори на длъжника.
С постановление от 07.08.2023г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното
производството по делото на основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК, влязло в сила на
02.10.2023г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск,
който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално
право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на
вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен иск надлежно
процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното
материално право - длъжникът като ищец и взискателят като ответник.
2
Предявеният иск е допустим, тъй като предмет на разглеждане са именно вземанията
на ответника по издадения на 02.12.2011г. изпълнителен лист за сумата от 5 500.00 лева –
дължима сума по запис на заповед от 16.11.2010г. , ведно със законната лихва от
27.01.2011г. до окончателното плащане и разноски по делото от 110.00 лева. Настъпването
на перемпция по изпълнителното дело е резултат от бездействието на кредитора повече от
две години. Това, че изпълнителното дело е перемирано, не означава че не съществува
вземане. Напротив, кредитора може да образува ново дело. Поради това, неоснователно е
възражението на особения представител, че е налице липса на правен интерес от водене на
делото.
Искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен, а в тежест на ответника е да
докаже, че правото на принудително изпълнение съществува. Предвид това, че в случая
ищецът се позовава на изтекла погасителна давност за вземането, в тежест на ответника –
взискател по изпълнителното е да установи, че са налице предпоставките за прекъсване или
спиране на течащата в полза на длъжника давност.
Съгласно задължителните разяснения по т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС “Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.“
Съгласно същото ТР, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие
Съгласно ТР № 3/2020г. от 28.03.2023г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не
тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай, изпълнителното дело по описа на ЧСИ Н. П., е образувано на
28.08.2013г. преди постановяване на ТР № 2/26.06.2015г. Същото е било спряно, считано от
18.09.2013г. поради подадено възражение по чл. 414 от ГПК. С разпореждане от 26.01.2016г.
е възобновено. Единственото извършено изпълнително действие по делото е свързано с
молба от 24.06.2016г. от взискателя чрез упълномощен представител, с която е направил
искане за справка за имуществото на длъжника и налагане на възбрани върху имуществото
му. Направена е справка за трудовите договори на длъжника. Други изпълнителни действия
не са извършвани и поради това с постановление от 07.08.2023г. съдебния изпълнител е
прекратил изпълнителното производството по делото на основание чл. 433, ал. 1, т.8 от
ГПК.
3
Настоящият съдебен състав приема, че по силата на закона – чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК, изпълнителното дело е прекратено по отношение на ищеца - длъжник, считано от
25.06.2018г., тъй като в продължение на две години не са извършвани изпълнителни
действия по отношение на него. Погасителната давност започва да тече от последното
изпълнително действие, което в случая е било на 24.06.2016г. с подадена от взискателя
молба за извършване на конкретни изпълнителни способи. Същата е петгодишна и при
неизвършване на никакви изпълнителни действия би следвало да изтече на 25.06.2021г. В
петгодишния давностен срок обаче попада извънредното пандемично положение. Съгласно
чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците ( в
сила от 14.05.2020 г.), за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност за вземането не е
текла. В случая, давностният срок е спрял да тече на 13.03.2020 г. и е продължил да тече
считано от 21.05.2020 г. Петгодишният давностен срок е изтекъл на 03.09.2021г., а исковата
молба е подадена в съда на 21.09.2023г. С оглед на това, предявеният отрицателен
установителен иск се явява основателен.
С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски за платена държавна такса в размер на 224.40 лева, както и разноски за особен
представител в размер на 450.00 лева. Възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е основателно, тъй като с оглед материалния интерес и
правната и фактическа сложност на делото, така определеното възнаграждение е много над
посочените размери в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Поради това, адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 850.00
лева.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск, че
ищецът Е. И. Х. с ЕГН ********** от гр. ******, кв. ******, ул. ****** не дължи на В. Л.
М. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******, ул. ****** сумата в размер на сумата от 5 500.00
лева – дължима сума по запис на заповед от 16.11.2010г., ведно със законната лихва от
27.01.2011г. до окончателното плащане и разноски от 110.00 лева по издаден изпълнителен
лист от 02.12.2011г. по гр.д. № 9885/2011г. по описа на Софийски районен съд поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА В. Л. М. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******, ул. ****** да заплати на
Е. И. Х. с ЕГН ********** от гр. ******, кв. ******, ул. ****** разноски по делото в общ
размер на 1524.40 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ОС -Видин в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5