Р Е Ш Е Н И Е
№ 2018г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, в публично заседание на осемнадесети април две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Д.
Недева адм. дело № 3336 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл.39, ал.1 от Закона за
защита на личните данни/ЗЗЛД/.
Образувано е
по жалба на Л.С.Л. с ЕГН **********,***, срещу Решение № 328600-35181 от
05.06.2017г. на Директора на Главна Дирекция „Национална полиция“ при
Министерство на вътрешните работи, с което ѝ е отказано да бъдат заличени
нейните лични данни, обработвани в автоматизираните информационни фондове /АИФ/
на МВР за общо ползване, както следва: „извършител по заявителски материал /ЗМ/
№961/2006г. на РУ 02 Варна, по чл.195, ал.1,т.3 от НК.
В жалбата се
релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт.
Конкретно се твърди, че решението е постановено извън законоустановения
14-дневен срок. При подаване на
заявление до ОД МВР Варна /вх. № 365005-18/27.12.2016 г./ за заличаване на
лични данни е била предоставена информация,
че процедурата е около един месец, но видно от датата на издаденото
Решение на ГДНП, това е отнело повече от шест месеца. В допълнение се сочи, че
Решението не е връчено в продължение на няколко месеца и след подадена молба
вх. № 365000-34632/11.09.2017 г. е получено решение на 08.11.2017 г. с
куриерска служба „Стар пост”. Отделно от това, НОХД № 3575/2006 г. по описа на Районен
съд Варна, VI състав, е било прекратено по отношение на обв. Л.Л.. Решението на
съда не е протестирано, поради което се сочи, че следва да се спази презумцията
за невиновност. По изложените съображения се претендира отмяна на Решение № 328600-35181/05.06.2017г. на Директора на
ГД“НП“.
В съдебно
заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява. С писмени бележки,
чрез пълномощник поддържа жалбата и изразява
становище по съществото на правния спор с искане от съда да постанови решение,
с което да отмени обжалвания отказ и да задължи ответника да заличи
„криминалната регистрация“ на оспорващата Л.. Претендира присъждане на разноски
по представен списък.
Ответникът -
Директора на Главна дирекция "Национална полиция", не се явява, не се
представлява. С писмени бележки, чрез пълномощник оспорва жалбата, излага
доводи за законосъобразност на оспорения
административен акт, тъй като е постановен при спазване на
административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния
закон. Моли жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена. В случай, че съдът
уважи жалбата, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Настоящият
съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, прецени представените по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и извърши проверка на
оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, за да се
произнесе съобрази следното от фактическа страна:
Административното
производство е образувано във връзка с подадено от Л.С.Л. заявление по образец
вх. № 365005-18 от 28.12.2016г. по описа на ОД на МВР – Варна. Със заявлението Л.
е поискала да бъдат заличени от системата на МВР личните ѝ данни от
2006г. Към заявлението е приложено свидетелство за съдимост, издадено от Бюрото
за съдимост при Районен съд – Варна, в което е отбелязано, че лицето не е
осъждано.
Във връзка с
образуваното производство до Районна прокуратура – Варна е отправено писмо рег.
№ /не се чете/ -48317 от 30.12.2016г., с което е поискана информация относно
досъдебно производство /ДП/ №961/ 26.05.2006г., тъй като в информационните
масиви на МВР лицето е въведено като „извършител“ по посоченото ДП по описа на
ІІ РУ на МВР за деяние по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 от НК. В отговор на
запитването РП-Варна е изпратила до ОД на МВР – Варна писмо изх.№ 6975/06.01.2017г.,
в което сочи, че посоченото ДП №961/2006г. е приключило с внасяне на
обвинителен акт срещу Л. за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4
от НК вр. с чл.20, ал.2 от НК, във връзка с което РС – Варна е образувал НОХД №
3575/2006г. Делото е прекратено по отношение на Л. и този съдебен акт не е
протестиран.
С писмо изх.
№ 3575/31.01.2017г. на Служба „Архив“ при ВРС на ответника е изпратен заверен
препис от присъда по НОХД № 3575/2006г. на VІ състав, ведно с мотивите
към нея с подсъдим Ю.Т.К..
Препис от
протоколното определение, с което производството по НОХД № 3575/2006г. по описа
на ВРС е прекратено по отношение на
заявителката Л., не е предоставен на ответника в хода на извършваната проверка,
тъй като делото е унищожено, видно от приложеното към административната
преписка писмо на служба „Архив“ при ВРС от 04.05.2017г.
Резултатите
от извършените справки по повод на образуваното административно производство са
обобщени от Директора на компетентната ОД на МВР-Варна в Справка рег. №
365р-5447 от 08.02.2017г., изпратена на Директора на Главна дирекция
„Национална полиция“ при МВР, със становище за наличие на основания за уважаване
искането на заявителката Л..
