№ 552
гр. София, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно
наказателно дело № 20241110211055 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР
Образувано е по жалба на Д. Ю. Т. против заповед № 3382зз-586/23.06.2024 г., съставена
от п., с която на жалбоподателя била наложена принудителна административна мярка – „задържане
за срок до 24 часа“, на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР.
Заповедта е обжалвана, в срока по чл. 72, ал. 4 ЗМВР. В жалбата се излагат съображения за
нарушено право на защита – нечетлив екземпляр. Моли се за отмяна на заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира разноски.
Административният орган, редовно уведомен, се явява. Намира жалбата за неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Спрямо жалбоподателя е била издадена Заповед за задържане, изведена с № 3382зз-
586/17.05.2023 г., съставена от п., с правно основание чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Жалбоподателят не
бил запознат с правата си по чл. 63, ал. 3 и ал. 4 и чл. 64 ЗМВР, получил копие на заповедта, но
отказал да подпише декларация, представляваща Приложение № 1 към чл. 15, ал. 2 от Инструкция
№ 8121з-78/24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудване на помещенията за
настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР.
При така установена фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, което има правен интерес от
оспорване, но разгледана по същество е неоснователна, поради следното.
1
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган, по
смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР, съгласно правомощията му, заложени в разпоредбата на чл. 72, ал. 1
ЗМВР. Издадена е в предвидената в чл. 74, ал. 1 ЗМВР писмена форма и има изискуемото се по чл.
74, ал. 2 ЗМВР съдържание. Посочено е и правното основание за издаването, а именно - по чл. 72,
ал. 1, т. 2 ЗМВР, като изрично и словесно е упоменато основанието – съзнателно пречене на
полицейски орган да изпълни задължение по служба. Следва да се имат предвид, че законодателят
не е предвидил кумулативно – подозрение в извършване на престъпление, а е извел само този,
формален критерий, видно от редакцията на чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗМВР. Посочени са, макар и в
синтезиран вид, правните основания за задържането на жалбоподателя в оспорваната заповед, като
описанието, според настоящия съдебен състав, носи признаците на достатъчност. Нещо повече –
обезпечена е и възможността за ангажиране на защита от избран от жалбоподателя адвокат, като
отказът на задържаното лице да получи и подписва документи не е обосновал необходимост от
предприемане на действия, в цитираната насока (те имат строго диспозитивен характер – ако, до
когато и доколкото задържаният желае).
Следва да се посочи, че полицейското задържане не може да е произволно - то следва да е
оправдано, от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение, с необходимостта за
постигане на законовата цел (в този смисъл Решение № 9425/2016 г. на ВАС по а. д. № 3914/2015 г.).
Издадената заповед по ЗМВР задължително следва да е обоснована с конкретни факти, които да
сочат, че задържането му да е съобразено с целта на закона.
Отново в принципен план, следва да се посочи, че процедурата по ЗМВР не е предмет на
регулиране от нормите на НПК. Заповедта по чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР за срок до 24 часа се явява
принудителна административна мярка, по смисъла на чл. 22 ЗАНН, която цели - чрез задържането
да се обезпечи установяването на самоличността на лицето (вкл. и доколкото същото би могло да е
обект на оперативно-издирвателни мероприятия, под закрилата на анонимността си да извърши
противоправно деяние и пр.). Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗМВР предполага наличие на
данни, от които да се направи основателно предположение за обективна необходимост от
прилагане на такава принудителна административна мярка (ПАМ), като тази ПАМ е с
обезпечаваща функция, а именно - цели да се изяснят личните данни на субекта, като му се попречи
да се укрие или избяга, преди това да е сторено. В случая, тези критерии са спазени. В изготвената
докладна записка се съдържат еднопосочни данни, че жалбоподателят е манифестирал изричен
отказ да се легитимира с личен документ.
Не е налице нарушение на чл. 5 ЕКЗПЧОС. В първата разпоредба на чл. 5 са изброени
хипотезите, при които ограничаването на личната свобода е допустимо, като изброяването е
изчерпателно и поради това следва да се тълкува ограничително. Разпоредбата на чл. 5, т. 1
изисква, на първо място, задържането да е законосъобразно, което включва условието да бъде
спазен редът, посочен в националния закон, като такъв ред е разписан в ЗМВР, а именно - чл. 72 и
сл. от същия. За прилагане на ПАМ е достатъчен само еднократен акт на наизпълнение (а не –
поредица от изрични или имплицитни откази), което дава възможност на полицейския орган, при
условията на оперативна самостоятелност, да наложи мярката, като без правно значение за нейната
законосъобразност е липсата на детайлна обосновка на конкретна нужда от установяване на
самоличност.
Предвид обстоятелството, че оспорената заповед като издадена от компетентен орган, в
кръга на службата му и съобразно целите, предвидени в ЗМВР, а именно - ограничението и
2
последиците са пропорционални на засегнатото право на свобода и сигурност, което е залегнало в
разпоредбите на чл. 6, ал. 1 АПК и чл. 107 ЗМВР, същата се явява законосъобразна, респективно -
жалбата се явява неоснователна.
За пълнота на изложението, приложението към жалбата представлява фотокопие на
атакуваната заповед (действие, позволяващо или умишлено вмешателство, или закономерно
влошаване на качеството, при всяко последващо копиране), поради което и доколкото наличният по
преписката екземпляр се отличава с четливост, то и довод за нарушено право на защита е
незащитим, с оглед констатираните наличности.
Предвид липсата на претенция на административния орган за присъждане на деловодни
разноски, независимо от изхода на делото, то и съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА заповед № 3382зз-586/23.06.2024 г., съставена от п., с която на Д. Ю. Т.
била наложена принудителна административна мярка – „задържане за срок до 24 часа“, на
основание чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР.
ДА СЕ ВРЪЧИ копие от решението на страните, на основание чл. 138 АПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3