РЕШЕНИЕ № 260654
гр. Бургас, 27.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и шести
април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 785/2021
год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод исковата молба на Й.Д.С.,***,
с която претендира осъждане на С.К. ***, да му заплати следните суми: 200 лева
– главница за платени договорни разноски, и 60,94 лева – обезщетение за
забавата й за периода 02.02.2018-01.02.2021 год.; 3000 лева – договорна
главница за закупуване на лек автомобил, и 914,17 лева – обезщетение за
забавата й за периода 02.02.2018-01.02.2021 год., и 2868 лева – договорна
главница за закупуване на лек автомобил, и 873,94 лева – обезщетение за
забавата й за периода 02.02.2018-01.02.2021 год., трите главници платени от
ищеца в полза на ответника на 03-и и 04.02.2016 год., на основание сключени
през 2016 год. неформални договори за поръчка, развалени от ищеца през 2017
год. поради неизпълнението им от страна на ответника, ведно с обезщетение в
размер на законната лихва за забавено плащане на трите главници, начиная от
подаване на исковата молба – 02.02.2021 год., до окончателното им изплащане;
ангажира доказателства, претендира присъждане на деловодните разноски.
Исковете са уточнени с писмена молба от
18.02.2021 год.
Правните основания на
предявените обективно съединени осъдителни искове са чл. 79, ал. 1, чл. 84, ал.
1 и чл. 86 във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. трето, ЗЗД.
Ответникът не изразява
становище по предявените искове, не ангажира доказателства.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание ищецът моли за постановяване на неприсъствено решение
по спора – чл. 238-239, ГПК.
Съдът, след запознаване
със становището на ищеца и данните по делото, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
Ищецът твърди, че през
2016 год. между страните били сключени два неформални договора, по силата на
които ищецът е възложил на ответника закупуване на два леки автомобила от
Италия – с цена от 3000 лева и 2868 лева. Посочените две суми, ведно с
поисканите от С.К. „режийни разноски“ от 200 лева, са платени от ищеца в полза
на ответника по банков път на 03-и и на 04.02.2016 год. (вж. представените 3
вносни бележки).
В уточняващата си
писмена молба от 18.02.2021 год. ищецът твърди, че е развалил договорите през
2017 год., предвид неизпълнението им от страна на ответника. В подкрепа на тези
твърдения са показанията на свид. П.. П.., който твърди, че е присъствал при
устното сключване на договори между страните, съгасно които ищецът възложил на
ответника закупуването на леки автомобили от Италия, със срок за изпълнение до
2 месеца.
При така изложената
фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице предпоставките на чл.
239, ал. 1, ГПК за уважаване на предявените обективно съединени главни и
акцесорни осъдителни искове чрез постановяване на неприсъствено решение. Съдът
констатира, че на страните са указани обстоятелствата по чл. 239, ал. 1, т. 1, ГПК и исковете са вероятно основателни с оглед представените писмени и гласно доказателства
– вносни бележки и свидетелски показания, неоспорени от ответника (чл. 239, ал.
1, т. 2, ГПК). Длъжникът не е провел насрещно доказване, за опровергаване отрицателните
твърдения на ищеца, вкл. за установяване изправността си на страна по
договорите за поръчка, или за друго правно основание за получените процесни
суми. В този смисъл съдът счита, че са налице условията за постановяване на
неприсъствено решение за уважаване на предявените искове, без да мотивира
съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2, ГПК.
Основателността на
предявените обективно съединени искове налага уважаване молбата на ищеца по чл.
78, ал. 1, ГПК за присъждане на направените деловодни разноски в общ размер от 1066,72 лева – сбор от платените държавна и преводни такси
и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 239, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.К.К., ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 във вр. с чл. 55, ал. 1, предл.
трето, ЗЗД, да заплати на Й.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, следните суми: 200
лева – главница за платени договорни разноски, и 60,94 лева – обезщетение за
забавата й за периода 02.02.2018-01.02.2021 год.; 3000 лева – договорна
главница за закупуване на лек автомобил, и 914,17 лева – обезщетение за
забавата й за периода 02.02.2018-01.02.2021 год., и 2868 лева – договорна
главница за закупуване на лек автомобил, и 873,94 лева – обезщетение за забавата
й за периода 02.02.2018-01.02.2021 год., трите главници платени от ищеца в
полза на ответника на 03-и и 04.02.2016 год., на основание сключени през 2016
год. неформални договори за поръчка, развалени от ищеца през 2017 год. поради
неизпълнението им от страна на ответника, ведно с обезщетение в размер на
законната лихва за забавено плащане на трите главници, начиная от подаване на
исковата молба – 02.02.2021 год., до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА С.К.К., ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на Й.Д.С., ЕГН **********,
с адрес ***, деловодни разноски в размер от 1066,72 лева.
Решението не подлежи на обжалване – чл. 239, ал. 4, ГПК; защитата срещу
него може да се осъществи по реда и в срока по чл. 240, ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./
Вярно с
оригинала: ЕХ