Въз основа
на горната Справка от Директора на ОД на МВР –Варна е изготвено становище рег.
№ 3286р-23218/05.06.2017 г. на Началник Сектор „Правно-нормативно обслужване и
жалби“, адресирано до директора на ГД "НП". С него на ответника е
предложено да приключи преписката с постановяване на отказ за заличаване на
личните данни на Л.С.Л., обработвани в информационните фондове на МВР. В
становището е посочено, че, предвид невъзможността да се снабдят с копие от
протоколното определение от 22.01.2007г. по НОХД № 3575/2006г. по описа на ВРС,
с което наказателното производство срещу заявителката Л. е прекратено, то
следва да се анализират хипотезите за заличаване на лични данни, изчерпателно
изброени в чл.3 от Инструкция № 8121з-748/ 20.10.2014г. на Министъра на ВР.
След като са разгледани възможните хипотези по посочената разпоредба от
Инструкцията е формулиран извод, че не са изтекли давностните срокове по чл.
81, ал.3 във вр. с чл.80 от НК, тоест не са налице данни за заличаване на
личните данни от АИФ на МВР.
На
05.06.2017г. Директора на ГД „Национална полиция“ при МВР е постановил
оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 328600-35181. В него
изцяло е възприето становището на
Началник СПНОЖ.
По делото е
приложена заповед № 8121з-1255/03.11.2016 г. на министъра на вътрешните работи,
с която на основание чл. 31, чл. 32, чл. 33, чл. 34 и чл. 34а от ЗЗЛД, чл. 29,
ал. 1 във връзка с чл. 33, т. 9 от ЗМВР е оправомощил директора и
заместник-директорите на Главна дирекция "Национална полиция" да
разглеждат и да се произнасят по постъпили заявления за достъп до лични данни
по чл. 26 от ЗЗЛД и упражняване на правата по чл. 28а от ЗЗЛД.
При така
установената фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване пред съд, от лице,
което е адресат на акта и чиято правна сфера е засегната неблагоприятно,
доколкото е отказано заличаването на обработваните в автоматичните
информационни фондове на МВР негови лични данни.
Разгледана
по същество жалбата е основателна, но по съображения различни от изложените в
нея.
Съгласно чл.
3, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗЛД "администратор на лични данни е физическо или
юридическо лице, както и орган на държавната власт или на местното
самоуправление, който сам или съвместно с друго лице определя целите и
средствата за обработване на личните данни или обработва лични данни, видът на
които, целите и средствата за обработване се определят със закон, в които
случаи администраторът или специфичните критерии за неговото определяне са
нормативно уредени. В системата на МВР, администратор на лични данни по смисъла
на ЗЗЛД е министърът на вътрешните работи. По силата на законовата делегация на
чл. 32, ал. 4 от ЗЗЛД той може изрично да оправомощава длъжностни лица, които
да вземат решения и да извършват съответното действие в 14-дневен срок от
подаване на заявлението, респ. мотивирано да отказват извършването му в случаите
по чл. 28а, т. 1 от ЗЗЛД. В случая, със заповед № 8121з-1255/03.11.2016 г.
министърът на вътрешните работи е оправомощил директора и заместник-директорите
на Главна дирекция "Национална полиция" да разглеждат и да се
произнасят по постъпили заявления за достъп до лични данни по чл. 26 от ЗЗЛД и
упражняване на правата по чл. 28а от ЗЗЛД.
Административното
производство е образувано по заявление за заличаване на лични данни,
обработвани и съхранявани в архивните фондове на МВР, а именно в производство по
чл. 28а, т. 1 от ЗЗЛД. С оглед на това, настоящият съдебен състав намира, че
оспореното решение е издадено от компетентен административен орган – директора
на Главна дирекция "Национална полиция" в рамките на делегираните му
на основание чл. 32, ал. 4 от ЗЗЛД от министъра на вътрешните работи със
заповед № 8121з-1255/03.11.2016 г. правомощия в производството по чл. 28а, т.1
от ЗЗЛД.
Оспореното
Решение на Директора на Главна Дирекция „Национална полиция“ при МВР е издадено
в писмена форма, мотивирано е и съдържа всички задължителни реквизити, съгласно
установеното в чл. 59, ал.2 от АПК.
Съдът, намира
за неоснователни твърденията за незаконосъобразност на оспореното Решение
предвид издаването му след установения в чл.32, ал.4 от ЗЗЛД 14-дневен срок.
Съдът приема, че посочения срок е инструктивен, а не преклузивен, с оглед на
което решение, постановено след този срок, не е нищожно. Това е така, тъй като с
изтичане на този срок за органа не се погасява задължението да приключи
производството като се произнесе с мотивиран административен акт. Още повече,
че в случаи като този, обработването на лични данни в информационните масиви на
МВР е свързано с дейностите по защита на националната сигурност,
противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на
наказателното производство. Предвид изложеното, по-късното издаване на
решението, макар и формално да представлява нарушение на
административнопроизводствените правила, то същото не е от категорията на
съществените, които имат за своя правна последица опорочаване на акта до степен
препятстваща пораждането на целените правни последици.
