№ 153
гр. Средец, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА Гражданско дело
№ 20222170100053 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 422
вр. чл. 415 вр. чл.79 и чл.92 ЗЗД от "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София -1766, район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик,
действащо чрез упълномощения си процесуален представител адв. В. Г. против А. С. М., с
ЕГН: **********, с адрес: 8300 гр. СРЕДЕЦ, ****.
Било е инициирано производство по чл.410 от ГПК пред РС-Средец и издадена
заповед за изпълнение на парично задължение.
Поради връчване на заповедта на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК за ищеца е
възникнал интерес да подаде настоящата искова молба, с която се иска да се признае за
установено по отношение на ответника А. С. М., с ЕГН: **********, с адрес: 8300 гр.
СРЕДЕЦ, ****, че съществува изискуемо вземане към него от страна на ищеца „TEJIEHOP
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град София,
район „Младост", ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, в общ размер на 398.66 /Триста деветдесет и осем
леша и 66 ст./лв., от които:
1. 115.60лв. /Сто и петнадесет лв. и 60 ст./лв.- представляваща дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени
фактури **********/20.11.2019г., **********/20.12.2019г., **********/20.01.2020г. за
периода от 20.10.2019г. до 19.01.2020г.;
2. 88.23 /осемдесет и осем лв. и 23 ст./лв.- по Договор за лизинг от дата 21.06.2019 г.,
сключен във връзка с договорен абонамент за номер +359*********.
3. 194.83 /Сто деветдесет и четири лв. и 83 ст./лв.- неустойка за предсрочно прекратяване
на договорен абонамент, от които:
1
-52.99 лв. (петдесет и два лв. и 99 ст.) за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 21.06.2019 г. за мобилен номер +359*********, представляваща стойността
на 3 месечни абонаментни такси;
-141.84 лв. (Сто четиридесет и един лв. и 84 ст.) за неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 01.08.2019 г. за мобилен номер +359*********, от които 35.23
лв. (тридесет и пет лв. и 23 ст.) представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси
и
-106.61 лв. (Сто и шест лв. и 61 ст.) представляваща неустойка за предоставено за ползване
устройство TABLET LENOVO Tab 7 Essential 4G, с отстъпка от стандартната цена, съгласно
т.7 от договора за мобилни услуги от дата 01.08.2019г.,
които вземания съставляват предмета на Заповед за изпълнение № 316/13.12.2021 год. по ч.
гр. д. № 671/2021 год. на РС- Средец. Претендират се разноски.
Исковата молба и разпореждането на съда по чл.131 от ГПК са връчени по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и след внасяне на депозит от страна на ищцовата страна,
съдът е назначил особен представител на ответника.
В законоустановения едномесечен срок особеният представител е депозирал писмен
отговор, с който е оспорил предявените искове като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца не се явява. Подадена е
молба, с която се моли делото да бъде гледано в негово отсъствие, взима се становище по
същество, излага се молба съдът да уважи исковите претенции и да присъди сторените
съдебно-деловодни разноски в заповедното и исковото производства.
В съдебно заседание ответникът се представлява от особения представител, който
поддържа отговора на исковата молба като счита, че предявените искове са неоснователни и
недоказани.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
По делото са приложени договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* от 21.06.2019 г. за срок от 24 месеца по абонаментен план Тотал 15,99 със
стандартен месечен абонамент в размер на 15,99лв., договор за мобилни услуги от дата
01.08.2019 за мобилен номер +359*********, с който абонатът избира ползването на
абонаментна програма Интернет 10,99лв. с уговорен срок на действие 24 месеца до
01.08.2021г. и договор за лизинг от същата дата 01.08.2019г. по силата на който е взето
мобилно устройство TABLET LENOVO Tab 7 Essential на изплащане посредством 23
месечни лизингови вноски в размер на 5,19лв. всяка, съобразно уговорения погасителен
план по лизинговия договор, както и с правото след изтичане на 23 месечния срок по
договора срещу заплащане на допълнителна сума от 5,19лв. да придобие собствеността
върху лизинговата вещ, от съдържанието на които е видно, че са подписани от страните по
настоящето дело – " Теленор България" ЕАД и ответника А. М..
