Решение по дело №7593/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5303
Дата: 28 декември 2022 г.
Съдия: Велизар Стоянов Костадинов
Дело: 20221110207593
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5303
гр. София, 28.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. К.ОВ
при участието на секретаря БИЛЯНА Р. ПАУНОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. К.ОВ Административно
наказателно дело № 20221110207593 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 16 от
19.01.2022 г. издадено от Началник на 03 РУ-СДВР, с което на основание чл.
53 от ЗАНН на К. Й. Г. с ЕГН:********** му е наложено административно
наказание парична глоба в размер на 500.00 лева за извършено
административно нарушение по чл. 54, ал.1 от ЗОБВВПИ вр. чл.178, ал.1 от
ЗОБВВПИ.
В жалбата на жалбоподателя срещу процесното НП се излагат подробни
съображения против атакувания санкционен акт. Твърди се, че обжалваното
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като
постановено при съществени процесуални нарушения. Релевират се подробни
доводи и съображения за липсата на административно нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично.
Представлява се и от надлежен процесуален представител, който инвокира
доводи в подкрепа на изложените в жалбата. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, изпраща процесуален
представител в съдебно заседание, който с подробни доводи оспорва
депозираната жалба. Претендират се разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
1
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от
родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от
ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите
по закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Жалбоподателят К. Й. Г. живеел в гр.София, ж.к. „К.П.“, ул. „....“ ......
Жалбоподателят Г. придобил в свое владение закупена от него преди повече
от 10 години от пазар в И. в гр.София един брой пневматична (въздушна)
пушка за спортни цели, без марка и модел, представляваща заводско
производство, калибър 5.5. Пушката не била огнестрелно оръжие, нито
самоделно изработено такова. Жалбоподателят не пазел документ за
придобиването на пушката. Същият не е уведомявал Началника на РУ при
СДВР по местоживеенето си, че е загупил преди повече от 10 години газ
сигнално оръжие (въпросната пневматична пушка) и/или боеприпаси за него.
Жалбоподателят К. Й. Г. предоставил посочената пушка на свой приятел М.
Г. Г. да постреля по плъхове в двора на дома си в гр.София. В СРП била
регистрирана впоследствие пр.пр. № 43617/2021г. по описа на СРП, като с
постановление от 24.11.2021 г. прокурорът отказал образуването на
досъдебно производство, тъй като не се е установило на 09.09.2021 г. лицето
М. Г. Г. да е прострелял с посочената пушка лицето А. Г.а Д.. Пушката била
иззета като веществено доказателство по прокурорската преписка, предадена
с протокол за доброволно предаване от жалбоподателя Г. от 09.09.2021 г.
Били снети сведения от заинтересованите лица, както и от жалбоподателя Г.,
който посочил, че не пази документ за закупената преди 10 години пушка,
нито е регистрирал същата в РУ при СДВР. Пушката нямала огнестрелни
качества, била въздушна, заводско производство, 5.5. калибъра. Била
предназначена за спортни цели. Срещу жалбоподателя Г. бил съставен АУАН
№ бл.№ серия АД с № ............ от 10.01.2022 г., за това че на 10.01.2022 г.,
около 10.00 часа в гр.София, ул. „Индже войвода“ № 2 придобил един брой
пневматична (въздушна) пушка, без марка и модел, калибър 5.5 без да
уведоми писмено Началника на РУ по местоживее в 14 срок от
придобиването на оръжието. Въз основа на същия АУАН е постановено
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 16 от 19.01.2022 г.
издадено от Началник на 03 РУ-СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН
на К. Й. Г. с ЕГН:********** му е наложено административно наказание
парична глоба в размер на 500.00 лева за извършено административно
нарушение по чл. 54, ал.1 от ЗОБВВПИ вр. чл.178, ал.1 от ЗОБВВПИ.