Релевираните
в жалбата доводи за незаконосъобразност на акта, поради опорочаване процедурата
по връчването му на заявителката Л. също се преценяват от настоящия състав на
съда като неоснователни. Дори и да са налице такива пороци, то те биха
рефлектирали единствено върху допустимостта на жалбата, но не и върху
законосъобразността на административния акт. Съдебното практика в този смисъл е
категорична и непротиворечива.
Независимо
от гореизложеното, настоящият състав на съда намира Решение №
328600-35181/05.06.2017г. на Директора на Главна Дирекция „Национална полиция“
при МВР за незаконосъобразно, поради следното:
Обработването
на лични данни от органите на МВР е допустимо във връзка с изпълнение на
дейностите им, и се осъществява при условията и по реда на Закона за
министерството на вътрешните работи и на Закона за защита на личните данни.
Съгласно правилото на чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗМВР при обработване на лични
данни, свързани с дейностите по защита на националната сигурност,
противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на
наказателното производство, органите на МВР съхраняват данните в срокове,
определени от администратора на личните данни. Въз основа на тази разпоредба е
издадена Инструкция № 8121з-748/20.10.2014г. за определяне на срокове за
съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи
във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на
Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за
престъпления от общ характер. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Инструкцията, в МВР се
изграждат информационни фондове, в които се обработват лични данни на лица във
връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за
наличие на данни за престъпления от общ характер.
Със
заявление от 28.12.2016г. Л.Л. е поискала от министъра на вътрешните работи „заличаване на лични данни от системата на
МВР от 2006г.“. Както се посочи и по-горе, процедурата е по реда на чл.28а, т.1 от ЗЗЛД. Когато производството касае
лични данни, въведени в масивите на МВР, при произнасянето си администраторът
на лични данни трябва да съобрази и разпоредбите на специалния закон – Закона
за МВР, както и горепосочените инструкции на Министъра на ВР - Инструкция №
8121з-748/20.10.2014г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни,
обработвани в МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда
на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер и
Инструкция № 8121з-1122 от 12.09.2015 г. за реда за обработка на лични данни в
МВР. В §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Инструкция №
8121з-748/20.10.2014г. е дадена дефиниция на понятието лични данни за производствата, които се развиват по тази
инструкция. Съгласно тази дефиниция "Лични данни" е съвкупност от
следните данни: а) собствено, бащино и фамилно име; б) единен граждански номер,
личен номер на чужденец или дата на раждане за чужденец; в) гражданство; г)
етническа група (според самоопределението на лицето); д) пол; е) образование; ж)
професия/специалност; з) месторождение – държава, община, населено място; и)
местоживеене ***, населено място, жилищен комплекс, квартал, улица, номер,
блок, вход, етаж, апартамент, телефон; к) месторабота – предприятие/фирма, ЕИК,
държава, община, населено място, квартал, улица, номер, блок, вход, етаж, апартамент,
телефон; ведомство, длъжност; л) икономическа активност; м) прякори.
С оспореното
в настоящото съдебно производство Решение ответникът е отказал да бъдат
заличени от автоматизираните информационни фондове на МВР лични данни на
заявителката Л., както следва: „извършител“ по ЗМ № 961/2006г. на РУ 02 Варна,
по чл.195, ал.1, т.3 от НК. Така описани данните, които администраторът на
лични данни е отказал да заличи имат характеристиките на полицейска регистрация по смисъла на чл.68 от ЗМВР.
Съгласно
ал.1 на чл.68 от ЗМВР, полицейските органи извършват полицейска регистрация на
лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от
общ характер. Органите на досъдебното производство са длъжни да предприемат
необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. В
следващата алинея (ал.2) от същата разпоредба законодателят е посочил, че
полицейската регистрация е вид обработване на лични данни за лицата по ал. 1,
която се осъществява при условията на този закон /ЗМВР/. По арг. от ал.3 на
чл.68, за целите на полицейската регистрация полицейските органи: 1. събират за
лицата личните им данни, посочени в чл. 18 от Закона за българските лични
документи; 2. дактилоскопират и фотографират лицата; 3. изземват образци за ДНК
профил на лицата.
Предвид
горното, при съпоставката на двете легални дефиниции на понятията лични данни и полицейска регистрация, е видно, тяхното съществено различие.
Заличаването
на полицейска регистрация е друг вид административна процедура, която е уредена
в ЗМВР и в Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация,
приета с ПМС № 336 от 24.10.2014 г., обн., ДВ, бр. 90 от 31.10.2014 г., в сила
от 17.11.2014 г. При какви условия може да бъде снета полицейска регистрация са
изчерпателно посочени в чл.68 ал.6 от ЗМВР:
полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на
администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица
служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания, когато: 1.