От съдържанието на сключения между страните договор за лизинг се установява, че
същият има за предмет мобилно устройство марка TABLET LENOVO Tab 7 Essential на
обща лизингова цена 157.31.лв., дължима на 23 вноски, всяка в размер 5,19лв. и
2
първоначална лизингова вноска в размер на 32,75 лв, с ДДС с право след изтичане на 23-
месечния срок срещу изплащане на допълнителна сума от 5,19 лв. да се добие собствеността
върху лизинговата вещ. С оглед качеството абонат на дружеството, на ответника е
предоставено за ползване описаното по-горе мобилно устройство с отстъпка от стандартната
цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги, както следва: стандартната цена на
мобилното устройство /в брой, без абонамент/ е 330,90лв., а цена в брой или общата
лизингова цена с избраната от абоната програма е 157,31лв., като отстъпката от
стандартната цена, която ответникът е получил възлиза на сума в размер на 173,59лв.
Ответникът не оспорва, а това се установява и от текста на чл. 4 от договора за лизинг ,
че е получил мобилното устройство, поради което и съдът приема, че ищецът е изправна
страна по този договор, тъй като е изпълнил задължението си да предостави мобилното
устройство на лизингополучателя. От този момент за ответника е възникнало задължението
да заплаща дължимите лизингови вноски за времето на действие на договора.
Приети като доказателства по делото са фактури с № **********/20.11.2019г, №
**********/20.12.2019г., № **********/20.01.2020г., кредитно известие №
**********/20.02.2020г. , както и крайна фактура № **********/20.03.2020г. , като от
съдържанието им е видно, че първите три са за дължими от ответника абонаментни такси,
потребление извън включеното в абонамента и лизингови вноски, а последната включва
начислени 17бр. лизингови вноски , процесната неустойка съгласно чл.11 от договора за
мобилни услуги, както и разликата между цената на мобилното устройство без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена, сумите по които няма данни да са платени от
страна на ответника.
Видно от извършената по делото ССчЕ дължимите суми за мобилни услуги ,
фактурирани за процесните мобилни номера ********* и ********** за процесния период
от 20.10.2019г. до 19.01.2020г. , предоставени съгласно сключените договори за мобилни
услуги са в размер общо на 115,60лв., от които абонаментна такса 64,58лв. с ДДС, разговори
други мрежи 29,86лв. с ДДС, разговори теленор 0,40лв. с ДДС, вноска лизинг 20,76лв. По
посочените фактури има частично плащане от 20лв. , което е приспаднато. Размерът на
дължимите лизингови вноски за цената на устройството по договора за лизинг след издаване
на крайната фактура са 88,23лв. Размерът на дължимата неустойка по договор за мобилни
услуги от 21.06.2019г. е 52,46лв. , а по договор за мобилни услуги от 01.08.2019г. е 38,14лв.
По договора за лизинг неустойката е в размер на 120,80лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415 от ГПК вр. чл.79 и
чл. 92 ЗЗД.
По допустимостта на предявените искове:
Искът е предявен от „Теленор България” ЕАД гр. София по реда и в срока по чл. 415,
ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,. Налице е идентичност на страните по
3
заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане,
съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение, изключая законната лихва,
в която част заповедта за ипълнение на парично задължение съответно е обезсилена. Ето
защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство,
приема, че установителният иск е допустим.
По основателността на исковете:
Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно
облигационно правоотношение, във връзка със сключване на индивидуален договор от
21.06.2019 г. R от 01.08.2019г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги и
договор за лизинг от 01.08.2019г. По силата на същите, ищецът, като доставчик, се задължил
да предоставя на ответника, като потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа,
срещу насрещно задължение на последния да заплаща цената на тези услуги, съответно
ищецът се е задължил да предостави на ответника за временно и възмездно ползване
процесното мобилно устройство срещу заплащане на определена лизингова цена.
Съгласно Общите условия заплащането на услугите се извършва въз основа на
месечна фактура, която се издава на името на абоната. Ако ответникът е имал възражения
относно потребените услуги и тяхната реална стойност /каквото становище взема
назначения особен представител на ответника в хода на производството/ би следвало да
възрази пред доставчика на услугата в рекламационно производство или да представи
доказателства в тази насока пред съда.
Съдът приема, че издадените данъчни фактури с № **********/20.11.2019г, №
**********/20.12.2019г., № **********/20.01.2020г. , макар и едностранно съставени от
ищеца и неподписани от ответника, доказват предоставените му услуги и претендираните за
тях цени, които се потвърждават и от заключението на вещото лице. Ответникът не е
представил доказателства за заплащането на исковата претенция за ползваните от него
мобилни услуги (негова е доказателствената тежест), поради което съдът намира за
установено съществуването на вземането на ищеца в размер общо на 115,60лв.
