Р Е Ш
Е Н И Е
№ 94
гр. Перник, 02.06.2022г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно
заседание проведено на дванадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 183 по описа на АС – Перник за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 – чл. 178
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на К.Г.М., ЕГН **********, адрес: *** срещу Решение КПК-12/25.03.2022г., издадено от Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – гр. Перник, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-13-53/28.02.2022г. срещу Разпореждане № 131-00-1275-3 от
22.02.2022г. на ръководителя на осигуряваното за безработица
при ТП на НОИ – гр. Перник, с което на основание чл. 54ж,
ал. 1, във вр. с чл. 10 от КСО е отказано отпускането на обезщетение за
безработица по чл. 54а
от КСО по заявление вх. № 131-00-1275/05.08.2021г.
Жалбоподателят счита обжалваното решение и
потвърденото с него разпореждане за незаконосъобразни, поради неправилно
приложение и тълкуване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила. Сочи, че изводът за отсъствие на кумулативно изискуемите предпоставки
за възникване на право за изплащане на парично обезщетение за безработица, не
съответства на действителната фактическа обстановка. Счита, че са налице
всички, предвидени в КСО условия, за да му бъде отпуснато обезщетение за безработица. Твърди,
че в периода от 01.02.2021г. до
01.08.2021г. е бил осигурено лице по смисъла на закона, тъй като не само е имал сключен
договор по трудово правоотношение в ****ЕООД, ЕИК ****, но и реално е престирал труд. Искането към съда е да отмени оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане. Заявява претенция за присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуалния си представител адв. Г.Б. ***. Поддържа жалбата, моли съда да я уважи по подробно изложени в съдебно заседание съображения,
както и в допълнително представени писмени бележки. Претендира
сторените по делото разноски, прилага списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл.
144 от АПК.
В съдебно заседание ответникът –
Директор на ТП на НОИ – гр.
Перник, чрез процесуалния си представител К.Б. – Началник отдел „Административен“, оспорва жалбата. Счита обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане за законосъобразни. Искането
към съда е да отхвърли оспорването. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, прави възражение
за прекомерност по отношение на адвокатския хонорар.
Административен съд – Перник, в
настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на
чл. 235,
ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК приобщените по делото доказателства, намери за
установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх. № 131-00-1275 от 05.08.2021г., подадено в съответствие с изискването на чл. 1,
ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за
безработица, К.Г.М. е поискал да му бъде отпуснато обезщетение за
безработица, поради прекратяване на трудовото му правоотношение с ****ЕООД, считано от 02.08.2021г. на основание чл. 328,
ал. 1, т. 3 от КТ. Към него е приложена заповед № 8/02.08.2021г. за прекратяване на трудов договор, от
която е видно, че трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328,
ал. 1, т. 3 от КТ, считано от 02.08.2021г.
Със сигнал изх. рег. № 1042-13-116/16.08.2021г. на Ръководител на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – гр. Перник, е отправено искане до
Началник на сектор „Контрол по разходите на ДОО“, за извършване на проверка в
осигурител ****ЕООД, във връзка със постъпилото
заявление вх. № 131-00-1275 от 05.08.2021г.
Поради необходимостта да се съберат допълнителни доказателства за
определяне правото на парично
обезщетение, с разпореждане № 131-00-1275-1 от 17.08.2021г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – гр. Перник и на основание чл. 54г,
ал. 4 от КСО е спряно производството по отпускане
на парично обезщетение за безработица.
По повод сигнал с № 1042-13-116/16.08.2021г. е извършена проверка на осигурител ****ЕООД, ЕИК ****, като установеното в
хода е отразено в констативен протокол № КП-5-13-01021141/21.10.2021г., съставен от контролен орган при ТП
на НОИ – гр. Перник. Констатирано е, че ****ЕООД, ЕИК **** разполага
с офис под наем от 30 кв.м., в гр. Перник, ул. ****, търговски комплек ****.
Има регистрирано един брой фискално устройство, за обект офис, с дата на
въвеждане в експлоатация 07.10.2019г. и последно издаден бон по данни на НАП от
21.01.2021г. Данните свързани със задължителното осигуряване, уведомленията по
чл. 62, ал. 5 от КТ за трудови договори са подавани по електронен път с КЕП. В
досието на фирмата няма данни за счетоводно обслужване, има подадени ГДД по чл.
92 от ЗКПО за 2019г и 2020г., в които има отразени приходи. Дружеството е
регистрирано по ЗДДС от 24.07.2019г. и подава редовно справка декларация по
ЗДДС. За периода на проверката има 9 броя регистрирани действащи трудови
договор с код ****. Подадени са уведомления за сключване на трудови договори на
9 лица, за периода от м.06.2019г до м.07.2021г. са подавани данни по чл. 5, ал.