регистрацията е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното производство
е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от
Наказателно-процесуалния кодекс; 3. наказателното производство е приключило с
влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето е освободено от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание; 5. лицето е починало,
като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници.
Двете
производства са различни по своя характер, като материалните предпоставки за
удовлетворяване на заявленията също са различни.
Необходимо
е да се прави разграничение между хипотезите по чл. 68, ал. 6 ЗМВР, който регламентира основанията за
заличаване на полицейската регистрация като вид обработване на лични данни и
общите правила за обработване на лични данни в информационните фондове на МВР, които са установени в раздел VI ЗМВР,
включително и заличаването на различни лични данни от тези фондове, които могат
да имат различно предназначение от обработването на лични данни за целите на
полицейската регистрация на осъждани лица. Данните от полицейската регистрация
на лицата, между които безспорно се съдържат и лични данни за регистрираните
лица, се използват единствено за предотвратяване и разкриване на престъпления
или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения
ред. В този смисъл е налице съществена разлика между правомощието на
администратора на лични данни да извърши преценка /оперативна самостоятелност/
относно отпадането на необходимостта от обработването на личните данни от
всички различни информационни фондове на МВР,
при която да бъде съобразено доколко продължава да "съществува причина за
тяхното запазване" /чл. 26, ал. 2 ЗМВР/, и правомощието по чл. 68, ал. 6 ЗМВР, упражнявано при условията на обвързана
компетентност при точно изброяване на хипотезите, при които отпада
необходимостта да бъде поддържана полицейска регистрация като вид обработване
на специфични лични данни, със специално посочените общественозначими цели.
В настоящият
случай съдът констатира, че ответникът е смесил двете производства. Сезиран е
със заявление, в което изрично е посочено, че лицето желае да бъдат заличени
негови лични данни – производство по
реда на чл.28а, ал.1, предложение първо от ЗЗЛД. В този смисъл в производството
правилно е съобразено, че следва да се приложат разпоредбите на ЗЗЛД, ЗМВР,
както и на посочените в решението Инструкция № 8121з-1122 от 12.09.2015 г. и
Инструкция № 8121з-748/20.10.2014г. на МВР. След като са изследвани
възможностите за заличаване на лични данни Директорът на ГД „Национална
полиция“ при МВР е постановил решение, в чийто диспозитив е отказал да заличи
полицейска регистрация на заявителя като „извършител“ по ЗМ № 961/2006г. на РУ
02 Варна по чл.195, ал.1, т.3 от НК. Липсва произнасяне досежно заличаването на
лични данни по смисъла на легалната
дефиниция на понятието, дадена в §1, т.1 от ДР на Инструкция №
8121з-748/20.10.2014г.
Производството
е строго формално и в този смисъл органът е бил длъжен да се съобрази с волята
на заявителя такава, каквато тя е обективирана в заявлението, във връзка с
което е образувано и административното производство.
Предвид
гореизложеното Решение № 328600-35181 от 05.06.2017г. на Директора на Главна
Дирекция „Национална полиция“ при Министерство на вътрешните работи следва да
бъде отменено и по арг. от чл.173 ал.3 АПК делото следва да се изпрати на
органа като преписка за ново произнасяне съобразно указанията на съда, изложени
в мотивите на настоящото решение.
При този
изход на спора се явява основателно искането на жалбоподателката за присъждане
на разноски. С оглед на невисоката фактическа и правна сложност на делото, своевременно
направеното възражение от ответника за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение и на основание чл.8, ал.2 т.3 от Наредба №1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав на съда
намира, че следва да осъди ответника по правилото на чл.143 ал.1 АПК да заплати
в полза на Л.С.Л. разноски в размер на 410 /четиристотин и десет/ лв., от които
10 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатски хонорар.
С оглед
изложеното и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
Административен съд – Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на
Л.С.Л. с ЕГН **********,***, Решение №
328600-35181 от 05.06.2017г. на Директора на Главна Дирекция „Национална
полиция“ при Министерство на вътрешните работи, съставляващо отказ да бъдат
заличени нейните лични данни, обработвани в автоматизираните информационни
фондове на МВР за общо ползване, както следва: „извършител“ по заявителски
материал /ЗМ/ №961/2006г. на РУ 02 Варна, по чл.195, ал.1,т.3 от НК.
ВРЪЩА делото като
преписката на административния орган за ново произнасяне в съответствие с
указанията по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Национална полиция“ при Министерство на вътрешните работи да заплати
на Л.С.Л. с ЕГН ********** ***, сумата в
размер на 410 /четиристотин и десет/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
в четиринадесет дневен срок от съобщаването
му на страните пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: