РЕШЕНИЕ
№ 8982
гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:......................
при участието на секретаря ....................
като разгледа докладваното от ...................... Гражданско дело №
20231110107312 по описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Ищецът .................... е предявил срещу С. М. М. по реда на чл. 422, ал. 1
вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за признаване на
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата
....................., представляваща главница за цена на потребена топлинна енергия
за имот, находящ се на адрес: гр. ........................... за периода от .....................,
ведно със законната лихва от ........................ до изплащане на вземането,
сумата ...................... лева (уточнена с молба от ........................ .),
представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от ......................... сумата ................... представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от .....................,
ведно със законната лихва от ........................ до изплащане на вземането,
сумата ..................... представляваща лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от ......................., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 34678/2021 г. по описа на СРС,
119 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Претендира ответникът да е клиент на
1
топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ в качеството на собственик
на топлоснабдения имот през процесния период. Посочва, че на основание чл.
139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда -
етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за
сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от
..................... (съобразно уточнение, направено в о.с.з на ..................... г.).
Поддържа, че съгласно общите условия за ответника е налице задължение за
заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово разпределение,
дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата на изпълнение
на падежа на задължението за заплащане на главницата за доставена топлинна
енергия за битови нужди, както и на главницата, представляваща стойност на
извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете главници.
Моли за установяване на вземанията, така както са предявени в заповедното
производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника – С. М. М., с който предявените искове се
оспорват като неоснователни. Оспорва да е получила реална доставка на
услуга, за която се претендира процесната сума за топлинна енергия. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че ищецът не е носител на
материалното право за заплащане на сумата, претендираната за предоставена
услуга дялово разпределение, поради което излага съображения, че същият
предявява чужди права пред съд. Оспорва и акцесорните претенции, тъй като
счита, че не е била поставяна в забава. Признава, че не е заплащала суми за
погасяване на процесните вземания. Моли за отхвърляне на предявените
искове. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – ....................., не взема
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл.
150 и чл. 153 ЗЕ:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149, чл. 150 и чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение
в претендирания размер. По възражението за давност в тежест на ищеца е да
установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране
или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
2
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
От приетия по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот №
................ се установява, че С. М. М. и ............... са придобили по .......
идеална част от апартамент ........................ находящ се в гр. .................... От
приетия по делото Нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от
недвижим имот № ............... се установява, че ................ е продал на
съсобственика си С. М. М. своята ................... идеална част от апартамент
......................... находящ се в гр. ........................
Чрез императивни правни норми са установени страните по договорите за
доставка на топлинна енергия в хипотеза на договор, сключен при Общи
условия, като купувачите са само собствениците и ползвателите на имота въз
основа на учредено вещно право на ползване, респективно лицата, които
изрично са изявили воля за сключване на договор за доставка на топлинна
енергия. Предвид изложеното и с оглед елемента на административно
регулиране в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, при
действие на Общите условия на ищцовото дружество от 2016 г., одобрени от
ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба:
ЗЕ и Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. В качеството на
титуляр на правото на собственост, ответникът е и страна по облигационното
отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот в
процесния период. По делото няма твърдения, нито данни преди или по време
на процесния период ..................... ответникът да се е разпоредил с
притежавания от него недвижим имот, нито да е учредил вещно право на
ползване върху същия на друго лице, нито трето лице, ползвател на
облигационно основание да е сключил договор с ищеца за доставка на
топлинна енергия за процесния имот и период.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да са е възползвал от правото
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
3
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При
кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че
монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на
нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на
изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна
енергия. Начислените при ищеца количества потребена топлинна енергия са
съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ФДР при
спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото
разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба № 16-
334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се установи
по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по
изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за
процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са
послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на
ответника са начислени сметките за процесния период.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е
заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е неоснователно.
Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.
„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този
смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за м. ..........................
(най-старото от периода) не е погасено по давност – за този месец
задължението е станало изискуемо на 15.07.2018 г., като тригодишната
погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл.
114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 22.09.2021 г. (с добавяне на два месеца и 7 дни в
периода ......................... през които давността е спряла да тече на основание
чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за
4
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020г., в сила от 14.05.2020г.), т.е. след подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК на ........................
При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че размерът на
реално потребеното количество топлинна енергия за процесния период, при
съобразяване с изравнителните сметки е в общ размер на ....................... до
която сума искът е основателен и следва да се уважи, а за горницата до пълния
предявен размер от 8082,26 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства и СТЕ, от които се установява, че услугата
е извършвана в процесния период. По делото се установява, че за исковия
период от ..................... начислената цена за предоставената услуга дялово
разпределение на топлинна енергия е в размер на ........................ поради което
и искът се явява изцяло основателен. По отношение на вземанията за услугата
дялово разпределение в ОУ на ищеца не е предвиден срок за изпълнение,
поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага (чл. 69, ал. 1 ЗЗД).
Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество
главници за ДР, касаещи процесния период, тригодишният давностен срок
тече от момента, в който задълженията са възникнали, т.е. след изтичане на
съответния месец, през който услугата е предоставяна. Ето защо, вземането за
май 2018 г. (най-старото) е станало изискуемо на ................. като
тригодишната погасителната давност за него изтича на 08.08.2021 г. (с
добавяне на два месеца и 7 дни в периода ...................., през които давността е
спряла да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР
на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020г., в сила от 14.05.2020г.),
т.е. след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на ........................
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че цената на
услугата дялово разпределение не се дължи на ищеца. Във връзка с
основателността на претенцията съдът приема, че съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ
(изм. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) отговорността за извършването
на дялово разпределение на топлинна енергия се възлага на топлопреносните
предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение
самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово
разпределение на топлинната енергия“ е точно определен в ЗЕ съгласно чл.
139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за
извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите
по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се
заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а
след това - от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия - чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ.
5
Основанието за събиране на таксата от ищеца е предвидено в Закона за
енергетиката и в ОУ на ищеца. По силата на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от
приложимите към процесния период Общи условия за продажба на топлинна
енергия от .................... на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени
с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във в. .......................
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от
продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., отм. ДВ, бр. 60 от
07.07.2020 г.) или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС.
Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61, ал. 1
от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър
по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ
при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. В чл. 36
от Общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за
обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово
разпределение, а според клаузата на чл. 36, ал. 2 - редът и начина на заплащане
на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора
за продажба на топлинна енергия между страните, който на основание чл. 20а
ЗЗД има силата на закон за последните.
С оглед цитираните разпоредби именно ищецът е носител на вземането за
стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, при
условия, че същата е извършена; цената на тази услуга се дължи на ищеца, без
предварителното й заплащане на дружеството, извършващо дяловото
разпределение на топлинна енергия. Обстоятелството дали договорът с ФДР е
изтекъл е без значение за настоящото производство, след като се установява,
че услугата е извършвана.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са
приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г., месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
6
(на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на
ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е
чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2020 г. и
2021 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като
отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да
се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не
доказва да е отправил.
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ на
.................... не е предвиден срок за изпълнение, поради което кредиторът
може да иска изпълнение веднага (чл. 69, ал. 1 ЗЗД). Изискуемостта на
вземането обаче няма за пряка последица неговото забавено изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. В конкретния случай, предвид липсата на
определен падеж за изпълнение на задължението в самия договор, ответникът
би изпаднал в забава едва след надлежно отправена му покана за плащане.
Такава покана не се твърди и не се установява да е била изпращана в момент,
предхождащ подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
поради което съдът намира, че не се дължи мораторно обезщетение в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите
разноски в настоящото производство са в размер от ....................
представляващи заплатена държавна такса, възнаграждение на вещо лице по
СТЕ и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8
ГПК. Дължимите разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №
7
34678/2021 г. по описа на СРС, 119 състав, са в размер на ................. – за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл.
78, ал. 8 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете. Ответникът е представляван в
настоящото производство от адв. В. С., който е осъществил безплатна правна
помощ по делото. Последният претендира възнаграждение по реда на чл. 38,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв, което съдът определя в размер на 400 лв. Същият има
право на възнаграждение, съобразно отхвърлената част от искове на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в размер от ......................... която сума на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 ЗА следва да
бъде присъдена на адвоката.
За да определи посочения размер на възнаграждението, съдът съобрази
следното:
Според разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в случаите по чл. 38, ал. 1 ЗАдв
(при оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на някое от
основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗАдв), ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, какъвто е и настоящият случай, като съдът определя
възнаграждението на адвоката и осъжда другата страна да го заплати.
Настоящият съдебен състав намира, че при определяне на размера на
адвокатското възнаграждение, съдът следва да прилага изискването на чл. 36,
ал. 2 ЗАдв в неговата пълнота – адвокатският хонорар да бъде в справедлив и
обоснован размер. Последното означава усилията по защитата да съответстват
на размера на възнаграждението, съобразно с обективни критерии, като: брой
отработени часове, време за подготовка на адвоката съобразно с фактическата
и правна сложност на делото, брой съдебни заседания и пр.