4 от КСО за 9 лица по трудово правоотношение. Осигурителни вноски за ДОО са
внасяни до м.09.2020г.Трудовия договор на К.Г.М. е обявен по реда на чл. 62,
ал. 5 от КТ на 24.08.2020г., прекратен на 02.08.2021г. С цел обезпечаване
осигурителните права на лицата с непрекратени трудови договори, чрез лицензиран
пощенски оператор, са изпратени писма до същите за изясняване на фактите и
обстоятелствата, относно трудовата им дейност в ****ЕООД, като К.Г.М. не се е
явил, за да даде обяснения. Контролния орган при ТП на НОИ – гр. Перник заключава, че ****ЕООД е
осъществявало търговска дейност до 21.01.2021г., поради което подадените данни
по чл. 5, ал. 4 от КСО от м.02.2021г. до м.08.2021г. следва да бъдат заличени.
Ваз основа на така установеното са
издадени задължителни предписания № ЗД -1-13-01019679/19.10.2021г. на контролен орган при ТП на НОИ – Перник на
основания чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, за заличаване на данни по чл. 5, ал. 4,
т. 1 от КСО. Същите са оспорени от управителя на ****ЕООД, с жалба вх. №
1012-13-135 от 27.10.2021г., в частта относно заличаване на данните за Л.Г.К.,
като по повод постъпилата жалба, задължителните предписания са изменени в
частта относно заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Л.Г.К..
Изменението е извършено със Задължителни предписания №
ЗИ-1-13-01035328/17.11.2021г. на контролен орган при ТП на НОИ – Перник,
за заличаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за три лица, т.ч. и
за К.Г.М. за периода от м.02.2021г. до м.08.2021г. Същите са връчени на
управителя на ****ЕООД на дата 22.11.2021г. и са оспорени в частта касаеща К.Г.М..
Административният орган не е уважил подадената жалба и Задължителни предписания
№ ЗИ-1-13-01035328/17.11.2021г. са влезли в сила на 07.12.2021г. По делото няма
данни същите да са оспорени и по съдебен ред.
При това положение административният
орган – ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – гр. Перник е издал Разпореждане № 131-00-1275-2 от 14.02.2022г, с което е възобновил административното производство и с Разпореждане № 131-00-1275-3 от 22.02.2022г. на основание чл. 54ж,
ал. 1, във вр. с чл. 10 от КСО е отказал да отпусне обезщетение за безработица по
подаденото от жалбопоадателя заявление с вх. № 131-00-1275/05.08.2021г. За да постанови този резултат е приел, че за лицето не е възникнало задължение и основание за осигуряване
чрез ****ЕООД за периода от
01.02.2021г. до 01.08.2021г. вкл. тъй като К.Г.М. не е имал качеството осигурено лице по смисъла на § 1, ал.
1, т. 3 от КСО.
Разпореждането е връчено на адресата по електронен път на дата 23.02.2022г. и той е подал жалба срещу него с вх. 1012-13-53 от 28.02.2022г. В срока по чл. 117,
ал. 3 от КСО контролиращият административен орган е
издал Решение № КПК-12 от
25.03.2022г., с което е отхвърлил жалбата. Решението е връчено
на жалбоподателката на 30.03.2022г. Срещу него е постъпила жалба с вх. № 1012-13-53#5 от 06.04.2022г., предмет на разглеждане в настоящото производство.
В хода на съдебното оспорване
жалбоподателят, чрез своя пълномощник, представя писмени доказателства, неоспорени от
ответника по делото, от които е видно, че с договор от дата 02.11.2020г. ****ЕООД,
в качеството си на продавач, прехвърля правото на собственост върху Електронно
съобщителната си мрежа на територията на гр. Перник, в това число и всички
съоръжения на ****ЕООД. Установи се още,
че в периода от м. 01.2021г. до м.07.2021г. действията по проверка,
профилактика и демонтиране на оборудването
по договор от 02.11.2020г. е извършено от представители на двете
дружества, като за ****ЕООД действията са извършвани от К.Г.М.. Изложеното се
потвърди и от показанията на разпитания по делото свидетел В.В.М. – управител
на ****ЕООД, които съдът кредитира като ясни, последователни и
безпротиворечиви.
При така установеното от фактическа
страна, Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168,
ал. 1 от АПК, въз основа на събраните по делото
доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания
по чл. 146
от АПК, като намери следното:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147,
ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения
административния акт, при спазване на срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118,
ал. 1 от КСО, срещу подлежащ на съдебен контрол на
основание чл. 118,
ал. 1 от КСО акт на Директора на ТП на НОИ – Перник, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
Оспореното решение е валидно и
допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх. 1012-13-53 от 28.02.2022г., по реда на чл. 117,
ал. 1 от АПК и в срока за обжалване по чл. 117,
ал. 2, т. 2 от КСО.
Издадено е от компетентен орган
съгласно чл. 117,
ал. 3 от КСО – Директора на ТП на НОИ – гр. Перник и в посочения в същата разпоредба
едномесечен инструктивен срок. Обективирано е в изискуемата писмена форма и
отговаря на изискването за мотивираност съгласно чл. 117,
ал. 3 от КСО. Означен е органът, който го е издал.
