№ 838
гр. Пловдив, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Административно
наказателно дело № 20225330200887 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 604870-F608548/08.10.2021г.
на Заместник Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на Й. 2013 ЕООД
ЕИК ********* е наложено административно наказание “Имуществена
санкция” в размер на 1000лв. за извършено нарушение по чл.124 ал.5 и чл.182
ал.1 от ЗДДС.
Дружеството жалбоподател, чрез жалбата си, а в последствие в съдебно
заседание чрез пълномощника си адв. Назърова излага доводи, че
атакуваното НП е неправилно незаконосъобразно, поради което иска неговата
отмяна. Алтернативно моли съда за прилагане на разпоредбата на чл. 28
ЗАНН.
Въззиваемата страна, редовно уведомена за насроченото съдебно
заседание изпрати представител – юрисконсулт Пеева. Последният поиска
потвърждаването на обжалваното наказателно постановление, като счита
доводите на пълномощника на жалбоподателя за неоснователни. Излага
съображения, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
1
По допустимостта на жалбата съдът намира, че жалбата е подадена в
срок и е процесуално допустима, разгледана по същество същата се явява
неоснователна.
За да накаже дружеството жалбоподател, наказващият орган е приел, че
Й. 2013 ЕООД като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на
получател по фактури за доставка на цигари, издадени от ФОРТУНА КОМ
ООД, по които е ползвал данъчен кредит, не е отразило в дневника за
покупките издадените от доставчика кредитни известия по тези фактури в
законоустановения срок – от първо до четиринадесето число на месеца,
следващ месеца, през който е издадено кредитното известие, което е довело
до определяне на декларирания то лицето резултат – ДДС за внасяне в по-
малък размер с ДДС по кредитните известия.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят М. Ст.
Аб.. Същата потвърди отразеното от нея в АУАН.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се кредитират напълно
показанията на свидетеля, доколкото същите са ясни, логични и
последователни и си кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в закона ред и не са били
оспорени в нито един етап от производството от страните
Въз основа на събраните на делото доказателства, Съдът намира от
правна страна, че описаното в НП деяние е безспорно доказано и правилно
квалифицирано като нарушаване на чл. 124 ал.5 и чл.182 ал.1 от ЗДДС.
Административно-наказващият орган е установил правилно фактическата
обстановка по спора и е приложил вярно материалния закон. Жалбоподателят
е бил санкциониран с процесното наказателно постановление за това, че не е
отразил в дневника за покупките издадените от доставчика кредитни известия
по фактури в законоустановения срок – от първо до четиринадесето число на
месеца, следващ месеца, през който е издадено кредитното известие, което е
довело до определяне на декларирания то лицето резултат – ДДС за внасяне в
по-малък размер с ДДС по кредитните известия. Нормата е отправена до
всички лица, които се явяват регистрирани по ЗДДС, каквото е и Й. 2013
ЕООД.
2
Според цитираните разпоредби всяко регистрирано по ДДС лице следва
когато е получател по фактури, по които е ползвало данъчен кредит, да отрази
в дневника за покупките издадените от доставчика кредитни известия по тези
фактури в законоустановения срок – от първо до четиринадесето число на
месеца, следващ месеца, през който е издадено кредитното известие.
Настоящият съдебен състав намира, че хода на административно
наказателната-преписка не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице.
Спазени са изискванията на закона, като АУАН и НП са съставени и
издадени от компетентни органи.
Също така спрямо дружеството жалбоподател, правилно е била
приложена санкционната норма и правилно административно -наказващият
орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция
по чл. 27 от ЗАНН, основният след които е тежестта на нарушението, като е
наложил имуществена санкция в нейния минимален размер от 1000лв. Следва
да се отбележи, че административно –наказващият орган правилно е посочил
санкционната разпоредба, така че основанието за налагане на всяка санкция е
ясно и разбираемо, посочено по недвусмислен начин и не се нарушават
правата на жалбоподателя.
Съдът намира за неоснователни наведените възражения по същество на
спора относно незнанието от страна на жалбоподателя за издаване на
кредитните известия, тъй като не ги бил получил фактически. На първо място
подобно обстоятелство е напълно ирелевантно, доколкото никъде в
нормативната уредба задължението за отразяване на кредитното известие не е
обвързано с други фактически действия, включително и чисто физическото
му получаване. Именно затова е и предвидено задължението да се изпълни
едва в месеца, следващ издаването му, тъй като търговската логика изисква в
разумен срок, макар и не винаги веднага, търговецът да се снабди с всички
документи относно предлаганите от него изделия. Още повече, че в
конкретния случай и твърдението на нарушителя не отговаря на обективната
истина, тъй като видно от представения от въззиваемата страна приемо-
предавателен протокол, същият касае инкриминираните фактури и кредитно
известие, а е съставен още на 20.09.2020г. Тоест търговецът е имал пълна
3
обективна възможност да отрази известието в срок – до 14.10.2020г. Като не е
сторил това, на следващия ден – 15.10.2020г. е реализирал и вмененото му
нарушение.
Не на последно място според съда липсват основания за приложението
на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е
предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде
наложено административно наказание – в случая нарушението е
констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е
строго нормирана дейност, при която за извършено административно
нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на
административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на
законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото
понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в
чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни”
и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са
налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати
от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че
преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради
това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на
административнонаказващият орган.
В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че
макар то да е първо по рода си за жалбоподателя, същото е довело до
незаконосъобразно ползване на данъчен кредит, а и като се взеха предвид и
всички по-горе обсъдени доказателства по делото – невъзможност за
правилно приспадане на данъчен кредит за определен период от време, не би
следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество
са налице причинени с извършеното деяние вреди за фиска, а освен това е
налице сериозно накърняване на правилата за добра търговска практика,
включително и свързана с правилното и своевременно отчитане на дейността.
4
В този смисъл всяко нарушение на изискванията за такава дейност крие
висока потенциална опасност за неограничен брой лица, поради което и се
характеризира като такова с висока степен на накърняване на обществените
отношения.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото
производство за процесуално представителство от юрисконсулт, като съдът
отхвърля претенцията за разноски на другата страна. С оглед на това, че
конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя
да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за
правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида
и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да
определи възнаграждение за ползваната юристконсултска защита в размер от
120 лева, което следва да бъде заплатено от жалбоподателя.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 604870-
F608548/08.10.2021г. на Заместник Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с
което на Й. 2013 ЕООД ЕИК ********* е наложено административно
наказание “Имуществена санкция” в размер на 1000лв. за извършено
нарушение по чл.124 ал.5 и чл.182 ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Й. 2013 ЕООД ЕИК ********* да заплати на Заместник
Директора на ТД на НАП гр. Пловдив сумата от 120лева, представляваща
направените разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5