О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№2463 17.12.2021 година гр.Бургас
Административен
съд - гр.Бургас
ХІІІ-ти състав
На седемнадесети декември две хиляди
двадесет и първа година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Диана Ганева
2. Веселин Белев
Секретаря: Сийка Хардалова
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
частно касационно административно дело № 2778 по
описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.229-236
от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.281, ал.2 от Закона за
изпълнението на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), вр. чл.254 от АПК.
Образувано е по частна жалба подадена от А.Х.А., ЕГН-**********,
понастоящем изтърпяващ наказание в Затвора-Бургас, против определение № 2019/12.10.2021г.,
постановено от едночленен състав по адм.д.№ 2413/2021г. по описа на Административен
съд - Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу неоснователни
действия на началника на Затвора- Бургас, изразяващи във „възпрепятстване
достъпа до кореспонденция“ и незаконосъобразно задържане на изпратен за
връчване препис от резолюция, изх.№ 6551 от 30.09.2021г. на Окръжна прокуратура
- Бургас, както и против постановеното по същото дело определение № 2174/03.11.2021г.
в частта му с която е отхвърлено искането му за предоставяне на правна помощ.
Частният жалбоподател счита за неправилен отказът да
му бъде предоставена правна помощ, тъй като е лишен от свобода и такава му е
била предоставяна по други дела, които цитира. Иска да бъде защищаван от
конкретно посочен адвокат. Определението с което е оставена без разглеждане
жалбата му против неоснователни действия на началника на затвора, също счита за
неправилно, тъй като с него умишлено се препятства правото му да обжалва административен
акт на Окръжна прокуратура - Бургас. Това незаконосъобразно действие не е било
прекратено до намесата на Административен съд - Бургас и ако не е подал жалбата
си до този съд, прокурорската резолюция нямало да му бъде връчена. Той е подал
жалбата си до съда на 07.10.2021г. Същата е била входирана на 12.10.2021г.,
като е била забавена умишлено пет дни от затворническата администрация.
Действието е било преустановено един ден преди постановяването на определението
на съда. Счита, че неговия правен интерес следва да бъде преценяван към момента
на депозиране на жалбата до съда – 07.10.2021г., поради което постановеното от
съда определение е незаконосъобразно и иска неговата отмяна.
В срока по чл.232 от АПК, насрещната страна – началникът
на Затвора- Бургас, чрез пълномощника си юрисконсулт Милен Георгиев, е подал
възражение в което заявява, че прокурорската резолюция е била предоставена на
вниманието на жалбоподателя още на 05.10.2021г., като върху изпратения
екземпляр има резолюция на длъжностното лице за уведомяване на А. срещу подпис
и връчване на копие. Това е било изпълнено на 11.10.2021г. и се установява от
записването в акта. Поради изложеното намира постановеното от съда определение
за правилно и законосъобразно, което налага оставянето му в сила.
Административен съд - Бургас в настоящия си състав,
като разгледа частната касационна жалба, намира от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран на 12.10.2021г.
със заявление от А.Х.А., че началникът на Затвора Бургас възпрепятства личната
му кореспонденция, като е задържал получаването на резолюция изх.№ 6551/30.09.2021г.,
издадена от прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас (л.12). Поискал е от съда
да задължи началника на затвора да прекрати незаконосъобразните си действия и
да му предостави тази резолюция.
Съдът е приел, че искането е по чл.250 от АПК, поради
което задължил началника на затвора незабавно да представи данни за оспорваното
действие.
Началникът на Затвора Бургас изпратил писмена справка
и препис от резолюцията, от които се установява че е било разпоредено тя да
бъда предоставена на А. на 05.10.2021г., но е получена лично от него срещу
подпис на 11.10.2021г., тъй като преди това е отказал да се подпише върху
документа, че е запознат.
След преценка на становищата на страните
първоинстанционният съд е постановил атакуваното сега определение №
2019/12.10.2021г. В него е посочил, че защитата по чл.250, ал. 1 от АПК е срещу
фактически действия, като може да бъде осъществени при наличието на три кумулативни
предпоставки: 1.Да е налице фактическо действие, което се извършва от
административен орган или длъжностно лице в администрацията, 2.Това действие да
не се основава на административен акт или на закона и 3.Към момента на търсене
на защита, действието да не е прекратено. Намерил е, че макар да липсват
доказателства за причината, поради която още на 05.10.2021г. актът на прокурора
не е бил връчен, А.Х.А. го е получил лично срещу подпис на 11.10.2021г., т.е.
преди постъпването на заявлението в съда. Това мотивирало съда да го остави без
разглеждане и да прекрати производството по делото.
При изложените разсъждения първата съдебна инстанция постановила
обжалваното сега определение № 2019/12.10.2021г. по адм.д.№ 2413/2021г.
Определението е съобщено на А. на 15.10.2021г. и на 18.10.2021г.,
т.е. в срок, той подал чрез администрацията на затвора, частната жалба срещу
него, с описаното по-горе съдържание. Към нея е приложил молба за освобождаване
от заплащането на държавна такса за обжалването. По-късно подал и заявление с
декларация, че иска да ползва служебен защитник.
След проверка на неговите доходи, материално и
гражданско състояние, съдията-докладчик в първоинстанционния съд постановил определение
№ 2174/03.11.2021г., с което освободил А. от заплащане на дължимата за
обжалването такса, но отхвърлил искането му за предоставяне на правна помощ.
