РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2015
гр. Пловдив, 18.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, петнадесети
състав, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря Марияна Г.
Като разгледа
докладваното АД № 859 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Б.Р.Д., с ЕГН **********, против Решение на Комисията по чл. 30, ал.1 от
Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване
в общински жилища и продажбата им /НУРУЖННОЖП/
във вр. с чл. 45 от /закона за общинската собственост
/ЗОС/, обективирано в Протокол № 22 от 27.02.2019г, с който протокол е
потвърдено Решение на Комисията по чл. 30, ал.1 от НУРУЖННОЖП, взето с Протокол
№ 21 от 14.12.2018г, а именно: препоръчва Б.Р.Д. да бъде насочен по компетентност
към Дирекция „Социално подпомагане“-Пловдив, с оглед оказване на съдействие за
настаняване в специализирано заведение като Център за настаняване от семеен тип
за лица с психични разстройства и др.
Жалбоподателят оспорва Решение
на Комисията по чл. 30, ал.1 /НУРУЖННОЖП във вр. с
чл. 45 от ЗОС, обективирано в Протокол № 22 от 27.02.2019г. като посочва, че не
желае да бъде настанен в социален дом, тъй като там ще има повече конфликти с
обитателите и няма подходящи условия за него. Уточнява жалбата си /л. 11 по
делото/ като твърди, че са му нарушени човешките права, че трябва да бъде
настанен незабавно в общинско жилище,
тъй като е в много тежко умствено и физическо състояние, което се потвърждава
от документите от ТЕЛК.
В
съдебно заседание служебно назначеният процесуален представител на
жалбоподателя претендира отмяната на оспорения акт и адвокатско възнаграждение.
Ответната
страна – Комисията по чл. 30, ал.1 от НУРУЖННОЖП, чрез процесуалния си
представител намира жалбата за неоснователна. Сочи, че жалбоподателят не може
да се грижи за себе си и оспореното решение съответства на законовите
изисквания.
Съдът
установи, че оспореното Решение на Комисията по чл. 30, ал.1 от НУРУЖННОЖП във вр. с чл. 45 от ЗОС, обективирано в Протокол № 22 от
27.02.2019г. е съобщено на жалбоподателя на 21.03.2019г чрез Илияна Тодорова
/писмо с изх. № 18РИ327/4//19.03.2019г /л. 128 по делото/, а жалбата е
депозирана на 22.03.2019г в деловодството на ПАС, следователно е депозирана в
срок. Същата е подадена от лице, притежаващо правен интерес, което обосновава
нейната допустимост.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, Съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление с вх. № 9400-2877 от
18.03.2018г Б.Д. е поискал да бъде настанен в общинско жилище от фонд
„Резервен“. Към заявлението е представил Решение на ТЕЛК № 3246 от 29.08.2018г.
Посочил е, че е психично болен, няма жилище и 18 години е бил бездомен след
пускането ме от помощно училище.
Преписката на Б.Р.Д. е разгледана от
Комисията по чл. 12, ал.1 от НУРУЖННОЖП към район „Източен“ в срока по чл. 29
от НУРУЖННОЖП и с Протокол № 10 от 27.09.2018г е взела следното решение:1.
Едночленното семейство на Б.Р.Д. отговаря на условията на чл. 25, ал.1, т.2 във
вр. с чл. 26, ал.1 от НУРУЖННОЖП.2. Предлага
преписката на едночленното семейство на Б. Д. с вх. № 9400-2877/18.09.2018г. да
бъде разгледана от Комисията по чл. 30, ал.1 от НУРУЖННОЖП към Община Пловдив,
с цел разрешаване на жилищния проблем.
Становището на Комисията по чл.12, ал.1 от НУРУЖННОЖП
е изпратено в община Пловдив с писмо с вх. № 18РИ327/15.10.2018г., съгласно
изискванията на чл. 29 от НУРУЖННОЖП за разглеждане от Комисия по чл. 30, ал.1
от НУРУЖННОЖП.
На 14.12.2018г е проведено заседание на от
Комисията по чл. 30, ал.1 от НУРУЖННОЖП, назначена със Заповед № 16ОА151 от
22.01.2016г на Кмета на Община Пловдив, изменена със Заповед № 17ОА484/10.03.2017г на Кмета на
Община Пловдив.
Комисията е установила, че със Заповед № СУ/Д-РВ/244/03.07.2018 г. на
ДСП-гр. Пловдив едночленното семейство на Б.Р.Д. е настанен в Център за
временно настаняване, находящ се на ул. „Генерал Радко Димитриев"
№ 33, със срок за ползване на социалната услуга до: 02.10.2018 г.
Със Заповед №
СУ/Д-РВ/482/04.10.2018 г. на ДСП-гр. Пловдив на Б. Д. е предоставено ползване
на социална услуга в Приют за бездомни лица, за срок до: 31.12.2018 г.
Представена е по преписката
декларация по чл.27 от НУРУЖННОЖП, ведно с необходимите документи. От същите се
установява, че Б.Р.Д. е на 34 години, напуснал специализирани институции и ползвал
социални услуги, включително и Поправителен дом - гр. Бойчиновци.