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото
писмени доказателства. Изложената фактическа обстановка се допълва и от
показанията на свидетелите С. К. Стоиемнов и С. К. Е. – служители в 03
РУ СДВР, въз основа на които е издадено обжалваното НП, които съдът
кредитира изцяло, като корелиращи на изложената фактическа обстановка и
2
на останалия доказателствен материал като предвид липсата на противоречия
в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по
делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от
НПК – “per argumentum a contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед
непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната
личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от
събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това
обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-
късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са
пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които
първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. В
тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г.,
III н. о., НК, докладчик съдията Ц.П., според което установяването на
обикновени факти е дейност, строго индивидуална за всеки отделен субект.
Освен добросъвестността, тя се влияе от множество други фактори - възраст,
наблюдателност, особености и специфика на умението за точно
възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място
волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и
възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-нестандартна
ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съдът приема, че обжалваното НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
(НП) № 16 от 19.01.2022 г. издадено от Началник на 03 РУ-СДВР е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено. По делото са налице
доказателства, че жалбоподателят Г. е придобил инкриминираната един брой
пневматична (въздушна) пушка за спортни цели, без марка и модел,
представляваща заводско производство, калибър 5.5. от преди повече от 10
години от пазар Илиенци в гр.София. Жалбоподателят Г. не пазел документ
за придобиването на вещта. Неправилно наказващият орган и актосъставителя
са приели, че жалбоподателят Г. е придобил пушката на 10.01.2022 г.
Регистрирана е била в СРП прокурорска преписка № 43617/2021г. по описа
на СРП, като с постановление от 24.11.2021 г. прокурорът отказал
образуването на досъдебно производство, тъй като не се е установило на
09.09.2021 г. лицето М. Г. Г. да е прострелял с посочената пушка лицето А.
Г.а Д.. С оглед материалите от преписката се установява, че от по-рано преди
10.01.2022 г. жалбоподателят Г. е бил предоставил пушката на своя приятел
3
М. Г., при което е бил регистриран случая от 09.09.2021 г. Т.е. от по-ранен
момент преди 10.01.2022 г., а не на 10.01.2022 г. жалбоподателят Г. е
притежавал въпросната пушка. След като няма по делото доказателства,
които да оборват фактите от сведенията на жалбоподателя Г., съдът приема,
че същият е придобил пушката преди повече от 10 години. Наказващият
орган не представя с оглед тежестта на доказване, лежаща само върху него
„onus probandi”, доказателства, че жалбоподателяt Г. е придобил на
09.09.2021 г. или на 10.01.2022 г. въпросната пушка. Датата на придобиването
на пушката е от значение за определяне на началото на течене на срока по
чл.54, ал.1 от ЗОБВВПИ. След като е придобил пушката преди повече от 10
години, то не е имало законово основание да съставя АУАН срещу
жалбоподателя Г.. Нарушени са сроковете по чл.34 от ЗАНН от
актосъставителя и наказващия орган, тъй като е изминала повече от една
година от извършване на нарушението. Освен това нарушената е и датата на
описаното административно нарушение. За дата на нарушението не следва да
се счита датата на придобиването на пушката, както се сочи в акта, а датата,
следваща датата, на която изтича 14 дневния срок за уведомяване на РУ по
местоживеенето на лицето, продобило въпросната пушка. Освен, това
нарушени и са изисванията за точно, пълно, ясно и конкретно описание на
твърдяното административно нарушение, неговият механизъм и
обстоятелствата, при които се твърди да е извършено. Допуснати са
абсолютни неотстраними съществени процесуални нарушения на
императивите на чл.42, ал.1, т.3 и т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН,
довело до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя Г.. Тези
процесуални нарушения обуславят цялостна незаконосъобразност на
фактическия състав на инициираната административно-наказателна
процедура срещу него.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че процесното наказателно
постановление подлежи на отмяна като незаконосъобразно и необосновано
такова.
По разноските:
С оглед изхода на съдебния спор страните заявяват, че не претендират
разноски и такива не следва да се присъждат. Така мотивиран и на основание
чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 16 от 19.01.2022 г.
издадено от Началник на 03 РУ-СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН
на К. Й. Г. с ЕГН:********** му е наложено административно наказание
парична глоба в размер на 500.00 лева за извършено административно
нарушение по чл. 54, ал.1 от ЗОБВВПИ вр. чл.178, ал.1 от ЗОБВВПИ.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
4
Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5