Приел е, че независимо от трудното положение в което е лишения от свобода, предоставянето
на правната помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би му
донесла. Той вече е получил прокурорския акт, изготвил е и депозирал сам
редовна частна жалба срещу прекратителното определение в законовия срок, поради
което реално не би имал полза от правната помощ. По отношение на искането за
назначаване на конкретен адвокат е посочено, че това е недопустимо, тъй като не
е в правомощията на органа който предоставя помощта да избира субекта на
защитата.
Определение № 2174/03.11.2021г. е връчено на А. на
08.11.2021г., а частната жалба срещу неговата част, с която е отхвърлено
искането за предоставяне на правна помощ, е подадена на12.11.2021г., т.е. в
срок.
Производството пред настоящия състав е образувано,
след като с разпореждане от 06.12.2021г. на председателя на ІІІ-то отделение на
ВАС, по вх.№ 16641/02.12.2021г., на основание § 13 от Заключителните разпоредби
на Закона за държавния бюджет на Република България за 2020г., частната жалба е
изпратена на настоящия съд по подсъдност, за разглеждане от тричленен състав.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Частната жалба на А.Х.А.
против постановеното по адм.д.№ 2413/2021г. определение
№ 2174/03.11.2021г., в частта с която е отхвърлено искането му за предоставяне
на правна помощ, е допустима за разглеждане, но по същество е неоснователна.
Съгласно правилото на чл.24, ал.1, т.1 от Закона за
правната помощ (ЗПП), правна помощ по чл.21 от същия закон не се предоставя,
когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би
донесла на лицето, кандидатстващо за предоставянето й. В настоящия случай частният
жалбоподател е освободен от заплащане на държавна такса и по отношение на него
не важи изискването за приподписване от адвокат. Отделно от това по общото
правило на чл.234, ал.1 от АПК, частната жалба се разглежда в закрито заседание
без призоваване на страните и без явяването им в съда. На трето място съдебните
производства по АПК не предполагат задължителна адвокатска защита. На четвърто
място, такава е поискана за първи път след като вече е била подадена частната
жалба срещу прекратителното определение. Всичко това дава основание на настоящата
инстанция да приеме, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна
точка на безспорно осигурения достъп до правосъдие. Предоставянето на такава по
други дела няма връзка с конкретното дело.
Поради това правилна е преценката на
първоинстанционния съд, че искането е неоснователно, поради което постановеното
в тази насока определение следва да бъде оставено в сила в оспорената част.
Частната жалба против определение
№ 2019/12.10.2021г. по адм.д.№ 2413/2021г. също е процесуално допустима,
доколкото подателят й е адресат на оспорения съдебен акт, с който е засегнат
неблагоприятно, поради което има правен интерес от оспорването му. Спазен е
законоустановеният 7-дневен срок за обжалване.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а
определението на съда е правилно и законосъобразно.
Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния
съд за недопустимостта на искането на А. да бъде задължен началникът на затвора
да прекрати незаконосъобразните си действия и да му връчи резолюцията на
прокурора, поради което препраща към тях на основание чл.221, ал.2, вр. чл.236
от АПК.
Към тези мотиви единствено следва да се допълни, че сезирането
на съда е с правно основание чл.276 от ЗИНЗС, но във връзка с
чл.250 от АПК, което води до приложение на същите принципи. В мотивите на
първостепенния съд подробно е обяснено, че за да бъде уважено искането, следва
да са налице три комулативни предпоставки за да се допусне искането за прекратяването
на незаконосъобразни действия. Третата от тях е към момента на търсене на
защита, действието да не е прекратено. Прокурорският акт е бил връчен на А. на 11.10.2021г.,
а защитата е била потърсена от съда на следващия ден, когато твърдяното като
незаконосъобразно действие вече е било прекратено с връчването на акта. Датата
посочена от А. за изготвяне на частната жалба – 07.10.2021г. на първо място е
недостоверна по смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК, а освен това дори и да е вярна,
тя не намира приложение. В случая е важно кога е потърсена защитата, а не кога
потърпевшият е взел решение да стори това.
По възраженията на частния жалбоподател следва да се
има предвид заявеното от самия него, че действието на началника на затвора е
било прекратено с намесата на Административен съд - Бургас. Дори и да е налице
известно забавяне при връчването на прокурорската резолюция, същото е било
надлежно извършено, като по този начин са гарантирани правата на А. да подаде
жалба срещу нея. Тази жалба не може да бъде просрочена от късно извършено
връчване, защото срокът за обжалване, доколкото такова е допустимо в случая,
започва да тече от момента на връчването, а не преди това. Твърдението на
частния жалбоподател, че без намесата на съда резолюцията нямало да му бъде
връчена е произволна интерпретация на факти, без опора на доказателствата.
С оглед на горното атакуваните определения съд като
правилни и законосъобразни следва да бъдат оставени в сила.
Водим от горното и на основание чл.235 от АПК,
Административен съд - Бургас, ХІІІ-ти състав
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ в
сила определение
№ 2019/12.10.2021г., постановено от едночленен състав по адм.д.№ 2413/2021г. по
описа на Административен съд - Бургас, с което е оставена без разглеждане
жалбата на А.Х.А., ЕГН-**********, против неоснователни действия на началника
на Затвора- Бургас, изразяващи във „възпрепятстване достъпа до кореспонденция“
и незаконосъобразно задържане на изпратен за връчване препис от резолюция,
изх.№ 6551 от 30.09.2021г. на Окръжна прокуратура - Бургас.
ОСТАВЯ в
сила определение № 2174/03.11.2021г. постановено от по
адм.д.№ 2413/2021г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта му с която е отхвърлено
искането на А.Х.А., ЕГН-**********, за
предоставяне на правна помощ.
Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.