Отразени са направените от него при осъществената контролна дейност фактически
и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда,
срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано е. От
обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен
орган приема обжалваното разпореждане за издадено от компетентен орган, при
спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура и споделя извода на
издателя му за отсъствие на предпоставките по чл. 54а,
ал. 1, във вр. с чл. 10 от КСО за отпускане на обезщетение за безработица.
Настоящият състав намира, решението на
директора на ТП на НОИ – гр. Перник правилно и законосъобразно. Правилен е изводът му, че Разпореждане № 131-00-1275-3 от 22.02.2022г. е издадено от материално и териториално компетентния орган съгласно чл. 54ж,
ал. 1 от КСО – ръководител на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – гр. Перник. Същото отговаря на изискването за писмена форма и съдържание, посочени
в чл. 59,
ал. 2 от АПК. При провеждане на административното
производство са спазени процесуалните правила, регламентирани в Наредбата за
отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица. Изпълнени са изискванията за служебно
събиране на доказателства и изясняване на всички относими факти и обстоятелства.
Изцяло съобразен със закона е изводът на административния орган за отсъствие на една от
кумулативно изискуемите предпоставки за издаване на заявения от жалбоподателя
административен акт – разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица.
Те са уредени в разпоредбата на чл. 54а,
ал. 1 от КСО. Съгласно цитираната правна норма
право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени
или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12
месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които
имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия
за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и
възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168, и не
упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава.
В конкретният случай спорното обстоятелство е, дали жалбоподателят е имал качеството осигурено лице към
момента, от който претендира отпускане на парично обезщетение за безработица.
Съгласно § 1, т. 3
от ДР на КСО осигурено лице е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. За да
придобие право на обезщетение за безработица заявилият отпускането му трябва да
е извършвал фактически трудова дейност по чл. 4 или по чл. 4а,
ал. 1 от КСО и по тази причина за него да са дължими
или внесене осигурителни вноски във фонд "Безработица".
В настоящият случай, с оглед заличаването на
данните по чл. 5,
ал. 4 от КСО, подадени от осигурителя ****ЕООД, за периода от 01.02.2021 г. до 01.08.2021г. вкл., към момента на
заявяването на искане за отпускане на обезщетение за безработица, жалбоподателят К.Г.М. не е имал качеството осигурено лице по смисъла на § 1, ал.
1, т. 3 от ДР на КСО. Задължителните предписания, с които е
разпоредено заличаването на данните по чл. 5,
ал. 4 от КСО са административен акт, който е
надлежно съобщен на адресата му - ****ЕООД, обжалван е по
административен ред, в частта касаеща заличаването на данните относно К.Г.М., жалбата е била отхвърлена
като неоснователна, няма данни задължителните предписания да са оспорени по
съдебен ред и са влезли в сила. Проверка на
законосъобразността на същия не може да бъде извършвана от настоящия състав,
тъй като осъществянето на инцидентен съдебен контрол на административен акт, в
производството по оспорване на друг административен акт е недопустимо. В тази
връзка не следва да бъдат обсъждани твърденията в жалбата, представените в съдебното производство
доказателсва и доказателствени средства във връзка с това, дали К.Г.М. е полагал труд при този осигурител. Този въпрос е
разрешен с влезлия в сила административен акт - Задължителни предписания №
ЗИ-1-13-01035328/17.11.2021г. на контролен орган при ТП на НОИ – гр. Перник, влезли в сила на 07.12.2021г.
Предвид така изложеното, настоящият
състав намира, че жалбоподателят не
е имал качеството осигурено лице към момента на
заявяване на искането за отпускане на парично обезщетение. Затова не е била и налице една от кумулативно изискуемите
предпоставки на чл. 54а,
ал. 1 от КСО за отпускането му. Такъв е и
решаващият извод на административния орган - ръководител на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – гр. Перник, потвърден от Директора на ТП а НОИ – гр. Перник с обжалваното Решение. Последното е
правилно и законосъобразно и подадената срещу него жалба е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 143,
ал. 3 от АПК в полза на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Г.М., ЕГН **********, адрес: *** срещу Решение КПК-12/25.03.2022г., издадено от Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – гр. Перник, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-13-53/28.02.2022г. срещу Разпореждане № 131-00-1275-3 от
22.02.2022г. на ръководителя на осигуряваното за безработица
при ТП на НОИ – гр. Перник, с което на основание чл. 54ж,
ал. 1, във вр. с чл. 10 от КСО е отказано отпускането на обезщетение за
безработица по чл. 54а
от КСО по заявление вх. № 131-00-1275/05.08.2021г., като неоснователна.
ОСЪЖДА К.Г.М., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – гр. Перник сумата от в размер на 100 лв. /сто лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно на основание чл. 119, във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО.
СЪДИЯ:/п/