Съгласно удостоверение №
И-564/07.09.2018 г. от ДСП-гр. Пловдив, за периода от 01.092017 г. до
31.08.2018 г., на Б. Д. са изплатени
социални помощи в размер общо на 285,75 лв.
От представеното ЕР на ТЕЛК №
3246/29.08.2018 г. Б.Д. е с 80 % трайно намалена работоспособност, със срок до:
01.08.2020 г. С ЕР на НЕЛК № 0328/15.11.2018 г. е потвърдено ЕР на ТЕЛК.
Към преписката са приложени и
други медицински документи: епикризи, изследвания,
протоколи на медицински комисии, амбулаторни листове и др.), от които се
установява, че лицето е със следните диагнози: диссоциално
личностово разстройство, трайна невротична декомпенсация, лека олигофрения, състояние след изгаряне на
глутеусите, носителство на
Австралийски антиген, шийно-черепен синдром,
злоупотреба с вещества, предизвикващи зависимост, полиневропатия
и вертеброгенни болкови
синдроми и др.
Съгласно приложените към преписката
удостоверение № 307/24.04.2018 г. и текущ доклад от 31.05.2016 г. от Затвора -
гр. Пловдив, за периода от м. януари 2006 г. до м. октомври 2016 г. лицето е
изтърпяло четири наказания „лишаване от свобода", като е бил осъждан общо
5 (пет) пъти, в това число и един път като непълнолетен.
Видно от представените към преписката
удостоверение по декларирани данни от Дирекция МДТ към Община Пловдив и
удостоверение от Агенция по вписванията, Служба по вписванията - гр. Пловдив, Б.Р.Д.
няма декларирани недвижими имоти и не се
е разпореждал с такива за периода от 08.07.1991 г. до 19.07.2018 г.
Предвид обстоятелството, че
броят на общинските жилища от фонд „Резервен" е ограничен и настаняването
в този фонд има временен характер, предвид възрастта и наличните в семейството
на Б.Р.Д. остри здравословни проблеми (установено от ЕР на ТЕЛК №
3246/29.08.2018 г., ЕР на НЕЛК № 0328/15.11.2018 г., епикриза
№ 68414/1036809.11.2018 г. от УМБАЛ „Св. Георги" ЕАД, епикриза
№ 13212/18.10.2018г. от МБАЛ „Централ Хоспитал"-Пловдив и др.), след проведено явно
гласуване, Комисията е взела следното решение: Препоръчва Б.Р.Д. да бъде
насочен по компетентност към Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Пловдив, с
оглед оказване на съдействие за настаняване в специализирано социално
заведение, като Център за настаняване от семеен тип за лица с психични
разстройства и др.
Решението е подписано от
Председателя и от всички членове на
комисията, определени със Заповед № 16ОА 151/22.01.2016г, изменена със Заповед
№ 17ОА484/10.03.2017г на Кмета на Община Пловдив./л.53, л.50/
На 15.01.2019г е депозирано
заявление от Б.Д., с което се иска да бъде преразгледано решението на комисията
по чл.30, ал.1 от НУРУЖННОЖП, обективирано в протокол № 21 от 14.12.2018г. Към
заявлението е приложено възражение от Б. Д..
Комисията по чл. 30, ал.1 от
НУРУЖННОЖП е разгледала възраженията на Б. Д. относно решение, обективирано в
Протокол № 21/14.12.2018г и е потвърдила своето решение от 14.12.2018, а именно
Б.Р.Д. да бъде насочен по компетентност към Дирекция „Социално
подпомагане“-Пловдив, с оглед оказване на съдействие за настаняване в
специализирано заведение като Център за настаняване от семеен тип за лица с
психични разстройства и др.
Комисията е взела единодушно решение след
проведено явно гласуване. Решението, обективирано в Протокол №22 от 27.02.2019г
е подписано от Председателя на комисията и от всички присъствали членове
/7-членен състав/.
При
така установеното от фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Оспореното
решение на Комисията по чл. 30, ал.1 от НУРУЖННОЖП , обективирано в Протокол №22 от 27.02.2019г, е
взето съгласно изискванията на чл. 30, ал.2 от НУРУЖННОЖП. Подписано е от Председателя на комисията и от
всички присъствали членове. Утвърдено е от Кмета на Община Пловдив, съгласно
чл. 30, ал.3 от НУРУЖННОЖП. Оспореното Решение е постановено в писмена форма,
мотивите за същото се съдържат в приложените към преписката документи, поради
което съдът приема, че съдържа реквизитите по чл. 59, ал.2 от АПК. Решението е
взето от надлежно оправомощен колективен административен орган, който е
действал в законен състав, при наличие на кворум и необходимото мнозинство за
постановяване на Решението.
В текста на чл. 45 от ЗОбС
са разписани предпоставките, при които нуждаещите се настаняват в резервните
жилища под наем за срок не по-дълъг от две години, като нуждаещи според закона
са лицата, жилищата на които са станали негодни за обитаване в резултат на
природни и стихийни бедствия и аварии или са застрашени от самосрутване;
лицата, в семействата на които са налице остри социални или здравословни
проблеми. Съгласно чл. 45а от ЗОС условията и редът за установяване на жилищни
нужди и за настаняване под наем в жилищата по чл. 45 се определят с наредба на
общинския съвет. Такава е именно Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни
нужди, за настаняване в общински жилища и продажбата им на ОбС-Пловдив.