В договора за мобилни услуги от 21.06.2019 г. , на стр.2, е предвидено, че в случай на
прекратяването му преди изтичане на уговорения срок по вина или по инициатива на
потребителя или при нарушаване на задълженията му, последният дължи за всяка СИМ
карта, по отношения на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички
стандартни месечни вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение към неустойката по
предходното изречение потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната
стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на
договора; и (б) а в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги,
потребителят ще дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент) съгласно действаща към момента на сключване на
договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща
4
лизингова цена), съответстваща на оставащия срок на договора. Същата клауза е предвидена
и в договора за мобилни услуги от 01.08.2019г.
Видно от изложеното посочените договорни клаузи предвиждат виновно неизпълнение
от страна на длъжника, като предвид правилата на чл. 20 ЗЗД и чл. 87 ЗЗД може да се
направи извод, че действителната воля на страните е била да уговорят неустойка за
разваляне на договора. Неустойката за разваляне има за цел да обезщети вредите, които
кредиторът търпи от неизпълнението на един двустранен договор, чието действие е
отпаднало поради развалянето му с обратна сила или занапред. Следователно задължението
за заплащане на този вид неустойка възниква с осъществяването на уговорения между
страните правопораждащ юридически факт, а в процесния случай това е развалянето на
договора, настъпило преди изтичането на уговорения 24-месечен срок от сключването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът
може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще счита договора за развален, като
предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена
форма. Така законът предвижда, че за да породи своето конститутивно правно действие,
волеизявлението на кредитора за разваляне на един писмен договор следва да бъде
обективирано в писмена форма (за действителност, а не за доказване) и да достигне до своя
адресат – длъжника.
Действително разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД е диспозитивна, поради което намира
приложение само доколкото в особената част на ЗЗД или в друг специален закон не са
предвидени императивни правила за разваляне на конкретния вид договор или страните не
са уговорили други условия и начин за разваляне на сключения между тях договор.
В конкретния случай клаузата на т. 19б, б. "в" от приложимите Общи условия само
прогласява потестативното право на кредитора да развали договора при незаплащане на
дължими суми след изтичане сроковете за плащане, но не урежда ред за упражняването му,
различен от предвидения в общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. По делото не се установява,
че преди подаване на исковата молба ищецът е упражнил надлежно потестативното си право
да развали договора чрез отправяне на писмено уведомление, получено от длъжника.
Иищецът не е ангажирал доказателства за осъществено надлежно връчване на
уведомлението, озаглавено "последна покана за доброволно плащане" на адреса на
ответника, посочен в договорите. Представеното по делото предупредително писмо е било
доставено до пощенска кутия от куриер на 27.02.2020 г. От съдържанието на това
удостоверение се установява, че предупредителното писмо е било доставено "до пощенска
кутия" на посочения в договорите адрес на ответницата. В договорите липсва клауза за т.
нар. "фингирано връчване", в която опитът за връчване да е приравнен на фактическо
връчване на адресата, поради което няма основание за извод, че доставянето на писмото "до
пощенска кутия" е достатъчно, за да се приеме, че връчването е осъществено. Връчването до
пощенска кутия на адреса не е идентично с връчване на адреса, лично на адресата.
Тоест, в настоящия случай е налице сключен между ищеца и ответника договор, в
който е предвидена дължима от абоната неустойка, в случай на прекратяване на договора по
вина на потребителя, по делото, обаче, не са налице никакви доказателства, че процесният
5
договор е бил прекратен от страна на „Теленор България“ ЕАД. Не са налице доказателства,
обективиращи подобно волеизявление от страна на ищеца, поради което не са налице
предпоставките за възникване на задължение на абоната за плащане на претендираната
неустойка. Твърди се единствено , че договорът е прекратен едностранно от оператора като
датата на деактивация на процесните абонаменти е 10.02.2020г. , като същата се генерира
автоматично по вградената електронна система на оператора при нерегеистрирано плащане
и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за плащане и съобразно уговорения срок на действие на процесния абонамент.
Според трайната съдебна практика двустранен договор може да се развали чрез
връчването на исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето на
договора, като съдът е длъжен да вземе предвид настъпилото в хода на процеса разваляне на
договора на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В процесния случай обаче препис от исковата
молба с приложенията е връчен на особения представител на ответника -длъжник на
13.05.2022г., към който момент вече е бил изтекъл двугодишният срок на договорите за
мобилни услуги от 21.06.2019 г. и 01.08.2019г., поради което не е налице предвидената в
неустоечната клауза хипотеза на разваляне на договора преди изтичане на срока, за който е
сключен.