При преценката дали да присъди адвокатско възнаграждение в поискания
размер или в по-нисък размер, съдът съобразява обстоятелството, че
насрещната страна по делото е дружество за комунални услуги,
представлявано от юрисконсулт. На следващо място, съдът съобразява, че
законодателят оценява труда на юрисконсултите и на адвокатите,
предоставящи по възлагане на Националното бюро за правна помощ
безплатна правна помощ, по различен начин и в по-нисък размер, определен в
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ - арг. чл. 78, ал. 8
ГПК, ред., ДВ, бр. 8/2017 г. Адвокатско възнаграждение в случаите по чл. 38
ЗАдв съответно, за да не доведе до ограничаване на конкуренцията, не трябва
да е значително по-голямо от това, предвидено за адвокатите, предоставящи
по възлагане на Националното бюро за правна помощ, безплатна правна
помощ.
Изхождайки от установените в ЗАдв предпоставки, принципи и механизъм
за определяне на дължимото адвокатско възнаграждение – за положения от
адвоката труд в хипотеза на оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие, в справедлив размер, който да е обоснован с фактическата и
правна сложност, съдът следва да съобрази установените от закона два
8
обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност, от една
страна и от друга – величината на защитавания интерес.
Така в настоящия случай при определяне размера на адвокатското
възнаграждение, следва да бъде съобразено, че трудът на адвоката във връзка
с предявените кумулативно съединени искове от .................... срещу ответника
е в същия обем и със сложност, съответстващи само на един от исковете, като
следва да бъде съобразено и обстоятелството, че процесуалното
представителство пред районния съд след подаване на отговора на исковата
молба, не е осъществено – процесуалният представител на ответника не се е
явил в единственото проведено по делото открито съдебно заседание. В
процеса на развитие на делото, в нито един момент не са били наложителни и
реално не са извършвани процесуални действия, чийто обем и сложност да е
бил определен от величината на материалния интерес във връзка с
кумулативното съединяване на исковете.
Адвокатите са свободни да предоставят по своя собствена преценка в
хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗАдв безплатно своя адвокатския труд, който е от
изключителна важност за правната сигурност в правовата държава и не следва
да бъде омаловажаван. Спрямо лицето обаче, срещу което се реализира
правото им да претендират присъждане на адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатно адвокатска помощ и съдействие, тежестта трябва да
отговаря на всички обективни критерии по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗАдв, а не
само при съобразяване величината на материалния интерес, за да се гарантира
принципът на правовата държава не само в неговия формален смисъл, като
принцип на правната сигурност, но и в неговия материален смисъл, като
принцип на материалната справедливост.
Изхождайки от гореизложеното относно критериите за определяне на
адвокатското възнаграждение като справедливо и обосновано при
съобразяване на ограниченията на националната уредба, доколкото е
необходимо за осигуряване на легитимния интерес – конкуренцията при
предоставяне на адвокатските услуги, в настоящия случай, съдът като
съобрази естеството на провелото се производство и обема на извършените от
адвоката процесуални действия, изразяващи се в подаване на отговор на
искова молба, липсата на фактическа и правна сложност на делото,
проведеното по делото едно съдебно заседание, на което адвокатът не се е
явил, съдът намира, че възнаграждение за безплатното представителство в
размер на 400 лева, а не в претендирания размер от 1214,90 лева, е справедлив
и обоснован по изложените по-горе критерии. Така определеният размер е
съответен и на размера на адвокатското възнаграждение при предоставена
безплатна правна помощ по ред на ГПК, като съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба
за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от .................................
Така мотивиран, съдът
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че С.
М. М., ЕГН ********** дължи на ...................., ЕИК ........................ на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ, сумата от
....................., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № ....................... находящ се в гр.
............................, за периода от ....................., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 34678/2021 г. по описа
на СРС, 119 състав – ........................, до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния предявен размер от ....................., за които вземания е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 34678/2021 г. по описа на СРС, 119 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че С.
М. М., ЕГН ********** дължи на ...................., ЕИК ........................ на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ сумата от
65,65 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение
за топлоснабден имот – апартамент № .................... находящ се в гр.
............................, за периода от ....................., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 34678/2021 г. по описа
на СРС, 119 състав – ........................, до плащането, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 34678/2021 г. по описа на СРС,
119 състав.
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване на установено, че С. М. М., ЕГН ********** дължи на
...................., ЕИК ........................ сумата от .................. представляваща лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от ................. и за
сумата от 12,39 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от ......................., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 34678/2021 г. по описа на СРС,
119 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. М. М., ЕГН ********** да
заплати на ...................., ЕИК ........................, съобразно уважената част от
исковете, сумата от ......................., представляваща разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 34678/2021 г. по описа на СРС, 119 състав, както и
сумата от ..................... представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т.
2 ЗАдв ...................., ЕИК ........................ да заплати на адвокат В. Ф. С., ЕГН
********** сумата от ......................... представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ..................... като помагач
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11