Процедурата
за кандидатстване и настаняване във фонд "Резервен" е подробно
уредена от глави трета на Наредбата за условията и реда за установяване на
жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и продажбата им.
Видно от доказателствата по делото Б.Д. ***.03.2018г
/л. 150/с вх. №9400-2877, с която иска да бъде настанен в общинско жилище от
фонд „Резервен“. Представил е и декларация по чл. 27 във вр.
с чл. 25 и чл.26 от НУРУЖННОЖП.
Съгласно чл. 27, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 от НУРУЖННОЖП
кандидатстването за настаняване под наем в жилище от фонд "Резервен"
се извършва въз основа на молба, подадена до кмета на община Пловдив или до
кмета на съответния район по местоживеене и декларация по образец. В случая тези
условия са изпълнени.
Изпълнена е и процедурата по чл. 29 и чл. 30
от НУРУЖННОЖП.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от НУРУЖННОЖП
настаняването в жилищата от фонд "Резервен" при община Пловдив не
може да стане за срок по-дълъг от две години.
Следва да се посочи изрично, че
жилищата от този фонд са под специален режим и нито комисията по чл. 30, нито
кметът биха могли да удължат този срок. Той е определен в подзаконов нормативен
акт, издаден по приложението на ЗОбС.
Съгласно чл. 30, ал.1 от
НУРУЖННОЖП комисията установява дали по отношение на лицата са налице
предпоставките и условията за временно настаняване под наем в жилища от този
фонд.
В случая Комисията по чл. 30, ал.1 от
НУРУЖННОЖП във вр. с чл. 45 от ЗОС е взела процесното
решение, с оглед ограничения брой на
общинските жилища от фонд „Резервен“ и с
оглед установените остри здравословни проблеми за Б.Д., видно от приетите по
делото: ЕР на ТЕЛК №
3246/29.08.2018 г., ЕР на НЕЛК № 0328/15.11.2018 г., епикриза
№ 68414/10368 от 09.11.2018 г. от УМБАЛ „Св. Георги" ЕАД, епикриза № 13212/18.10.2018г. от МБАЛ „Централ
Хоспитал"-Пловдив и др. В мотивите на процесното
решение са анализирани всички документи, събрани в хода на административното
производство.
Жалбоподателят не навежда конкретни доводи за
нарушаване на правата му по чл. 8 от Европейската конвенция за защита на
правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС - Конвенцията) макар, че твърди,
че са му нарушени човешките права.
Съдът намира, че с оспореното Решение не са нарушени както принципа на съразмерност
(чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК), така и чл. 8 от ЕКЗПЧОС.
Съгласно чл. 8 от Конвенцията всеки има право
на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на
неговата кореспонденция. 2. Намесата на държавните власти в ползването на това
право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно
демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на
икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или
престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на
другите.
Съгласно
принципа на съразмерност, визиран в чл. 6 АПК, административните органи
упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава.
В случая с оспореното Решение
се защитават интересите на жалбоподателя, тъй като с настаняването му в
специализирано социално заведение, ще бъде защитено здравето и животът му. От
приетото по делото Експертно решение на Национална експертна лекарска комисия №
0328/15.11.2018 /л. 141/ става ясно, че Б.Д. има медицинска документация за
трайна невротична декомпенсация на дисоциално личностово
разстройство-състояние, което значително затруднява социалната адаптация на
лицето /загуба на умения за справяне с всякаква работа, независимо от специфичната
й природа. Следват се 80% трайно намалена работоспособност.
Явно при това положение са
необходими специални грижи за опазване
здравето на жалбоподателя, които може да получи само в специализирано
социално заведение.
Освен това не е без значение
обстоятелството, че от удостоверение № 307/24.04.2018г и текущ доклад от
31.05.2016г от Затвора-Пловдив се установи, че за периода от м. януари 2006г. до м. октомври 2016г. Б.Д. е изтърпял
четири наказания-лишаване от свобода, което означава, че с поведението си е застрашил правата на другите граждани.
С оглед на горепосоченото настоящият
състав намира оспореното решение за издадено при спазване на административно-производствените
правила и в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредбии с целта на закона, като административният
акт не засяга права и законни интереси на жалбоподателя в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава, поради което жалбата ще
следва да бъде отхвърлена.
При липсата на претенция от
страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, съдът не дължи
произнасяне.
Воден от горните мотиви Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Р.Д., с ЕГН **********, против
Решение на Комисията по чл. 30, ал.1 от НУРУЖННОЖП във вр.
с чл. 45 от ЗОС, обективирано в Протокол № 22 от 27.02.2019г, с който протокол
е потвърдено Решение на Комисията по чл. 30, ал.1 от НУРУЖННОЖП, взето с Протокол
№ 21 от 14.12.2018г.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Административен съдия: /п/