Следва да се упомене, че нито в индивидуалния договор, сключен между страните
,нито в Общите условия е предвидено по какъв начин може да стане едностранното
прекратяване на договора,при наличие на предпоставките за това. В този смисъл, доколкото
става дума за писмен договор ,сключен между страните ,то и прекратяването му /дори и
едностранно / предсрочно при наличие на определени предпоставки ,следва да бъде в
същата форма. Съгласно текста на чл.31а от Общите условия мобилният оператор се
задължава предварително и по подходящ начин /чрез кратно текстово съобщение,писмо с
обр.разпоска ,записващ се телефонен разговор,чрез ел.поща и т.н./ да информира абоната, че
ще предприеме действия по извъсъдебно събиране на негови неплатени парични
задължения. Следователно предвидени са и други начини за информирането на абоната ,че
ще се пристъпи към събиране на неплатените сметки , но всички те имат за цел
уведомяването му ,че е неизправен длъжник /че е в забава / и ще бъдат предприети действия
по събиране на дължимите суми. Спирането на достъпа до услугите от потребителя не се
прилага само при прекратяване на договора –такова е предвидено и в хипотезите по чл. 53
от ОУ /в случаите на неплатени изискуеми вземания,или при допълнителни условия или
ограничения за сключен индивидуален договор/ , чл. 54 /в случай на постъпване на писмена
жалба за извършени неправомерни действия /,чл. 55/ когато с поведението си потребителят
застрашава ,или пречи на нормалното ползване на услуги от страна на други потребитЕ.
/.Във всички тези случаи не е предвидено прекратяване на договора с потребителя , което
означава ,че спирането на достъпа до услугите не е развозначно на прекратяване на
договора. В настоящия случай нито чрез издаване на процесните фактури, нито по друг
начин ответникът е бил предизвестен за едностранно прекратяване на договора ,поради
което не са осъществени предпоставките за плащане на неустойка.
Предвид гореизложеното, депозираната претенция с правно основание чл. 92, ал. 1 от
ЗЗД се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на дължимите по договора за лизинг
лизингови вноски в общ размер на 88,23лв., съдът намира, че искът е основателен, предвид
обстоятелството, че към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 09.12.2021г.
срокът на договора за лизинг е изтекъл, съответно е настъпил падежът на всички лизингови
6
вноски и по делото не са налице доказателства същите да са платени или процесното
мобилно устройство да е върнато на мобилния оператор-ищец.
За разноските:
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ.чл.415, ал.1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени, както в настоящото
производство, така и по отношение на тези в заповедното производство, като разпредЕ.
отговорността за същите съобразно изхода на спора.
Предвид изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Теленор
България” ЕАД гр. София направените разноски по настоящото исково производство в
размер на 590,44 лв. и по заповедното производство в размер на 115,02лева, съразмерно с
уважената част от исковете.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. С. М., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. СРЕДЕЦ, **** и "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София -1766, район Младост, ж. к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, че
съществува вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД от А. С. М., с ЕГН: **********, в
размер на 115.60лв. /Сто и петнадесет лв. и 60 ст./- представляваща сбор от дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са
издадени фактури **********/20.11.2019г., **********/20.12.2019г.,
**********/20.01.2020г. за периода от 20.10.2019г. до 19.01.2020г., както и сума в размер на
88.23лв. /осемдесет и осем лв. и 23 ст./- неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг
от дата 01.08.2019 г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 316/13.12.2021
год. по ч. гр. д. № 671/2021 год. на РС- Средец.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр.
София против А. С. М., с ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД,
за сума в общ размер на194.83 лв./Сто деветдесет и четири лв. и 83 ст./- неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които: -52.99 лв. (петдесет и два лв. и
99 ст.) за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 21.06.2019
г. за мобилен номер +359*********, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни
такси; 141.84 лв. (Сто четиридесет и един лв. и 84 ст.) за неустойка за предсрочно
7
прекратяване на договорен абонамент от дата 01.08.2019 г. за мобилен номер +359*********,
от които 35.23 лв. (тридесет и пет лв. и 23 ст.) представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси и 106.61 лв. (Сто и шест лв. и 61 ст.) представляваща неустойка за
предоставено за ползване устройство TABLET LENOVO Tab 7 Essential 4G, с отстъпка от
стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от дата
01.08.2019г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА А. С. М., с ЕГН: **********, да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 671/2021 г. на
РС-Средец и по гр.д. № 53/2022г. по описа на РС –Средец, съразмерно с уважената част от
исковете в общ размер на 705,46 лв. (седемстотин и пет лева и четиридесет и шест ст.).
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок пред
Бургаски окръжен съд, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му
на страната.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
8